Решение по адм. дело №286/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.

 

Образувано е по жалби, подадени от адв. Ц. Д. като пълномощник на А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, Н. А. Н. с [ЕГН], адрес с. Горна Липница, общ. Павликени, [улица] Т. С. Б. с [ЕГН], адрес гр. Плевен, [жк], вх. Д, ет. 4, ап. 8, срещу Решение № 1040-04-19/13.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицата срещу Разпореждане № РО-5-04-01836183/27.01.2025 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при същото ТП на НОИ, с което е разпоредено лицата да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01777496/07.01.2025 г. в размер на 1 325 лв., от които 1 169.03 лв. главница и 155.97 лв. лихва. Жалбоподателите считат, че оспореният акт е в нарушение на материалния и процесуалния закон и e необоснован. Твърдят, че в процесното разпореждане не са посочени фактическите и правните основания за събиране на посочените в него суми, а отговорността на жалбоподателите е ангажирана без правно основание за това. Допълнителни доводи пълномощникът на жалбоподателите излага в писмена защита. Претендира разноски.

Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не е спорно, че с Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с № 91940 от заседание № 225/09.10.2023 г. на В. Т. е била определена трайна намалена работоспособност (ТНР) 66% поради общо заболяване със срок пожизнен и дата на инвалидизиране 15.09.2022 г. В решението са посочени следните мотиви: 1. По ч. 4, р. 1, т. 2.2, касаеща стенокардия – 50 % ТНР …2. По ч. 7, т. 3.2, касаеща световъртеж – 50 % ТНР …3. По ч. 7, т. 15.2, касаеща лумбосакрална радикулопатия – 30 % ТНР.

Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК с изразено несъгласие относно отправната точка 2. - ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР, който % не кореспондира с наличната документация, в частност с консулта с невролог и отоневролог.

С ЕР № 90130 от заседание № 19/06.02.2024 г. НЕЛК, специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК изцяло и преписката е върната за ново произнасяне. НЕЛК е изложил нарочни мотиви в 2 отделни точки относно два от изводите на ТЕЛК. На първо място, в т. 1 от ЕР на НЕЛК е посочено, че определената ТНР по ч. 7, т. 15.3 – 30 % ТНР е неправилна, тъй като се отнася за постоперативни състояния, каквото в случая няма – касае се за хронично състояние, за което се отнася приложимата в случая т. 15.2. (която обаче не е приложената от ТЕЛК). На второ място, НЕЛК е посочил, че немотивирано ТЕЛК е определил ТНР по ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР, във връзка със средно тежък дискоординационен синдром, защото в единствения приложен документ от невролог не е отразен пълен неврологичен статус с прецизна двигателна дейност и координация, няма установен двигателен дефицит, не са осъществени необходимите параклинични изследвания, обективиращи този синдром и неговата степен, няма проследяване от невролог и доказано прочистване с чести рецидиви, нито има данни за неговото лечение. По тези мотиви, НЕЛК е отменил ЕР в неговата цялост, като е върнал производството за ново пълно освидетелстване на лицето и са дадени и препоръки в тази връзка.

Въз основа на определените 66 % ТНР с отмененото впоследствие Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 91940 от заседание № 225/09.10.2023 г., с Разпореждане № **********/28.12.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на В. Т. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.02.2024 г., в размер на социалната пенсия за старост. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО /при обжалване на ЕР, размерът е като на социалната пенсия за старост/. Няма данни и не се твърди това разпореждане на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново да е било обжалвано от А.. С разпореждане № 2112-04-947#9/22.02.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново така отпусната пенсия е прекратена на основание ЕР на НЕЛК, което както се каза, отменя решението на ТЕЛК.

С Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с № 90354 от заседание № 76/17.04.2024 г. на В. Т. е била определена обаче отново ТНР 66% поради общо заболяване със срок пожизнен и дата на инвалидизиране 15.09.2022 г.

И това (по същество идентично с първоначалното) ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК. Този път ЕР на ТЕЛК е било оспорено в частта обаче и по ч. 4, р. 1, т. 2.2 – 50 % ТНР и по ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР. С ЕР № 91812 от заседание № 113/03.10.2024 г. НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК и е определена оценка на ТНР 44 %. НЕЛК е посочил, че за сърдечно – съдовото заболяване на освидетелстваната се следва 40 % ВСУ, а не определения 50 %, предвид ангажираните клинични и инструментални данни. НЕЛК е посочил, че за диагностицирания световъртеж изобщо не се следва % ТНР според приложената документация.

Не е спорно, че жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила така отмененото експертно решение.

Въз основа на определените з автори път 66 % ТНР с отмененото впоследствие Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД с № 90354 от заседание № 76/17.04.2024 г., с Разпореждане № **********/13.08.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на В. Т. е отпусната отново лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.02.2024 г., в размер на социалната пенсия за старост. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО /при обжалване на ЕР, размерът е като на социалната пенсия за старост/. Няма данни и не се твърди това разпореждане на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново да е било обжалвано от А..

С разпореждане № 2112-04-947#14/17.10.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново така отпусната пенсия е прекратена на основание ЕР на НЕЛК, което както се каза, отменя решението на ТЕЛК, тъй като опредената оценка на ТНР от 44 % изключва получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Съгласно съдържащата се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на В. Т. за периода 25.10.2023 г. до 29.02.2024 г. е общо 1 325 лв., от които 1 169.03 лв. главница и 155.97 лв. лихва.

Със Заповед № ЗР-5-04-01761220/25.11.2024 г., издадена от ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменени актове на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД, връчена на жалбоподателите. След приключване на ревизията е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01777496/07.01.2025 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от общо 1 325 лв., от които 1 169.03 лв. главница и 155.97 лв. лихва, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата социална пенсия за инвалидност на В. Т..

Ревизионният акт е връчен на адресатите му на датата на съставянето, като същите, чрез пълномощник, са подали възражения на основание чл. 110, ал. 2 от КСО. След представяне от инспектор по осигуряването на мотивирано заключение за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане № РО-5-04-01836183/27.01.2025 г. за внасяне от ревизираните лица на сумите по ревизионния акт за начет. В разпореждането изрично е отразено, че предвид внасянето на 27.01.2025 г. на сумата от 1 325 лв., задължението по начет към датата на разпореждането е погасена.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното в настоящето производство Решение №1040-04-19/13.03.2025 г., с което е била отхвърлена жалбата на лицата срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.

Решението е връчено на пълномощника на жалбоподателите на 26.03.2025 г. Същото е оспорено пред съда с жалба, подадена чрез ответника на същия ден.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка, както и е изискано и прието медицинското експертно досие на В. Т..

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен срок, след изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е издадено от оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

При издаването на Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01777496/07.01.2025 г. и Разпореждане № РО-5-04-01836183/27.01.2025 г., не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са процедурата и изискванията на чл. 110, ал. 1-3 от КСО и чл. 11-чл. 26 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за липса на мотиви в РА и в разпореждането под форма на изложение на фактическите и правни основания за издаването им. Всъщност и в двата акта се съдържа посочване на нормативните основания за тяхното издаване, както и на част от фактическите такива. Видно от разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО, актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. В чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1/2015 г. е определено съдържанието на тези актове, а в чл. 23, ал. 2, т. 2 от инструкцията, като задължително приложение към РА е посочен анализ към същия. Именно този анализ /неразделна част от акта, със съдържание определено в чл. 23, ал. 4 от инструкцията/, съставлява мотиви на РА, а заедно с мотивираното заключение на контролния орган /чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от инструкцията/, изпълняват функциите и на мотиви за издаването на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО. Такава конструкция е допустима, предвид константно възприетото в съдебната практика становище, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, намиращ се в административната преписка - ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. В конкретния случай както анализът към РА, така и мотивираното заключение изготвено във връзка с възражението срещу него, съдържат подробно изложение на фактическите и правните основания за определяне на процесните задължения. В анализа и мотивираното заключение е посочено, че са нарушени разпоредбите чл. 62 и Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.

По делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали жалбоподателите дължат възстановяване по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО на вредите, причинени на бюджета на ДОО, след като експертното решение, издадено от тях в качеството им на членове на ТЕЛК, въз основа на което на В. Т. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност, е отменено от НЕЛК и впоследствие е определен друг процент на намалена ТНР, при който на освидетелстваното лице не се следва пенсия за инвалидност.

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност /ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т., т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1- 5.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възникваща по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането ѝ в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. отменен акт на медицинската експертиза; 2. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т.е. в случая всички лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници. Т.е. при доказване на изброените по-горе предпоставки е налице основание, лицата издали отменения акт на медицинската експертиза, да понесат солидарно имуществена отговорност.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да се разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние.

Безпротиворечиво съдебната практика е възприела, че в качеството на професионална оценка на ТНР, решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на преглед и оценка на медицинската документация и на всички относими за здравословното състояние на лицето доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР, в съответствие с изискванията на чл. 62 и чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Съответно се приема, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението.

Както се посочи, в случая отговорността на жалбоподателите е ангажирана за издаването на две експертни решения на ТЕЛК – Павликени – първото за освидетелстване на лице и второто, постановено след като веднъж предходното е било отменено от НЕЛК и преписката върната за ново освидетелстване на лицето. При отмяната на първото решение на ТЕЛК в експертно решение на НЕЛК са направени забележки по отношение на две от процесните три отправни точки, което обаче е довело до цялостна отмяна на първото решение на ТЕЛК. Пи отмяната на новото, второ решение на ТЕЛК отново има забележки по две от точките, като е определен окончателно от НЕЛК % ТНР. Възражението на жалбоподателите, че това не е така и че първото ЕР на ТЕЛК е влязло частично в сила са неоснователни. Действително, първото ЕР на ТЕЛК - Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с № 91940 от заседание № 225/09.10.2023 г. е било оспорено от НОИ само в частта относно отправната точка 2. - ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР, изводите на които не кореспондират с наличната документация, в частност с консулта с невролог и отоневролог. С ЕР № 90130 от заседание № 19/06.02.2024 г. НЕЛК, специализиран състав по невдрологични, УНГ и ССЗ обаче е отменено решението на ТЕЛК изцяло и преписката е върната за ново произнасяне. НЕЛК е изложил нарочни мотиви в 2 отделни точки относно два от изводите на ТЕЛК, които са намерени за неправилни. На първо място, в т. 1 от ЕР на НЕЛК е посочено, че определената ТНР по ч. 7, т. 15.3 – 30 % ТНР НЕЛК е неправилна, тъй като се отнася за постоперативни състояния, каквото в случая няма – касае се за хронично състояние, за което се отнася и приложимата в случая т. 15.2. (която обаче не е приложената от ТЕЛК). На второ място, НЕЛК е посочил, че немотивирано ТЕЛК е определил ТНР по ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР, във връзка със средно тежък дискоординационен синдром, защото в единствения приложен документ от невролог не е отразен пълен неврологичен статус с прецизна двигателна дейност и координация, няма установен двигателен дефицит, не са осъществени необходимите параклинични изследвания, обективиращи този синдром и неговата степен, няма проследяване от невролог и доказано прочистване с чести рецидиви, нито има данни за неговото лечение. По тези мотиви, НЕЛК е отменил ЕР в неговата цялост, като е върнал производството за ново пълно освидетелстване на лицето и са дадени са и препоръки в тази връзка. След като диспозитивът на това решение отменя изцяло ЕР на ТЕЛК не може да се приеме, че същото в която и да е своя част е влязло в сила и това обстоятелство следва да се зачете от съда в настоящето производство. Тук е мястото да се посочи, че НЕЛК не е обвързан с посочените в жалбата основания, доколкото дължи своя собствена оценка на трайно намалената работоспособност в границите, определени от чл. 61 от НМЕ. Като контролен орган същата дължи пълна проверка на цялата медицинска документация, като в тази връзка има съответните правомощия по чл. 112 от ЗЗО. Не на последно място, трябва да се държи сметка, че съгласно чл. 113 от ЗЗО, органите на медицинската експертиза могат дори и служебно - по своя инициатива, да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Ето защо постановеното ЕР на НЕЛК не е „свръхпетутим“ и съответно няма как първото ЕР на ТЕЛК да се зачете в настоящето производство в която и да е своя част като влязло в сила.

Но следва да се отчита, че дори и това решение на НЕЛК да е било недопустимо, то след влизането си в сила следва да се зачита със съдържанието, което има, а именно – отменящо изцяло решението на ТЕЛК и връщащо производството в изходната му точка изцяло – за цяло ново освидетелстване на лицето.

Съответно и второто ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК. Този път ЕР на ТЕЛК е било оспорено в частта обаче и по ч. 4, р. 1, т. 2.2 – 50 % ТНР и по ч. 7, т. 3.2 – 50 % ТНР. С ЕР № 91812 от заседание № 113/03.10.2024 г. НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК и е определена оценка на ТНР 44 %. НЕЛК е посочил, че за стенокардията и хипертоничното сърце поради констатирани редица пропуски – липсват приложени контролни прегледи, липса на положителен ВЕТ и прочие се прави извод за 40 % ВСУ, а не определения 50 %, предвид ангажираните клинични и инструментални данни, което от своя страна определя ри сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА – лицата са с умерено ограничен капацитет – с диастолна дисфункция – 40 % по т. 2.1, а не 50% по т. 2.2.; На следващо място НЕЛК е посочил, че за диагностицирания световъртеж изобщо не се следва % ТНР според приложената документация, тъй като не се констатират патологична нагънатост и тромбоза, не са приложени проследяващи консултации с невролог с описание характера и честотата на пристъпите от световъртеж и лечение. Т.е. налице е пълна липса на документи.

Така изложените мотиви в ЕР на НЕЛК установяват нарушение на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, тъй като членовете на ТЕЛК са тълкували превратно или не са зачели медицинската документация или липсата на такава. Посоченото представлява процесуално нарушение, което от своя страна е довело до неправилно прилагане и на материалния закон. Следователно, членовете на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД - гр. Павликени първо не са отчели в съвкупност всички приложени по делото медицински документи и съответно - не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинските досиета на освидетелстваното лице, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното му състояние. Горепосочените процесуални нарушения водят до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а че членовете на ТЕЛК са игнорирали и тълкували превратно представената медицинска документация, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР.

Изложеното води на извод, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез със събраните доказателства и в разрез с нормативно заложените критерии за това, поради което законосъобразно е била реализирана отговорността им по реда на чл. 110 КСО. Отмененото експертно решение е издадено в нарушение на нормативни разпоредби на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, при което е налице първата от коментираните по-горе предпоставки за реализиране на отговорността на жалбоподателите по чл. 110, ал. 1 от КСО.

Видно от представената с административната преписка справка за неправилно получена пенсия, както и от ревизионния акт за начет, и от разпорежданията на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Велико Търново, въз основа на отмененото в частта му на определения процент ТНР решение на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД, на лицето В. Т. е била отпусната и изплащана социална пенсия за инвалидност. От жалбоподателите не е оспорен размера на извършените периодични плащания към инвалидизираното лице, общият размер на тези плащания, както и начислените лихви.

При това положение, следва да се приеме, че е доказана и втората предпоставка за ангажиране имуществената им отговорност като членове на ТЕЛК - реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за трайна неработоспособност.

Безспорно налице е и третата предпоставка – наличие на причинно-следствена връзка между отмененото поради нарушаване на нормативните разпоредби ЕР на ТЕЛК и настъпилата щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законово основание за изплащане на социалната пенсия за инвалидност, според определения процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО.

Неоснователно жалбоподателите се позовават на съдебна практика на ВАС, която е постановена при различна фактическа обстановка. Разгледаните в настоящото дело факти са идентични с тези по Решение № 185 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2024 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 273 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2022 г., VI о. /постановено между същите страни/, Решение № 6087 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2023 г., VI о. и др.

По изложените съображения, обжалваното решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РО-5-04-01836183/27.01.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

 

При този изход на спора, разноски на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани. При своевременно заявеното искане за това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на администрацията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСОq съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбите на А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, Н. А. Н. с [ЕГН], адрес с. Горна Липница, общ. Павликени, [улица] Т. С. Б. с [ЕГН], адрес гр. Плевен, [жк], вх. Д, ет. 4, ап. 8, срещу Решение № 1040-04-19/13.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново.

ОСЪЖДА А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес гр. Велико Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, Н. А. Н. с [ЕГН], адрес с. Горна Липница, общ. Павликени, [улица] Т. С. Б. с [ЕГН], адрес гр. Плевен, [жк], вх. Д, ет. 4, ап. 8, да заплатят на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.