Р Е Ш Е Н И Е
№ 263
гр.Р, 25.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 64 по описа за
2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата С.Г.П. твърди, че на
03.09.2014г. около 16.20 часа се намирала в гр.Р, в района на ул.А №. В тази
част на града се извършвали ремонтни дейности на пътната настилка и тротоарите
възложени от ответника, като местата за извършването им били оградени с големи
метални платна, в близост, до които преминавали всички пешеходци, включително и
ищцата. Времето било ясно, като подухвал умерен вятър. В момент, в който С.П.
разговаряла по мобилния си телефон със своя син, внезапно върху нея се
стоварило едно от тези метални платна. От неговата тежест паднала на земята и
за известно време дори нямала спомен за последващите събития. Опомнила се в
близък магазин и видяла около себе си хора, които й оказвали помощ, а в същото
време изпитвала уплаха и болки в лявата ръка. Сред тези хора била и позната на
ищцата – М.К. А и друга жена, която й поднасяла амоняк. От същата разбрала, че
е технически ръководител на строителния обект, от който е паднало платното. Пак
от нея разбрала, че тази дейност е възложена на фирма, към която тя работела от
Община – гр.Р. След това разбрала и имената на техническия ръководител – Д.К. и
това на фирмата изпълнител – „ВТ Инженеринг” – гр.Велико Търново. Известно
време след това дошъл и синът на ищцата, както и полицейски и медицински екипи.
Когато отново излезли на улицата видели, че работници усилено укрепвали
металните платна с тежести в основите им. По-късно ищцата била отведена в МБАЛ
– гр.Р, където се установило, че в резултат на падането причинено й от
неукрепеното от изпълнителя на строителните работи заграждение /металното
платно/, е получила счупване на леви лъчева и лакетна кости, охлузване на дясна
предмишница дясна подбедрица. Лявата й ръка била обездвижена и гипсирана за
около 35 дни, а болката за продължителен период била много силна. В резултат на
това била в невъзможност да се грижи пълноценна за себе си, а това й създало
значителни неудобства и притеснения, като се наложило нейният син да я
обслужва. Дори и 3 месеца след случая продължавала да изпитва болки в лявата
ръка и не можела да я ползва пълноценно. Твърди, че са й причинени от ответника
в качеството му на възложител на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани от ищцата страх, болки, страдания,
неудобства и притеснения, които следва да бъдат репарирани, като обезщетението,
което счита, че й се дължи е в размер на 10 000.00 лева, от които частично
предявява иска в размер на 1 000.00 лева. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника Община – гр.Р, да й заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000.00 лева,
частично предявени от общата сума на обезщетението от 10 000.00 лева,
ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 03.09.2014г. до
окончателното изплащане на главницата. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум,
квалифицира правно предявения иск по чл.49
от ЗЗД.
Ответникът Община – гр.Р
оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не е доказано по делото, че
уврежданията на ищцата са причинени от метално платно на ул.Александровска.
Оспорва и иска по размер, като счита, че твърдените от ищцата вреди значително
надвишават и не съответстват на уврежданията. Твърди и че е налице
съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, тъй като тя не се е
съобразила, че на улицата се извършват строително-ремонтни дейности и в
резултат на това се е стигнало до причинените увреждания. Счита и че вредите,
които са причинени на ищцата не произтичат от неговите действия, а от виновното
поведение на фирмите-изпълнители на строително-ремонтните и
строително-монтажните дейности – третите лица, които са привлечени по делото. С
тях Община – гр.Р е сключила договор за обществена поръчка № ЗОП-96 от
28.10.2013г. и по силата на договорните клаузи те носят отговорност за
причинените вреди на ищцата.
Третото лице подпомагащо ответника – „ВТ Инженеринг” ООД оспорва
изцяло предявения от ищцата иск, като счита, че същият е недоказан и липсва
причинно-следствена връзка между претърпяната от ищцата имуществена вреда и
поведението на „ДЗЗД” Русе 2013г. и в частност „ВТ Инженеринг” ООД.
Третото лице подпомагащо ответника – „Пътинженеринг” АД не взема
становище по иска предявен от ищцата.
Третото лице подпомагащо ответника – „Интис” ООД не взема
становище по иска предявен от ищцата.
Третото лице подпомагащо ответника – „Аква Пуулс” ООД не взема
становище по иска предявен от ищцата.
По делото е предявен в условията на евентуалност – при уважаване
на предявения от ищцата иск, обратен иск предявен от Община – гр.Р срещу
третите лица „ВТ Инженеринг” ООД, „Пътинженеринг” АД, „Интис” ООД и „Аква
Пуулс” ООД, с правно основание чл.54 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
1 000.00 лева, частично предявена от общия размер 10 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени на С.Г.П. неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до
окончателното й изплащане. Ищецът по обратния иск твърди, че е сключил договор
за обществена поръчка № ЗОП-96 от 28.10.2013г. с предмет: „Строително-ремонтни
и строително-монтажни дейности за реконструкция, рехабилитация и благоустрояване
на участъка от ул.А, пл.Б и прилежащите пространства с „ДЗЗД „Русе 2013г., като
съдружници в това обединение са търговските дружества „ВТ Инженеринг” ООД,
„Пътинженеринг” АД, „Интис” ООД и „Аква Пуулс” ООД. Договорът на обществена поръчка
е бил сключен със срок от началото на строителството до съставяне на
Констативен акт обр.15. Следователно на датата, на която се твърди от ищцата по
главния иск, че е настъпило твърдяното непозволено увреждане,
строително-монтажните дейности е следвало да се осъществяват от ответниците в
качеството им на съдружници в консорциум ДЗЗД „Русе 2013г.” Ако по делото се
докаже непозволеното увреждане спрямо С.П., то счита, че е налице
причинно-следствена връзка между поведението на ответниците по обратния иск и
причинения на ищцата вредоносен резултат. Съгласно чл.10, ал.3 от Договора за
обществена поръчка № ЗОП-96 от 28.10.2013г. възложителят не носи отговорност за
действия и бездействия на изпълнителя в резултат на което е възникнала
злополука за което и да било физическо лице. Освен посочената договорна
отговорност, чл.163, ал.3 от ЗУТ предвижда и че строителят носи имуществена
отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и
бездействия. Отделно от това и чл.169, ал.3 от ЗУТ е въвел изискване към
строежите да бъдат изпълнявани в съответствие за изискванията за хигиена,
опазване на здравето и живота на хората. Поради това и при уважаване на
първоначално предявения от ищцата иск, то Община – гр.Р претендира от
ответниците по обратния иск, да заплатят всички вреди, които са причинили при и
по повод строително-ремонтните и строително-монтажните дейности, съгласно
клаузите на сключения договор за обществена поръчка и цитираните разпоредби на
ЗУТ.
Ответникът по обратния иск – „ВТ Инженеринг” ООД оспорва изцяло
предявения срещу тях обратен иск.
Ответникът по обратния иск – „Пътинженеринг” АД не взема становище
по обратния иск.
Третото лице подпомагащо ответника – „Интис” ООД не взема
становище по обратния иск.
Третото лице подпомагащо ответника – „Аква Пуулс” ООД оспорва
предявения срещу него обратен иск. Твърди, че действително е сключен договора
за обществена поръчка с Община – гр.Р, но в изпълнение на поетите от
гражданското дружество задължения по договора, участниците в същото са сключили
споразумение, в което са разпределили изчерпателно конкретните дейности, които
всяко от дружествата ще извърши за постигането на общия резултат. В т.2.1 от
споразумението „Аква пуулс” ООД се е задължило да извършва дейности, само и единствено,
свързани с възстановяването на фонтани, като другите дейности са били извършени
от другите търговски дружества. Дружеството е изградило и оборудвало само
фонтаните на пл.”Х К”, пл.”Е К” и пл.”Б”. При изпълнение на задълженията си по
договора „Аква пуулс” ООД не е извършвало каквито и да било дейности по
ул.Александровска, в това число и на № 10, поради което не е поставяло
заграждения, включително и метални платна. По тази причина дружеството не е
допуснало нарушения на законодателството, в частност и на разпоредбите на ЗУТ.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Община – гр.Р е сключила договор за обществена
поръчка № ЗОП-96 от 28.10.2013г. с предмет: „Строително-ремонтни и
строително-монтажни дейности за реконструкция, рехабилитация и благоустрояване
на участъка от ул.А, пл.Б и прилежащите пространства с „ДЗЗД „Русе 2013г.”, а
договорът на обществена поръчка е бил сключен със срок от началото на строителството
до съставяне на Констативен акт обр.15. Като съдружници в това обединението
„ДЗЗД „Русе 2013г.” са търговските дружества „ВТ Инженеринг” ООД,
„Пътинженеринг” АД, „Интис” ООД и „Аква Пуулс” ООД, за което сключили
споразумение за обединение /консорциум/ от 13.08.2013г. в изпълнение на поетите
по сключения договор за обществена поръчка задължения. В това споразумение
търговските дружества са разпределили конкретните дейности, които всяко едно от
дружествата ще извърши за постигане на общия резултат – извършването на
строително-ремонтни и строително – монтажни дейности за реконструкция,
рехабилитация и благоустрояване на участъка от ул.”А”, пл.”Б” и прилежащите
пространства. В чл.2, т.1 от споразумението „Аква Пуулс” ООД се е задължило да
извършва дейности, само свързани с възстановяване на фонтани, като другите
дейности са били разпределени на другите търговски дружества.
На 03.09.2014г. около 16.20 часа ищцата се
намирала в гр.Р, в района на ул.А №. В тази част на града се извършвали
ремонтни дейности на пътната настилка и тротоарите възложени от ответника, като
местата за извършването им били оградени с големи метални платна, в близост, до
които преминавали всички пешеходци, включително и С.П.. Времето било ясно, като
подухвал умерен вятър, който на моменти бил на пориви. В момент, в който С.П.
разговаряла по мобилния си телефон със своя син, внезапно върху нея се
стоварило едно от тези метални платна. Последното не било захванато с метална
пластина /жабка/ към другото до него, а привързано с тел, за да може да се
отваря и да минават работници от там, както и да доставят материали през този
отвор. От неговата тежест паднала на земята и за известно време дори нямала
спомен за последващите събития. Опомнила се в близък магазин и видяла около
себе си хора, които й оказвали помощ, а в същото време изпитвала уплаха и болки
в лявата ръка. Сред тези хора била и позната на ищцата – свид.М.К. А и друга
жена, която й поднасяла амоняк. От същата разбрала, че е технически ръководител
на строителния обект, от който е паднало платното – свид.Д.Д., която работела
във фирмата изпълнител – „ВТ Инженеринг” – гр.Велико Търново. Известно време
след това дошъл и синът на ищцата, както и полицейски и медицински екипи.
Когато отново излезли на улицата видели, че работници усилено укрепвали
металните платна с тежести в основите им. Свид.П.П. разгледал платната и
установил, че преди това те нямали поставени тежести в долната им част, както и
някои от тях не били захванати с метални пластини /жабки/ едно с друго.
По-късно ищцата била отведена в МБАЛ – гр.Р, където се установило, че в
резултат на падането причинено й от неукрепеното от изпълнителя на строителните
работи заграждение /металното платно/, е получила счупване на леви лъчева и
лакетна кости, охлузване на дясна предмишница дясна подбедрица. Лявата й ръка
била обездвижена и гипсирана за около 35 дни, а болката за продължителен период
била много силна. В резултат на това била в невъзможност да се грижи пълноценна
за себе си, а това й създало значителни неудобства и притеснения, като се
наложило нейният син да я обслужва, както и помощ за това получавала от свид.М.
А, която помагала за поддържане хигиената в дома й и приготвяне на храна. Дори
и 3 месеца след случая продължавала да изпитва болки в лявата ръка и не можела
да я ползва пълноценно. Изпитвала и болки при промяна на времето.
В показанията си свидетелите Р В Р и А Д. Г
твърдят, че работят в „Аква Пуулс” ООД, като месец септември 2014г. правили
фонтана на пл.”Б” в гр.Р, след което се изместили на ул.”И” и ул.”А”. На други
места и обекти работници от тяхното търговско дружество не са извършвали строително-ремонтни
работи.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че С.П. е получила следните
увреждания: счупване на леви лъчева и лакетна кости, в дисталния край.
Охлузване и кръвонасядане на дясна мишница. Охлузване и кръвонасядане на дясна
подбедрица. Забелване на епидермиса на лява седалищна област. Тези увреждания
са причинили на ищцата трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник,
за срок повече от 30 дни. Травматичните увреждания са в резултат на действието
на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на
03.09.2014г. по начина описан от ищцата в исковата молба. При такива счупвания
на кости, каквото е установено при П., обикновено, ако не са налице усложнения
основният възстановителен период е около 2.5-3 месеца, след който период е
обичайно да има лек функционален дефицит в гривнената става, който може да
персистира различен период от време, който е индивидуален. Към м.05.2014г. П. е
страдала от Осатеопения /по-лека степен на заболяването Остеопороза/.
Остеопенията и остеопорозата са заболявания, които водят до намаляване на
минерализацията и плътността на костите, от където водят и до намалената им
здравина. В конкретния случай при П. костната плътност е близка до обичайната
за нейната възраст. Заболяването Остеопения при П. не може да доведе до
спонтанно счупване. През 2008г. П. е имала счупване на костите в същата
анатомична област. По делото няма обективни данни за периода на възстановяване
при предходното счупване. По данни на П. при предходното счупване на кости на
лява гривнена става е настъпило пълно анатомично и функционално възстановяване.
Няма данни, от които да може да се направи връзка между описаното счупване на
костите на лява гривнена става през 2008г. и установеното счупване в същата
област през 2014г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
От събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че на 03.09.2014г. около 16.20 часа в гр.Р, в
района на ул.А №, където се извършвали ремонтни дейности на пътната настилка и
тротоарите от работници на „ВТ Инженеринг” ООД, едно от металните платна, които
ограждали мястото на строително-ремонтните дейности е било поето и отместено от
появилия се силен вятър, като ударило ищцата, която преминавала в този момент в
близост на определеното за пешеходци място, а от тежестта му тя паднала на
земята. В резултат на падането тя получила следните увреждания: счупване на
леви лъчева и лакетна кости, в дисталния край. Охлузване и кръвонасядане на
дясна мишница. Охлузване и кръвонасядане на дясна подбедрица. Забелване на
епидермиса на лява седалищна област. От тези увреждания тя е търпяла
неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания, негативни преживявания и
ежедневни неудобства. Представен е договор за обществена поръчка № ЗОП-96 от
28.10.2013г., съгласно който Община Русе сключила такъв с предмет:
„Строително-ремонтни и строително-монтажни дейности за реконструкция, рехабилитация
и благоустрояване на участъка от ул.А, пл.Б и прилежащите пространства с „ДЗЗД
„Русе 2013г.”, а договорът на обществена поръчка е бил сключен със срок от
началото на строителството до съставяне на Констативен акт обр.15. Като съдружници
в това обединение „ДЗЗД „Русе 2013г.” са били търговските дружества „ВТ
Инженеринг” ООД, „Пътинженеринг” АД, „Интис” ООД и „Аква Пуулс” ООД, за което
сключили споразумение за обединение /консорциум/ от 13.08.2013г. в изпълнение
на поетите по сключения договор за обществена поръчка задължения. Т.е. от тези
доказателства се доказва по категоричен начин, че ответникът е възложил на
третите лица – четирите търговски дружества, които го подпомагат в
производството по делото, работата, при и по повод изпълнението на която са
били причинени неимуществените вреди на ищцата, поради което и съобразно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД Община – гр.Р следва да отговаря за тези вреди. Неоснователно
е възражението на ответника, че съгласно чл.10, ал.3 от Договора за обществена
поръчка № ЗОП-96 от 28.10.2013г. възложителят не носи отговорност за действия и
бездействия на изпълнителя в резултат на което е възникнала злополука, за което
и да било физическо лице. Ищцата не е страна по този договор, поради което и
спрямо нея не може да се изключи отговорността на възложителя, а следва да се
приложи разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, а именно че възложителя отговаря за
причинените й вреди. Тази договореност може да намери приложение само в
отношенията между възложител и изпълнители, които са страни по съглашението, но
именно поради това в настоящото производство е предявен и обратен иск.
Неоснователно е и възражението на третото лице, подпомагащо ответника - „ВТ
Инженеринг” ООД за съпричиняване от страна на ищцата за настъпилия вредоносен
резултат. Тя се е движила в зоната определена за преминаването на пешеходци,
нямало е как да предвиди, че металното платно не е било обезопасено чрез тежест
или захващането му с метална пластина за съседното такова, нито да предполага,
че в резултат на появилия се вятър, то може да бъде преместено, нито пък в
каква посока. Единствената причина това да се случи са действията на
работниците на това търговско дружество, които не са го обезопасили – видно от
показанията на техническия ръководител на строителния обект свид.Д.Д., платното
не е било с тежести в основата си и захванато с метална пластина /жабка/ към
другото до него, а привързано с тел, за да може да се отваря и да минават
работници от там, както и да доставят материали през този отвор. Именно
поставянето на металните платна е разграничавало зоната за пешеходци и тази за
извършваните строително-монтажни работи по ул.”А. Неоснователно е и
възражението, че счупването на ръката на ищцата и част от другите увреждания не
били в причинно-следствена връзка с удара от платното, а в резултат на уплахата
на ищцата. Именно от удара на металното платно тя е загубила равновесие и
паднала на земята, като се има и предвид, че това е доста тежка вещ, а
счупването на ръката й е именно от това падане, а подпирането й с лявата ръка е
нормално рефлексно човешко действие при падане. Това се потвърждава и от
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно
която уврежданията, включително и счупването могат да бъдат получени при
инцидент на 03.09.2014г. по начина описан от ищцата в исковата молба.
Неоснователно е и наведеното възражение от „ВТ Инженеринг” ООД, че това
счупване е в резултат на заболяване костната система на ищцата и във връзка с
предходно счупване на същото място години преди това. От съдебно-медецинската
експертиза е видно, че при П. костната плътност е близка до обичайната за
нейната възраст, а Заболяването й Остеопения не може да доведе до спонтанно
счупване. През 2008г. П. е имала счупване на костите в същата анатомична област
и по делото няма обективни данни за периода на възстановяване при предходното
счупване. По данни на ищцата при предходното счупване на кости на лява гривнена
става е настъпило пълно анатомично и функционално възстановяване и липсват
доказателства, от които да може да се направи връзка между описаното счупване
на костите на лява гривнена става през 2008г. и установеното счупване в същата
област през 2014г.
В резултат на получените от удара на металното
платно и падането на земята увреждания ищцата е търпяла неимуществени вреди
изразяващи се в претърпени болки, страдания, негативни преживявания и ежедневни
неудобства – посочени в СМЕ и
показанията на свидетелите. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това обезщетение
има за цел да репарира в относително пълен обем неимуществените вреди
възникнали от увреждането. Понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението.
Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне размера на обезщетението са
вида и характера на уврежданията и времевия период от време, през който те са
били търпени – 2 и половина – 3 месеца,
след който период е обичайно да има лек функционален дефицит в гривнената
става, който може да персистира различен период от време, който е индивидуален,
съгласно съдебно-медицинската експертиза. От показанията на свидетелите П.П. и М.
А е видно и че дори 3 месеца след случая С.П. продължава да изпитва болки в
лявата ръка, особено при промяна на времето и не можела да я ползва пълноценно,
а и това се потвърждава от вещото лице в съдебно заседание, че при това
счупване е нормално при промяна на време да се изпитват болки. Съобразно тези обстоятелства, съдът приема, че
справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди възлиза на 8 000.00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да
уважи изцяло предявения иск по чл.49 от ЗЗД предявен срещу Община – гр.Р, за
обезщетение за неимуществени вреди, до претендирания размер от 1 000.00
лева. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД ответникът дължи и законна лихва върху
главницата, считано от деня на деликта 03.09.2014г. до окончателното й
изплащане.
Предвид уважаването на главния иск по чл.49 от ЗЗД,
съдът следва да се произнесе по евентуално предявения от ответника срещу
третите лица обратен иск. Съгласно чл.54 от ЗЗД лицето, което отговаря за
вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е
платил. На първо място предвид уважаването на иска по чл.49 от ЗЗД, Община – гр.Р
отговаря за вредите причинени на ищцата в качеството му на възложител. Както бе
посочено по-горе, Община – гр.Р е
сключила договор за обществена поръчка № ЗОП-96 от 28.10.2013г. с предмет:
„Строително-ремонтни и строително-монтажни дейности за реконструкция,
рехабилитация и благоустрояване на участъка от ул.А, пл.Б и прилежащите
пространства с „ДЗЗД „Русе 2013г.”, а договорът на обществена поръчка е бил
сключен със срок от началото на строителството до съставяне на Констативен акт
обр.15. Като съдружници в това обединението „ДЗЗД „Русе 2013г.” са търговските
дружества „ВТ Инженеринг” ООД, „Пътинженеринг” АД, „Интис” ООД и „Аква Пуулс”
ООД, за което последните сключили споразумение за обединение /консорциум/ от
13.08.2013г. в изпълнение на поетите по сключения договор за обществена поръчка
задължения. В това споразумение търговските дружества са разпределили
конкретните дейности, които всяко едно от дружествата ще извърши за постигане
на общия резултат – извършването на строително-ремонтни и строително – монтажни
дейности за реконструкция, рехабилитация и благоустрояване на участъка от
ул.”Александровска”, пл.”Батемберг” и прилежащите пространства. В чл.2, т.1 от
споразумението „Аква Пуулс” ООД се е задължило да извършва дейности, само
свързани с възстановяване на фонтани, като другите дейности са били
разпределени на другите търговски дружества. От показанията на свидетелката
свид.Д.Д., която работела във фирмата изпълнител – „ВТ Инженеринг” ООД –
гр.Велико Търново на длъжността „технически ръководител” на строителния обект,
а и от споразумението на търговските дружества е видно, че
строително-монтажните работи на мястото, където е било процесното металното
платно са били извършване само от служители на „ВТ Инженеринг” ООД, но не и от
работници на останалите 3 търговски дружества в консорциума. Този факт не се
оспорва и от страна на „ВТ Инженеринг” ООД, нито се опровергава от други
доказателства. Именно от действията на работниците на това търговско дружество
съдът намира, че са настъпили и уврежданията на ищцата, които се изразяват в това,
че не са го обезопасили - платното не е било с тежести в основата си и
захванато с метална пластина /жабка/ към другото до него, а е било привързано с
тел, за да може да се отваря и да минават работници от там, както и да доставят
материали през този отвор. Тези действия на работниците виновно са причинили на
ищцата получените увреждания – при непредпазливост и конкретно небрежност /една
от формите на вината/, тъй като е следвало да обезопасят надлежно платната, още
повече при появата на вятър и да предвидят, че е възможно някое от тях да се
отмести и удари преминаващ пешеходец. Поради това съдът счита, че само „ВТ
Инженеринг” ООД следва да отговаря пред Община – гр.Р за платените от тях
неимуществени вреди на С.П., съобразно разпоредбата на чл.54 от ЗЗД. Обратният
иск срещу това търговско дружество се явява основателен, поради което следва да
се уважи. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва върху главницата от 1 000.00 лева да се присъди и законна
лихва, считано от деня на деликта 03.09.2014г. до окончателното й изплащане.
По отношение на предявения обратен иск срещу
останалите търговски дружества - „Пътинженеринг” АД, „Интис” ООД и „Аква Пуулс”
ООД, съдът намира същия за неоснователен. Тези търговски дружества чрез свои
работници не са извършвали никакви дейности на мястото на произшествието,
включително и поставяне и обезопасяване на металните платна, нито действия на
техни работници са довели до причиняване уврежданията на ищцата. Като
неоснователен обратния иск по отношение на същите следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването
на предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, ответникът Община – гр.Р следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 1 000.00 лева – заплатени държавна такса за производството
по делото, разноски за свидетел, възнаграждения на вещото лице и на редовно
упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид
уважаването на предявения обратен иск по отношение на първия ответник по него, „ВТ Инженеринг” ООД следва да бъдат осъдени да
заплатят на Община – гр.Р направените по обратния иск разноски в размер на
50.00 лева – заплатена държавна такса за производството по обратния иск и
300.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид
отхвърлянето на обратния иск по отношение на четвъртия ответник по него, Община
– гр.Р следва да бъдат осъдени да заплатят на „Аква пуулс” ООД направените по
обратния иск разноски в размер на 350.00 лева – заплатено възнаграждение на
редовно упълномощения адвокат.
Предвид гореизложеното и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община – гр.Р с адрес: гр.Р, пл.”С” № , ЕИК, да заплати на С.Г.П.
***, с ЕГН: **********, сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от датата на деликта – 03.09.2014г. до окончателното изплащане на главницата,
както и сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева – направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ВТ Инженеринг” ООД със седалище и адрес на управление: гр.В
Т, ул.”Б М” № , ЕИК представлявано от Д Г.
***, пл.”С” № , ЕИК, сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева, представляваща
дължимо обезщетение за причинени на С.Г.П. ***, с ЕГН: **********, неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта
– 03.09.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 50.00 /петдесет/
лева – направени по делото разноски и 300.00 /триста/ лева – юрисконсултско
възнаграждение по предявения обратен иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община – гр.Р с адрес: гр.Р, пл.”С” № , ЕИК
против „Пътинженеринг” АД със седалище и
адрес на управление: гр.Р, ул.”О П” № , Комплекс „Евас”, вх., ет., ЕИК,
представлявано от изпълнителния директор Е П К; „Интис” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Р, ул.”Б” № , ЕИК *********, представлявано от
управителя С Д Й и „Аква Пуулс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Р,
ж.к.”Д”, бл., вх., ет., ЕИК *********, обратен иск за сумата от 1 000.00
/хиляда/ лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени на С.Г.П. ***, с
ЕГН: **********, неимуществени вреди, за която да отговарят солидарно с „ВТ
Инженеринг” ООД със седалище и адрес на управление: гр.В Т, ул.”Б М” № , ЕИК
*********, представлявано от Д Г. Н, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община – гр.Р с адрес: гр.Р, пл.”С” № , ЕИК *********, да
заплати на „Аква Пуулс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Р, ж.к.”Д”,
бл., вх., ет., ЕИК, сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева – направени по
обратния иск, по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: