ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 21.07.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на двадесет и
девети юни две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 4095 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане са постъпили възражения срещу обявения списък на приетите
вземания от длъжника „П. К.“ ООД срещу вземане на Национална агенция за
приходите.
Постъпили
са и възражения срещу списъка на неприети вземания на кредитори на „П.К.“ ООД
от Н.Т.М., Е.Д.С., Е.Т.М. и С.А.Б..
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
Досежно
възражение вх. № 62556/09.05.2016 г.
Във
възражението се твърди Н.Т.М. да е кредитор на ответника за сумата 10 500
лв., произтичаща от развален предварителен договор за продажба на недвижим имот
и строителство. Счита, че апортирането на имущественото право – предмет на
договора в капитала на „Б.Д.“ АД не е пречка за прекратяване на договора.
Счита, че прехвърляйки правото на собственост отчуждителят отговаря за
задълженията на търговското предприятие солидарно с правоприемника. Излага се
довод, че качеството кредитор по сделка не се придобива с волеизявление за
нейното прекратяване. Застъпва и теза, че с откриване на производство по
несъстоятелност всички задължения на дружеството стават изискуеми.
Синдик
Я.С. сочи, че противопоставеното възражение, основано на тълкуване на нормата
на чл. 15 ТЗ го препятства да изрази категорично становище по основателността
на възражението.
В
съдебно заседание процесуалният представител на възразилия кредитор – адв. Б.
от Адвокатска колегия – гр. Русе, поддържа възражението по наведените в него
съображения
Синдик
С. не се явява и не изразява допълнително становище.
Съдът
констатира, че предявеното от кредитора вземане се извлича от заплатена сума по
предварителен договор, който е развален, както и законна лихва върху сумата от
10 500 лв. от 04.09.2013 г. – датата на връчване на нотариалната покана до
пълното погасяване на задължението.
От
представения предварителен договор се установява писмено изразено съгласие „П.К.“
ООД да осигури построяването и да прехвърли в собственост на Н.Т.М. апартамент
№ 76 при договорена цена от 17 165 евро, платима при първоначална вноска и
ежемесечно до 02.12.2015 г. от по 252 евро. Договорено е окончателният договор
да бъде сключен по съответния нотариален ред в двуседмичен срок след
изплащането на пълния размер на цената.
Установява
се от представените вносни бележки и фискални бонове заплатена по сметка,
съответно получена от „П.К.“ ООД сума общо в размер на 7500,90 лв.
На
04.09.2013 г. нотариус Л.Ш. с район РС – Русе при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК
е счел за редовно връчването на екземпляр от нотариална покана, изходяща от Н.Т.М.
и адресирана до „П.К.“ ООД, че разваля договора поради неявяване на
представител на дружеството на отправена
покана за изповядване на сделката. Посочено е също така, че поради забавата
счита изпълнението за безполезно.
В
рамките на производството по чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелността дължи да се
увери, че кредиторът се легитимира за такъв с оглед ангажираните в
производството доказателства.
От
приложените към възражението доказателства не е възможен въведения извод, че
към датата на отправената нотариална покана Н. М. да е изпълнила изцяло
паричните си задължения, от което обстоятелство едва е обусловено задължението
на ответното дружество да съдейства за оформяне на съгласието в нотариален акт.
Потестативното право да бъде прекратена правната връзка принадлежи на страна по
сделката, легитимирана да изисква изпълнение на определено по съдържанието си
задължение. При положение, че сключването на окончателния договор е обусловено
от окончателно изплащане на договорената цена, което в случая дори не се
твърди, не е възникнала и предвидена от закона възможност за едностранно прекратяване
на правната връзка. С оглед придаденото от правния ред правопрекратяващо
значение на изявлението за разваляне на договора от съществено значение е
неговото съдържание. Придаденият на изявлението ефект настъпва доколкото
обстоятелствата, на които се основава упражненото право, са настъпили към
момента на достигането му до адресата.
Обективираното
в поканата изявление за липсващ интерес от реално изпълнение по договора се
извлича единствено от забавата на обещателя, обусловена от неявяването му на
предходно отправена нотариална покана. Това обаче противоречи да изрично
заявения интерес по договора прехвърлянето на правото на собственост да стане
след изплащане на пълната договорена цена и то към бъдещ момент с оглед
изявлението.
Освен
това недоказан се явява и фактът на връчване на поканата. Връчването на
нотариална покана предполага фактическо действие, което с оглед нормата на чл.
2 ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) установява като
принцип, че подлежи на непосредствено изпълнение от нотариуса. По силата на чл.
50 ЗННД нотариусът може да делегира това действие, но на изрично определено
лице – служител на нотариалната му кантора. По аргумент от чл. 573 ал. 1 ГПК нотариусът
е ограничен да предпиема действие в своя район, а видно от отразеното в печата
районът на действие на нотариус Ш. съвпада с териториалната компетентност на РС
– Русе. Тъй като връчването на нотариалната покана предполага да бъде
удостоверена констатацията при посещение на посочения в нотариалната покана
адрес, нотариус Ш. не разполага с удостоверителна компетентност да стори това
за адрес в гр. С..
Липсват
доказателства по делото като за предмета на твърдяното в молбата висящо
производство, така и в рамките на това производство дружеството да е било
известено за желанието на Н.М. да развали договора при обявени обстоятелства,
легитимиращи я да упражни това потестативно право.
Произтичащото
непосредствено от договора притезание за Н.М. е получаване на право на собственост
върху изграден от обещателя по договора недвижим имот. Предявеното в случая
парично притезание, на което именно се основава предявената претенция по
необходимост налага прекратяване на правната връзка, което от своя страна
произтича от надлежно упражнено потестативно право.
Нормата
на чл. 685 ТЗ и 688 ТЗ определят срок за предявяване на парични вземания,
възникнали до датата на откриване на
производството по несъстоятелност. При положение, че не се установява
правната връзка да е прекратена преди този момент, няма основание за извод и че
е възникнало твърдяното вземане. Тъй като не се установява достигнало до адреса
на дружеството изявление за разваляне на договора, основано на твърдение за
разпореждане с обещания с предварителния договор имот, безпредметно остава
обсъждането на повдигнатия с възражението въпрос за приложението на чл. 15 ТЗ в
конкретния случай. Извън предмета на обсъждане в случая остават и възможностите
за предявяване на парично вземане, произтичащо от факта на открито вече
производство по несъстоятелност.
При
така достигнатия извод няма основание да се счита за възникнало и твърдяното
вземане за законна лихва. Още повече, че с оглед придадената му от закона
функция – да легитимира кредитора в производството по несъстоятелност при различна
трактовка на вземането до датата на откриване на производството по
несъстоятелност и след този момент, наложително е да бъде разграничено по
размер и за всеки от посочените периоди. Това не се установява, което само по
себе си е пречка така заявеното вземане да бъде прието в настоящото
производство.
По
възражение вх. № 62561/09.05.2016 г.
Във
възражението се твърди Е.Д.С. да е кредитор на ответника за сумата 26851,32
лв., което вземане произтичаща от развален предварителен договор за продажба на
недвижим имот и строителство, както и за сумата 922,00 лв. – съдебни разноски и
адвокатски хонорар. Счита, че апортирането на имущественото право – предмет на
договора в капитала на „Б.Д.“ АД не е пречка за прекратяване на договора.
Счита, че прехвърляйки правото на собственост отчуждителят отговаря за
задълженията на търговското предприятие солидарно с правоприемника. Излага се
довод, че качеството кредитор по сделка не се придобива с волеизявление за
нейното прекратяване. Застъпва и теза, че с откриване на производство по
несъстоятелност всички задължения на дружеството стават изискуеми. Твърди и
вземанията да са обезпечени със запор върху притежавани от дружеството акции.
Синдик
Я.С. сочи, че противопоставеното възражение, основано на тълкуване на нормата
на чл. 15 ТЗ го препятства да изрази категорично становище по основателността
на възражението.
В
съдебно заседание процесуалният представител на възразилия кредитор – адв. Б.
от Адвокатска колегия – гр. Русе, поддържа възражението по наведените в него
съображения
Синдик
С. не се явява и не изразява допълнително становище.
Съдът
констатира, че предявеното от кредитора вземане се извлича от заплатена сума по
предварителен договор, който е развален, както и законна лихва върху сумата 26851,32
лв. от 07.08.2013 г. – датата на връчване на нотариалната покана до пълното
погасяване на задължението.
От
представения предварителен договор се установява писмено изразено съгласие „П.К.“
ООД да осигури построяването и да прехвърли в собственост на Е.Д.С. апартамент
№ * при договорена цена от 14978,50 евро, платима при първоначална вноска и
ежемесечно до 15.11.2012 г. от по 252 евро. Договорено е окончателният договор
да бъде сключен по съответния нотариален ред в двуседмичен срок след
изплащането на пълния размер на цената.
Установява
се от представените вносни бележки и фискални бонове, че претендираната сума е заплатена
по сметка, съответно получена от „П.К.“ ООД.
На
07.08.2013 г. нотариус Л.Ш. с район РС – Русе при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК
е счел за редовно връчването на екземпляр от нотариална покана, изходяща от Е.Д.С.
и адресирана до „П.К.“ ООД, че разваля договора поради неявяване на
представител на дружеството на отправена
покана за изповядване на сделката. Посочено е също така, че поради забавата
счита изпълнението за безполезно.
Видно
от представено удостоверение от частен съдебен изпълнител И.Х. предмет на изпълнителното
производство, по което взискател е Е.С., а длъжник „П.К.“ ООД са 420,00 лв. –
разноски по изпълнителен лист, 400,00 лв. – разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение и 108,00 лв. авансово заплатени такси съгласно
ТТРЗЧСИ.
При
указания вече обхват на изследване в настоящото производство Е.С. се легитимира
като кредитор на дружеството със сумата от 922,00 лв.
По
аналогични съображения на изложените вече не се установява до датата на откриване
на производство по несъстоятелност да е било упражнено надлежно потестативното
право за едностранно прекратяване на предварителния договор, което едва поражда
предявеното в процеса парично вземане. Ето защо безпредметно остава
изследването на въпроса дали и по какъв начин би повлияло на предявеното
вземане недоказаното в настоящото производство апортиране на процесния имот,
съответно приложението на чл. 15 ТЗ в конкретния случай.
Представеното
удостоверение от съдебен изпълнител е достатъчно за извод, че отразените в него
суми са установени по предписания от закона ред, поради което списъкът следва
да бъде допълнен с това вземане.
Нормата
на чл. 722 ТЗ регламентира обстоятелствата, обуславящи привилегированост на
определено вземане. Визирания в нормата запор или възбрана са ограничени до
наложените по реда на Закона за особените залози. Наложеният запор в рамките на
обезпечително производство по реда на ГПК не обуславя привилегия, поради което
и безпредметно остава обсъждането дали и доколко допуснатата обезпечителна
мярка касае приетото в случая вземане.
По
изложените съображения предявеното възражение се явява частично основателно.
По
възражение вх. № 62559/09.05.2016 г.
Във
възражението се твърди Е.Т.М. да е кредитор на ответника за сумата 11912,52
лв., което вземане произтичаща от развален предварителен договор за продажба на
недвижим имот и строителство, както и за сумата 100,00 лв. – неустойка. Оспорено
е обявеното при съставяне на списъка съображение на синдика да откаже включване
на вземанията като се застъпва теза, че апортирането на имущественото право,
предмет на договора в капитала на „Б.Д.“ АД, не е пречка за прекратяване на
договора. Счита, че прехвърляйки правото на собственост отчуждителят отговаря
за задълженията на търговското предприятие солидарно с правоприемника. Излага
се довод, че качеството кредитор по сделка не се придобива с волеизявление за
нейното прекратяване. Застъпва и теза, че с откриване на производство по
несъстоятелност всички задължения на дружеството стават изискуеми. Твърди и
вземанията да са обезпечени със запор върху притежавани от дружеството акции.
Синдик
Я.С. сочи, че противопоставеното възражение, основано на тълкуване на нормата
на чл. 15 ТЗ го препятства да изрази категорично становище по основателността
на възражението.
В
съдебно заседание процесуалният представител на възразилия кредитор – адв. Б.
от Адвокатска колегия – гр. Русе, поддържа възражението по наведените в него
съображения
Синдик
С. не се явява и не изразява допълнително становище.
Съдът
констатира, че предявеното от кредитора вземане се извлича от заплатена сума по
предварителен договор, който е развален, както и законна лихва върху сумата 11912,52
лв., ведно със законната лихва от 18.09.2013 г., както и неустойка в размер на 100
лв. месечно, считано от 19.07.2013 г.
От
представения предварителен договор се установява писмено изразено съгласие „П.К.“
ООД да осигури построяването и да прехвърли в собственост на Е.Т.м. апартамент
№ 37 при договорена цена от 15853,34 евро, платима при първоначална вноска и
ежемесечно до 21.09.2015 г. Изразено е съгласие окончателният договор да бъде
сключен по съответния нотариален ред в двуседмичен срок след изплащането на
пълния размер на договорената цената.
Установява
се от представените фискални бонове получена от „П.К.“ ООД сума в размер на
4349,12 лв.
На
18.09.2013 г. нотариус Л.Ш. с район РС – Русе при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК
е счел за редовно връчването на екземпляр от нотариална покана, изходяща от Е.Т.М.
и адресирана до „П.К.“ ООД, че разваля договора поради неявяване на
представител на дружеството на отправена
покана за изповядване на сделката. Посочено е също така, че поради забавата
счита изпълнението за безполезно.
По
аналогични съображения на изложените вече не се установява до датата на
откриване на производство по несъстоятелност да е било упражнено надлежно
потестативното право за едностранно прекратяване на предварителния договор,
което едва поражда предявеното в процеса парично вземане. Ето защо безпредметно
остава изследването на въпроса дали и по какъв начин би повлияло на предявеното
вземане недоказаното в настоящото производство апортиране на процесния имот,
съответно приложението на чл. 15 ТЗ в конкретния случай.
Законът допуска страните по договор да
постигнат съгласие за размера на обезщетението в случай на неизпълнение –
неустойка. Това обаче предполага обективирана воля, отразяваща конкретна сума
или механизъм за определяне размера на обезщетението, както и описание на
неизпълнението, обуславящо договорно утвърденото обезщетение. От съдържанието
на договора не се установява постигнато съгласие при прекратяване на договора
дружеството да дължи неустойка, което препятства и легитимацията на Е.М. като
кредитор въз основа на така твърдяното вземане.
Ето защо предявеното възражение е
неоснователно.
По
възражение вх. № 62599/09.05.2016 г.
Във
възражението се твърди С.А.Б. да е кредитор на ответника за сумата 150000 лв. и
41216,60 евро – разходи за направени подобрения в имота, с които се твърди да е
увеличена неговата стойност.
Синдик
Я.С. счита, че отразена сума по фактура не е достатъчна, за да бъде прието
предявеното вземане.
В
съдебно заседание процесуалният представител на възразилия кредитор – адв. Б.,
поддържа възражението по наведените в него съображения. Счита, че фактурата
доказва извършените ремонтни дейности, необходими, за да стане апартаментът годен
за обитаване.
Синдик
С. не се явява и не изразява допълнително становище.
Съдът
констатира, че предявеното от кредитора вземане в размер на 41216,60 евро се
свързва с извършени в имота подобрения, за да бъде ползван по предназначение, а
и станал изключително луксозен. Сочи да е собственик на ипотекиран апартамент,
без да е лично задължен, поради което счита, че е в правото си да получи
стойността на полезните разноски и то преди ипотекарния кредитор. Твърди, че по
отношение на имота са предприети изпълнителни действия, а и при сключване на
договора не бил уведомен за наличната ипотека. Твърди, че увеличената стойност
на имота възлиза на 150 000 лв., но не по-малко от 41216,60 евро, на която
стойност възлизат направените разходи.
От
нотариален акт се установява, че на 08.10.2009 г. писмено е изразено съгласие,
че „П.К.“ ООД продава на С.А.Б. самостоятелен обект с идентификатор
63427.5.251.1.107 в сграда, построена на ета „груб строеж“, представляващ
АПАРТАМЕНТ № * в незавършен вид.
Съдът като обсъди наведените доводи и с
оглед събраните в производството доказателства намира следното:
При администриране на съдебната процедура
съдът дължи да съобрази необходимото с оглед на нормативно предписания и в
крайна сметка очакван резултат от производството. Нормата на чл. 685 ал. 2 ТЗ в
отклонение от общия процесуален закон ограничава кръга от доказателствата, с
които кредиторът е в състояние да се легитимира като такъв. Тъй като от съда се
очаква да определи кръга на кредиторите, по силата на препращащата норма на чл.
621 ТЗ меродавно за оценка на представените доказателства се явяват утвърдените
правила на чл. 178-194 ГПК. Представената при предявяване на вземането фактура
съставлява частен неподписан документ. Нормата на чл. 180 ГПК признава
материална доказателствена сила на подписания документ, която е и ограничена до
авторството на обективираното в този документ изявление. Дори хипотетично да се
приеме, че фактурата е издадена от името на ДЕКО СЕВ строително предприятие,
този документ не се ползва с материална доказателства сила досежно отразените в
него обстоятелства.
Освен това, както отчита и С.Б. размерът
на вземането му предполага яснота освен за естеството на реално изпълнените на
място работи, така и за формиране на еднозначен извод, че са били полезни.
Меродавно в тази насока е и увеличената стойност на имота, а не размера на
направения разход. Фактическият извод в тази насока налага специални знания, а
редът за събирането им изключва възможността това да стане при ограничените в
настоящото производство доказателствени средства.
Именно защото производството по
възраженията не приключва с влязъл в сила акт, неприложимо е и принципно
утвърденото служебно начало за съдействие на страните за попълване на делото с
нужните доказателства. По тези съображения съдът споделя достигнатия от синдика
извод, поради което неоснователно се явява и така предявеното възражение.
По
възражение вх. № 62566/09.05.2016 г.
Длъжникът
„П.К.“ ООД възразява срещу прието от синдика вземане на Национална агенция за
приходите в общ размер от 196 473,79 лв. Възражението е обосновано с
довод, че не са налице предпоставките на чл. 164 ал. 4 ДОПК, за да бъде прието
вземането – не е установено с влязъл в сила акт.
Синдик
Я.С. счита възражението за основателно досежно включеното вземане
18 903,92 лв., тъй като актът, с който е установено не е връчен на
управителя на дружеството или на упълномощено от него лице, а синдик М. няма
представителни правомощия. Счита, че това вземане следва да бъде включено под
условието на чл. 164 ал. 5 ДОПК.
В
съдебно заседание длъжникът не изпраща представител и не изразява становище по
същество на възражението.
Процесуалният
представител на оспорения кредитор – експерт Велков оспорва възражението. Евентуално
счита за меродавно становището на синдика..
Синдик
С. не се явява и не изразява допълнително становище.
Съдът констатира, че при предявяването
вземанията са идентифицирани като произтичащи от справки-декларации по ЗДДС,
Декларации по ЗМДТ и влязъл в сила акт за установява на общински публични
вземания.
Законът третира изходящия от
данъчно-задълженото лице документ като средство за индивидуализация на
публичноправното му парично задължение. Нарочен акт на данъчната администрация
е възможен, но не и необходим, за да бъде счетено вземането за надлежно
удостоверено. Правилото на чл. 164 ДОПК не установява принцип, а регламентира
ограничената хипотеза на установено вземане непосредствено от данъчната администрация
и то с оглед утвърденото служебно начало досежно публичното вземане в
отклонение от диспозитивното. Нормата изрично овластява синдика и задължава
съда да зачете вземания, установени с акт на данъчната администрация без оглед
на обстоятелството дали и доколко то провокира спор. В отклонение от общите
правила установеното по основание и размер вземане по този ред следва да бъде
прието под условие.
Не се установява от доказателствата към
възражението акта за установяване на общински публични вземания №
СУД-001570/26.11.2015 г. на Община Русе да е влязъл в сила, поради което и
приетото на тази основа вземане следва да стане под условие. Това определя
предявеното възражение за частично основателно.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на приетите
от синдика вземания на кредиторите
на „П.К.“ ООД, ЕИК ********, предявени
в срока по чл. 688 ТЗ и обявен в търговския регистър на 27.04.2016 г. със следните
промени:
ВКЛЮЧВА
в
списъка вземания на Е.Д.С. в общ размер от 922,00 лв. - 420,00 лв. – разноски
по изпълнителен лист, 400,00 лв. – разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение и 108,00 лв. авансово заплатени такси съгласно
ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 2015*0400130 на ЧСИ рег. № * – И.Х..
ВЗЕМАНЕТО на Национална
агенция за приходите за сумата 18903,92
лв., прието въз основа акт за установяване на общински публични вземания №
СУД-001570/26.11.2015 г. е под условие на основание чл. 164 ал. 5 ДОПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на Н.Т.М. срещу неприети вземания в размер на 10 500 лв. и
законна лихва върху сумата от от
04.09.2013 г..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на Е.Д.С. срещу неприети вземания в размер на 26851,32 лв. и законна
лихва върху сумата от 07.08.2013 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на Е.Т.М. срещу неприети вземания в размер на 11912,52 лв. и за
сумата 100,00 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на С.А.Б. да е кредитор на ответника за сумата 150000 лв. –
увеличена стойност на ипотекиран имот и 41216,60 евро – направени полезни
разноски.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: