ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 10.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на десети
август две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 339 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане е постъпило възражение от Н.А.ЗА П.(НАП) срещу включване на
предявени публични вземания, установени с акт Басейнова дирекция „Дунавски
район“ в списъка с неприети вземания. Сочи се, че като необжалван, е актът за
установяване на публични вземания е влязъл в сила на 15.02.2020 г. Застъпва
теза, че нормата на чл. 164 ал. 4 ДОПК е специална по отношение на установените
правила в Търговския закон и не държи сметка за момента, към който е било
установено вземането – преди или след откриване на производството по
несъстоятелност. Иска се вземанията да бъдат включени в списъка на одобрените
вземания в производството по несъстоятелност.
Синдик
А. в писменото си становище застъпва теза, че специалните правила на ДОПК не
касаят срока за предявяване на вземанията, възникнали преди датата на откриване
на производството по несъстоятелност. Смята и че предложеното от кредитора
тълкуване на нормата противоречи на принципа на равнопоставеност на кредиторите
и при отсъствие на изричен текст в закона не следва да бъде признавана подобна
привилегия. Навежда довод, че са меродавни обстоятелствата, при които са
възникнали вземанията, а не датата на тяхното установяване.
Длъжникът
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
възраженията.
В
хода на устните прения синдик А. поддържа становището си.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
Кредиторът
НАП на 26.05.2021 г. е депозирал пред пощенски оператор молба за предявяване на
вземания на публични вземания за такси за водовземане от подземни води
съответно до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 37,48 лв. и лихва в размер на 1,23 лв. и възникнали
след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност вземания за главница – 25,64 лв. и лихва за периода от
28.07,2018 г. до 28.04.2021 г. в размер на 16,43 лв.
Видно
от приложения към молбата за предявяване на вземанията акт № 134/21.01.2021 г.
за установяване на публично държавно вземане е посочено, че за периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. „Н.“ ЕООД дължи такса за водовземане от
подпочвени води в размер на 37,48 лв., платима до 31.03.2018 г. и изискуема от
10.04.2018 г. Вземането е посочено за лихвоносно до окончателното му плащане.
Установено е и вземане за такса за водоползване през периода 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г., платимо до 15.02.2019 г.с указание и че се дължи лихва, считано
от 16.02.2019 г. до погасяване на главницата.
При
така установените факти от правна страна съдът намира следното:
Подлежащото
на удовлетворяване вземане в производство по несъстоятелност се индивидуализира
по основание – обстоятелствата, от които то произтича, и по размер. Законът
задължава всеки кредитор да предяви вземането си срещу длъжник в производство
по несъстоятелност и да го опише по указания начин (чл. 685 ал. 2 ТЗ) като за
вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност е установен преклузивен срок – чл. 688 ал. 1 ТЗ. Изключение от
правилото, че кредиторът следва да предяви вземането си е предвидено за вземания,
произтичащи от трудови правоотношения (чл. 687 ал. 1 ТЗ) и за установено с
влязъл в сила акт публично вземане (чл. 687 ал. 2 ТЗ). Вземането възниква с
проявление на обуславящите го обстоятелства. С оглед на този критерий и нормата
на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ изключва възможността да бъде прието вземане,
възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност.
Възниква въпросът дали правилото на чл. 687 ал. 2 ТЗ, придаващо значение на
установяването на публично вземане с влязъл в сила акт дерогира общото правило
на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ.
Съгласно
чл. 607 ТЗ основна цел на производството по несъстоятелност е справедливо
удовлетворяване на кредиторите. Предвид утвърдения подход за легитимация на
кредиторите в открито производство по несъстоятелност налага се извод, че
принципът е относим към заявилите се в производството кредитори. Съблюдаването
на принципа за справедливо третиране налага предварително оповестени правила за
разпределение на обективно ограничения ресурс за удовлетворяване на конкуриращи
се вземания и стриктното им съблюдаване. Ето защо съдът споделя довода на
синдика, че законът утвърждава като принцип равнопоставеността на кредиторите,
а изключението следва да е изрично и нормативно утвърдено.
Нормата
на чл. 164 ал. 3 ДОПК ангажира Националната агенция за приходите да предяви
публичните вземания в производството, освен ако в закон е предвидено друго.
Правилото на чл. 687 ал. 2 ТЗ се явява нормативно утвърдено изключение, поради
което установено публично вземане с влязъл в сила акт освобождава данъчната
администрация от принципно вмененото й задължение да се погрижи за интересите
на фиска като изрично предяви вземането. В този смисъл е и правилото на чл. 164
ал. ал. 4 ДОПК. И двете норми не регламентират момента на предявяване на
вземането. Същевременно обаче чл. 164 ал. 5 ДОПК предписва задължение за предявяване
и на установено публично вземане, по отношение на което актът не е влязъл в
сила, придавайки му статут на условно вземане. В тази насока е и текстът на чл.
125 ДОПК, който изрично приравнява връчването на ревизионен акт в сроковете по
чл. 685 или чл. 688 ТЗ от Търговския закон на предявяване на вземанията. Тези
правила биват лишени от смисъл, ако се придаде меродавност на влизане в сила на
установяващия публичното вземане акт. Същевременно нормата на чл. 78 ДОПК
обезпечава и обективно необходимото време на данъчната администрация, за да
защити обществения интерес, установявайки публичното вземане по основание и
размер. Следователно, законът предписва нарочни гаранции за отстояване на
обществения интерес и в производството по несъстоятелност, а не освобождава
държавата от ангажимента при удовлетворяване на публичните вземания в
производство по несъстоятелност да ги предяви.
Нормата
на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ не придава значение на характера на вземането.
Предвид нормата на чл. 164 ал. 3 ДОПК предвидената възможност за събиране на
публичните вземания и в производството по несъстоятелност не изключва
задължението на приходната администрация да ги предяви своевременно.
Регламентираното изключение с чл. 193 ДОПК е ограничено до овластяване на
публичния изпълнител да довърши завареното от производството по несъстоятелност
принудително изпълнение в рамките на 6 месеца от откриване на производството по
несъстоятелност. По изричен текст на чл. 193 ал. 2 ДОПК непогасените при този
ред вземания подлежат на удовлетворяване по общия ред, утвърден от Търговския
закон, който безусловно изисква те да бъдат предявени.
При
обективно ограничена възможност за удовлетворяване на кредиторите съществено
значение придобива обема на подлежащите на удовлетворяване вземания, а
преклузивния срок е предписано от законодателя средство за установяването им.
След изтичане на този срок възможно е включване единствено на вземания,
произтекли от проявили се правопораждащи факти след датата на откриване на
производството по несъстоятелност.
След
като специалният закон – ДОПК не установява собствени правила досежно момента
на предявяване на публичните вземания, а изрично вменява в задължение на
данъчната администрация да обяви в производството по несъстоятелност
вземанията, чието събиране претендира и предписва нарочни правила, гарантиращи
своевременното им предявяване, НАП е обвързана от общото правило на чл. 688 ал.
1 изр. второ ТЗ. При тези съображения и с оглед систематичното място на нормата
на чл. 687 ал. 2 ТЗ се налага извод, че задължението за синдика да включи в
списъците на предявените вземания и установени с влязъл в сила акт до съставяне
на списъка по чл. 686 ТЗ, който, по изрично предписание, включва и служебно
установените от синдика вземания (чл. 686 ал. 1 т. 2 ТЗ).
Недопустимото
оспорване на установено по специален ред публично вземане по силата на чл. 164
ал. 4 ТЗ несъмнено изключва възможността да бъде подлагано на проверка от съда
по несъстоятелността, съответно по исков ред основанието и размера на
удостовереното в акта публично вземане. Тази проверка обаче предполага надлежно
предявено вземане, което, по изложените вече съображения, данъчната
администрация дължи да стори в предписаните от закона срокове. Невъзможността
да се развие производство по чл. 692 ТЗ не е в състояние да омаловажи
гарантираната с чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ гаранция за кредиторите в
производството по несъстоятелност за утвърждаване обема на задълженията на
длъжника, произтекли от самостоятелната му дейност, в рамките на тримесечен
срок от откриване на производството по несъстоятелност. Игнорирането на този
срок за публичните вземания, било то и установени с влязъл в сила акт в хода на
производството по несъстоятелност, предполага привилегия за кредитор, която
обаче не би могла да бъде утвърдена чрез разширително тълкуване на нормата на
чл. 687 ал. 2 ТЗ в отклонение от правилото на чл. 686 ал. 1 ТЗ, предписващо и
срок за съставяне на визираните списъци. Установеното съдържание макар и да е
относимо и към допълнително съставяните списъци, не оправдава изключение от
принципа на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ. По изложените съображения настоящият
състав приема, че следва да преосмисли предходно възприетата разбиране в
обратния смисъл както и да се отклони от формираната в тази насока съдебна
практика.
При
тези съображения налага се извод, че възникнали вземания преди датата на
откриване на производство по несъстоятелност не могат да бъдат предявени макар
и да са били установени с влязъл в сила акт в хода на откритото производство. Очертаното
основание на предявеното вземане сочи на проявили се правопораждащи факти досежно
вземането за такса за периода 01.012017 г.. – 31.12.2017 г. преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност, поради което и в съответствие
със закона синдикът е отказал включване на вземането за главница в размер от
37,48 лв. в списъка на приетите вземания. По изложените съображения няма
основание за включване в списъка и на акцесорното вземане за лихва, формирано
до датата на откриване на производството по несъстоятелност.
Синдик
А. е включил в допълнителен списък № 4 на приетите вземания сумата 25,64 лв.,
съответно на установения размер на вземане за такса за водоползване за периода
01.01. – 31.12.2018 г., поради което възражението в тази му част е
неоснователно.
В
допълнителния списък е включено и вземане в размер на 7,17 лв. с указание да
съставлява лихва за периода 28.07.2018 г. до 28.04.2021 г. Списъкът на приетите
вземания е призван да определи по основание и размер конкуриращите се в
производството по несъстоятелност вземания. На тази основа се определя както
подлежащото на удовлетворяване притезание, така и относителната тежест на
кредитора при вземане на решения от значение за производството по
несъстоятелност в рамките на компетентност на събранието на кредиторите. Нормата
на чл. 722 ал 1 т. 9 ТЗ придава самостойно значение на вземането за лихва по
необезпечено вземане, формирано след датата на откриване на производството по
несъстоятелност без да държи сметка за естеството на главното вземане. Нормата
на чл. 616 ал. 2 т. 1 ТЗ от своя страна му придава условен характер.
Същевременно размерът на вземането за лихва, основана на забава при изпълнение
на лихвоносно задължение зависи от момента на погасяване на главницата. Следователно,
обективно е невъзможно това вземане да бъде определено по размер при съставяне
на списъка на приетите вземания. Предвид и утвърденото правомощие на
легитимираните кредитори да решават и значими за производството въпроси
настоящият състав приема, че отчитането на лихва, формирана в хода на
производството по несъстоятелност води до промяна в съотношението на гласовете
в отклонение от изискването да произтичат пряко от одобрените списъци на индивидуализирани
по основание и размер вземания. Индивидуализацията на предявено при условията
на чл. 688 ал. 3 ГПК вземане за лихва за забава, формирано в рамките на
производството по несъстоятелност било то и до датата на предявяване на
вземането предпоставя различно третиране на кредитора, което не намира опора в
закона. Ето защо настоящият състав приема, че списъкът на приетите вземания
следва да отразява самостоятелното от правна гледна точка вземане за лихва,
формирано в хода на производството по несъстоятелност по основание, но не и по размер.
Размерът на лихвата за забава подлежи на определяне към момента на погасяване
на главното вземане поради което и подлежи на преценка при одобряване на
сметката за разпределение.
Предвид
придадения легитимационен ефект на одобрения списък нормата на чл. 692 ал. 1 и
ал. 3 ТЗ ангажира съда изрично да валидира списъка на приетите вземания, а
неоснователността на възражението обосновава оставянето му без уважение.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОДОБРЯВА допълнителен списък № 4 на приетото вземане на Национална агензия
за приходите за сумата 25,61 лв. – такси за водовземане от подземни води и
лихви за забава от 28.07.2018 г. до окончателното погасяване на главницата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Н.А.ЗА П.срещу
допълнителен списък № 4 на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на
30.06.2021 г.
Определението
не подлежи на обжалване – чл. 692 ал. 6 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: