№ 138
гр. Чирпан, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тихомир К. К.
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Гражданско дело №
20225540100672 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът, чрез процесуалния си представител изнася в исковата си молба, че на
26.05.2021 г. доверителят му сключил с ответното дружество договор за паричен заем №
529241, по силата на който са му били предоставени в собственост заемни средства в размер
на 1200, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05 %, годишен процент на
разходите - 47,86%. Съгласно договора, /чл.6.1/ Заемателят се задължавал в срок от три дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда и
отговарящо на условията на чл.ЗЗ, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция
а именно: едно или две физически лица, които отговаряли кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем,
сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателят на условията
визирани в чл.6. от Договора, респ. на чл.ЗЗ, ал.1 от ОУ към Договора за кредит от договора,
същата дължала неустойка на кредитора в размер на 1 602,81 лева, която тя се начислява
автоматично от Заемателят, като с подписването на настоящия договор за заем Заемателят се
считал за уведомен за нейното начисляване и начислената неустойка се заплащала
разсрочено съгл. включения в настоящият договор погасителен план. Ищцовата страна
усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка.
1
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на
кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят:
осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или
пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми,
които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирми -
гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която
вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно
преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума.Преценката за действителността на клауза за неустойката и за
нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението, следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР
на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичали от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за
всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можело да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или
непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази
и други наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа,
съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе
към доводите на ищеца съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на
ВКС.По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено
обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в
съдебната практика и в правната доктрина се приемала без противоречиво, че тя можела да
има и санкционна функция.Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване
на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за
кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния
длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от
неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат
събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.
Предвидената неустойка в размер на 1 602,81 лева била загубила присъщите за неустойката
обезщетителна функция, доколкото тя била над 100% от заетата сума в размер на 1200, 00
лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв
начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не бил търсил
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служило за
обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната
лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне
2
съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус били
предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да
изпълни договорното си задължение:
•за кредит от 1200,00 лева и обща сума за плащане 1 529,19 лв. заемателят се е
задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер
на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, т.е. лица, които
месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума.
• Ограничение в процесния договор за заем било налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които можело да поръчителстват- те можело да бъдат само
физически, не и юридически лица. Гарантите трябвало да получават минимален
осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябвало да произтича
само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов
доход било необосновано, тъй като физическо лице можело да получава доходи от
граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на
търговски дружества, а освен това да разполагат със движимо и недвижимо имущество, с
което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Така недобросъвестно и в ущърб на
потребителя, небанковата финансова институция била поставила към нея неизпълними
изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на
ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и
билае излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения,
легитимният кредитор в интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за
да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие
на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след
сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на
практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било
след като заемодателят поставял такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то
при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Нормално, както разходите на
търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора
фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на
действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл.6.2. от Договора
се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От
една страна, неустойката е включена като падежно вземане- обезщетение на кредитора, а от
друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението,
тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля
ограничението в чл.19, ал.4 3Ппри определяне ГПР - неустойката представлява над 50% от
заетата сума.
Молят съда, да прогласи нищожността на клаузата от процесния договор за паричен
заем /чл.6.2/ предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 602.81 лева, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит.
Молят съд, да присъди на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
сумата в размер на 300лв. /триста лева/ в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН:********** за
адвокатско възнаграждение, определена по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за
настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор и от ответника в който вземат
3
становище, че признава за основателен предявения иск и моли на осн. чл. 237 от ГПК съда
да постанови решение при признание на иска. Молят за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК
и на основание чл.78, ал.5 от ГПК правят възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Постъпила е молба от адв. С. Н., пълномощник на ищеца П. Б. К., с която моли
съда да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и моли съда да постанови решение при
признание на иска на осн. чл. 237 от ГПК и с оглед изхода на делото да бъдат присъдени
разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе становището на ответната страна намира, че са налице предпоставките
на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.Настоящият състав
счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1
ГПК: ответната страна е признава изцяло предявения иск, а ищецът моли съдебното дирене
да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени
са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК , а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може
да се разпорежда.
По отношение на разноските съдът приема следното:Макар и с отговора ответникът
да признава иска, той не може да се освободи от разноски според нормата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК. Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са
налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така. От една страна ищецът има
интерес да се признае за установено, че дадена клауза от договора е нищожна и в този
смисъл винаги кредиторът ще е дал повод за завеждане на подобно дело, след като е
сключил договор с нищожни клаузи, които засягат интереса на потребителя и последният
търси защита на правата си. Даването на повод за завеждане на делото не следва да се
разбира единствено като предприети от кредитора активни действия по търсене на
длъжника, за да изпълни точно договора си, а и в по- широк смисъл- когато неблагоприятно
се засягат права на длъжника, за които законодателят му е гарантирал защита, осъществима
по съдебен ред. В случая съдът приема за неправилно съображението в отговора, че дори и
да била нищожна една клауза в договор, то само, ако по нея се търсело плащане от
кредитора, само тогава той бил дал повод за завеждане на делото. Подобна постановка на
ответника не само, че не признава правото на ищеца да търси защита на правата си, а точно
обратното- отрича възможността му да реализира такава. При това положение дори не може
да се приеме, че в случай е налице същинско признание на иска, а по- скоро има само
признание на факти- че клаузата за неустойка по договора е нищожна. Горните съображения
в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не
може да ползва привилегията на чл. 78, ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по
делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в общ размер на
50,00лева, които суми следва да му се възстановят от ответника, като законна последица от
решението. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото
той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
4
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се
представлява безплатно от адв. С. Н., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на
установителен иск следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 460,28
лв.
Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца в
лично качество сумата в размер на 50 лева, представляваща заплатена държавна такса в
настоящото производство, а по сметка на РС Чирпан сумата от 14, 11 лв.- остатък от ДТ за
завеждане на производството пред РС.
Поради изложеното и ответникът следва да понесе разноските в
производството.Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата от договор за паричен заем № 529241/
26.05.2021 г., /чл.6.2/ сключен между СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7 и П. Б. К. с адрес г** със съдебен
адрес гр. Пловдив ,ул. Йоаким Груев № 41 и предвиждаща заплащане на неустойка в размер
на 1 602.81 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи
материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, сумата в размер на 460,28 лв.в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН:********** за
адвокатско възнаграждение, определена по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за
настоящото производство.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, да заплати на П. Б. К. с адрес г** със съдебен адрес гр.
Пловдив ,ул. Йоаким Груев № 41 направените по делото разноски в размер на 50, 00 лв., а
по сметка на РС Чирпан сумата в размер на 14, 11 лв. остатък от ДТ за завеждане на
производството пред РС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5