РЕШЕНИЕ
№ 3210
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110110945 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, във вр.чл.342, ал.2 ТЗ, вр.чл.345, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.232 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [*************]
срещу Д. Е. К. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 21136/2021 г. по
описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.07.2019 г. между него, в качеството на
лизингодател и ответника, в качеството на лизингополучател, бил сключен договор за
финансов лизинг № 000088/02.07.2019 г., по силата на който ищецът се задължил да
придобие и предостави за временно възмездно ползване на ответника лек автомобил
марка „Пежо“, модел „807“ с рег.№ [*************], с № на рама [*************].
Ищецът поддържа, че изпълнил задължението си по договора, като на 03.07.2019 г.
закупил процесния лек автомобил за сумата от 6000,00 лев, който предал на ответника
съгласно чл.1, ал.6 от процесния договор. Поддържа още, че срокът на договора е 18
месеца, считано от датата на подписване на договора /по аргумент от чл.1, ал.3/, а
сумата за финансиране 6000,00 лева, усвоена със заплащането на пълната цена за
придобиването на лизинговата вещ – в деня на подписване на договора за закупуване –
02.07.2019 г. Ищецът сочи, че съгласно договора, страните уговорили фиксиран лихвен
процент в размер на 25 % годишно, за времето за ползване на предоставения лизинг,
1
както и ГПР в размер на 43,05 %, с които общата стойност на дължимата лихва по
договора възлиза на 1315,03 лева, за периода от 15.08.2019 г. до 15.01.2021 г.
Лизингополучателят – настоящ ответник заплатил 12 пълни погасителни вноски, като
останала дължима и незаплатена договорна лихва в размер на 167,00 лева за периода от
15.08.2020 г. до 15.01.2021 г. Съгласно чл.7, ал.1 от договора, за периода от 15.08.2020
г. до 23.03.2021 г. било начислено и обезщетение за забава в размер на 262,20 лева.
Съгласно чл.6 от договора за лизинг, лизингополучателя се задължил за своя сметка, но
в полза на лизингодателя, да поддържа през цялото време на действие на договора
имуществена застраховка „Автокаско“, покриваща пълната действителна стойност на
лизинговата вещ, както и застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед предходното,
ответникът не е заплатил и дължи сумата от 146,02 лева, представляваща вноски по
застраховки за периода от 23.12.2020 г. до 23.12.2021 г. Съгласно чл.5, ал.1 и ал.5 от
договора, лизингополучателят дължи и сумата в размер на 339,73 лева, представляваща
неплатени данъци и такси за периода от 02.07.2019 г. до 13.04.2021 г. Ищецът сочи, че
договорът не е обявен за предсрочно изискуем, тъй като падежът е настъпил на
15.01.2021 г. С изтичане на срока на договора за финансов лизинг, всички непогасени
вземания, описани в исковата молба, са станали изискуеми, считано от 16.01.2021 г. и
ответникът дължи тяхното заплащане. Твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за
горепосочените суми, но тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от
2446,32 лева, представляваща главница, формирана от сбора на неизплатените вноски
за главница за периода от 15.07.2020 г. до 15.01.2021 г., сумата от 167,00 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г., сумата от
262,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2020 г. до
23.03.2021 г., сумата от 146,02 лева, представляваща платени премии по застраховки за
периода от 23.12.2020 г. до 23.03.2021 г.; сумата от 339,73 лева, представляваща данък
по ЗМДТ за периода от 02.07.2019 г. до 13.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.04.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда/ до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното
и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за
нищожност на уговорката за фиксиран лихвен процент – лихва в размер на 25 %
годишно и 43,05 % разходи, поради противоречие с добрите нрави. На същото
основание се оспорва като нищожно и обезщетението за забава в размер на 262,20 лева.
Последното, освен като нищожно, се оспорва и поради липса на данни как е формиран
2
неговия размер. Като неоснователни се оспорват и претенциите за заплащане на
застраховки, данъци и такси за лизинговата вещ, както и за разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 21136/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление от кредитора – настоящ ищец е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ищец да му заплати сумата от 2446,32 лева, представляваща главница по
договор за финансов лизинг № 000088/02.07.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 167,00 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г., сумата от
262,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2020 г. до
23.03.2021 г., сумата от 339,73 лева, представляваща данък по ЗМДТ за периода от
02.07.2019 г. до 13.04.2021 г., както и направените разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. С разпореждане от 20.01.2022 г. съдът е констатирал, че
издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.
В изпълнение на дадените указания заявителят е подал искова молба, по която е
образувано настоящото производство.
От приложения по делото договор за финансов лизинг № 000088/02.07.2019 г. се
установява, че между ищеца, в качеството на лизингодател и ответника, в качеството
на лизингополучател, е сключен договор по силата на който ищецът се задължил да
придобие и предостави за временно възмездно ползване на ответника лек автомобил
марка „Пежо“, модел „807“ с рег.№ [*************], с № на рама
VF3EBXFWF13053462, при цена на придобиване и финансиране 6000,00 лева, за срок
от 18 месеца. Видно още от договора е, че страните са фиксиран лихвен процент на
лизинга – 25 % годишно и годишен процент на разходите – 43,05 %. Установява се
още, че страните са постигнали съгласие лизингополучателят да заплаща лизинговите
вноски съгласно двустранно подписан погасителен план, съставляващ приложение А
към договора и неразделна част от него.
Видно от приложения по делото погасителен план е, че лизинговите вноски /с
изключение на вноска 1/, са в размер на 403,15 лв., платими до 15-то число на
съответния месец. В погасителния план е посочено още, каква част от вноската е
главница и каква за договорна лихва.
Съгласно чл.7, ал.1 от договора във всеки случай на неизпълнение на паричното
задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на наказателна
лихва за забава в размер на 10 % на годишна база върху забавената сума. Съгласно чл.6
от процесния договор за лизинг с подписването на договора лизингополучателя се е
3
задължил през цялото време на действие на договора да поддържа имуществена
застраховка „Автокаско“ /или друга застраховка с идентичен предмет/, която да
покрива пълната действителна стойност на лизинговата вещ, както и застраховка
„Гражданска отговорност“. Съгласно чл.6, ал.5 с подписване на договора
лизингополучателят упълномощава лизингодателя за целия срок на договора, да
заплаща от името и за сметка на лизингополучателя застрахователни премии по
първоначални или подновени застрахователни полици.
Видно от приложената по делото застрахователна полица е, че за процесния лек
автомобил е бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, с начало 04.07.2019
г. и край 03.07.2020 г., по който ищцовото дружество е заплатило на застрахователя
застрахователна премия в размер на 289,00 лева и данък от 2 % равняващ се на 5,78
лева, или общо 294,78 лева.
Видно от приложената по делото застрахователна полица е, че за автомобила,
предмет на договора е била сключена и застраховка „Гражданска отговорност“ за
периода от 03.07.2019 г. до 02.07.2020 г., на обща стойност 390,50 лева.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора, лизингополучателят е длъжен да заплаща в срок
всички лизингови вноски и други плащани, произтичащи от или свързани с договора за
лизинг. Лизингополучателят се е задължил също да заплаща за своя сметка всички
разходи, такси и разноски за използването и поддръжката на лизинговата вещ, които не
са пряко свързани с договора за лизинг.
По делото са приложени справки за извършено плащане, от които се установява,
че ищецът е заплатил на Столична община данък върху превозно средство, предмет на
процесния договор, за 2020 г. в размер на 117,15 лева и за 2021 г. в общ размер на
222,58 лева.
Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба на МПС от
02.07.2019 г. е, че ищцовото дружество е изпълнило поетото по договора за финансов
лизинг задължение да придобие лизинговата вещ за сумата от 6000,000 лева.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице е посочило, че ответникът е направил 12 погасителни вноски в
общ размер на 4965,70 лева. От 15.08.2020 г. е изпаднал в забава, от 28.08.2020 г.
плащането е преустановено. С последно внесената сума е погасена част от вноската с
падежна дата 15.07.2020 г., както следва: погасена изцяло е вноската за лихва в размер
на 54,18 лева и частично вноската за главница в размер на 158,54 лева. Вещото лице е
посочило още, че задължението на ответника за договорна лихва е в размер на 167,00
лева, а обезщетението за забава за периода от 15.08.2020 г. до 23.01.2021 г. възлиза на
сумата от 149,93 лева. От извършената проверка в счетоводството на ищеца вещото
лице е установило, че ответникът има задължение за плащане на застраховки в общ
размер на 146,02 лева /79,51 лева от 23.12.2020 г. и 66,51 лева – от 23.03.2021 г./, а
задължението за данък по ЗМДТ възлиза на сумата от 339,73 лева.
4
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявените искове в тежест на ищеца бе да установи наличието на
облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало въз основа на
валидно сключен договор лизинг; че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника лизинговата вещ, като за последния е възникнало задължение
за заплащане стойността на същата; размера на дължимите лизингови вноски и
разноските по поддържане на вещта по процесния договор, възникването на главен
дълг и момента, от който той е станал изискуем.
С оглед предходното настоящият съд приема, че в хода на производството
ищецът проведе пълно и главно доказване на горепосочените предпоставки. По делото
не се спори и от приложения по делото договор за финансов лизинг се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството
ищец като лизингодател е предоставило на ответника лек автомобил срещу
задължението на последния като лизингополучател да заплати 18 бр. лизингови
вноски, съгласно погасителен план неразделна част от договора. Не се спори също, че
ищцовото дружество е изпълнило основното си задължение да придобие и предостави
за ползване на ответника лизинговата вещ – процесния автомобил, като от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и е
прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че ответникът е
преустановил плащане на лизинговите вноски и от 15.08.2020 г. е изпаднал в забава.
Видно още от заключението е, че размерът на неплатената главница към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /14.04.2021 г./ е в размер на 2442,33
лева.
Предвид гореизложеното и обстоятелството, че ответникът, чиято бе
доказателствената тежест да установи плащане на вземанията, не проведе доказване в
тази насока, предявеният иск за главница следва да бъде уважен до посочения в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза размер от 2442,33 лева, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2446,32 лева искът следва да
бъде отхвърлен. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 14.04.2021 г. до окончателното
изплащане.
Съдът намира за неоснователни изложените от особения представител на
ответника доводи за нищожност на уговорката за фиксиран лихвен процент 25 %
годишно и ГПР от 43,05 %. Съгласно § 13, т.1 Закона за защита на потребителите
„потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
5
своята търговска или професионална дейност”. В т. 12 на § 13 от ДР на същият закон е
дадена дефиниция на „финансова услуга”. Преди изменението на разпоредбата /ДВ
бр.61 от 25.07.2014 г./ договорът за финансов лизинг е посочен, наред с други договори
като „финансова услуга”. С изменението на разпоредбата /ДВ бр. 61 от 2014 г./
законодателят се е отказал от изброяването на видовете финансови услуги и е
дефинирал „финансовата услуга” като всяка услуга, свързана с банкова дейност,
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане.
При така дефинираното определения за „финансова услуга”, договорът за финансов
лизинг попада в обхвата на услугите, които се ползват от защитата на Закона за защита
на потребителите, ако страната по този договор има качеството на „потребител”. В
правната теория и съдебна практика се приема, че договорът за финансов лизинг,
представлява особен вид инвестиционен кредит. При този договор общата стойност на
лизинговите вноски, които се дължат от лизингополучателя, са изчисляват така, че
покриват цената на вещта, по която е придобита собствеността й от лизингодателя,
разноските по придобиването и печалба, т.е. получава се ефекта на получен кредит,
който се погасява от лизингополучателя чрез заплащане на лизинговите вноски. В този
смисъл договорът за финансов лизинг е „финансова услуга“ по смисъла на Закона за
защита на потребителите и доколкото липсват твърдения и ангажирани доказателства
автомобилът, предмет на процесния договор, да е ползван за търговска или
професионална дейност от ответника, то съдът дължи проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора, които са от значение за разрешаване на спорния
предмет по делото.
Размерът на дължимата от ответника договорна лихва представлява основен
елемент от договора между страните, клаузата е формулирана ясно и разбираемо,
поради което и на основание чл.145, ал.2 ЗЗП не може да се прави преценка за
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна. Настоящият съд приема, че
уговорената между страните на договорна лихва при приложим годишен лихвен
процент в размер на 25 % годишно не противоречи и на добрите нрави. Това е така,
тъй като в съдебната практика е прието, че уговарянето на възнаградителна /договорна/
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите
нрави. С изменението на Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г./, с което е създадена нова ал.4 на чл.19 и законодателно е закрепен
максимален праг на годишния процент на разходите по договори за потребителски
кредит, в който е включен и праг на възнаградителната лихва. С това изменение
законодателят е приел, че годишния процент на разходите по договори за
потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи тези
6
размери се считат за нищожни. Уговарянето на годишен процент на разходите в размер
по-нисък от законово определения в чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде прието за
противоречащо на добрите нрави, като критерият посочен в ЗПК следва да се приеме
за приложим и по отношение на договорите за финансов лизинг, представляващ особен
вид инвестиционен кредит.
Съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения на Министерски съвет и е в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. През 2018 г. ОЛП
на БНБ е 0.00 %, видно от извършената от съда служебно справка на интернет-
страница с адрес: https://www.bnb.bg/Statistics, следователно размерът на законната
лихва за забава е 10.00 %. При това положение определения в договора за лизинг
лихвен процент от 25 % не надвишава повече от пет пъти този размер. Ето защо,
определената в договора за финансов лизинг договорна лихва не е договорена в
нарушение на добрите нрави, следователно клаузата не е нищожна по смисъла на чл.26
ал.1 ЗЗД, поради което претенцията за лихва в размер на 167,00 лева за периода от
15.08.2020 г. до 15.01.2021 г. следва да бъде уважена в пълен размер.
При данните от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
ответникът не е изпълнявал основното си задължение по процесния договор –
заплащане на лизингови вноски, то следва и извод, че същият дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Видно още от заключението е, че за
периода от 15.08.2020 г. до 23.03.2021 г. обезщетението за забава върху главницата от
2442,33 лева възлиза на сумата от 149,93 лева. Ето защо, този иск следва да бъде
уважен до размера на 149,93 лева, като в останалата част до пълния предявен с
исковата молба размер от 262,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
От разпоредбата на чл.5, ал.1 от договора за финансов лизинг се установява, че
лизингополучателят – настоящ ответник се е задължил да заплаща в срок всички
лизингови вноски и други плащани, произтичащи от или свързани с договора за
лизинг. Лизингополучателят се е задължил също да заплаща за своя сметка всички
разходи, такси и разноски за използването и поддръжката на лизинговата вещ, които не
са пряко свързани с договора за лизинг. Видно от приложените по делото справки за
извършени плащания е, че ищецът е заплатил на Столична община данък върху
превозното средство, предмет на процесния договор в общ размер на 339,73 лева /за
2020 г. - 117,15 лева, а за 2021 г. - 222,58 лева/. В подкрепа на предходното е и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, където вещото лице е посочило, че
задължението на ответника за данък ЗМДТ е в размер на 339,73 лева. С оглед
предходното, така предявеният иск следва да бъде уважен в пълния размер.
По отношение на претенциите за заплащане на суми за застраховки, както бе
посочено и по-горе е, че с подписване на договора лизингополучателят е упълномощил
7
лизингодателя за целия срок на договора, да заплаща от името и за сметка на
лизингополучателя застрахователни премии по първоначални или подновени
застрахователни полици /чл.6, ал.5 от договора/. От представените по делото
застрахователни полици и сметки към тях, както и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза безспорно се установява, че задължението на ответника за
застраховки за периода от 23.12.2020 г. до 23.03.2021 г. е в размер на 146,02 лева. С
оглед предходното, този иск също следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1, ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от представения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че претендираните разноски в
исковото производство за държавна такса /67,23 лева/, адвокатско възнаграждение
/347,64 лева/, възнаграждение за особен представител /465,29/ и депозит за съдебно-
счетоводна експертиза /320,00 лева/, възлизат на сумата от 1200,16 лева. Видно от
данните по делото е, че по указания на съда ищецът е доплатил държавна такса, но тъй
като в списъка се сочи конкретен размер, който да бъде репариран, въпреки
констатациите, съдът не може да присъди по-голям размер, тъй като това би довело до
произнасяне „свръх петитум“. С оглед предходното и съразмерна на уважената част от
предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1158,65 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, но по делото няма искане за присъждане на
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания, дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В
издадената заповед са включени разноски в общ размер на 414,87 лева, като
съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 400,52 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
във вр.чл.342, ал.2 ТЗ, вр.чл.345, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.232 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че Д. Е. К., ЕГН ********** дължи на „[*************], ЕИК
[*************], със седалище и адрес на управление: [*************] сумите, както
следва: сумата от 2442,33 лева, представляваща главница, формирана от сбора на
8
неизплатените вноски за главница за периода от 15.07.2020 г. /частично неплатена
вноска № 12 за главница/ до 15.01.2021 г. /последна падежирала вноска по договора/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата от 167,00 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 15.01.2021 г., сумата от 149,93 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.08.2020 г. до 23.03.2021 г.; сумата от 146,02
лева, представляваща платени премии по застраховки за периода от 23.12.2020 г. до
23.03.2021 г., както и сумата от 339,73 лева, представляваща данък по ЗМДТ за
периода от 02.07.2019 г. до 13.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница
за сумата над 2442,33 лева до пълния предявен размер от 2446,32 лева, както и
предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за сумата над 149,93 лева до
пълния предявен размер от 262,20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Е. К., ЕГН ********** да заплати на
„[*************], ЕИК [*************], със седалище и адрес на управление:
[*************] сумата от 1158,65 лева, представляваща разноски в исковото
производство и сумата от 400,52 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 21136/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9