№ 40
гр. Пловдив, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20245001000294 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „О.б.б.“ АД против Решение № 73/
08.02.2024 г. по т. д. № 62/ 2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което са
отхвърлени предявените против М. А. К. осъдителни искове за присъждане на
следните суми по Договор за студентски кредит №*************/ 08.10.2015
г. в размер на 93 879, 84 лв. с цел заплащане на 12 бр. такси за обучението на
ответника, всяка в размер на 7 823,32 лева и краен срок за погасяване -
05.09.2032 г.: 78 233, 20 лв. – главница; 2 225, 55 лв. – редовна
възнаградителна лихва, начислена за периода 05.09.2022 – 01.02.2023 г.
включително; 29 851, 05 лв. – отложена възнаградителна лихва за периода
09.10.2015 г. – 05.09.2022 г. вкл.; 39, 12 лв. – обезщетение за забава, начислено
за периода 05.10.2022 г. - 01.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата.
Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд за липса на надлежно
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, като
излага доводи, че с факта на получаване на препис от исковата молба от
страна на особения представител на ответника същият следва да се счита
1
надлежно уведомен. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното
решение, вместо което се постанови ново, с което да се уважат изцяло
предявените искове.
Въззиваемият М. А. К. чрез назначения си особен представител оспорва
жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
„О.б.б.“ АД е предявила против М. А. К. осъдителни искове за
присъждане на следните суми по Договор за студентски кредит
№*************/ 08.10.2015 г.: 78 233, 20 лв. – главница; 2 225, 55 лв. –
редовна възнаградителна лихва, начислена за периода 05.09.2022 – 01.02.2023
г. вкл.; 29 851, 05 лв. – отложена възнаградителна лихва за периода 09.10.2015
г. – 05.09.2022 г. вкл.; 39, 12 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода
05.10.2022 г. - 01.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата.
Предявените искове се основават на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита поради забава на длъжника, за която същият е уведомен с получаване
на препис от исковата молба.
Не е спорно, че на 08.10.2015 г. между „Р. (Б.)“ ЕАД, чийто
правоприемник е ищецът „О.б.б.“ АД, и М. А. К. е сключен Договор за
студентски кредит №*************, по силата на който банката се задължила да
предостави на ответника кредит в размер на 93 879. 84 лв. със срок на
погасяване 05.09.2032 г. Спорът по делото е относно уведомяването на
ответника като предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост.
Фактическият състав на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
включва два елемента: обективен – забава на длъжника за срок, определен в
договора за кредит, и субективен – уведомяване на длъжника за упражненото
от банката потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съдебната практика (Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019
г., II т. о., ТК) е извела разбирането, че ако в исковото производство по реда
на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК (без значение дА. предявеният иск е
установителен или осъдителен), бъде установено, че потестативното право на
2
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи
в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта
на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са нА.це
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Също така е
нА.це съдебна практика (Решение № 198/ 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/
2018 г., I т.о.), според която връчването на препис на исковата молба на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника
ответника за изявлението на банката, че упражнява правото да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем. Поради изложеното обстоятелството,
че преди предявяване на настоящия иск банката не е уведомила ответника –
длъжник за предсрочната изискуемост на кредита на посочения в договора
адрес за кореспонденция (чл. 9.3) или на неговия пълномощник по чл. 9.4 (Т.
Н. К. съгласно Споразумение от 08.10.2015 г.), не изключва възможността и не
опорочава уведомяването посредством назначения му особен представител.
Отделно от това в хода на въззивното производство ответникът е призован и
чрез посочения в договора съдебен адресат (Т. Н. К.), която, обаче, в
нарушение на задълженията й по споразумението от 08.10.2015 г. отказа да
получи призовката.
С връчването на препис на исковата молба на особения представител на
ответника на 01.08.2023 г. са настъпили последиците на предсрочната
изискуемост с оглед нА.чието на предвидените в чл. 6.2 от процесния договор
предпоставки – неиздължаване на три месечни погасителни вноски с падеж от
05.10.2022 г. до 05.01.2023 г. С настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита отпадат преимуществата на уговорения в полза на кредитополучателя
срок, вследствие на което банката може да иска изпълнение на всички
задължения по кредита и преди изтичане на уговорения срок.
Видно от заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза,
3
непогасената към 02.02.2023 г. (датата на подаване на исковата молба)
главница е в размер на 78 233, 20 лв., от която 1 823. 86 лв. е редовно
изискуема, а за останалата част от 76 409. 36 лв. предсрочната изискуемост е
настъпила в хода на исковото производство с връчване на исковата молба;
договорната лихва до датата на подаване на исковата молба възлиза на 2 225.
55 лв., а отложената по чл. 4. 2 лихва за периода 09.10.2015 г. – 05. 09.2022 г. на
29 851. 05 лв.; лихвата за забава върху просрочената изискуема главница за
периода 05.10.2022 г. – 01.02.2023 г. е в размер на 39. 12 лв. Предвид
изложеното обжалваното решение, с което предявените от „О.б.б.“ АД искове,
основани на обявената предсрочната изискуемост на отпуснатия на ответника
М. А. К. кредит, са отхвърлени, следва да се отмени, вместо което се
постанови ново, с което същите се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски за двете инстанции за ДТ, вещо лице, особен
представител и юрисконсулт в размер на 16 257. 58 лв., от които 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 73/ 08.02.2024 г. по т. д. № 62/ 2023 г. на Окръжен
съд – Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. А. К., роден на 18.07.1992 г., с удостоверение за
продължително пребиваване №*** от 29.09.2015 г., да заплати на „О.б.б.“ АД,
ЕИК *********, седА.ще и адрес на управление гр. С., район „Т.“, бул. „В.“
№*** сумата от 110 348. 92 лв., дължима по Договор за студентски кредит
№*************/ 08.10.2015 г., от които 78 233, 20 лв. – главница по; 2 225,
55 лв. – редовна възнаградителна лихва за периода 05.09.2022 – 01.02.2023 г.
вкл.; 29 851, 05 лв. – отложена възнаградителна лихва за периода 09.10.2015 г.
– 05.09.2022 г. вкл.; 39, 12 лв. – обезщетение за забава за периода 05.10.2022 г.
- 01.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба – 02.02.2023 г. – до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. А. К. да заплати на „О.б.б.“ АД разноски за двете
инстанции в размер на 16 257. 58 лв.
4
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5