РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 27.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на петнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното
от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 8983 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.Г.Д. против П.на Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищецът твърди, че на 06.02.2013 г.
му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1
от НК (противозаконно присвояване на чужди вещи в големи размери). Била взета
мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000 лева. Твърди, че първоначално
бил признат за виновен и бил осъден с наказание „лишаване от свобода“, като
изпълнението му било отложено за срок от пет години. Присъдата на СРС била
отменена от състав на СГС, като оправдателната присъда влязла в сила на
23.06.2015 г. Поддържа, че в резултат на повдигнатото и поддържано от П.на Р.Б.
обвинение бил нарушен житейският му ритъм на социални и професионални контакти.
Към него имало резервирано отношение от близки и приятели. Преживял болки и
страдания, психическо разстройство, стрес, тревожност. Увредено било
физическото му здраве. Уронен бил престижът и авторитета му. Твърди, че бизнеспартньорите му преустановили отношения с него и се
наложило да прехвърли дружествените си дялове от фирмата, която западнала.
Твърди, че въпреки оправдателната присъда, не успял да възстанови спокойствието
си, доброто си име и авторитет. Оценява неимуществените си вреди на 50000 лева.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 23.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Р.Б. в
отговора оспорва исковата молба като поддържа, че описаните в исковата молба
неимуществени вреди на са в резултат на повдигнатото обвинение. При условията
на евентуалност поддържа, че при определяне на размер на обезщетението съдът
следва да вземе предвид обстоятелството, че на ищеца е наложена леката мярка за
неотклонение, а именно „гаранция”, която не била променила в значителна степен
начина му на живот. Поддържа, че досъдебното производство е продължило кратко
време, а именно четири месеца, като в съдебна фаза производството е приключило
на две инстанции в разумен срок. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Постановление от 06.06.2012 г. е образувано досъдебно производство срещу Д.Г.Д..
С Постановление от 06.02.2013 г. по ДП №
5288/2012 г. по описа на СДВР, пр.пр. 9900/2012 г. по
описа на Софийска районна прокуратура Д.Г.Д. е привлечен като обвиняем за това,
че на 02.08.2011 г. в гр. София, бул. „*******, ет. 1, офис 115-117,
противозаконно присвоил чужда движима вещ (предоставил я с предварителен
договор за продажба на Д.Ю.Е.) – 1 брой употребяван Зърнокомайн
Клас Мега 208 ІІ – шаси 94500407, година на производство 1996 г., дв. Мерцедес 240, к.с. 3394 м.ч.,хедер
6 м., колесар, климатик, реверс, парно, редуктор за
намаляване на обороти, сечка, на стойност 110000
лева, собственост на „П.Л.Б.“ АД, която владеел на основание Договор за
финансов лизинг № 1350/2007 г. между „П.Л.Б.“ ЕАД и „А.ДБ“ ООД, предтавлявано от Д.Д., като
обсебването е в големи размери. На обвиняемия е определена мярка за
неотклонение „гаранция“ в размер на 1000 лева.
На 10.06.2013 г. Софийска районна
прокуратура е внесла в Софийски районен съд Обвинителен акт против Д.Г.Д., с
който против него е повдигнато обвинение за това, че на 02.08.2011 г. в гр. София, бул. „*******, ет.
1, офис 115-117, противозаконно присвоил чужда движима вещ (предоставил я с
предварителен договор за продажба на Д.Ю.Е.) – 1 брой употребяван Зърнокомайн Клас Мега 208 ІІ – шаси 94500407, година на
производство 1996 г., дв. Мерцедес 240, к.с. 3394
м.ч.,хедер 6 м., колесар, климатик, реверс, парно, редуктор за намаляване на обороти, сечка, на стойност 110000 лева, собственост на „П.Л.Б.“ АД,
която владеел на основание Договор за финансов лизинг № 1350/2007 г. между „П.Л.Б.“
ЕАД и „А.ДБ“ ООД, предтавлявано от Д.Д., като обсебването е в големи размери, престъпление по
чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, от НК.
Въз основа на обвинителния акт е
образувано НОХД № 10332/2013 г. по описа на Софийски районен съд. На 18.12.2014
г. е постановена Присъда, с която Д.Г.Д. е признат за виновен по повдигнатото
обвинение, като е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години и шест месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет
години. Ищецът е обжалвал присъдата на Софийски районен съд и по образуваното
ВНОХД № 1567/2015 г. по описа на СГС, Х въззивен състав е на 08.06.2016 г.
постановена присъда, с която Д.Г.Д. е признат за невиновен по повдигнатото
обвинение и го оправдава. Присъдата е влязла в сила на 23.06.2016 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Г.Ц.Н.. В показанията си свидетелят
установява, че от дължи години Д.Г.Д. му е бил клиент по граждански и търговски
дела. Виждали се често, като на свидетеля било известно, че на ищеца било подвигнато обвинение за обсебване. Ищецът имал договорни
отношения във връзка с покупка на лизинг на един комбайн като същевременно
имало договор, с който той го бил предоставил за ползване от трето лице.
Свидетелят заявява, че обвинението започнало като гражданско-правен спор с
трето лице, по който той представлявал Д.. В един момент, Д. му се обадил и му
казал, че е получил призовка и го викат в полицията. Първоначално не обърнали
внимание, тъй като честа практика в гражданските спорове било да се пускат
жалби и до прокуратурата, за да се представи този спор като измама. Няколко
пъти Д. бил викан на разпити, на които свидетелят го придружавал, но не бил
наказателен адвокат. Последвало привличането на клиента му като обвиняем и
тогава свидетелят разбрал, че нещата стават сериозни и препоръчал да се обърне
към адв. Р.. Процесът започнал около
2012 и към 2015 г. бил приключил. Първоначално ищецът не възприемал нещата
сериозно, но когато му било повдигнато обвинение и му била направена криминална
регистрация, започнал да разбира, че нещата са сериозни. Това му се отразило
негативно в личен, в семеен и професионален план. Като адвокат на свидетеля му
се наложило да бъде и психотерапевт, тъй като ищецът искал да споделя
проблемите си и да пита какво ще се случи. Имал вътрешна необходимост да
получава уверение, че нещата ще се
развият и ще приключат успешно. Страхувал се, че може да го осъдят. Чакал го
няколко пъти сутрин пред кантората с желание да се видят и да говорят. Казвал
му, че през нощта не спи. Имал заболяване, което се обостряло от стреса.
Отразило му се на общуването. Д. бил семеен, работещ, сериозен човек, с бизнес.
Основните му доходи били в областта на търговията със зърно. Този бизнес бил
специфичен, тъй като в него има ограничен кръг играчи и било важно доверието
към партньора, защото търговските обеми са много големи, което предполагало да
получи много пари на доверие от контрагент, с който да закупува, а от друга
страна било необходимо и доверието на производителя, който да му даде зърно и
да чака на разсрочено плащане. Тъй като пазарът бил малък, много бързо се
разчуло. В резултат на това, никой не искал да му даде пари авансово, за да
може да работи. Човекът, с който водеше търговския спор, също бил извикан като
свидетел в досъдебното производство и това бързо се разчуло. Говорело се, че ще
го осъдят, че нещо страшно ще се случи. Ищецът споделял на свидетеля, че хора,
които преди са го канели на семейни тържества, вече не го правят. Имало
обществена изолация. Появили се и проблеми със семейството му, защото бил
психически подтиснат, депресиран. Съпругата на ищеца ходила при свидетеля
отделно, за да пита как стоят нещата. Споделяла е, че имат проблеми със сина
си, който е тийнейджър или кандидат – студент. Като му правели забележка, той
отговарял, че баща му не е по-добър от него. Ищецът взел разикално
решение и напуснал България. Отишъл да живее в Германия от 2016 г. Обаждал се
редовно на свидетеля
От приетите по делото писмени
доказателства и приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза се
установява, че Д.Г.Д. е с Базедова болест – хронично рецидивираща форма от 2005
г. с многократни обостряния и налагащи корекции в лечението. От приложената медицинска документация вещото
лице е направило извод, че в периода от 2009-2011 г. има многократни рецидиви,
което е налагало оперативно лечение. Вещото лице дава заключение, че обичайно
стрес би могъл да промени и би влошил хронично-рецидивиращия ход на тиреотоксикозата. При разпита си в съдебно заседание,
вещото лице заявява, че не е извършила преглед на ищеца, както и че е работила
въз основа на приетите по делото медицински документи, касаещи период преди
повдигане на обвинението.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно
легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в
извършване на престъпление е П.на Р.Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията
е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления
и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер.
Следователно П.на Р.Б. (като централизирана и единна система) е пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията
по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица,
числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав
са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили
разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно
осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска
районна прокуратура обвинение за извършено умишлено престъпление, по което е
бил оправдан с влязла в сила присъда. В конкретния случай фактът, че ищецът е
бил оправдан по повдигнатото му обвинение, обуславя възникване на отговорност
на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в
извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005
г./. Постановяването на оправдателна присъда, обаче, не е самостоятелно
основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да
бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и съдебно-медицинска се
установява, че в резултат от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищецът
е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в промяна на начина му на живот –
обществена изолация, проблеми в семейството, загубил е бизнеса си.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди
При определяне на конкретния му
размер следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода 3 до 10 години, обстоятелството, продължителността
на наказателното производство около 2 години, обстоятелството, че се е породило
съмнение относно неговата почтеност в средите, в които е познат, отражението
върху здравословното му състояние (физическо и психическо), взетата мярка за
неотклонение „гаранция“. Съдът взима предвид и обстоятелството, че
наказателното производство от образуването му до приключване на делото на две
съдебни инстанции е приключило за около две
години – до 23.06.2016 г. (в разумен срок), както и че по отношение на ищеца е
взета мярка за неотклонение „гаранция“ и не са предприети други ограничения на
правата му по време на наказателното производство. Недоказано по делото е
останало твърдението на ищеца, че в резултат на повдигнатото обвинение се е
влошило негово хронично заболяване – базедова болест. По делото не са
ангажирани доказателства – медицински документи, от които да се установи какво
е било хроничното протичане на възникнало преди повдигане на обвинението
заболяване. Не се установява също така, че ищецът е преустановил търговската си
дейност именно като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение.
Отчитайки посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че
справедливо обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер
на 5000 лева.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган-23.06.2016 г. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
По
разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за вещо лице в
размер на 260 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на Д.Г.Д., ЕГН-**********,***-8 сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 206,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК в хода на ДП № 5288/2012 г. по описа на СДВР,
пр.пр. 9900/2012 г. по описа на Софийска районна
прокуратура, за което е постановена оправдателна
присъда от 08.06.2016 г. по ВНОХД № 1567/2015
г. по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от 23.06.2016 г.
– датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане
на сумата като отхвърля предявения иск за
разликата над сумата от 5000 лева – неимуществени вреди до предявения размер от
50000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на Д.Г.Д., ЕГН-**********,***-8 сумата от 260 (двеста и шестдесет) лева, представляващи направени по делото
разноски за държавна такса.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: