Определение по дело №44/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 47

 

Гр. Пловдив, 31.01.2020 г.

 

          ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Величка Белева

                                                                                    Христо Симитчиев

 

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно гражданско дело № 44 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 248, ал.3, изр.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 2335, постановено в закрито съдебно заседание на 13.11.2019 г. от Окръжен съд-П.  по в.гр.д. № 22/2019 г., с което съдът изменя на основание чл. 248 от ГПК решение № 509/19.04.2019 г., постановено по делото, като осъжда О.П. да заплати на адвокат О.А.Д. *** още 600 лв. разноски или общо 2 060 лв. на основание чл. 38,ал.2 от ЗА.

Жалбоподателят О.П. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 34 872/22.11.2019 г., като бъде оставено без уважение искането за изменение на решението на окръжния съд в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба О.А.Д. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор с вх. № 1041/13.01.2020 г.  Претендира за присъждане на разноски за производството по частната жалба.

П. апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

          Производството по в.гр.д. 22/2019 г. на ОС-П. е въззивно и по него на 19.04.2019 г. е постановено съдебно решение № 509. С това съдебно решение окръжният съд като въззивен съд се произнася и относно разноските, като осъжда О.П. да заплати на адвокат О.Д. още 212,49 лв. разноски или общо 1 460 лв. на основание чл. 38,ал.2 от ЗА. За решението адвокат Д. е уведомен на 25.04.2019 г. и на 23.05.2019 г. подава до окръжния съд молба по чл. 248 от ГПК, с която иска то да бъде изменено в частта относно присъденото му адвокатско възнаграждение, като му бъде присъдена допълнително сумата 600 лв., за да бъде достигнат размер на неговото възнаграждение до минималния, установен такъв, от 2060 лв.  Ответната по искането О. е уведомена за него и не е взела становище. Междувременно решението на окръжния съд е влязло в сила като необжалвано. С обжалваното сега определение от 13.11.2019 г. окръжният съд приема, че е определил хонорар на адвокат Д. в хипотезата на чл. 38 от ЗА съразмерно на уважените части от исковете в общ размер на 1 460 лв., но исковете за два (за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди), като минималното възнаграждение за защита по първия иск е в размер на 300 лв., а за защита по втория иск – 730 лв., или общият размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция възлиза на 1 030 лв. и за осъществената защита пред двете съдебни инстанции адвокат Д. следва да получи възнаграждение общо 2 060 лв. Тъй като с въззивното решение са присъдени 1 460 лв., съдът приема, че следва да го измени, като се присъдят още 600 лв. или общо 2 060 лв.

          За определението на съда О. е уведомена на 19.11.2019 г. и на 22.11.2019 г. подава частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, защото в решението правилно е било изчислено, че съразмерно на отхвърлената част от исковете разноските за адвокатско възнаграждение за две инстанции възлизат на 1 460 лв. Твърди, че неправилно с обжалваното определение адвокатското възнаграждение е изчислено в съответствие с присъденото обезщетение, а не съобразно материалния интерес на исковете, без да се изчисли съразмерно на уважената част от претенцията. Тъй като материалният интерес по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е в размер на 1 749,10 лв., а по тази претенция е присъдена сумата 874,55 лв., а материалният интерес по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15 000 лв., а е присъдена сумата 8 000 лв., то в случая не са приложими нормите на чл. 7,ал.2,т.1 и т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на т.2 и т.4 от нея, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е в размер на 352 лв., а по иска за неимуществени вреди – 980 лв. или общо 1 332 лв. за една инстанция, при което дължимите за адвокатско възнаграждение разноски за две инстанции, изчислено съразмерно на уважената част от исковете от 50%, са в рамките на присъдения с решението размер от 1 460 лв. и той не следва да бъде коригиран.

          С отговора на частната жалба адвокат Д. твърди, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен от двете инстанции за размер 8 000 лв. и затова минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 730 лв. за всяка инстанция, общо 1 460 лв. Твърди, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за размер 874,55 лв. в двете инстанции и минималното адвокатско възнаграждение за защитата е 300 лв. за всяка инстанция, общо 600 лв. Заявява, че общото дължимо възнаграждение затова е в размер на 2 060 лв., както е приел и присъдил окръжният съд с обжалваното определение.

          С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне (по начало недопустими съгласно чл. 246 от ГПК) от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските. В случая е безспорно, видно е и от представените договори за правна помощ от 22.01.2018 г. и от 8.01.2019 г., че адвокат Д. е осъществил защита по делото за ищцата в двете съдебни инстанции при условията на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА, поради което му се дължи адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ГПК. И пред двете съдебни инстанции адвокат Д. е представил списъци за разноските, като пред районния съд е претендирал за присъждане на такова в размер на 2 200 лв., а пред окръжния съд – на 1 250 лв. В случая размерът на дължимото адвокатско възнаграждение окръжният съд е изчислил с оглед сумите, които са присъдени на ищцата с решението на окръжния съд – 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 874,55 лв. обезщетение за имуществени вреди – за една инстанция 730 лв. съгласно чл. 7,ал.2,т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждания и 300 лв. съгласно чл.7,ал.2,т.1 от същата Наредба, общо 1030 лв., а за двете инстанции– общо 2 060 лв. Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че в случая възнаграждението следва да се определя с оглед размерите, за които исковете са предявени (15 000 лв. и 1 749,10 лв.), и по съразмерност на уважените размери (8 000 лв. и 874,55 лв.). В случая няма предварително заплатено адвокатско възнаграждение, за да се прилага посочения от жалбоподателя механизъм. При условията на чл. 38,ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда при приключването на делото и с оглед на размерите, за които исковете са уважени. Така е изчислил възнаграждението окръжният съд с обжалваното определение, като, съответно, е изменил решението си в частта му за разноските, поради което определението е правилно. Установява се, че подадената частна жалба е неоснователна и не може да бъде уважена, обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

          С отговора на частната жалба ответникът по нея адвокат Д. претендира за присъждане на разноски за настоящото производство пред апелативния съд в размер на 200 лв. при условията на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. Искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В настоящото производство адвокат Д. не е пълномощник на ищцата по делото, а участва в лично качество, тъй като съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА адвокатското възнаграждение е присъдено лично на него, а не в полза на ищцата. Затова на него в качеството му на ответник по частната жалба не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА.

          С оглед на гореизложеното съдът

 

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 2335, постановено в закрито съдебно заседание на 13.11.2019 г. от Окръжен съд-П.  по в.гр.д. № 22/2019 г., с което съдът изменя на основание чл. 248 от ГПК решение № 509/19.04.2019 г., постановено по делото, като осъжда О.П. да заплати на адвокат О.А.Д. *** още 600 лв. разноски или общо 2 060 лв. на основание чл. 38,ал.2 от ЗА.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на адвокат О.Д., заявено с отговора на частната жалба, да бъде присъдено в негова полза и в тежест на жалбоподателя О.П. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно чл. 38,ал.1,т.2 и чл. 38,ал.2 от ЗА, като неоснователно.

          Определението може да се обжалва с частна касационна жалба при условията на чл. 248,ал.3,изр.2 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: (1)                                 

 

 

 

  

               (2)