№ 21128
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110137436 по описа за 2022 година
Предявени са от Дирекция „У...“ - МВР, с БУЛСТАТ ..., срещу „Д...“
ЕООД, с ЕИК ...., обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за
сумата от 20 083.33 лв., от която 20 000.00 лв., представляваща неустойка
дължима по силата на уговореното в чл. 14 от сключения Договор за
обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-115/29.10.2020 г., и 83.33 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 19.01.2022 г. до
02.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 03.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5504/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Претендира разноски по заповедното и исковото производствo.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за обществена поръчка с рег.
№ УРИ 5785опд-115/29.10.2020 г., сключен между страните, ответникът се е
задължил да осъществява следгаранционно обслужване на леки автомобили
от марката „Опел“, предоставени за стопанисване на МВР. Сочи, че по силата
на горепосочения договор от ищеца са изпратени заявки за изпълнение на
следгаранционно обслужване на автомобили както следва:
1
автомобил с рег. № ...., за който ищецът сочи, че според договора за
обществена поръчка ремонтът е следвало да бъде осъществен за 7
работни дни, тъй като не се е налагал демонтаж на основни агрегати и
възли, а ответникът е просрочил с един ден изпълнението, за което по
силата на същия договор е начислена неустойка в размер на 800.00 лв.
(0.05 % от стойността на договора, която е 1 600 000 лв., за всеки ден
просрочие, но не повече от 20 % от стойността на договора);
автомобил с рег. № ...., за който ищецът сочи, че според договора за
обществена поръчка ремонтът е следвало да бъде осъществен за 20
работни дни, тъй като се е налагал основен ремонт на двигателя, а
ответникът е просрочил с двадесет и четири дни изпълнението, за което
по силата на същия договор е начислена неустойка в размер на 19 200.00
лв. (0.05 % от стойността на договора, която е 1 600 000 лв., за всеки ден
просрочие, но не повече от 20 % от стойността на договора).
С покана за доброволно изпълнение с рег.№УРИ 578500-
10569/30.12.2021 г., получена от ответното дружество на 04.01.2022 г.,
ищецът му предоставил срок от 10 работни дни за доброволно изпълнение на
задължението му за заплащане на неустойка, и тъй като същото не било
изпълнено и към настоящия момент, ищецът претендира законна лихва за
забава за периода от 19.01.2022 г. до 02.02.2022 г. върху неустойката от
20 000 лв. в размер на сумата от 83.33 лв.
Вследствие на гореизложеното ищецът в настоящото производство е
предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5504/2022 г. по
описа на СРС, 76 с-в, за сумата от 20 000.00 лв., представляваща неустойка
дължима на основание чл. 14 от договор за обществена поръчка за период от
25.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.02.2022 г. до изплащане
на вземането, за сумата от 83.33 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 19.01.2022 г. до 02.02.2022 г., както и за сумите от 401.67 лв. -
държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. „Д...“ ЕООД
оспорил издадената заповед с възражение по чл. 414 ГПК от 10.06.2022 г.,
вследствие на което и след дадени указания е предявена настоящата искова
молба.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „Д...“
2
ЕООД е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и по размер. Твърди, че не е отправена покана от ищеца
и ответникът не е изпадал в забава, съответно не е възникнало задължение за
неустойка. Посочва, че в процесния период е действал „форс мажор“ –
пандемията от Ковид-19. Сочи, че не е уговарян краен срок за изпълнение на
процесните заявки. Твърди, че процесните автомобили е следвало да бъдат
бракувани, а извършеното обслужване по тях било „negotiorum guestos“, което
изключвало претенция за неустойка. Твърди, че изпълнението на ответника
по договора за обществена поръчка е точно. Оспорва размера на начислените
неустойки. Прави възражение за прекомерност на неустойката. Твърди
наличие на неравноправна клауза. Претендира разноски по заповедното и
исковото производствo.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
По иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка със
сключения между страните Договор за обществена поръчка с рег. № УРИ
5785опд-115/29.10.2020 г.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за
причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно
те да се доказват. Пораждането на това акцесорно задължение представлява
неустойка, която съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, като
освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ
за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за
обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-115/29.10.2020 г. (лист 23-31 по
ч.гр.д. № 5504/2022 г.), неоспорен от ответника, се установява, че между
страните е възникнало и съществувало облигационно правоотношение, по
силата на което ответникът е поел задължението да извършва
следгаранционно обслужване на моторните превозни средства, посочени в
предложението за изпълнение на поръчката с предмет: „Следгаранционно
обслужване на леки автомобили от марката „Опел“, неразделна част от
3
настоящия договор. Съобразно уговореното в чл.2, ал.4 срокът за ремонти,
при които не се налага демонтаж на основни агрегати и възли е до 7 работни
дни от приемането на МПС в сервиза на изпълнителя, а съобразно
уговореното в ал. 5 – срокът за основни ремонти, при които се налага
демонтаж на основни агрегати, както и основен ремонт на двигателя е до 20
работни дни от приемането на МПС в сервиза на изпълнителя.
Безспорно е още и обстоятелството, че от ищеца е изпратена до
ответника заявка с № 575/02.12.2021 г. за изпълнение на следгаранционно
обслужване на автомобил с peг. № ..... Автомобилът е приет в сервиза на
изпълнителя на 02.12.2021 г. видно от представения по ч.гр.д. № 5504/2022 г.,
приемо-предавателен протокол, като срокът за изпълнение на ремонти, при
които не се налага демонтаж на основни агрегати и възли, съгласно чл. 2, ал. 4
от сключения договор, е до 7 работни дни от приемането на МПС в сервиза
на изпълнителя, т.е. крайният срок за изпълнение на заявката по договора е
13.12.2021 г. Видно от представения по ч.гр.д. № 5504/2022 г. приемо-
предавателен протокол за връщане на автомобила от изпълнителя на
възложителя, изпълнителят е предал автомобила на възложителя на
15.12.2021 г., като по този начин е просрочил с 1 (един) ден срочното
изпълнение на договора по заявка № 575/02.12.2021 г., за което и съобразно
чл. 14 от сключения договор му е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 800.00 лв.
Безспорно е и обстоятелството, че от ищеца е изпратена до ответника
заявка с № 516/27.09.2021 г., за изпълнение на следгаранционно обслужване
на автомобил с peг. № ..... Автомобилът е приет в сервиза на изпълнителя на
27.09.2021 г., видно от представения по ч.гр.д. № 5504/2022 г. приемо-
предавателен протокол, като срокът за изпълнение на основни ремонти, при
които се налага демонтаж на основни агрегати, както и основен ремонт на
двигателя, съгласно чл. 2, ал.5 от сключения договор, е до 20 работни дни от
приемането на МПС в сервиза на изпълнителя, т.е. крайният срок за
изпълнение на заявката по договора е 25.10.2021 г. Видно от представения по
ч.гр.д. № 5504/2022 г. приемо-предавателен протокол за връщане на
автомобила от изпълнителя на възложителя, изпълнителят е предал
автомобила на възложителя на 19.11.2021 г., като по този начин е просрочил с
24 дни срочното изпълнение на договора по заявка № 516/27.09.2021 г., за
което и съобразно чл. 14 от сключения договор му е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 19 200.00 лева.
В конкретния случай страните в чл. 14 от горепосочения договор са
постигнали съгласие, че „при забава на изпълнение на задължение по
договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,05 % от общата цена
по чл. 12, ал. 1 за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % (двадесет на сто)
от общата цена. Горепосочената клауза има характер на такава за неустойка
4
за неизпълнение на задължения по договора.
Съобразно уговореното в чл. 12, ал.1 от договора общото
възнаграждение на изпълнителя е в размер до 1 600 000.00 лева с включен
данък върху добавената стойност.
В тежест на ответника, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже, че е
изпълнил точно задълженията си съобразно уговореното в договора. В
настоящето производство ответникът не е представил никакви доказателства,
от които да се установява, а и не твърди, че е изпълнил горепосочените
задължения в рамките на уговорените в договора срокове за изпълнение,
поради което съдът приема, че ответникът не е изпълнил задълженията си,
съобразно уговореното в сключения договор, свързани с подадените от ищеца
заявки с № 575/02.12.2021 г. и с № 575/02.12.2021 г.
Ответникът е навел възражение, че чл. 14 от договора, уреждащ
процесната неустоечна клауза, е нищожен поради противоречие с добрите
нрави, тъй като неустойката излизала извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. При съблюдаване с критериите,
изложени в мотивите към Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът не намира неустоечната клауза за
нищожна. Размерът на неустойката варира в зависимост от
продължителността на забавата, а горната граница е във фиксиран размер,
който не е прекомерен с оглед общата стойност на договора, характера на
правоотношението, което е между специалисти в областта си на дейност, и
предвид ограничените възможности на ищеца да получи процесните услуги
единствено чрез договор, сключен по реда на Закона за обществените
поръчки.
Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на
уговорената клауза за неустойка, тъй като принципно е допустимо да се
преценява дали неустойката е уговорена в нарушение на присъщите й
функции, като неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди. Не е нищожна неустойка, която е
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
5
начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради
свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на
договора. ( в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK ).
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В настоящия случай, след като съдът съобрази вида на
уговорената неустойка, степента на неизпълнение и съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди прецени, че нищожност на клаузата за договорна
неустойка не е налице.
На следващо място ирелевантно е и обстоятелството дали
ответникът има други забавени или неизпълнени доставки по процесния или
други договори сключени между страните. Правомерното и добросъвестно
поведение на ответника в хода на действието на договора не представлява
обстоятелство, освобождаващо го от отговорност за последващо
неизпълнение.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че в конкретния
случай не е уговорен конкретен ден за изпълнение на задължението му,
поради което забавата следва да се зачита след отправяне на покана от страна
на възложителя до изпълнителя му. Видно от клаузите на процесния договор,
страните са уговорили предварително определени срокове за изпълнение на
задълженията - чл. 2 от договора, поради което нарочна покана за връщане на
автомобила във владението на ищеца след изтичане на уговорения срок за
ремонт не е необходима. Следователно и незабавно след изтичане на
сроковете, уговорени в чл. 2 от договора, за ответника настъпва задължението
да върне автомобила обратно във владение на ищеца.
Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника, че
предоставените му са ремонт автомобили са с изтекъл технически ресурс и
минимална остатъчна стойност и за тях са били налице условията за подмяна
на автомобилите (бракуване) - преминат срок на експлоатация.
В конкретния случай при приемане на подадените от ищеца заявки с №
575/02.12.2021 г. и с № 575/02.12.2021 г. ответникът не е възразил по никакъв
начин по отношение на съС.ието на предадените за ремонт автомобили.
Включително ответното дружество, към момента на подаване на заявките не е
6
възразило, че автомобилите имат повече за ремонтиране компоненти, които
да се различават съществено от отразеното в заявките.
Следователно въпросът дали горепосочените автомобили да бъдат
използвани от ищеца, респективно ремонтирани или бракувани, е изцяло от
компетентността на МВР, респективно структурата - ползвател на
автомобила, съобразно приетите вътрешни правила, които регламентират тези
въпроси, като следва да се има предвид и, че в конкретния случай страните по
делото не спорят нито, че ремонтът по процесните заявки е бил осъществен
от ответника, нито че възнаграждение за осъществения ремонт е било
заплатено от ищеца.
С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000.00 лв., представляваща неустойка
дължима по силата на уговореното в чл. 14 от сключения между страните
Договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-115/29.10.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК – 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде
уважен за пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е
основателен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84
ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в
забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение
– от деня, в който бъде поканен от кредитора. Предвид липсата на установен
срок за изпълнение на задължението на ответника, за да изпадне същият в
забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът
е получил поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) на претендираната
неустойка на 04.01.2022 г. (видно от представените по ч.гр.д. № 5504/2022 г.
писмо с изх.№578500-10569/30.12.2021 г. и известие за неговото доставяне). С
ПДИ е даден 10-дневен срок за изпълнение на задължението за неустойка в
съответствие с уговореното в чл. 19 от договора. Предвид изложеното
ответникът е изпаднал в забава, като за претендирания период на забавата от
19.01.2022 г. до 02.02.2022 г. размерът на дължимата мораторна лихва върху
7
главницата в размер на сумата от 20 000.00 лв., изчислен с помощта на
компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви,
възлиза на 83.33 лв., поради искът следва да се уважи за пълния предявен
размер.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 848.33 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Дължимите по заповедното производство разноски на ищеца са в
размер на 551.67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ДИРЕКЦИЯ „У...“ - МВР , БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „К. . I” №..., е носител на правото на парично
вземане по отношение на „Д...“ ЕООД, ЕИК ...., със съдебен адрес: гр. София,
.... – адв. С. И., в размер на сумата от 20 000.00 лв., представляваща неустойка
дължима по силата на уговореното в чл. 14 от сключения Договор за
обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-115/29.10.2020 г., и сумата от
83.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.01.2022 г. до
02.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 03.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5504/2022 г. по описа на СРС, 76 с-
в.
ОСЪЖДА „Д...“ ЕООД, ЕИК ...., със съдебен адрес: гр. София, .... –
адв. С. И., да заплатят на ДИРЕКЦИЯ „У...“ - МВР , БУЛСТАТ ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К. . I” №..., сумата от 848.33
8
лева – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски
за заповедното производство в размер на 551.67 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9