РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Бургас, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500314 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 2091/21.05.21г.
на БОС от Т. М. Т. , ЕГН: **********, чрез адв. Ж.С., с адрес на кантората: гр. Б., ул. „Ж.
П.“ № *, против решение № 34/15.04.21г. по гр.д.№ 20202100102264/2020г. на БОС , в
частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 4-6, представлявано
от управителя Р. И. М.-Т., иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване за
недължими, като погасени по давност, на следните суми по изпълнителен лист, издаден на
13.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 923/12год. на АРС, въз основа на заповед за незабавно
изпълнение № 600/13.11.2012год. по същото ч.гр.дело на АРС, с който ИЛ е образувано
изп.дело №165/2020 год. по описа на ЧСИ Михалев, както следва: 84 204,61лв. главница, 21
051,15лв. лихва, начислена за периода от 12.10.2017г. до 13.04.2020г., както и законната
лихва върху главницата от 84 204,61 лв. за периода от 27.03.2017г. до 12.10.2017г. в размер
на 4678.04лв. Заявява, че решението не е правилно в обжалваната част. Излага аргументи,
позовава се на трайно установена съдебна практика. Моли да бъде отменено и бъде
постановено ново, с което искът й против „Еос Матрикс“ ЕООД бъде изцяло уважен. Няма
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемото дружество „Еос Матрикс“ ЕООД, оспорва въззивната жалба. Счита
постановеното решение за правилно и съобразено с трайната съдебна практика в
1
обжалваната част. Моли за потвърждаването му. Моли за присъждане на разноски. При
условията на евентуалност, в случай, че въззивната страна претендира адвокатско
възнаграждение, надвишаващо минималния размер по Наредба № 1… за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, моли съда да го намали като прекомерно.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Пред БОС са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.439
ГПК.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от Т. С. Т., ЕГН:
********** и Т. М. Т., чрез адв. Ж.С., против „Еос Матрикс“ ЕООД с твърдение, че след
проведено заповедно производство, на 13.11.2012г. против тях е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 923/2012г. АРС и двамата са осъдени да заплатят солидарно посочените в титула
суми. През 2012г. е образувано изпълнително производство, прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление на ЧСИ. Впоследствие, по същия изпълнителен лист е
образувано ново изпълнително дело против тях под № 20207030400165 на ЧСИ Г.Михалев,
рег.№ 703 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС. Заявяват, че последното
изпълнително действие по предходното принудително производство, е от 12.03.2015г. Оттам
насетне не са извършвани действия по събиране на вземането. Затова всички задължения,
произтичащи от изпълнителния лист, са погасени по давност. Кредиторът е загубил правото
за принудително удовлетворяване. Въпреки това върху банковите им сметки отново е
наложен запор. При изложеното, молят съда да приеме за установено, че в полза на „Еос
Матрикс“ ЕООД не съществува вземане по изпълнителен лист от 13.11.2012г. по ч.гр.д.№
923/2012г. АРС, поради погасяването на задълженията по давност, както не съществува и
вземането за 106.60лв. разноски по изпълнителното производство и 7 652.77лв. такси по
ТТР ЗЧСИ. Ангажират доказателства. Молят за присъждане на разноски.
Исковете са оспорени в надлежно депозирания и в срок отговор срещу исковата
молба по реда на чл.131 ГПК. Твърди се недопустимост в частта относно възложените
разноски в хода на изпълнителното производство, а в останалата част се поддържа
становище за тяхната неоснователност. Основен аргумент е необоснованост на твърдението
за изтекла погасителна давност по отношение на вземането по Заповед № 600/13.11.2012г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
923/2012г. по описа на АРС. Поддържа се прекъсване на давността с образуване на
изпълнително производство и многобройни изпълнителни действия по време на целия
изпълнителен процес, образуван пред ЧСИ Г.Михалев. Моли за решение в горния смисъл.
Ангажира доказателства, моли за присъждане на разноски.
С доклада по делото производството е прекратено в частта относно исковете за
недължимост на приетите и възложени в тежест на двамата ищци такси по ЗЧСИ и
разноски в изпълнението и определението е влязло в сила.
С атакуваното решение БОС е уважил иска на Т. С. Т. против „Еос Матрикс“ ЕООД
и в тази част решението не е обжалвано. Така, както бе изложено по-горе, на контрол от
настоящата инстанция подлежи само частта от атакувания акт, засягаща вземането на
въззиваемото дружество от Т. М. Т.
2
По съществото на спора съдът, съобразно депозираната въззивна жалба, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК: „Длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание“. Прочитът на разпоредбата води до несъмнения извод, че предмет на обсъждане
по делото следва да бъде материализираното в изпълнителното основание вземане, т.е. това,
което ответникът по един осъдителен иск е осъден да заплати на своя кредитор и за което е
издаден изпълнителен лист. В производството по чл.439 ГПК длъжникът може да въвежда
само правозащитни и правопогасяващи възражения, които не са преклудирани, т.е. нови и
нововъзникнали, след постановяване на осъдителното решение и посредством тях да отрече
правото на взискателя си да се удовлетворява от имуществото му. Както става ясно от
изложението на исковата молба, въведено е правопогасяващо възражение – за изтекла
давност по отношение на сумите по изпълнителния лист.
Разяснения относно приложението на института на погасителната давност в
изпълнителния процес и правилата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК са дадени в т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което се приема, че:
„В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът
няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не
предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не.
Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не
може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова
давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи)“.
Същото ТР посочва кои действия прекъсват давността и това е всяко изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. Така: „Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение….насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица“ прекъсват
давността.
Видно от приложеното на стр.7 по гр.д.№ 2264/2020г. БОС и неоспорено от
страните копие от Заповед № 600/13.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 923/2012г. по описа на АРС, съдът е
разпоредил длъжниците Т.Т. и Т. М.Т. да заплатят солидарно на „СИБАНК“ ЕАД, гр.София
3
описаните по заповедта суми: 111 470.41лв., представляваща главница, 4 348.93лв. –
договорна лихва за периода 25.04.2012г. – 09.11.2012г., 3 288.25лв. – наказателна лихва за
периода 25.05.2012г. – 09.11.2012г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2012г. до
окончателното изплащане на задължението и съдебно-деловодни разноски в общ размер от
3 811.53лв. – 2 395.45лв. държавна такса и 1416.08лв. юрисконсултско възнаграждение.
Постановено е издаване на изпълнителен лист и незабавно изпълнение на заповедта. В
същия ден – 13.11.2012г., е издаден изпълнителен лист и на 12.12.2012г. е образувано
изпълнителното производство – стр.53 по гр.д.№ 2264/2020г. БОС. Несъмнено въззивницата
и съпругът й са били кредитополучатели, изпаднали в забава. От изпълнителния лист съдът
извлича началната дата на забавата, послужила за обявяване на предсрочната изискуемост и
приема, че тя е 25.04.2012г. – първата дата, от която се претендира договорна лихва.
С приложения на стр.46 и сл. по с.дело договор за прехвърляне на парични
взимания, на 12.10.2017г. кредиторът „СИБАНК“ ЕАД е прехвърлил вземането си на
настоящия въззиваем и цесията не се оспорва.
Междувременно, по образуваното изп.д.№ 20127030400876 на ЧСИ Г.Михалев,
гр.Бургас, за периода 31.05.2013г. – 01.07.2013г. е обявена публична продан на имущество
на длъжниците, явно нестанала и последвана от нова за периода 11.02.2015г. – 11.03.2015г. –
стр. 54. Всяка от двете поради е прекъснала давността.
С протокол от 12.03.2015г. ЧСИ Г.Михалев е обявил купувач на имота. С
постановление от 18.03.2015г., като е взел предвид приложеното по изп.дело платежно
нареждане от 18.03.2015г. за внасяне на предложената цена, го е възложил на купувачката.
Постановлението е влязло в сила на 02.04.2015г., видно от отбелязването и с протокол от
08.04.2015г. е извършено разпределение на постъпилата сума. По този повод съдът приема,
че датата на стабилизиране на постановлението е от съществено значение по отношение на
прекъсването на давността, понеже реализирането на цената от продадения имот е едно от
действията по осребряване на имуществото на длъжника, но публичната продан произвежда
своя вещен ефект от влизане в сила на постановлението за възлагане – чл.496, ал.2 ГПК.
Затова и като приложи задължителното тълкуване на закона, извършено в тази
връзка с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, съдът приема, че 02.04.2015г. е релевантната дата, поставяща начало на срока, от
който се преценява наличието или липсата на извършени принудителни действия,
прекъсващи давността.
Впоследствие ЧСИ Г.Михалев е изпратил запорно съобщение изх.№
10324/03.12.2015г. по изп.д.№ 20127030400876 за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на въззивницата при работодателя й – „Т.и 2011“ ЕООД – стр.58 по гр.д.№
2264/20г. БОС. След като адресът е бил посетен, е установено, че търговецът не е открит и
по правилото на чл.47, ал.1 ГПК е залепено уведомление. ЧСИ е извършил справка за
актуалния адрес на търговеца, който към онзи момент е съвпадал с посочения в запорното
съобщение и е поставил разпореждане, че адресът е актуален. Следователно, съобщението е
редовно връчено, съобразно чл.50, ал.4 ГПК, считано от разпореждането – 10.12.2015г.
На 05.04.2017г. ЧСИ Г.Михалев е изпратил ново запорно съобщение изх.№
4
3907/05.04.2017г. по изп.д.№ 20127030400876 за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на въззивницата при работодателя й – „Т.и 2011“ ЕООД. Адресът е бил
посетен, установено е, че търговецът не е открит и по правилото на чл.47, ал.1 ГПК е
залепено уведомление – стр.59 по гр.д.№ 2264/20г. БОС. ЧСИ е извършил справка за
актуалния адрес на търговеца в ТР, който към онзи момент е съвпадал с посочения в
запорното съобщение и е поставил разпореждане, че адресът е актуален. Следователно,
съобщението е редовно връчено, по правилото на чл.50, ал.4 ГПК, считано от
разпореждането - 10.04.2017г.
При приложение на разпоредбите на чл.450, ал.3 ГПК и чл.507 ГПК и т.5 от
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, докладчик
съдията Димитър Димитров, запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице. Така всяко
едно от горните действия е прекъсвало давността, преди изтичане на две години от
извършване на предходното изпълнително действие.
С молба вх.№ 436/19.01.2018г. на ЧСИ Г.Михалев настоящият въззиваем е поискал
конституиране по делото в качеството му на взискател и молбата е резолирана на
21.01.2018г. от ЧСИ с указание за изготвяне на постановление за конституиране на новия
взискател, макар и такова да не е приложено по делото.
От удостоверение на ЧСИ Г.Михалев, гр.Бургас на стр.70 по гр.д.№ 2264/2020г. на
БОС се установява, че изп.д.№ 20127030400876 на същия ЧСИ е прекратено с
постановление от 04.11.2019г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и по молба вх.№
2546/27.03.2020г. на въззиваемото дружество е образувано ново производство – изп.д.№
20207030400165 на ЧСИ Г.Михалев, по приложения изпълнителен лист от 13.11.2012г. по
ч.гр.д.№ 923/2012г. по описа на АРС. В молбата е отправено искане за извършване на
справка за наличието на банкови сметки на името на задължените лица, едно от които е
въззивницата и при установени такива – налагане на запор.
Молбата съдържа искане за извършване на изпълнителни действия, следователно е
редовна по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК и с нея е прекъсната давността.
На 17.07.2020г., видно от цитираното удостоверение и приложените на стр.5, стр.62
и 63 по гр.д.№ 2264/2020г. на БОС писмени доказателства, са изпратени запорни съобщения
до няколко банки за налагане на запор върху сметката на въззивницата.
При така изложената фактическа обстановка е предявен искът за установяване
липсата на вземания на въззиваемия от въззивницата Т. М. Т., при въведено възражение за
изтекла в нейна полза погасителна давност върху вземанията по изпълнителния лист,
послужил като титул за образуване на новото изпълнително производство.
За да постанови крайните си правни изводи, настоящият състав взе предвид
следното:
Съгласно чл.114 ЗЗД: „Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо“ и се прекъсва, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД с предприемане на действия за
принудително изпълнение против длъжника. Между страните няма спор, че след
5
снабдяването на кредитора „СИБАНК“ ЕАД гр.София с изпълнителен лист на 13.11.2012г.,
изпълнителното производство е образувано на 12.12.2012г. и в исковата молба се твърди, че
изпълнителни действия са извършвани до 12.03.2015г. Петгодишният давностен срок,
според въззивницата, е изтекъл на 12.03.2020г., като в периода 12.03.2015г. – 12.03.2020г. не
е прекъсвана давността.
Твърдението не отговаря на описаната фактическа обстановка, на първо място, с
оглед изложените мотиви относно изпращането на запорни съобщения до работодателя на
въззивницата и на следващо място с оглед началната дата на петгодишния давностен срок,
която бе коментирана по-горе. След 02.04.2015г., когато е влязло в сила постановлението за
възлагане на недвижимия имот, давността е прекъсната на 10.12.2015г. – при връчване на
първото запорно съобщение до работодателя на въззивницата, на 10.04.2017г., когато е
връчено второто запорно съобщение до работодателя и на 27.03.2020г., когато е депозирана
молбата на въззиваемото дружество за образуване на ново производство – изп.д.№
20207030400165 на ЧСИ Г.Михалев, по приложения изпълнителен лист от 13.11.2012г. по
ч.гр.д.№ 923/2012г. по описа на АРС, с отправено искане за извършване на справка за
наличието на банкови сметки на името на задължените лица, едно от които е въззивницата и
за налагане на запор при установени такива.
Тук съдът отбелязва, че съдебната практика относно стабилизираната при
условията на чл.416 ГПК заповед за изпълнение, срещу която не е депозирано възражение и
не е проведен установителният иск по реда на чл.422 ГПК, е противоречива по прилагането
на чл.117, ал.2 ГПК. Затова настоящият състав съобрази характера на вземанията и те са по
договор за кредит от „СИБАНК“ ЕАД, гр.София. Затова давността е общата петгодишна по
отношение на главницата и 3-годишна по отношение на лихвите.
С оглед горното и като споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на БОС, се налага
заключение, че постановеното решение е правилно и съобразено със задължителната за
съдилищата съдебна практика и следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемия се
следват за настоящата инстанция разноски в размер на 300лв., за дължимото
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.4 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 по
Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/15.04.21г. по гр.д.№ 20202100102264/2020г. на
БОС в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН: ********** да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет.4-6, представлявано
от управителя Р. И. М.-Т., за настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на
препис от него на страните пред ВКС.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7