№ 1137
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110206955 по описа за 2021 година
МОТИВИ
към решение по НОХД 6955/2021г. по описа на 109-и състав на СРС.
Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП)
против М. М. ИВ., ЕГН **********, за това, че на 26.08.2020 г. около 12.20
ч. в гр. София, кв. Витоша, ул. „Слав Караславов“ в близост до номер 2,
докато Г.А.Г се намирал в своя собствен лек автомобил марка Фолксваген,
модел Голф, с рег. ХХХХХХ при спуснат прозорец на предна лява врата
нанесъл на същия удари с юмрук в областта на лицето, с което му причинил
контузия на главата и лицето отляво, кръвонасядания и охлузвания в областта
на лявата скулова дъга, данни за контузия на лявата долночелюстна става,
които в своята съвкупност реализирали медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди, без да е предизвикан от пострадалия,
осъществено е на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и
изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация за
безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите
нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на
1
отделната личност, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1
от НК.
Съдията-докладчик е преценил, че са налице предпоставките за
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от НПК -
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като подсъдимият е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало
- без осъждания за престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност, а за престъплението, за което е повдигнато
обвинение, предвиденото наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което делото бе разгледано в съдебно заседание по реда на тази глава,
тъй като процесуалният закон изрично го позволява.
В съдебно заседание СРП - редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият М.И. се явява лично в съдебно заседание със защитника си
адв. Т.. Последният пледира за определяне на административно наказание в
най-ниския установен от закона размер. Излага доводи за наличието
положителни характеристични данни на подсъдимия.
Обвиняемият поддържа защитника си. Заявява, че съжалява за
извършеното. В последната си дума моли за снисхождение на съда.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Свидетелят Г.Г бил собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с per. № ХХХХХХ На 26.08.2020г., около 12:20ч., той управлявал посочения
автомобил в гр. София, по ул. „Слав Карасловов“ като се движел в посока от ул. „Братя
Чакрин“ към ул. „Константин Петканов“. Улица „Слав Караславов“ е двупосочна, но в
лявата част на пътното платно имало паркирани леки автомобили, което водело да
невъзможност да се разминат два леки автомобила, които се движат в срещуположни
посоки. Свидетелят Г. се движел в дясната лента, а от лявата страна на пътното платно
имало много паркирани автомобили. Когато пострадалият Г. достигнал на около 10 метра от
ул* „Константин Петканов“, той забелязал, че в насрещната на неговата посока се движел
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е400“, с per. № ХХХХ. Лекият автомобил бил
управляван от св. Тодор Г. В, а на задната седалка на автомобила пътувал неговия
собственик - обвиняемият М. М. ИВ.. Тъй като нямало достатъчно място, за да може двата
леки автомобила да се разминат, пострадалия Г. спрял движението на своя лек автомобил и
изчакал предприемане на действия от страна на другия шофьор. Тогава свидетелят В
започнал да ръкомаха към него, като му правел знаци с ръце да премести своя автомобил
2
вдясно, върху тротоара. Г. преценил, че бордюрът е твърде висок, за да може да направи
такава маневра и не искал да рискува повреждането му. Поради тази причина пострадалият
Г. направил знак с ръка на В да извърши движение назад, тъй като разстоянието, което той
следвало да измине не било голямо. Тогава св. Т.В и обвиняемият М.И. слезли от лекия
автомобил марка „Мерцедес“ и се насочили към пострадалия Г., приближавайки се от лявата
му страна. Прозорецът на предната лява врата на автомобила на Г., откъм шофьорското
място, бил свален, тъй като било горещо. Г. останал на мястото си в колата, когато двете
лица се приближили към нея. Обвиняемият М.И. му казал „Боклук! Да ти еба майката!“ и му
нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето. Г. не отвърнал на обидите и
нанесените му удари. След като обвиняемият И. спрял да му нанася удари, започнал да
крещи към пострадалия Г., като го попитал защо не отбил встрани и го заставил да го
направи. Г. върнал назад своя лек автомобил. Двамата мъже влезли в своя лек автомобил и
продължили своето движение. Пострадалият Г. подал сигнал на ДНС 112. Той разказал за
случилото се на Г.М.Т, която, към онзи момент, работела на длъжност касиер - счетоводител
в дружество „ХХХХ чийто офис се намира на ул. „Слав Караславов“. След това отишъл в
КСМД при МУ-гр. София, където бил прегледан и му било издадено СМУ. На следващия
ден депозирал жалба в СРП. Свидетел на случилото се станал А.Ц - шофьор във фирма ХХХ
който извършвал доставка в магазин за хранителни стоки, намиращ се на адрес: гр. София,
ул. „Слав Караславов“ № 2.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза се установява, че Г. е получил телесни
наранявания, изразяващи се в контузия на главата и лицето от ляво,
кръвонасядане и охлузване в областта на лявата скулова дъга, данни за
контузия на лявата долночелюстна става, които в своята съвкупност
реализирали медико - биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“- лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за
доказване, а именно показанията на всички свидетели по делото: Г.Г, Г.М.Т, А.Ц,
Т.В, от заключението на изготвената по делото СМЕ, от приложеното по делото
свидетелство за съдимост на обв. И., разпит по реда на чл. 223 НПК на пострадалия Г., очна
ставка, ВТЕ, АТЕ на записа от ДНС 112, справки, както и от и останалите писмени
доказателства по делото, които съдът е приобщил по надлежния за това ред, предвиден в
процесуалния закон.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна. Свидетелят А.Ц,
лично е възприели обстоятелствата по нанасяне на удари на Г. от страна на
подсъдимия. Свидетелката Митрина-Травлева възпроизвежда чутото от
3
клиент на магазина, в който е била на работа по време на инкриминираното
деяние, който разказ кореспондира с изложеното от свидетеля – очевидец,
след което посочва, че Г. е влязъл в магазина, в който тя работела, разказал,
че докато се е движел с автомобилът си, водач на друг автомобил не му е дал
предимство, той е спрял за да изчака да премине другия автомобил, от който
са слезли две лица, едното от които неколкократно му е нанесло удар, като
подсъдимият е попитал свидетелката дали има видеокамери от магазина.
Съдът намира, че показанията на свидетелите са вътрешно непротиворечиви и
последователни, кореспондират и с останалата част от доказателствения
материал. Освен показанията на посочените свидетели, съдът кредитира и
показанията на св. Г., включително дадените от него показания в разпит пред
съдия, които са изключително подробни, последователни, непротиворечиви и
кореспондират с останалите доказателства, като е извършено разпознаване,
при което Г. е посочил категорично обвиняемия като извършител на
описаното от него деяние, описвайки по кои белези го е разпознал, както и от
записите от видеокамерите, чиято годност е установена посредством
заключение на СТЕ, както и от записа от подадения сигнал до тел. 112 от Г., в
който той е заявил идентични обстоятелства с изложените от него по време на
проведените му в хода на досъдебното производство разпити. От показанията
на свидетелите се установяват времето, мястото, авторството и механизмът на
реализиране на престъпното деяние. Нещо повече, свидетелите, без В,
еднопосочно сочат, че Г. даже не е отвърнал на нападението, нито е слизал от
автомобила си. Безспорен за съда е фактът, че И. е започнал без основателна
причина да нанася удари в лицето на Г., без да е бил провокиран, без да е бил
налице какъвто и да е повод за това.
Досежно показанията на свидетеля В, който се установява, че е
управлявал колата на обвиняемия по време на инкриминираното деяние,
както и обясненията на обвиняемия, според които Г. е хвърлил предмет по
управлявания от св. В автомобил, в който е бил и подсъдимия, след което
обвиняемият е приближил управлявания от Г. автомобил, протегнал е ръка
към него, изричайки „вземи си това“, съдът намира, че показанията на този
свидетел не следва да бъдат кредитирани, тъй като се намират в противоречие
с всички останали доказателствени материали по делото, намирайки опора
единствено частично в обясненията на обвиняемия.
Последните, според които извън словесна комуникация, обвиняемият не е
4
имал друго съприкосновение с Г., също не се кредитират от съда, тъй като
защитната версия на подсъдимия се опровергава категорично от останалите
доказателствени източници. Те се подкрепят единствено от изолираните
показания на св. В, чиято възможна небезпристрастност съдът следва да
съобрази с оглед твърдението на свидетеля за познанство между него и
обвиняемия от 20 години, както и че са семейни приятели. Следва да се има
предвид и че обясненията на обвиняемия и посочения свидетел не
кореспондират напълно по между си, тъй като обвиняемият не съобщава за
изложените от свидетеля обстоятелства, че подсъдимият е протегнал ръка към
Г., казвайки „вземи си това“. Обвиняемият посочва единствено, че е излязъл
от автомобила, за да погледне дали по него има щети, тъй като Г. хвърлил по
колата му някакъв предмет. Т.е. в показанията на свидетеля и обясненията на
обвиняемия има вътрешни и взаимни противоречия, поради което съдът ги
намира за опит за изграждане на защитна версия.
С оглед всичко изложено, съдът е на мнение, че не следва да дава вяра на
показанията на В и обясненията на И., тъй като те противоречат на останалия
по делото доказателствен материал.
Изготвената съдебномедицинска експертиза напълно кореспондира с
възприетата и описана от съда фактическа обстановка относно механизма на
процесното деяние и вида на телесната повреда, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Ето защо, съдът изцяло кредитира това
заключение.
При така направените фактически констатации, съдът намира от
правна страна следното:
От обективна и субективна страна обвиняемият М.И. е осъществил
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Същият е нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на Г.Г, с което му
причинил контузия на главата и лицето отляво, кръвонасядания и охлузвания
в областта на лявата скулова дъга, данни за контузия на лявата
долночелюстна става и тези увреждания са реализирали медико-биологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място в
5
присъствието на свидетели, без да е налице каквато и да е провокация от
страна на пострадалия.
Интелектуалният елемент на умисъла обхваща две категории
представи: обстоятелствата, очертани от обективните признаци на състава на
престъплението, т.е. относно обективните елементи на престъплението и
общественоопасния характер на деянието и последиците му. А субективната
страна на поведението съдържа освен вината и други субективни
(психически) елементи. Такива субективни елементи са мотивите
(подбудите), целта, чувствата на дееца, психическото му състояние и т.н.
Когато някой от тези субективни елементи (в случая - мотивът) е въздигнат в
признак от състава на престъплението, то безспорно, че е нужно този елемент
да е налице, за да е осъществен съставът на съответното престъпление.
Под „хулигански подбуди“ като обстоятелство, квалифициращо
причинена телесна повреда, следва да се разбират такива подбуди, които
изразяват явно неуважение към обществото. Поначало мотивът за
извършване на дадено престъпление е факултативен признак на субективната
страна на състава на престъплението и е от значение само при определяне
наказанието като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство. По чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК обаче, той е точно определен по съдържание и е
необходим елемент от състава на престъплението. Същият се изразява в
стремеж у дееца при открито пренебрегване на обществения порядък, в
прояви на явно неуважение към обществото, в извършване на действия с
цинизъм и дързост, със самия процес на причиняване на телесната повреда да
покаже себе си, да смае, да покаже, че може да върши каквото си пожелае,
незачитайки нормите на обществото. Когато скандалите и сбиванията, довели
до телесни повреди, са обусловени от лични мотиви не може да се поддържа
и приеме, че те са извършени по хулигански подбуди. В този смисъл са
Решение № 82 от 3.III.1980 г. по н.о.х.д. № 59/80 г., II н. о. на ВС и Решение
№ 236 от 10.IV.1997 г. на ВКС по н. д. № 788/96 г., II н. о., с докладчик -
съдията Невена Грозданова.
От установените фактически констатации, съдът намира, че М.И. е
действал именно с цел да покаже възможностите си, да демонстрира
физическите си способности, че може да извърши каквото и както пожелае,
незачитайки нормите и порядъка на обществото, за което от събрания
6
доказателствен материал съдът прави извод, че не е налице личен мотив, за
какъвто излага доводи защитата. За липсата на личен мотив свидетелстват
това, че между И. и Г. не е имало никакви отношения преди извършването на
деянието, свидетелства и обстоятелството, че пострадалият Г. не е
провокирал нито с думи, нито с действия подсъдимия И., за да са на лице тези
лични отношения, като включително св. Г. не е извършил нарушение на
ЗДвП. Съдът намира, че доказателствата са еднопосочни относно това
обстоятелство, а относно тези дадени от подсъдимия и свидетелят В, съдът е
обсъдил защо приема за недостоверни. Така възприетите факти, водят до
извода, че телесната повреда е била нанесена с цел грубо нарушаване на
обществения ред, изразяващо се в явно неуважение към обществото и
отделната личност, следователно тук не може да става дума за личен мотив. В
този смисъл е и Решение № 240 от 25.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 530/2014
г., I н. о., НК, с докладчик - съдията Николай Дърмонски. От изложеното е
видно, че обвиняемият е искал чрез действията си да покаже физическото си
надмощие, да демонстрира явното неуважение към обществените порядки и
телесната неприкосновеност на личността.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е предвидено
наказание „лишаване от свобода” до три години.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът отчете следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства –
обвиняемият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, не
са налице и данни за други противообществени прояви, представените по
делото две характеристики, дадени за обвиняемия от Т.В и М.М в които за
обвиняемия се посочват положителни характеристични данни, неколкократно
изразеното в производството съжаление за стореното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. М.И. не
представлява голяма обществена опасност, а целите на наказанието могат да
бъдат постигнати чрез налагане на административно наказание в минимален
размер от 1000 лева.
С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди подсъдимия М.И. да
7
заплати по сметката на СРС сумата от 844,27 лева, представляваща
направените по делото разноски.
При тези мотиви 109-и състав при СРС постанови своето решение.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА М. М. ИВ., ЕГН **********, жив. /адрес/ българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, трудово зает, за ВИНОВЕН в
това, че:
На 26.08.2020 г. около 12.20 ч. в гр. София, кв. Витоша, ул. „Слав
Караславов“ в близост до номер 2, докато Г.А.Г се намирал в своя собствен
лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф, с рег. ХХХХХХ при спуснат
прозорец на предна лява врата нанесъл на същия удари с юмрук в областта на
лицето, с което му причинил контузия на главата и лицето отляво,
кръвонасядания и охлузвания в областта на лявата скулова дъга, данни за
контузия на лявата долночелюстна става, които в своята съвкупност
реализирали медикобиологичния признак временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, без
да е предизвикан от пострадалия, осъществено е на публично място, грубо
нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към
обществото, при демонстрация за безнаказаност и пренебрежение на
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнството на отделната личност, престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 78А от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА М. М. ИВ. да заплати в полза на държавата по сметка на
СДВР сумата от 84.27 /осемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/
за изготвяне на експертизи.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд
в 15-дневен срок от датата на постановяването му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9