Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К. Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела
Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10060
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №102586 от 24.04.2019г.,
постановено по гр.д.№49958/2017г.
по описа на СРС, ГО, 140 с-в, И.В.З. с ЕГН********** и К.Й.К. с ЕГН**********
са осъдени да заплатят разделно на „Т.С.”ЕАД с ЕИК********, на основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр.чл.200 ЗЗД сумата от 1008,87лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 24.07.2017г. до погасяването, от която
ответникът И.В.З. дължи 3/4 части, а ответникът К.Й.К. - 1/4 част,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия и цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г. за имот в гр.София,
ж.к.„********, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1452,55 лв.
и за м.05.2014 г. Отхвърлени са и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за заплащане разделно от ответниците при горепосоченото съотношение на сумата от
255,62лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.08.2014г. до
21.06.2017г. Ответникът И.В.З. е осъден да заплати на ищеца разноски в размер
на 206,71лв., а ответникът К.Й.К.- разноски в размер на 383,91лв., съобразно
уважената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД.
Срещу решението в
отхвърлителните му части е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че част от задълженията на ответниците са
погасени по давност. Твърди също така, че ответниците са изпаднали в забава и
се дължи мораторна лихва за посочения в исковата молба период. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваните му части, а исковете- уважени
изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците не са
подали в срок отговори на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно
заседание процесуалните им представители оспорват жалбата като неоснователна и
молят рашението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено в обжалваните му
части като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
В случая се касае
за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна
погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо
и дали давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото
Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след датата на публикуването им. Публикуването
представлява покана за плащане и оттогава длъжникът е в забава. Ищецът не е
представил по делото доказателства за датата на публикуване на интернет
страницата му на сметките на ответниците за процесните периоди. Следователно за
месец май 2014г. от 01.07.2014г. е започнала да тече тригодишната погасителна
давност. Исковата молба е подадена на 24.07.2017г., но към този момент
погасителната давност за това плащане е била вече изтекла- на 01.07.2017г.
Издаването на обща фактура за процесния период на 31.07.2014г. не е обстоятелство, което спира или прекъсва
давността. От друга страна не се установява дали и кога ищецът е публикувал на
интернет страницата си месечните сметки за топлинна енергия, поради което не е
установено и изпадането на ответниците в забава преди датата на подаване на
исковата молба. Следователно исковете за мораторни лихви правилно са отхвърлени
изцяло като неоснователни.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно в обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът И.В.З. е направил
разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение, за които е
представил договор за правна помощ и списък по чл.80 от ГПК, а възражение
относно размера не е направено своевременно от жалбоподателя и поради това
следва да му се присъдят изцяло. Ответникът К.Й.К. е представляван от особен представител,
на когото не е определяно възнаграждение за настоящата инстанция. Съдът намира,
че с оглед цената на исковете и фактическата и правна сложност на спора на
особения представител следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150
лева, което да бъде изплатено от бюджета на СГС, а ищецът и жалбоподател да
бъде осъден да заплати сумата по сметка на съда.
На основание
чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№102586 от 24.04.2019г., постановено по гр.д.№49958/2017г. по описа на СРС, ГО,
140 с-в в обжалваните му части.
ОСЪЖДА
„Т.С.”ЕАД с ЕИК******** да заплати на И.В.З. с ЕГН********** сумата от 700
(седемстотин) лева- разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв.Р.Г.К. от САК за осъществена
защита като особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника К.Й.К. с ЕГН**********
във въззивното производство в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), което
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на СГС.
ОСЪЖДА
„Т.С.”ЕАД с ЕИК******** да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 77 вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК сумата от 150 лева (сто и
петдесет лева), поета от бюджета на съда за изплащане на възнаграждение на
особения представител на ответника К.Й.К. във въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/