О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна, 16.03.2017г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XLI - ви състав, в закрито заседание, проведено на шестнадесети
март през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2743 по описа на
ВРС за 2017г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№
12018/01.03.2014г. от „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление ***, представлявано изпълнителния директор Илка Димова Мазгалева, чрез пълномощника и юрисконсулт Марияна Великова
срещу Т.И.И.- З., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 11853/25.11.2011г. по ч.гр.д.№ 18957/2011г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав в полза на „Банка ДСК“ЕАД и които вземания са придобити от
ищеца с договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г., както следва:
за сумата от 9676.77 лв. /девет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева
и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължима главница по договор за
кредит за текущо потребление от 05.06.2006г.;
за сумата от 893.06 лв. /осемстотин деветдесет и три лева и шест
стотинки/, представляваща дължима възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2011г. до 24.11.2011г.
В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание
чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане ответницата
да заплати на ищцовото дружество сумата от 9676.77
лв. /девет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща дължима главница по договор за кредит за текущо
потребление от 05.06.2006г., както и сумата от 893.06 лв. /осемстотин деветдесет
и три лева и шест стотинки/, представляваща дължима възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2011г. до 24.11.2011г.
Съдът намира предявените искове за процесуално недопустими по следните
съображения:
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК са предявени от „О.Ф.Б.“ ЕАД
- цесионера, частен правоприемник на заявителя „БАНКА
ДСК“ ЕАД. Действително, както посочва и ищеца в исковата молба, при частно правоприемство, основано на договор
за цесия, настъпило след издаване на заповед за изпълнение, цесионерът
също е легитимиран да предяви искът по чл.422, ал.1 ГПК
В т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че „в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК, при която
възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на
извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора /банка,
държавно учреждение, община/, то и неговият правоприемник - универсален или частен,
трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно
изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя
му документ. Противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на
заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в
закона, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на
вземанията им“.
Разрешението дадено с т.4г от горепосоченото тълкувателно решение следва
да намери приложение и в производството по предявяване на установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното и в него се
проверява възникнало ли е изпълнителното основание. Затова след като за вземане
произтичащо от банкова сделка, т.4г от тълкувателното решение изисква към
момента на подаване на заявлението кредиторът да има специалното качество,
същите ограничения следва да се приложат и в хода на исковото производство по
чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал
вземането преди стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Когато вземането е прехвърлено с
договор за цесия сключен след издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, частния правоприемник за да е
активно легитимиран да предяви установителния иск
също следва да притежава особеното качество притежавано от заявителя в
производството по чл.417 ГПК, в случая банка. В случай, че цесионерът
не притежава особеното качество, позволяващо възможността за снабдяване със
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, то легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК ще
е само цедентът, който ще продължи участието си в
делото, а цесионера би участвал само при условията на
чл. 226 ГПК със съгласието на всички страни в процеса включително и длъжника. В
същия смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 1/01.02.2017г.
по гр.д.№ 3228/2015г. на ВКС, II т.о. представляващо задължителна за съдилищата
практика.
По изложените съображения предявените искове с прано основание чл.422,
ал.1 ГПК се явяват процесуално недопустими, доколкото са предявени от лице,
което не разполага с процесуална легитимация да предяви същите.
Недопустими към момента се явяват и предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове. След като праводателя
на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД все още разполага с издадена в нейна полза заповед за
изпълнение и същата не е обезсилена в влязъл в сила съдебен акт, то за ищеца
липсва правен интерес повторно да се снабди с изпълнително основание срещу
ответницата за същите вземания. Осъдителните искове биха били допустими при
отхвърляне на установителните искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК или при обезсилване на издадената в полза на цедента заповед за изпълнение, а към момента се явяват
преждевременно предявени и при отсъствие на правен интерес у ищеца за
предявяването им. След като издадената в полза на цедента
заповед за изпълнение не е обезсилена, то е възможно дължимостта
на вземанията по същата да бъде установена, чрез предявяване на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК от цедента и не може цесионерът
повторно да търси установяване дължимостта на същите
вземания и осъждане на длъжника да му ги заплати. Възможност за предявяване на
осъдителни искове от цесионера и наличието на правен
интерес от същите ще възникне едва при отхвърляне на предявения от цедента установителния иск по
чл.422, ал. ГПК или при обезсилване на издадената в полза на цедента заповед за изпълнение. Приемане на противното би
довело до възможността длъжника да бъде осъден да заплати два пъти едни същи
задължения – веднъж по осъдителните искове на цесионера
и втори път след установяване на дължимостта на
вземанията по предявен от цедента установителен
иск по чл.422, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2743/2017г. по описа на Варненски районен съд, на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
Препис от определението да се връчи на
ищеца на посочения в исковата молба адрес за призоваване: гр.Варна, ул.
„Македония“ №70.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: