Р Е Ш Е Н
И Е
№…………..…./…………..….2020г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на двадесет и
втори декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.съдия
ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия
Л. Василев
въззивно гражданско дело № 2442 по
описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
молба с вх. № 275683/23.10.2020 г. от Д.Х.К. с ЕГН **********, с адрес ***, за
тълкуване на Решение № 402/01.04.2019г., постановено по в.гр.д. 2442/2018г. по
описа на ОС-Варна и на Определение № 831/04.12.2019г., постановено по гр.д. №
2998/2019г. на ВКС, на основание чл. 251 от ГПК.
С
депозираната молба е поискано тълкуване на въпросите:
1. След като
ответникът е получил съобщение за решението заедно със самото решение на
03.08.2018г., т.е. то му е известно към 31.08.2018г.-петък, който ден предхожда
01.09.2018 г., не следва ли двуседмичният срок за обжалване да изтича на
14.09.2018г. -петък защото законът влиза в сила ОТ ПЪРВИ СЕПТЕМВРИ ,който ден
се явява първия ден от течението на срока и защото две седмици означава сбор от
две седмици и защото ГПК е специалният и процесуален закон?
2. Същото ли щеше да бъде положението с
изтичането на срока, ако съобщението за решението беше получено на
01.09.2018г.? Ако е така- защо ? от какво произтича еднаквостта?
Молителят
твърди, че в решението, чието тълкуване се иска, съдът не е взел предвид
поставения от него въпрос, свързан с просрочване на срока за подаване на
въззивна жалба, като съдът не е изразил становище по това възражение нито с
определението за насрочване на делото, нито в открито съдебно заседание, нито с
крайния си акт.
Въззивникът „Електроразпределение
Север“ АД с ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас Андреев
Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, действащ чрез
процесуалния си представител адвокат Н.Б. изразява становище, че депозирана
молба е процесуално допустима, но предвид нормата на чл. 251 от ГПК същата е
неоснователна. В подкрепа на това си становище сочи, че предмет на тълкуване
могат да бъдат само пороци, обуславящи двусмислието на съдебния акт и съдържащи
се в неговия диспозитив. Твърди, че в решението по делото не се съдържа
неяснота относно вложения в него смисъл, нито невъзможност да се изведе
действителната воля на съда.
Съдът,
след като се запозна с решението, чието тълкуване се иска, съображенията на
молителите, процесуалните предпоставки за допустимост на искането и материално
правните разпоредби за неговата основателност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С
Решение № 3492 от 24.07.2018 г., постановено по гр.д.- № 17459/2017 г. ВРС е уважил
частично предявените от ищеца искове с
правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр и чл. 86 ЗЗД.
С въззивното Решение № 402/01.04.2019г., постановено
по в.гр.д. 2442/2018г., горното решение е
отменено и вместо него е постановено решение, според което съдът:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Х.К.
с ЕГН: ********** искове за осъждане на „Електроразпределение Север“ АД с
ЕИК104518621 да заплати следните суми:
- 9 508, 56 лв. /девет хиляди
петстотин и осем лева и петдесет и шест ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната
ползва от реализиране на брутно трудово възнаграждение от престиране на труд за
периода от 01.10.2013г. до 03.08.2014г. /вкл./, в резултат на проявено
дискриминационно действие от страна на работодателя при прекратяване на
трудовия договор със заповед № 24/27.03.2013г., установено с решение №
172/03.05.2016г. на Комисията за защита от дискриминация и решение №
2556/16.12.2016г. по адм. дело № 1589/2016г. на Административен съд – Варна,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
16.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението;
- 2 902, 91 лв. /две хиляди деветстотин и
два лева и деветдесет и една ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от 9 508, 56
лв. за периода от 15.11.2014г. до 15.11.2017г. /вкл./;
- 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на проявено дискриминационно действие
от страна на работодателя при прекратяване на трудовия договор със заповед №
24/27.03.2013г., установено с решение № 172/03.05.2016г. на Комисията за защита
от дискриминация, Пети специализиран постоянен заседателен състав и решение №
2556/16.12.2016г. по адм. дело № 1589/2016г. на Административен съд – Варна,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 16.11.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр.
ОСЪЖДА
Д.Х.К. с ЕГН:********** да заплати на „Електроразпределение Север“ АД с
ЕИК104518621 сумата от 2394.22 (две хиляди триста деветдесет и четири лева и
двадесет и две стотинки) лева разноски пред
въззивната инстанция, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Решнието
на ВОС е изменено С Определение № 1802/17.06.2019г.,
на основание чл. 248 от ГПК, като съдът
е осъдил Д.Х.К. да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД с ЕИК104518621 и сумата от 727.75 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторените разноски пред първа
инстанция.
Предпоставките
за уважаване на претенцията за тълкуване са неяснота, противоречие или
двусмисленост в съдебния акт, тоест въпроси, които биха могли да породят
спорове по изпълнението на решението при прилагане на неговите правни последици.
Поставените от молителите въпроси се отнасят до спазването на
законоустановените преклузивни срокове за въззивно обжалване на
първоинстанционното съдебно решение. От горното следва, че в молбата не се
твърди неяснота на решението, чието тълкуване се претендира, а се твърди процесуално
нарушение, водещо до недопустимост на въззивното производство.
Настоящият
съдебен състав приема, че поставеното за тълкуване съдебно решение, в
диспозитива си не съдържа двусмисленост относно отхвърлените искове на ищеца,
както и относно присъдената в полза на ответното дружество (въззивник във
въззивния процес) сума от 2 394.22 лв. /две хиляди триста деветдесет и
четири лева и двадесет и две стотинки/, представляващи разноски пред въззивната
инстанция, както и сумата от 727.75 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторените разноски пред първа
инстанция (присъдени с Определение №1802/17.06.2019г. на ВОС).
В допълнение
следва да се обърне внимание, че още с Определение № 412/05.02.2019г. съставът
на Окръжен съд Варна се е произнесъл по въпроса за допустимост на въззивната
жалба, като е приел, че същата е депозирана в законоустановения срок и е
изложил мотиви в тази насока. В проведеното по въззивното дело съдебно
заседание на 06.03.2019г. към съда отново е било отнесено възражение, че
въззивната жалба е просрочена, като съставът отново се е произнесъл с
протоколно Определение, с което е дал ход на делото. В последствие с Решение №
402/01.04.2019г., постановено по в.гр.д. 2442/2018г., съдът е изложил подробни мотиви, в които е
посочил, че намира жалбата за подадена в срок, доколкото същата е депозирана на
17.09.2018г., а въззивникът е получил препис от обжалваното решение на
03.08.2018г. по време на съдебната ваканция, предвидена с действащата към онзи
момент редакция на чл. 61, ал. 2 от ГПК. Предвид това, срокът за обжалване на
съдебното решение е започнал да тече от 01.09.2018г. и тъй като е двуседмичен,
е изтичал на 15.09.2018г. – събота, тоест неприсъствен ден. Съдът е съобразил и
разпоредбата на чл. 60, ал. 4 във връзка с ал. 6 от ГПК, и е приел, че срокът е
изтичал на 17.09.2018г. – понеделник, когато е депозирана въззивната жалба.
Нормата на чл. 251 от ГПК предвижда искането за
тълкуване да се отправи до съда, който е постановил съдебното решение. В тази
връзка настоящият състав на ОС Варна намира, че не може да се произнесе и по
релевираното искане за тълкуване на постановеното Определение №
831/04.12.2019г., постановено по гр.д. № 2998/2019г. на ВКС, поради което в
тази част молбата следва да се изпрати по компетентност на съда, постановил
акта.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
275683/23.10.2020 г. от Д.Х.К. с ЕГН **********, с адрес ***, за тълкуване на
Решение № 402/01.04.2019г., постановено по в.гр.д. 2442/2018г. по описа на
ОС-Варна, на основание чл. 251 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение, жалбата да се
изпрати по компетентност на ВКС за произнасяне по искането за тълкуване на Определение
№ 831/04.12.2019г., постановено по гр.д. № 2998/2019г. на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.