Р Е Ш Е Н И Е
№…………..…./........... 04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: Д. ТОМОВА
при секретар Мая П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 188 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на исковата молба на А.Г.Г., ЕГН **********, от гр. Варна, съдебен адрес:
***, чрез адвокат С.С., с която срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, са предявени
осъдителни искове за сумата 30 000 лева, съставляваща дължимото
обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.04.2019г. в гр.
Варна, по вина на Р.Ж.И. *** като водач на лек автомобил „Рено
Лагуна”, с рег. № ******, обхванат от действието на валидна,
към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №BG/30/118003473238, издадена от „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2019г. (дата, следваща уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й плащане.
Наред с
това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски
за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърденията
и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни
за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с
доклада по делото в открито съдебно заседание от 04.02.2021 година.
За да се
произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по
делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе
предвид следното:
Предмет на предявения иск е претендираното право на ищеца А.Г.Г. от гр. Варна като
трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД („ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД), гр.
София обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.04.2019г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Рено Лагуна” с рег. № *****Р.Ж.И. ***.
Същото се претендира в размер на 30 000 лева.
Претендира
се и осъждане на ответния застраховател да заплати обезщетение за допуснатата
от него забава за определяне и изплащане на дължимото обезщетение за обезвреда
на причинените на ищеца неимуществени вреди от виновното и противоправно деяние
на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на МПС, в размер
на законната лихва върху главницата 30 000 лв., считано от 15.05.2019г.
– датата на изтичане на срока за произнасяне по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до
окончателното плащане.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
От ищеца не
се твърди, че срещу застрахования водач на МПС, с което са причинени
уврежданията, е водено и приключило наказателно производство с надлежен акт на
наказателен съд, имащ последиците на присъда (чл.413, чл.383, ал.1 НПК). С
оглед на това и предвид оспорването на ответника на факта на извършено от
водача Р.И. неправомерно деяние по
смисъла на чл.45 от ЗЗД, установяването на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане се дължи в настоящия процес и е в
доказателствена тежест на ищеца А.Г..
Въз основа
на събраните по делото доказателства – Констативен протокол за ПТП №693/16.04.2019г., докладни
записки, АУАН №779638/17.04.2019г., НП №21-0819-000040/21.01.2021г. и
изслушаното и прието заключение на съдебно – автотехническата експертиза (САТЕ)
се установява следната фактическа обстановка:
На 16.04.2019г., в гр.
Варна, около 23,57 ч. л.а. „Алфа Ромео” с ДК № ******,
управляван от водача А.Г.
*** в посока от центъра на града към кръстовището с ул. „Иван Рилски” с
намерение след преминаване на кръстовището да продължи движението си направо по
същата улица. Кръстовището било регулирано с пътни светофари като към този момент светофарната уредба
светела „зелено”, разрешаваща преминаването през кръстовището на движещите се
по ул. „Т. Влайков” МПС. При приближаването на кръстовището водачът Г.
забелязал фаровете на движещ се по същата улица, но в насрещна посока
автомобил, който също навлизал във въпросното кръстовище. В последният момент
насрещно движещият се автомобил предприел изненадваща маневра в ляво с цел,
след преминаване на кръстовището да продължи движението си по ул. „Иван
Рилски”. При тази маневра насрещно движещият се автомобил „Рено Лагуна” с рег. № ******, управляван от водача Р.Ж.И., се оказал пред автомобила на Г.,
отнемайки предимството му, вследствие на което настъпил удар между двата
автомобила. Ударът бил страничен, кос, като с предната си дясна част лекият
автомобил „Рено Лагуна” ударил предната лява част на лекия автомобил „Алфа
Ромео”. Ударът настъпил в лентата за движение на лек автомобил „Алфа Ромео”, управляван
от водача А.Г.. След
удара автомобилите са останали в покой в същата лента, като предната част на
л.а. „Алфа Ромео” е била леко отклонена вдясно спрямо посоката си на движение.
Анализът на разположението на превозните средства след удара и величината на
пораженията по тях дава основание на вещото лице по изслушаната и приета съдебно –
автотехническа експертиза (САТЕ) да приеме,
че преди удара същите са се движили с относително ниска скорост. Според
експерта, причина за настъпилото пътно произшествие е отнемането на предимство
от страна на водача на л.а. „Рено Лагуна” Р. И..
В резултат
на сблъсъка между двата автомобила водачът на л.а. „Алфа Ромео” А.Г. получил следните травматични увреждания -
травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето, гръдния кош, корема,
дясното коляно, ожулване в областта на носа, счупване на носните кости с
разместване на фрагментите, контузия на шията, контузия на гръдния кош,
контузия на дясната колянна става, ожулване в областта на лявата ключица. Впоследствие
той бил откаран в болницата, където му е била оказана медицинска помощ.
От
приложената по делото като писмено доказателство епикриза по И3 №6508, издадена от МБАЛ „Св.
Анна - Варна” АД, гр. Варна, УНГ отделение, както и от заключението на
назначената по делото съдебно - медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че ищецът е претърпял оперативна
интервенция - репозиция на носни кости и тампонада, с използване на локална
анестезия, с нормален следоперативен период, изписан по-късно същия ден
(17.04.2019) с подобрение. Оздравителният процес по отношение на наместените
след счупване кости на носа е протекъл гладко. Функцията на носните ходове била
възстановена в рамките на две - три седмици след инцидента. Установява се от
вещото лице, че понастоящем ищецът е в добро общо състояние, възстановил е
напълно носното дишане. По мнението на експерта, оплакванията от по-чести
възпалителни заболявания на носна лигавица и периодично появяващи се болки в
областта на кръста и ляво рамо - както спонтанно така и при физическо
натоварване, са нормални последици от претърпените травматични увреждания.
Според
вещото лице установените
контузии, кръвонасядания и ожулвания са предизвикали чувство на болка и
страдание за период от няколко дни. Счупването на носни кости е довело до
временно разстройство на здравето не опасно за живота, като е било съпроводено
с болки и дискомфорт, продължили в рамките на две - три седмици.
Според
показанията на разпитаната свидетелка Й. Г. – майка на пострадалия А.Г., около
две седмици след катастрофата синът й е бил „в
много лошо състояние”, бил е със счупен нос, коремът му бил целият син от
врязалия се в тялото му предпазен колан, ръцете му били натъртени. Поради това
не можел да се храни, да диша правилно, имал много силни болки и постоянно бил
на силни обезболяващи. Свидетелката полагала непрестанни грижи за него (за
хранене, обличане, ходене до тоалетна), едва на втората седмици спаднали
отоците по ръцете. Нарушил се сънят му, тъй като дишането му било затруднено от
бинтовете и марлите в носа, а впоследствие започнал да хърка много. И
понастоящем не бил напълно възстановен, тъй като не можел да диша свободно с
лявата си ноздра, изпитвал болки в гръбначният стълб плешките, ползвал
специализирани ортопедични шини, за да може да му се изправя гръбнакът. Преди
инцидента ищецът бил жизнен и енергичен човек, с чувство за хумор, излизал,
събирал се с приятели. След инцидента първоначално се затворил, не искал да се
погледне в огледалото, върнал се при родителите си, тъй като поради хъркането,
приятелката му, с която преди това живеел, не можела да спи по цяла нощ. Според
свидетелката, понастоящем ищецът е преодолял физическите травми, но „има някакъв стрес вътре в него ”.
Фактът, че
произшествието от 16.04.2019г. е било за пострадалия ищец травмиращо стресогенно събитие, в резултат на което са настъпили
разстройства и промяна в социалното и емоционално функциониране, се
установява и от заключението на допуснатата, изслушана и приета съдебно –
психологична експертиза (СПЕ). Според вещото лице, непосредствено след
преживения инцидент и в
първите дни след у пострадалия са налице симптоми като отдръпване от
заобикалящата го действителност, тревожност, потиснато настроение, нарушен сън,
кошмарни съновидения, част от които продължават да персистират месеци наред,
установяват се и понастоящем при извършеното освидетелстване на ищеца
(припомняне на ситуацията и изводимия от това страх от повтарянето й,
тревожност и нарушен сън, кошмарни съновидения, ограничаване на контактите,
нежелание за общуване). Обобщеният психичен статус и резултатите от проведеното
психологично изследване показват, че ищецът преработва преживяната психотравма
чрез несъзнавани и/или полусъзнавани защитни психични механизми. По мнението на
експерта, към настоящия момент личностовата структура е дисхармонична. Налице е
разширен диапазон за емоционални преживявания - предимно в негативния
емоционален регистър, като позитивния също присъства, но е по-слабо изразен.
При така установените факти, за да се произнесе по
същество на предявените искове, съдът прие от правна страна следното:
За да бъде
осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да
бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност.
Отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в
резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на
застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да
се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на
застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която противоправност в причинно-следствена
зависимост е настъпил вредоносния резултат. Фактическия състав на деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумпция за вина в
случаите на доказана противоправност и причинно - следствена зависимост между
деянието на деликвента и вредоносния резултат.
В настоящия
случай, на основата на събрания по делото доказателствен материал и
установената от него фактическа обстановка, може да се направи обоснован извод
за противоправност в деянието на водача на л.а. „Рено Лагуна”, с рег. № ******,
доколкото при навлизането си в кръстовището на ул. „Тодор Влайков” и ул. „Иван Рилски” не е
пропуснал насрещно движещия се в посока направо по ул. „Т. Влайков” л.а.
„Алфа Ромео”, управляван от ищеца А. Г., а, отнемайки му предимството, е
предприел завиване наляво за навлизане в ул. „Иван Рилски”, именно в резултат
на което е последвал сблъсъка между двата автомобила. Допуснатото нарушение на
правилата, установени в чл.37, ал.1 от ЗДвП, е констатирано и от контролните
органи в издадения на водача Р.Ж.И. АУАН №779638/17.04.2019г., както и в
издаденото впоследствие от началника на ОДМВР, Сектор Пътна полиция – Варна НП
№21-0819-000040/21.01.2021г.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства налага извод и за наличието на
причинно-следствена зависимост между противоправността в деянието на водача на
л.а. „Рено Лагуна” с настъпилите увреждания на другия
автомобил А.Г.. В този
смисъл съдът приема за безспорно доказано, че водачът Р.Ж.И. е осъществил
увреждащото деяние, че нанесените на ищеца А. Г. травми засягат неговото здраве и че същите са
закономерна последица от неправомерното поведение на водача на л.а. „Рено Лагуна”. Субективният елемент на непозволеното увреждане се предполага –
чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По
изложените съображения настоящия състав на съда счита иска за обезвреда на
щетите, причинени на ищеца в резултат на настъпилото ПТП, за безспорно доказан
в своето основание.
Фактът, че
между ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, гр. София и
собственикът на л.а. „Рено
Лагуна”, с рег. № ******, е била
сключена валидна към датата на ПТП (16.04.2019г.) застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №BG/30/118003473238, като водачът Р.Ж.И.
***, е бил обхванат от действието на тази застраховка, не е спорен между
страните. Същият се установява и от справката в сайта на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg).
Съгласно
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. В този смисъл призованото дружество
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, е надлежно пасивно
легитимирано да отговаря по предявените спрямо него искове за обезвреда на
вредите, причинени на ищеца А.Г.Г. от
гр. Варна, вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2019г. в гр. Варна по
вина на водача на л.а. „Рено
Лагуна”, с рег. № *****Р.Ж.И..
Като има
предвид: момента на настъпване на процесното събитие (м. април 2019г.);
социално-икономическата обстановка в страната към този момент, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие;
възрастта на пострадалия към посочения период (32-годишен); броя, вида и
характера на получените травматични увреждания, подробно описани в приетата
СМЕ; начина, времетраенето и степента на тяхното възстановяване - оперативна
интервенция за наместване на счупените
кости на носа, протекла успешно
и възстановяване на носната преграда, но с персистиращи и понастоящем чести възпалителни заболявания на
носна лигавица, затруднено свободно дишане с лявата си ноздра, появяващи се периодично (спонтанно иил
при физическо натоварване) болки в областта на кръста и ляво рамо;
безспорното им отражение върху физическото здраве и психиката на пострадалия,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер; възможните
периодични болки в травмираните области, в съответствие и с прогласения в чл.52
от ЗЗД принцип на справедливостта съдът приема, че на ищеца В. П. следва да се
определи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
Възражението
на ответника за съпричиняване от
пострадалия ищец на настъпилите за него в резултат на процесното
ПТП вреди поради това, че, от една страна, същият не е бил с
поставен предпазен колан, с което сам е поставил себе си в риск, а от друга
страна, че е
потърсил ненавременно медицинска помощ, с което е допринесъл за увреждане на състоянието, в което се е
намирал, непосредствено след настъпване на ПТП, съдът
приема за неоснователно.
От една
страна, ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил
главно и пълно тези свои твърдения. От друга страна, същите се опровергават от
събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ. Според вещото лице д-р
В. Д., част от
установените наранявания на ищеца - ожулвания
и кръвонасядания в областта на лява ключица, гръдна кост и корема, добре
отговарят да са получени от въздействието на поставен предпазен колан по време
на произшествието. От приложените по ДП №311/2019 г. по описа на Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Варна лист за преглед на пациент в спешно отделение (л.24),
докладна записка на посетилия местопроизшествието полицай и АУАН №779638/17.04.2019г.
се установява, че веднага след ПТП пострадалият А. Г. е бил откаран в Спешното
отделение на МБАЛ „Св. Анна - Варна” АД,
гр. Варна, където му е оказана първа помощ, проведени са изследвания и са
установени получените увреждания. Още същия ден (17.04.2019г., 9,53ч.) ищецът е
бил приет на лечение в УНГ отделение, където е проведена оперативна интервенция
за наместване на счупените носни кости (лист за прием на пациент и епикриза по И3 №6508, оперативен протокол и друга
медицинска документация – л.17 и сл., ДП №311/2019).
При така
установените факти не може да се приеме, че е налице каквото и да било
поведение на ищеца (действие или бездействие), с което същият да е допринесъл
за неблагоприятните за него последици от деликта или които стоят в причинна
връзка с получените от него
увреждания.
По тези
съображения предявеният иск за дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди се уважава в размер на 20 000 лева като в останалата му
част до пълния претендиран размер от 30 000 лева се отхвърля като
недоказан.
По
акцесорния иск за присъждане на лихви:
Претендираните
в случая лихви са за обезщетяване на забавата на самия застраховател да
определи и изплати на увреденото лице обезщетение за вредите, причинени му в
резултат от застрахователното събитие.
Съгласно
чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или изтичането на
тримесечен срок за окончателното произнасяне по претенцията (чл.496, ал.1 КЗ),
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
Установява
се, че още на 19.04.2019г. ищецът е уведомил ответното дружество –
застраховател за настъпилото ПТП и факта, че е пострадал, като е приложил и
медицински документи, посочил е и IBAN (***. №1295 от 19.04.2019г.). С молба
вх. №1344 от 24.04.2019г., подадена чрез упълномощен представител адвокат С.С.,
ВАК, ищецът е предявил и нарочна претенция за плащане на обезщетение за
причинените му вреди като посочил и банкова сметка, ***. Представил е и
наличните към този момент констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
медицинско удостоверение и епикриза, издадена му от МБАЛ „Св.Анна-Варна” АД -
гр. Варна. С други документи, в т.ч. акт от наказателно производство, водено
срещу виновния водач, ищецът не е разполагал и следователно застрахователят е
дължал произнасяне. От ответника нито се твърди, нито се установява, че е
изискал представяне на допълнителни документи.
С оглед на
това обосновано следва да се приеме, че с изтичането на 15-дневния срок по
чл.497, ал.1, ал.1 от КЗ застрахователят е изпаднал в забава да определи и
изплати на ищеца - увредено лице обезщетението за търпените от него
неимуществени вреди от процесното ПТП, поради което и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за тази забава се преценява като основателна.
Главницата от 20 000 лева следва да се присъди ведно със законната лихва от
21.05.2019г. до окончателното й плащане. Твърдението на ищеца, че за начало на
забавата следва да се зачете датата 15.05.2019г. е неоснователно, тъй като не съобразява почивните дни в този период (в
т.ч. и официални празници), а срокът по чл.497, ал.1, ал.1 от КЗ е 15 работни дни.
По разноските.
С оглед
изхода на спора и по аргумент от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,
оказал безплатно правна помощ и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата (ЗАдв), съгласно представения договор (л.194) се цени като
основателно. Като съобразява цената на главния иск (30 000 лв.) и
разпоредбите на чл.38, ал.2 от ЗАдв и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на
Висшия адвокатски съвет съдът определя същото към минималния размер (отчитайки
предмета на производството и осъществените в хода му процесуални действия), а
именно на сумата 1 450 лева. От тази сума по съразмерност с уважената част на
иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.С. сумата 970
лева.
Видно от
представения нарочен списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателствата за
тяхната направа, ищецът е направил разноски за производството по делото в общ
размер на 350 лева – заплатени част от държавната такса и възнаграждение за
вещо лице. От тази сума по съразмерност с уважената част на иска ответникът
следва да бъде осъден да му репарира сумата 233,33 лева.
Съобразно
правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Варненски окръжен съд следващата
се държавна такса за уважения иск, определена съобразни правилото на чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ,
бр.22/2008г.). Размерът на дължимата държавна такса е 1 200 лева, от която
ищецът е внесъл сумата 200 лева. По съразмерност с уважената част на иска
ответникът следва да плати сумата 800 лева. Сторените разходи са в общ размер
на 200 лева, от които по съразмерност с уважената част на исковете ответникът
следва да плати сумата 133,33 лева.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК като частично основателно се цени и искането на
ответника за присъждане на разноски. Същите, видно от списъка по чл.80 от ГПК
(л.165) и приложените по делото доказателства, са в размер 400 лева – заплатени
възнаграждение за вещо лице. По реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсулско
възнаграждение в размер на 200 лева. От общата сума от 600 лева по съразмерност с
отхвърлената част на иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата 400 лева.
По
предявените от ответника „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД срещу третото лице помагач Р.Ж.И.
обратни искове с правно основание чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ.
Макар да оспорва предявения срещу него
иск, третото лице – помагач не сочи и представя доказателства, които да оборват
отразения в КП факт, а именно, че като водач на л.а. „Рено Лагуна”, с рег. № ******, участник в ПТП с пострадали лица, е
напуснал местопроизшествието и не е изчакал пристигането на контролните органи.
Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ урежда специално регресно право
на застрахователя да получи платеното на третото лице обезщетение, когато при
настъпването на ПТП застрахованият водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Законът (чл.123, ал.1 ЗДвП) вменява задължение на водача дори и при минимални имуществени
вреди да не напуска местопроизшествието и да предприеме съответните
действия (уведомяване на органите на МВР, попълване на двустранен протокол и др.). В случай, че при
произшествието са пострадали хора, водачът е длъжен да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи - чл.123, ал.1, т.2 ЗДвП. Посещаването на местопроизшествието от органите на МВР – „Пътна полиция” в този
случай е задължително. Аргумент за това
се извлича и от разпоредбите на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия …, в
частност по аргумент за противното от разпоредбата на чл.6. Допустимо е в тези случаи водачът да напусне
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие единствено в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. Ответникът по обратния иск Р.И. - виновен за пътното произшествие водач, въпреки указаната му
доказателствена тежест не е посочил и представил доказателства, които да
установяват някоя от тези хипотези.
С оглед на това съдът цени обратния иск като доказан в
своето основание. След като е напуснал местопроизшествието и не е
изчакал пристигането на органите на МВР – „Пътна
полиция” застрахованият водач дължи на застрахователя платеното от
него на пострадалото при това ПТП застрахователно обезщетение и разноските, за
които е осъден. Частичното уважаване на прекия иск по чл.432, ал.1 от
КЗ е предпоставка за уважаване на обратния иск, предявен в условие на
евентуалност, като се създава условно изпълнително основание, което възниква
при условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението си към пострадалия.
Обратният иск е предявен
като частичен и се уважава изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът по обратния иск следва да бъде осъден и да заплати на ищеца по този
иск сторените разноски по делото. Същите са в общ размер на 150 лева – 50 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г.М. Димитров” №1, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Г., ЕГН **********,***
**, сумата 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща дължимото
обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.04.2019г. в гр.
Варна, по вина на Р.Ж.И. *** като водач на лек автомобил „Рено
Лагуна”, с рег. № ******, обхванат от действието на валидна,
към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №BG/30/118003473238, издадена от „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, на основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.05.2019г. до окончателното й плащане, на основание чл.497, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над присъдения от съда размер от 20
000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 15.05.2019г. до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г.М. Димитров” №1, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Г., ЕГН **********,***
**, сумата 233,33 лева (двеста тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки), представляваща
разноски по делото по съразмерност с уважената част на иска, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров” №1, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Б.С.,***, с ЕГН
**********, с адрес ***, като пълномощник на А.Г.Г., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата 970 лева (деветстотин и седемдесет лева), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото по
съразмерност с уважената част на иска, на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Красно
село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 933,33
лева (деветстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща дължима
държавна такса по уважения иск за тази инстанция и разноски по делото по
съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********,*** **, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров” №1, сумата
400 лева (четиристотин лева), представляваща разноски по делото по
съразмерност с отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Ж.И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г.М. Димитров” №1, сумата 1 000 лева (хиляда лева), представляваща част от
присъденото обезщетение за обезвреда на
неимуществените вреди, претърпени от А.Г.Г., ЕГН **********, от гр.
Варна, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 16.04.2019г. в гр. Варна, по вина на Р.Ж.И. ***
като водач на лек автомобил „Рено Лагуна”, с рег. № ******,
цялото в размер на 20 000 лева, дължимо от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД като застраховател по сключена с виновния водач по застрахователна полица
№BG/30/118003473238 задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2019г. до окончателното й плащане, на основание
чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането, както и сумата 1 203,33 лева (хиляда
двеста и три лева и тридесет и три стотинки),
представляваща разноските, които „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД като
ответник по т.д. №188/2020г. по описа на Варненски окръжен съд е осъдено да
заплати на пострадалия ищец А.Г.Г.,
ЕГН **********, и неговия пълномощник, на основание
чл.500, ал.2 от Кодекса за застраховането, при
условие, че тези суми бъдат изплатени от застрахователя, както и
сумата 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща сторени
разноски по обратната искова претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: