МОТИВИ към присъда №260000 от
14.01.2021г. по ВНОХД №23/2020г. по описа на КнОС
С решение №4/09.01.2020г. на
АС-София по н.д.№1137/2019г. по описа на САС е възобновено
в.н.о.х.д.№220/2019г. на Кюстендилски окръжен съд, отменено е постановеното по
същото дело решение №179/12.06.2019г. и делото е върнато на КнОС за ново
разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание пред
въззивния съд.
Предмет на разглеждане е подаден от
Районна прокуратура-Дупница протест срещу присъда №18/28.02.2019г., постановена
от Районен съд-Дупница по НОХД №584/2018г. по описа на този съд, с която
подсъдимият В.М.В., с ЕГН ********** е признат за невиновен в извършване на
престъпление по чл.343б ал.2 от НК и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В протеста са изложени оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, поради
неправилното изключване от доказателствата по делото на показанията на
техническото средство и прилагането на формалистичен подход, при който
немотивирано съдът е приел, че не може да бъде установена концентрацията на
алкохол в кръвта на В.. Същевременно се излагат доводи, че по делото безспорно
и категорично са доказани елементите на обективната и субективната страна на
деянието по чл.343б ал.2 от НК. Претендира се отмяна на протестираната присъда
и постановяване на нова, с която В. да бъде признат за виновен, като му бъдат
наложени наказания „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от право да управлява
МПС“.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа протеста и пледира за постановяване на осъдителна присъда,
посредством налагане на съответно наказание.
Защитникът на подсъдимия по
пълномощие – адв.А.В. ***, счита, че оправдателната присъда следва да бъде
потвърдена, като от една страна излага доводи в посока, че в доказателствения
материал по делото е налице съществено
противоречие относно фактите, касаещи изпълнителното деяние, което предпоставя
невъзможност да се направи извод за това подсъдимият да е управлявал моторно
превозно средство ( МПС) въобще, а от друга – възразява, че дори това да бъде
прието за установено, липсва друг елемент от състава на престъплението, а
именно – по надлежния ред да е била установена концентрация на алкохол в кръвта
му над допустимата норма. Относно последното се аргументира теза, че, за да
формира своите изводи в решение №4/09.01.2020г. по н.д.№1137/2019г., Апелативен
съд-София не е съобразил, че в периода от 29.09.2017г. (когато е влязла в сила
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози) до
02.10.2018г. (когато е приет §25 от същата
Наредба №1 от 19.07.2017г.), в който период попада и деянието, в което В. е
обвинен – 15.10.2017г., не е съществувала правна възможност за използване на
бланките на талон за медицинско изследване по приложение №1 към чл.3 ал.2 от
отменената Наредба №30 от 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и на талон за
изследване по приложение №1 към чл.4 ал. 3, отпечатани преди влизане в сила на
новата Наредба №1/19.07.2017г., поради което е следвало да се приложи чл.6 ал.3
и чл.7 ал.1 от действащата наредба, задължаваща полицейските органи да заведат
лично лицето за изследване, когато с техническото средство са установили
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Твърди и да е било
допуснато нарушение на чл.12 ал.4 от Наредбата.
Подсъдимият В.В. в последната си
дума счита, че е невиновен по повдигнатото му обвинение и моли потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след
като взе предвид доводите и възраженията на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери, че
атакуваната присъда е неправилна, поради допуснато нарушение на материалния
закон, поради което отмени същата и постанови нова, съгласно чл.336 ал.1 т.2
във вр. с чл.336 ал.2 от НПК, с която призна подсъдимия В. за виновен в
извършване на престъплението, в което е обвинен и му наложи наказания, по
следните съображения:
С протестираната присъда
№18/28.02.2019г., постановена по НОХД №584/2018г. по описа на РС-Дупница, подсъдимият
В.М.В. е признат за невиновен в това, че на 15.10.2017г. около 00:05 часа в с.Р., обл.Кюстендил, по ул********, пред дом **, в посока гробищния парк е
управлявал МПС - лек автомобил ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0.5 на хиляда, а именно 1.76 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо
средство, съгласно чл.3 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е
осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал.1 (със споразумение №292/20.09.2011г. по НОХД
№1160/2011г. по описа на ДнРС, в сила от 20.09.2011г., обвиняемият В. е бил
осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му било наложено
наказание «лишаване от свобода» от три месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 (три) години) - престъпление по
чл.343б ал.2 от НК, и е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Установени по делото са следните
факти:
От справка за нарушител/водач,
издадена от РПУ-Дупница – КАТ от1610.2017г. е видно, че В.М.В.,с ЕГН **********
е правоспособен водач на ППС от няколко категории, като успешно е издържал
съответните изпити за тях. По отношение на същия са били издавани наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП, налагани са ми наказания „глоба“, както и
принудителни административни мерки.
От справка за съдимост, издадена на
17.10.2017г. от Бюро Съдимост при РС-Дупница, е видно, че В.В. е осъждан със
Споразумение №292/20.09.2011г. на ДнРС по НОХД №1160/2011г. по описа на съда за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за това, че на 07.09.2011г. около 00.43
часа в с.Р. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, а именно с 1.85 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7410 Дрегер“, с
фабр.№0269, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от 3 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 3 години, както и наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 8 месеца.
На датата 14.10.2017г. подсъдимият В.В.,
свидетелят С.В.и още няколко човека били в дома на подсъдимия в с.Р. и
консумирали алкохол. Относно произтеклите събития се констатира противоречие в
показанията на разпитаните свидетели.
Според свидетеля Ст.В., който е
разпитван както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, през
нощта на 14-ти срещу 15-ти октомври 2017г., след като голяма част от събралите
се си тръгнали и останали само подсъдимият и свидетелят, двамата започнали да
правят уговорки за следващия ден, като В. тръгнал да изпраща В. до входната
врата на дома си на ул****** Минавало 24 часа на 14-ти, било хладно и двамата
решили да влязат да пушат в колата, която била паркирана пред къщата и се
увлекли в разговор. В един момент автомобил без светлини дошъл отзад и спрял
косо спрямо колата, в която двамата разговаряли. От този автомобил излезли 2-3
човека, а подсъдимият и свидетелят се стреснали, като в последния момент
забелязали, че това са полицаи. Същите поискали да извършат проверка за
алкохол, на което В. възразил, че не е карал колата. Направили му тест с мущук,
поставен отнапред на апарата, след което му поискали документите и тъй като те
не били в него, подсъдимият се обадил на дъщеря си, която била в къщата, да му
ги даде, което тя и сторила. През цялото време В. възразявал, че не е
управлявал автомобила, че живее в къщата, пред която се намира, но те му
съставили акт, попитали го дали ще дава кръв, той отказал, свалили номерата на автомобила му. Подали му някакъв
лист, който бил празен отпред, а отзад той написал, че не желае да дава кръв
или нещо подобно. Свидетелят пояснява, че през деня двамата с подсъдимия ходили
на гости на свой приятел, където пили и в последствие се придвижили с
автомобила, но това било много по-рано през деня.
Свидетелката М.Т., дъщеря на
подсъдимия, потвърждава, че вечерта на 14-ти октомври 2017г. в дома им баща й
празнувал 50-годишнина с приятели. Последен останал Ст.В., който към полунощ си
тръгнал. Свидетелката си била легнала, но чула, че в коридора двамата с баща й
си говорели да изпушат по една цигара – тя имала малки деца и не позволявала да
се пуши вътре. В един момент баща й й позвънил и поискал да му хвърли портфейла
с документите. Тя ги хвърлила от прозорец на втория етаж. Пояснява, че колата,
която ползва семейството винаги стояла пред къщата незаключена. В момента,
когато подала документите, двигателят й не работел.
Свидетелите И.П. и И.Д.,***
осъществявали пътен контрол в малките населени места в общ.Д.и общ.С.. И
двамата свидетели твърдят, че в полунощ на 14-ти срещу 15-ти октомври 2017г. се
намирали в с.Р., на ул***** и покрай тях преминал лек автомобил марка „****“,
който те последвали с патрулния автомобил и подали светлинен и звуков сигнал за
спиране. Автомобилът, който се движел в посока гробищния парк на селото, спрял.
Патрулният автомобил се изравнил с него и също спрял. Свидетелят Д. разпоредил
на водача – В.В. да изгаси двигателя на автомобила, което последният сторил, и
му поискал документите. Полицейските служители сочат, че помолили В. да излезе
от автомобила и при отварянето на вратата усетили мирис на алкохол, а и
забелязали, че същият бил в нетрезво състояние. До В. имало още едно лице,
което в последствие се представило за адвокат. Служителите направили проверка
за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“, който отчел положителен
резултат над 1.2 на хиляда и след като дъщеря му му дала документите от къщата,
пред която автомобилът спрял, свидетелят П. му съставил акт. Свидетелят П.
твърди, че на място В. не е възразил срещу показанието на дрегера, даден му бил
талон за кръв, но свидетелят не си спомня дали е дал кръв и дали е бил
придружен до Спешния център. Според този свидетел, на място В. и спътника му
заявили, че били на гости при приятел и се прибирали. Свидетелят Д. твърди, че
двете лица в автомобила при проверката и след нея не са възразявали, че само са
пушили в автомобила, като тези твърдения чули едва по време на съдебното
производство. И двамата свидетели са категорични, че В. е управлявал лекия
автомобил, който е минал покрай и тях и в последствие е бил спрян.
Установява се, че при извършената
проверка за алкохол на В. с техническо средство, уредът е отчел концентрация
1.76 на хиляда алкохол в издишания от него въздух. На подсъдимия бил съставен
АУАН №188596/15.10.2017г., който той подписал без възражения. Полицейските
служители издали на подсъдимия Талон №0352052 за медицинско изследване на кръв
за наличие на алкохол в кръвта, без номер и дата, на гърба на който подсъдимият
записал, че няма да даде кръв.
Районният съд е формирал фактически
извод, че на посочените в обвинителния акт време и място подсъдимият В. е
управлявал лекия автомобил. Този извод се споделя напълно от въззивната
инстанция. Извършеният преразпит на свидетелите В., П. и Д., както и разпит на
свидетелката Т., не обуславят формиране на друго заключение. Показанията на
полицейските служители, които са извършили проверката са правдоподобни,
последователни и логични. Житейски недостоверно звучи полицейските служители да
извършат проверка за алкохол на лице, което не управлява МПС. Също така,
неправдоподобно би било, ако защитната теза е вярна, на място подсъдимият или
неговия придружител, свидетелят В., да не възразят, че автомобилът не се е
движил, а свидетелят В., който е и адвокат, да не посъветва В. да впише в
съставения му акт за установяване на администратиовно нарушение такова
съществено възражение, което е в основата на деянието. В този смисъл, в
съществената им част, показанията на свидетелите В. и Т., съставляват проекция
на защитната теза и следва да се кредитират само в онази им част, която се
подкрепя от останалия доказателствен материал – относно това къде се е намирал
автомобила при извършване на проверката, предоставянето на документите на
подсъдимия, вземането на проба за алкохол, съставянето на АУАН, отказа на В. да
даде кръв за анализ, свалянето на регистрационните номера на автомобила. Също
така, по отношение на тези свидетели може да се обоснове наличие на вероятна
заинтересованост от изхода на делото, докато по отношение на свидетелите,
служители на РУ-Дупница, данни за наличие на такава липсват.
При горните доводи, въззивната
инстанция споделя фактическия извод на районния съд, че на 15.10.2017г. около 00:05 часа в с.Р., обл.К., по ул**** пред дом №**, в
посока гробищния парк В.В. е управлявал МПС - лек автомобил ****
За да признае подсъдимия за невиновен, ДнРС е приел, че обвинението не е
доказано от обективна страна, тъй като не е установено по безспорен и несъмнен
начин с предвидените от закона средства и по надлежния ред концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия. Анализирани са разпоредбите на чл.6 ал.3 от
действалата Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, чл.7 ал.1 от същата, в контекста на чл.12 ал.4. На практика,
ДнРС е достигнал до извода, че редът по чл.6 ал.3 от Наредбата (сега отменен,
действал към датата на деянието), а именно – при съставянето
на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, лицето
собственоръчно да вписва в талона за изследване дали приема
показанията на техническото средство или теста, като установяване с
доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване да не се извършва, когато лицето приема показанията на
техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за
изследване – е неприложим при установена концентрация на алкохол в кръвта над
1.2 на хиляда, където, с оглед обстоятелството, че се касае за състав на
престъпление, е предвиден различен ред. Законосъобразното прилагане на
последния е изисквало подсъдимият да бъде отведен от полицейския орган до
мястото за извършване на медицинско изследване, тъй като, според чл.7 ал.1 от
Наредбата, когато с техническо средство е установена
концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда, полицейски орган отвежда лицето до
мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване. Констатирано е, че в случая това не е било сторено и при липсата на
хипотеза на чл.12 ал.4 от е счетено, че показанията на техническото средство не
биха могли да бъдат приети за надлежно установяващи концентрацията на алкохол.
Този извод на първостепенния съд не
се споделя от настоящия състав, който при това съобразява и напълно се
солидаризира с правните доводи, развити в решението на САС по н.д.№1137/2019г.
Съгласно чл.7 ал.1 от действалата към момента на деянието Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, в редакцията й преди
изменението с ДВ бр.81/02.10.2018г., когато с техническо
средство е установена концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда, полицейският
орган отвежда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване. В тази хипотеза, която е приложима към
настоящия казус, тъй като показанието на техническото средство при извършената
проба на В. е 1.76 на хиляда, наличието или липсата на съгласие на лицето с
показанията на техническото средство няма правно значение, тъй като лицето
задължително подлежи на следващо изследване – химическо или такова с
доказателствен анализатор, а полицейските органи задължително трябва да го
придружат. Този ред обаче е приложим при наличие на добра воля и желание за
съдействие от страна на проверяваното лице. В случай, че лицето откаже да даде
биологичен материал за изследване, следва да намери приложение нормата на чл.6
ал.9 от Наредбата. Тази норма регламентира няколко хипотези на патология в
надлежния ред за установяване на концентрацията чрез медицинско или химическо
изследване или доказателствен анализатор – 1/ при отказ на
лицето да получи талона за изследване, 2/ при неявяване в определения
срок на посоченото място или 3/ при отказ за изследване,т.е. за даване на
биологичен материал. При наличие на някоя от тези хипотези, Наредбата
предвижда, че в тези случаи употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа
на показанията на техническото средство или теста. С нормата се въвеждат ефективни
правни гаранции, че и в тези хипотези целта на закона ще бъде постигната, а
именно – да се установи концентрацията на алкохол като необходим елемент от
установяването на съответното противоправно деяние и независимо от
процесуалното поведение на лицето. В тези случаи законодателят изрично е
предвидил, че на общо основание показанията на техническото средство следва да
бъдат зачетени, при съобразяване, че техническото средство е
високо-технологичен и надежден метод за изследване, че лицето само се отказва
от правата си и, че създаване на пречки пред нормалното приложение на закона не
се толерира и не може да носи правни облаги.
При съобразяване на горните доводи,
видно е, че не съществува правна пречка за приложение на чл.6 ал.9 от Наредбата
в хипотези, при които с техническото средство е била установена концентрация на
алкохол над 1.2 на хиляда, тъй като и в този случай лицето подлежи на
по-нататъшно медицинско и химическо изследване или такова с доказателствен
анализатор, а задължението на полицейските органи да придружат лицето не прави
хипотезата различна.
Също така, следва да се има предвид,
че отказът на лицето да даде биологичен материал за изследване може да бъде
заявен както пред специалистите в медицинското заведение, така и на по-ранен
етап – пред полицейските органи. При изрично и ясно заявен отказ за даване на
кръв, както е в случая, който В. недвусмислено е направил още пред полицейските
служители, за същите не е възникнало задължението да го придружават за
извършване на изследване, доколко ясно същият е показал, че не желае да
съдейства за по-нататъшно развитие на процедурата. При това положение,
логичният и законосъобразен начин за установяване на концентрацията на алкохол
е този, който чл.6 ал.9 от Наредбата е предвидил, като гаранция за установяване
на този елемент от деянието – посредством зачитане показанията на техническото
средство. Закономерно – при създадената от лицето пречка за прилагане на
нормалния ред за установяване на употребата на алкохол, за полицейските органи
не е възникнало задължение да вписват в талона за медицинско изследване
реквизити като час на явяване, дата, час на връчване и други.
Дали отказът за даване на биологичен
материал е бил вписан върху бланка на талон по действащата или по отменената
Наредба е ирелевантно. Както сочи САС в решението по н.д.№1137/2019г., правно
значение има не формата, а съдържанието на волята на лицето, която в случая е
ясна. Що се отнася до възражението на защитата, че §25 от ПР на ЗИД на Наредба
№1/2017г. не е действал към датата на деянието, следва да се отбележи, че това
обстоятелство е без правно значение до степен да опорочи процедурата, с оглед
наличието на ясно изразена воля на водача, отнасящо хипотезата към чл.6 ал.9 от
Наредбата. Прилагането на подобен формалистичен подход би било в разрез с
волята на законодателя, а именно - с приемането на §25 да утвърди използването
на бланките по отменената Наредба не от момента на приемане на разпоредбата
насетне, а логично - въобще до изчерпване на отпечатаните количества.
По изложените съображения,
въззивният съд прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.343 б ал.2 от НК, тъй като намери за
доказано, че на 15.10.2017г. около 00:05 часа
в с.Р., обл.К., по ул.***, пред дом №**, в посока гробищния парк В. е
управлявал МПС- лек автомобил ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0.5 на хиляда, а именно 1.76 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо
средство, съгласно чл.3 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е
осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал.1 (със споразумение №292/20.09.2011г. по НОХД
№1160/2011г. по описа на ДнРС, в сила от 20.09.2011г., обвиняемият В. е бил
осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му било наложено
наказание «лишаване от свобода» от три месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 (три) години).
С оглед на горното възраженията,
изложени в протеста на прокурора, се явяват основателни и протестираната
присъда се отмени.
Субект на престъплението може да
бъде всяко наказателноотговорно лице.
Обект на престъплението по чл.343б
ал.2 от НК са обществените отношения, свързани с безопастността на движението.
Изпълнителното деяние се осъществява
чрез действие – управляване на МПС.
От обективна страна е необходимо
МПС-во да се управлява след употреба на алкохол, при концентрация над 0.5
промила., след като лицето е било осъждано с влязла в сила присъда за деяние по
чл.343б ал.1 от НК.
Престъплението е от вида на
“безрезултатните” престъпления, на просто извършване, от категорията на
общоопасните.
От субективна страна се изисква
умисъл.
Субект на конкретното престъпление е
подсъдимият В.. По изложени по-горе доводи, съдът прие, че В. е лицето,
извършило описаните в обвинителния акт действия. Същият е наказателноотговорен.
Обект на престъплението са
обществените отношения, съответстващи на този вид престъпление, така, както са
посочени по-горе.
Изпълнителното деяние е извършено
чрез действие – управляване на МПС – лек автомобил.
Доказа се, че В. е управлявал
автомобила, след като е употребил алкохол. Концентрацията на алкохол е била над
0.5 промила, а именно: 1.76 промила. Концентрацията на алкохол е била
установена по надлежния ред.
Доказа се, че В. е извършил деянието
след като е осъден с влязла в сила присъда
за деяние по ал.1 (със споразумение
№292/20.09.2011г. по НОХД №1160/2011г. по описа на ДнРС).
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е знаел, че е осъждан –
със споразумение за прекратяване на наказателното производство, имащо
значението на влязла в сила присъда по НОХД №1160/2011г. на Районен съд -
Дупница за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, отложено за изтърпяване
на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, съзнавал е, че управлява
МПС след като е употребил алкохол, предвиждал е общественоопасните последици от
това и е искал настъпването им като е предприел управление на автомобила.
Причината за извършване на
престъплението, според съда, е незачитането на законовите запрети от страна на
подсъдимия.
По наказанието:
За да определи вида и размера на наказанието на В., на
основание чл.54 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и другите
смекчаващи и/или отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществената опасност на
деянието не е завишена. Тази преценка е направена, с оглед условията, времето,
мястото, начина и обстановка на извършване на престъплението.
Степента на обществена опасност на подсъдимия не е
висока.
Разпоредбата на чл.343б ал.2 от НК
(в редакцията й към момента на извършване на деянието, която е и действащата
такава) предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години и
„глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и на
подсъдимия, предвид вида на засегнатите обществени отношения. Съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство изминалия сравнително дълъг период от
време (повече от 3 години) от извършване на деянието до постановяване на
съдебния акт не по вина на подсъдимия. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете сравнително високата концентрация на алкохол – 1.76
на хиляда, предвид ограничението от 0.5 на хиляда, предвидено като елемент от
състава на престъплението.
С оглед това съотношение между
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че
предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко предвид
личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него престъпление, поради
което не са налице предпоставките за приложение на чл.55 от НК. Допълнителен
аргумент в тази насока е и очевидното в случая непостигане на целите на предходното
наложено условно наказание, което обуславя несъстоятелността за санкциониране с
по-леко такова.
Като призна подсъдимия В.В. за
виновен в извършване на престъплението по чл.343б ал.2 от НК, съдът счете, че
размерът на наказанието „лишаване от свобода“ следва да се определи близо до
предвидения в закона минимум и при условията на чл.54 от НК му наложи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца", което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим, намирайки, че този размер ще бъде
достатъчен за постигане на предвидените в закона цели.
Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание „глоба" в размер от 700 лева, като прецени, че
размер надвишаващ с малко минималния се явява достатъчен за постигане на целите
на наказанието.
На основание чл.343г от НК във вр. с
чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши подсъдимия В.В. от право да управлява моторно
превозно средство за срок от една година и шест месеца, като прецени, че
наказание в този размер би оказал необходимото възпиращо въздействие върху
дееца и на основание чл.59 ал.4 от НК приспадна от така наложеното наказание времето, през което
същият е бил лишен от това право по административен ред.
Разноски в производството не са сторени.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.