№ 15003
гр. С., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110152719 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: *********,
представляван от изпълнителния директор, гр.С., уАДРЕС спрямо Ж. К. К.,
ЕГН**********, гр.С., бул.Пр... 8, с искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото
дружество иска да бъде прието за установено, че ответницата дължи следните
суми: 2146.05 лева, от която 1851.47 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.
ведно със законна лихва от 04.02.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 253.10 лв. за периода от 15.09.2018г. до
25.01.2021г., сумата от 35.66 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г. ведно със
законна лихва от 04.02.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 5.82 лв. за периода от 03.03.2018г. до 25.01.2021г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 18.02.2021г. по ч. гр. дело № 6970/2021
г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът е абонат на ищеца с абонатен № 1.. и е с
качеството потребител за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., бул.Пр...8 и
е използвал доставяна от дружеството топлинна енергия през периода от
месец май 2017г. до месец април 2020г., които не са заплатени. Излага се още,
че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила
1
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т..“ ЕООД, което дружество е конституирано като трето
лице – помагач на ищеца. Моли се да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено, че ответниците дължат претендираните суми.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който
исковете се оспорват и по основание и по размер – навежда се, че не е
потребител на ТЕ, не е собственик на имота, оспорват се досежно размера и
се навежда давност. Оспорват се писмените доказателства по делото, както и
искането за допускане на ССчЕ и СТЕ и се желае решение в този смисъл.
Третото лице не изразява становище.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.10.1996г. се
установява, че на тази дата ответната страна е придобила правото на
собственост спрямо имот, представляващ апартамент с № 9, с адрес в гр.С.,
бул. Прага, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня –клозет, гардеробно и
черно антре, който имот според удостоверение за идентичност на Дирекция
‚Обслужване на клиенти и управление на вземанията е идентичен с
апартамент с № 8. От НА за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот с № 139, том 1, дело с 113/ 29.12.2011г. от 29.12.2011г. се
установява, че Ж. като собственик на гореописания имот е получила сума в
2
заем срещу учредяване на ипотека върху имота.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че имот, находящ се в гр.С., ул.... е с
абонатен № 13.. като сградата, в която се намира е с взето решение за
отчитане на ТЕ чрез дялово разпределение и избран топлинен счетоводител –
„Т..“ ЕООД. Според заключението на вещото лице в имота през процесния
период е имало само щранг – лира в банята като не е имало узаконен водомер
за топла вода. Сочи, че от 27.10.2015г. сградата, в която се намира жилището,
е с изключени отопление в стълбището. Според вещото лице през исковия
период – 01.05.2017г. до 30.04.2020г. начисленото количество енергия е било
за сградна инсталация на стойност от 281.33 лева, за отопление в размер на
336.12 лева и за БГВ 1207.23 лева .
Според вещото лице през исковия период отчитането на топлинната
енергия в абонатната станция е ставало по топломер като след приспадане на
технологичните разходи се разпределя между потребителите съобразно
действащите нормативни правила, стойността на ТЕ за БГВ е била по реален
отчет, за което са били съставяни протоколи, подписани от абоната, като
данните от тези протоколи са нанасяни правилно в отчетите. В заключение
вещото лице сочи, че при разпределение на разходите са спазвани
действащите за исковия период разпоредби, а топломерът е бил технически
изряден.
Вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като обосновано и без
възражения от страните, дава заключение, че общата сума за начислена
стойност на ТЕ за отопление за процесния период: 01.05.2017г.-30.04.2020г.
вкл. по обща фактура от 31.7.2018г. и от 31.07.2019г. възлиза на 1851.47 лева,
в която прогнозни в размер на 1758.17 лева, изравняване от 125.25 лева, без
плащане и всичко дължимо вкл. със стойност на дялово разпределение в
размер на 2146.05 лева – главница от 1851.47 лева за стойност на услуга,
35.66 лева за дялово разпределение, лихва от 253.10 лева за главницата за
3
доставена топлоенергия и 5.82 лева за лихва върху стойността на дяловото
разпределение.
Въз основа на даденото от вещото лице по ССчЕ заключение и при
сторено възражение за давност, съдът намира, че покрити с давност следва да
са претенциите за периода от 01.05.2017г. до 01.02.2018г. или в общ размер
на 341.50 лева като сборна сума от стойност за топла вода и отопление.
Лихвата е дължима изцяло като начислена след 15.09.2018г. Услугата за
стойност на дялово разпределение не е покрита с давност, а тя е дължима във
връзка с възражението, че незаконосъобразно се начислява за абоната на
основание чл. 22, ал.1 и следващите от ОУ на топлофикационното дружество.
Или при тези доказателства съдът намира исковете за доказани и
основателни съобразно заключението на вещото лице по СТЕ и уваженото
възражение за давност или за главница от 1509.97 лева главница за ТЕ, 35.66
лева за стойност на услуга за дялово разпределение, лихва от 253.10 лева
върху главницата за топлоенергия и 5.82 лева за лихвата върху стойността на
услугата за ТЕ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски
съобразно уважената част на исковите претенции или в общ размер на 1036
лева, което е редуциран сбор на разноските за сумата от 223.92 лева за
държавна такса – 181 лева по исковото и 42.92 лева по заповедното дело, 100
лева за възнаграждение на юрисконсулт по заповедното и исковото
производства и по 400 лева за възнаграждения на вещите лица по ССчЕ и
СТЕ.
Ответникът съши има право на разноски на основание чл.78, ал.3 от
ГПК в размер на 79 лева като редуциран размер на платено възнаграждение за
адвокат.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Ж. К. К., ЕГН
4
**********, гр./адрес/ дължи на “Т...” ЕАД, ЕИК ********* ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., /адрес/ следните суми: сума в размер на 1509.97 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. ведно със законна лихва от
04.02.2021г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до 1851.47 лева, мораторна лихва в размер на 253.10 лв. за периода от
15.09.2018г. до 25.01.2021г., сумата от 35.66 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2020г. ведно със законна лихва от 04.02.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5.82 лв. за периода от 03.03.2018г. до
25.01.2021г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от
18.02.2021г. по ч. гр. дело № 6970/2021 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА Ж. К. К., ЕГН **********, гр./адрес/ да заплати на “Т...”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр.С., /адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК сумата от 1036 лева – съдебно-деловодни разноски за платени по
делото възнаграждения за вещи лица и юрисконсулт и държавна такса по
гр.дела с № 52719/2021г. и с № 6970/2021г. и
ОСЪЖДА “Т...” ЕАД, ЕИК ********* , представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С., /адрес/ да
заплати на Ж. К. К., ЕГН **********, гр./адрес/ на основание чл.78, ал. 3 от
ГПК сумата от 79 лева – съдебно-деловодни разноски за платено по делото
възнаграждение за адвокат.
Решението е поставено с участието на трето – лице помагач на ищеца –
„Т..“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5