Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.Варна, 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на трети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 1958 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по
повод предявени от Б.И.К. против
Р.И.Б. в условията на евентуалност искове
както следва:
1) Иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 47704,58 лева,
представляваща дължима главница по договор за заем сключен между страните на
16.08.2016г., по който сумата на заемът е предадена на ответника чрез банкови
преводи по негова сметка, както следва: на 16.08.2016г. – суми в размер на
15767,94 лева, 13878,63 лева и 6058,01 лева и превод на 10.10.2016г. на сума в
размер на 12000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2019г. до окончателното
изплащане и предявен в условията на
евентуалност от него:
2) Иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищцата сумата от 47704,58 лева
като получена без основание, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2019г. до окончателното
изплащане.
В исковата
и уточняващата молби ищцата твърди, че е сключила договор за заем с ответника,
по силата на който му предоставила сумата от общо 47704,58 лева, чрез банкови
преводи по негова бакова сметка, както следва: на 16.08.2016г. – суми в размер на 15767,94 лева, 13878,63 лева и 6058,01
лева и на 10.10.2016г. - сума в размер на 12000 лева. Плащанията били извършени
по сметка на ответника в „Банка ДСК“. Договорката била да бъде предадена в заем сумата, с която
ищцата разполагала по сметките си, без да се уговаря лихва и тя да бъде върната
след покана. Излага, че на 12.06.2019г. е изпратила на ответника нотариална
покана, получена от него на 16.09.2016г. с която е поискала да бъде върнат
предоставеният заем. Твърди, че с друга нотариална покана от 19.09.2019г.
адресирана до ищцата ответникът оспорил както размера на получената сума така и
основанието, на което е предоставена. Моли съда да уважи предявения иск като
осъди ответника да и върне предоставената в заем сума, ведно със законната
лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, а в условията на евентуалност – да заплати сумата като
получена без основание. Претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Р.И.Б. е депозирала писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния си
представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените главен и евентуален иск. Не оспорва, че е получил от ищцата
посочените в исковата молба суми в общ размер на 47704,58 лева, но оспорва те
да са му били предоставени въз основа на сключен с ищцата договор за заем.
Излага, че ищцата и майката на ответника са роднини /първи братовчедки/, а той
самият многократно се е отзовавал при нужда
и е помагал на ищцата в домакинството, както и във връзка със
заболяването на сина й още от 2013г. По този повод бил в чести контакти с
нея и изградили близки и добри
отношения. Излага, че като последица от добрите им отношения и оказваната
подкрепа на 28.02.2014г. ищцата изготвила в негова полза саморъчно завещание, с
което му завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, земеделски земи,
покъщнина, банкови депозити и разплащателни сметки в случай, че преживее сина
си. Излага, че през 2016г. във връзка с намерението си да закупи жилище се е
обърнал към ищцата за нужния остатък от сумата, като тя се е съгласила и е
предоставила наличните по банковите си сметки суми без да поставя условия за
връщането им. Твърди, че банковите транзакции са възприети от страните като
преждевременно настъпване на ефекта на завещанието. Посочва, че през 2019г.
ищцата изцяло променила отношението си към него, преустановила приятелските си
отношения и започнала да го обвинява в измама. Твърди, че действителната воля
на ищцата към момента на извършване на банковите транзакции е била да надари
ответника с мотив – близките им отношения и оказваната през годините помощ,
както и липсата на достойни роднини, поради което не е налице основание за
връщане на паричните средства. Моли предявените главен и евентуален иск да
бъдат отхвърлени като неоснователни както и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът Б.К., чрез процесуалния си предствител поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Поддържа твърденията си, че
паричната сума е предоставена на ответника с уговорка да й бъде върната, а не
като акт на дарение. Посочва, че в банковите трансакции като основание за
паричните преводи е посочено «захранване на сметка», но излага че това е
ставало под давлението на ответника.Твърди, че действително е имало изготвено
завещание в полза на ответника, но излага че след като разбрала за намеренията
му да я измами и да не и върне парите, което е влошило отношенията им, е
оттеглила същото на 09.05.2019г. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът Р.Б., чрез процесуалния си
представител поддържа възраженията срещу предявените искове. Счита, че ищцата
не е провела пълно и главно доказване на исковите претенции, поради което моли
да бъдат отхвърлени като неоснователни и на двете въведени основания. Също
претендира за присъждане на сторените по делтото съдебно-деловодни разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор между страните, а и видно от представените извлечения от банкови
сметки на титуляра Б.К., на 16.08.2016г. същата е превела по сметка на ответника Р.Б. суми в размер на 15767,94 лева
/л.8/, 13878,63 лева
/л.7/ и 6058,01 лева
/л.9/, а на 10.10.2016г. и
превод на сума в размер на 12000 лева /л.6/. На три от трансакциите в посочено основание
„захранване“, а на една – „средства за закриване на сделка“.
С
нотариална покана, рег.№ 6264/12.06.2019г. Б.К. е поканила Р.Б. да й върне
сумата от 47700 лева, която му е била предоставена за послужване за закупуване
на жилище през 2016г. за посрещане на личните й нужди. Даден е срок от 1 месец
за връщане на сумата считано от получаване на поканата. Видно от представената
разписка /л.13/, Р.Б. е получил поканата на 16.09.2019г.
С
насрещна нотариална покана от 19.09.2019г. Р.Б. е уведомил Б.К., че не е налице
основание за връщане на сумата от 47700 лева, тъй като същата не е била
предоставена като заем, а като благодарност от нея за положените от него грижи
за нея и сина й.
По
делото е представен нот.акт № 137, том 3, рег.№ 5597, дело № 384/ 29.11.2016г.,
видно от който Р.Б. е закупил недвижими имоти в гр.Варна – апартамент, гараж и
ид.части от дворното място, в което е построена сградата за сумата от 104000
евро, от която 23215,88 евро е заплатена лично от купувача, а разликата – чрез
банков кредит.
Като
доказателство по делото е представено саморъчно завещание от 28.02.2014г.
съставено от Б.И.К., с което същата се е разпоредила за след смъртта си с
цялото притежавано от нея имущество в полза на ответника Р.Б.. На 09.05.2019г.
същото е било оттеглено от завещателката, за което е съставен протокол за
оттегляне на саморъчно завещание от
Нотариус Б.В..
В хода на производството
са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.И.Б. и К.Б.С..
От показанията на св.Б. – брат на ответника се
установява, че през пролетта или лятото на 2017г., при пътуване заедно с Б.К. към
с.Каранци,
която била негова и на ответника леля, тя му споделила,
че е дала пари на брат му Р., които той щял да ползва за закупуване на жилище и
за обзавеждане. Свидетелят посочва, че няма спомен Б. да му е казвала, че е
предоставила парите в заем, нито че ги е подарила на брат му. Преди година, при
ново виждане с Б.К. тя хлипайки му казала, че брат му я е обрал и че ще си иска
парите обратно. Посочва, че не е разговарял с брат си за парите и за
отношенията с леля им Б.. Излага личните си впечатления, че до преди 2 години
брат му и леля Б. били в добри отношения, но не знае кога и защо са се влошили,
но предполага, че причината е брат му. Излага, че Б.К. го е питала дали може да
има доверие на Р., на което той отговорил положително. По негово мнение парите
са дадени доброволно от Б., за да помогне на Р., тъй като той и е помагал във
връзка с боледуването на сина й.
Свидетелят С. посочва, че познава Б. Каваиванова от
малък, тъй като тя и неговите родители се били в обща компания. Излага, че
посещава регулярно Б., когато има възможност и е в България, особено след
смъртта на сина й през 2014г. Посочва, че през м.07.2016г. е посетил дома на Б.
в кв.Аспарухово, където е била и друга тяхна позната – В.. По време на
посещението им на вратата се позвънило и в дома на Б. влязъл Р.Б., който я
помолил да разговарят. Свидетелят излага, че е чувал разговора, който се е
провеждал в коридора на жилището при отворена врата на хола, където са се
намирали. Разговорът бил за това, че Р.Б. е намерил жилище, което желае да
закупи, но имал трудност с осигуряването на парите за това, тъй като му
отпускали по-малък кредит поради възрастта му. Затова поискал от Б. сумата от
50 000 лева. Б. се съгласила да му даде парите, с уговорка че Р. трябва да
и ги върна, защото била възрастна и изпитвала притеснение да остане без пари.
Свидетелят посочва, че по време на разговора й с Р.Б. я чул да му казва – „Р.,
да не стане да ме излъжеш, това са ми последните пари и други пари нямам“,
както и „Трябва да ми ги върнеш, защото нямам, да не ме излъжеш“. Думите на Р.
били, че ще и върне парите до 1 година. След рзговора, Р.Б. си тръгнал, а
свидетелят посъветвал Б. да се консултира с юрист относно даването на парите,
но тя му отговорила, че „той е близък човек и не е необходимо да се правят
изрични документи“. Узнал в последствие от майка си през м.11.2016г., че Б. е
дала парите на Р. без да съставя документи, както и че през 2019г. предприела
действия да си върне парите.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Главният иск предявен от ищеца Б.К. е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Р.Б. да й заплати сумата от 47704,58 лева, която твърди, че му е предоставила
по силата на договор за заем от 16.08.2016г. чрез няколко последователни
банкови превода по негова сметка както следва: на
16.08.2016г. – суми в размер на 15767,94 лева, 13878,63 лева и 6058,01 лева и
превод на 10.10.2016г. на сума в размер на 12000 лева, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
25.10.2019г. до окончателното изплащане
По своите правни характеристики договорът за заем е реален, едностранен и неформален, което означава, че
същият се счита сключен когато заетите пари или заместими вещи бъдат
предадени на заемателя, без да е предвидена форма за
действителността му, а въз основа на него възникват задължения
единствено за заемателя – да върне заетата сума, евентуално ведно с
договорената лихва.
В случая няма спор между страните, че процесната сума от общо 47704,58 лева
е предадена от ищцата в полза на ответника на посочените дати, а и този факт е
документално обоснован. Спорът е имало ли е и ако е имало какво е било
основанието за предаване на сумата. Твърденията на ищцата в този смисъл са, че
парите са предадени на ответника в заем, като той е поел задължение да и ги
върне след покана /при поискване/. Възраженията
на ответника са, че паричните суми в общ размер от 47704,58 лева са му били
дарени от ищцата като благодарност за оказаната от него помощ във връзка със
заболяването на сина й, а отделно от това като преждевременно настъпил ефект на
изготвеното от ищцата в негова полза завещание от 2014г.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, които
съдът е зачел и указал на страните с доклада на делото по реда на чл.146 от ГПК, всяка от страните следва да установи собствените си твърдения, така че да
проведе пълно и главно доказване на правнорелевантните за спора факти.
В подкрепа на твърденията си за това, че е предоставила процесната сума в
заем на ответника ищцата е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля С.. Същият е очевидец на срещата състояла се между страните в
жилището на Б.К. през м.07.2016г. и е възприел лично разговорът им, в който Р.Б.
е поискал от ищцата да му предостави сумата от 50 000 лева, която не му
достига за заплащане на цената на жилище, което възнамерява да закупи, тъй като
банката не му отпуска целият размер на желания кредит. Б.К. се е съгласила с
уговорката, че парите трябва да и бъдат върнати, тъй като е възрастна и не
разполага с други. Свидетелят е възприел и съгласието на ответника Б., че ще
върне парите в рамките на 1 година.
Съдът възприема показанията на св. С. като произходящи от безпристрастен и
незаинтересован от изхода на спора свидетел, с преки впечатления от уговорките
на страните досежно даването на парите, поради което ги кредитира и поставя в
основата на правните си изводи. Същите не противоречат, а се подкрепят от
останалия събран доказателствен материал, а така също от правилата на
формалната логика. Действително през м.11.2016г. Р.Б. е придобил жилище на
стойност 104000 евро, от която 23 215,88
евро с равностойност от 45406 лева е заплатена лично от купувача, а разликата –
чрез банков кредит. Към този момент, той вече е получил от ищцата сумата в
размер на общо 47704,58 лева, която му е позволила да заплати дължимата
лично от него част от продажната цена. Не се събраха доказателства, които да
установят защо една 76 годишна жена, /към 2016г./ ще вземе решение да дари
всичките си спестени пари, при това на голяма стойност, така че да остане без сигурност
за собствената си издръжка и очевидно без семейство и деца, на чиято подкрепа
да разчита, още повече, че през м.07.2016г. непосредствено преди да започне да
прехвърля на ответника договорените средства /в периода от м.08 до м.10.2016г./
е изразила опасенията си пред него да не бъде излъгана „Р., трябва да ми ги върнеш, защото нямам, да не ме излъжеш“. Очевидно
ищцата е изпитвала съмнения относно намеренията на ответника, което се
установява и от показанията на другия свидетел – П.Б., когото Б.К. също била
питала дали може да има доверие на брат му, но родствените им отношения и
помощта, която е получила от ответника по време на боледуването на сина й са я
насърчили да предаде парите без да „правят изрични документи“ /св.С./. Декларираното
от ответника Р.Б. съгласие да върне предоставената му сума в срок от 1 година,
което лично е възприел свидетеля С. при разговорът с Б.К. е другият елемент от
договора за заем - съгласие за
сключването му.
Що се отнася до твърденията на ответника, че процесната сума му е била
предадена като дарение, то следва да се отбележи, че по делото не бяха събрани
категоричени доказателства за това. В показанията си св.Б. – брат на ответника
заяви, че не е чувал от Б.К. нито да е подарила парите на ответника, нито да му
ги е заела, а че му ги е „дала доброволно“, защото е искала да помогне.
Доброволното даване, обаче не е равнозначно на подаряване, а на изпълнение на
поето задължение за предаване на парите, каквото се установи да е поела ищцата
през м.07.2016г. Аналогично, посоченото в банковите преводи основание
„захранване на сметка“ също не може да се квалифицира като определен вид сделка
– дарение, заем или друго. Не би могло да се направи извод в подкрепа на въведеното
от ответника основание за получаване на парите – дарение и фактът на
съществуването към 2016г. на саморъчно завещание в негова полза, доколкото
завещанието е разпореждане с имущество за след смъртта на завещателя и ефектът
му не може да настъпи преждевременно /приживе на завещателя/ още повече, че
същото е отменено през м.05.2019г.
С оглед на изложеното съдът приема
за установено, че през м.07.2016г. между страните е постигнато принципно
съгласие за предоставяне в заем от ищцата към ответника на притежаваните от нея
парични средства по банковите и сметки, в изпълнение на което тя едностранно, с
няколко последователни банкови превода е превела парите по сметка на ответника Р.
Б., с което реалният договор за заем се счита за сключен. За последният е
възникнало задължение да върне заетата сума след поканата за това. Нотариланата
покана от ищцата до ответника за връщане на предадената в заем сума е била
получена от последния на 16.09.2019г., с което е определен и падежът на
задължението – 16.10.2019г. /един месец след получаване на поканата/.
Неизпълнението на задължението на ответника да върне предоставената в заем
сума налага извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.240,
ал.1 от ЗЗД. Съобразно направеното искане сумата на главното задължение –
47704,58 лева следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2019г. до
окончателното изплащане.
Основателността на главния предявен иск не предполага разглеждането по
същество на предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Предвид оттеглените пълномощия от ищцата към адв. Н.Т. /л.37/, съдът
намира, че не следва да посочва в решението си неговата /на адв.Т./ банкова
сметка, ***, че е отразена в исковата молба като такава по чл.127, ал.4 от ГПК
за доброволно заплащане на сумата.
Основателността на
предявения иск обуславя извод за основателност и на искането на ищеца за
присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 4908,18 лева /1908,18 лева
– заплатена държавна такса и 3000 лева – адвокатско възнаграждение/, които на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Б.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 47704,58 /четиридесет и седем хиляди седемстотин и четири и 0,58/ лева, представляваща дължима главница по договор за заем сключен между
страните на 16.08.2016г., по който сумата на заемът е предадена на ответника
чрез банкови преводи по негова сметка, както следва: на 16.08.2016г. – суми в
размер на 15767,94 лева, 13878,63 лева и 6058,01 лева и превод на 10.10.2016г.
на сума в размер на 12000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2019г. до окончателното
изплащане, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Р.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4908,18 /четири хиляди деветстотин и осем и 0,18/ лева – сторени по настоящото дело съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок считано от връчване на страните на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния
акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: