№ 7190
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110146368 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Ищецът Г. М. Н. твърди да е бил в трудово правоотношение с ответника /фирма/, по
силата на което е изпълнявал длъжността "...." на агенцията. Твърди, че със Заповед № П-
163/02.06.2021 г. на ... ..., връчена му на 19.07.2021 г., е прекратено едностранно от
работодателя трудовото му правоотношение на основание чл.9, ал. 3, т. 3, предл. 2 във
връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция
и във връзка с чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията. Поддържа, че уволнението е
незаконосъобразно, доколкото заповедта не е мотивирана и не е спазена законово
регламентираната процедура да е налице изрично писмено съгласие на министър –
председател. Заявява, че е бил уволнен докато е бил в отпуск по болест, както и че в
процесната заповед не са обосновани мотивите, поради които е прекратено трудовото
правоотношение, не е изложен механизмът, по който са извършени твърдените от ответника
деяния /с действие или бездействие/, и дали е налице вина у ищеца. Ето защо, ищецът моли
съда да признае уволнението за незаконно, да го отмени и да го възстанови на заеманата до
уволнението длъжност. Претендира и разноски.
В законоустановения едномесечен преклузивен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът /фирма/ е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
предявените искове, излагайки подробни съображения в посока неоснователност на същите,
и моли да бъдат отхвърлени. Претендира и разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
1
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Правният интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова претенция
произтича от наличието на незаконно упражняване от страна на ответника на
потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение между страните.
За законността на така извършеното уволнение следва да бъде установено от
ответника по делото, че в негова полза е възникнало потестативното право да прекрати
правоотношението с ищеца на основание чл. 9, ал. 3, т. 4, предл. 2, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1, вр.
с чл. 2, ал. 1 от ЗДФИ и във връзка с 19а, ал. 2 ЗА, както и че решението за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните е съгласувано с министър – председателя на
Република България.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Между страните няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че по силата на Трудов договор № П – 346/04.11.2016 г. между страните е
възникнало трудово правоотношение, за срок от четири години, считано от 07.11.2016 г., по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "...." на /фирма/ //фирма//.
Със Заповед № П-163/02.06.2021 г. на ... ..., връчена на ищеца на дата 19.07.2021 г.,
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.9, ал. 3, т. 3,
предл. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от Закона за държавната
финансова инспекция и във връзка с чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията.
Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание разпоредбата на чл.
19а, ал. 2 ЗА, регламентираща специално основание за прекратяване на трудовите
правоотношения с посочените категории лица, в това число едноличните органи по смисъла
на чл. 19, ал. 4 ЗА /какъвто се явява ищецът в качеството си на ..../, което става единствено
по преценка на назначаващия орган, без да е необходимо позоваването на друга разпоредба
или спазване на изискванията на КТ. Съгласно чл. 19а, ал. 1 ЗА, тези лица имат всички права
по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното
правно положение. В случая е налице именно такава хипотеза, тъй като разпоредбата на ал.
2 предвижда основание за прекратяване на възникналото правоотношение, което е
предпоставено единствено от направено волеизявление на назначаващания орган, без да е
необходимо посочването на мотиви, отправянето на предизвестие или позоваването на
друга разпоредба /в този смисъл Решение № 811 от 14.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3217/2008 г., V г. о./. В този смисъл органът, издал заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, не е имал задължение да мотивира акта си, а възраженията на ищеца в тази
насока са неоснователни.
Спорният по делото е и въпросът, поставен пред съда чрез своевременно наведените
от ищеца конкретни доводи, доколко изложеното във въпросната докладна записка отговаря
на обективната действителност, съответно доколко министърът на финансите е бил запознат
с действителните качества и професионални умения на ищеца преди да извърши преценката
2
си във връзка с неговото освобождаване.
Проверката на съда в настоящото производство, с оглед спецификата на
прекратителното основание по чл. 19а, ал. 2 ЗА, се свежда единствено до установяване
спазването на формалните изисквания на закона. При съобразяване на изложеното от
фактическа и от правна страна по отношение на приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, съдът
намира, че в случая процедурата по прекратяване на трудовоправната връзка с Г. М. Н., в
качеството му на .... на /фирма/, е била надлежно проведена. Обсъждането на истинността на
изложените в докладна записка изх. № 03- 00-457/01.06.2021 г. по описа на /фирма/
обстоятелства, съставляващи мотиви за освобождаването на ищеца, би означавало да се
ревизира извършената от ... преценка, съгласувана с министър – председателя на Република
България, която преценка е такава по целесъобразност – с оглед нуждите на работата –
трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност, което в случая законът не
допуска, доколкото изцяло в тяхната компетентност в качеството им на ръководители на
съответната структура е да преценяват професионалните и моралните качества, както и
компетентността на назначените от тях еднолични органи. Поради това безпредметно се
явява обсъждането на приобщените по делото гласни доказателства на свидетел ..., както и
на представените по искане на ищцата по реда на чл. 190 ГПК доклади, записки и
становища, изготвени от И., въз основа на Заповед № ЗМФ – 466/26.05.2021 г., доколкото
същите са ангажирани от страните с цел установяване, съответно оборване на
обективираните в изх. № 03-00-457/01.06.2021 г. по описа на /фирма/ фактически
констатации, които, както бе изяснено, съставляват съображения на носителя на
работодателска власт да прекрати процесното трудово правоотношение. Видно от тази
докладна разписка, приобщена по делото като писмено доказателство, съдът приема за
доказано обстоятелството, че е налице съгласуваност от страна на ... ... с министър –
председателя ... относно освобождаването на ....а на /фирма/
Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите, изложени в практиката на ВКС
и гражданските съдилища, че при прилагане на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 Закона за
администрацията работодателят не дължи излагане на мотиви относно фактическите
основания за уволнението, доколкото същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол.
Законът изрично е дал възможност на органа по назначението, в конкретния случай
министърът на финансите, съгласувано с министър – председателя на Република България,
да прекрати правоотношението с ....а по своя преценка. Без правно значение са
обстоятелствата, които са довели до вземането на това решение и дали те се дължат на
несправяне с работата, нарушения на трудовата дисциплина или лично отношение. Нормата
на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията е специална по отношение на основанията за
прекратяване на трудово правоотношение, предвидени в кодекса на труда, поради което
настоящият съдебен състав намира, че заповедта е мотивирана, като работодателят е
посочил изрично разпоредбата, уреждаща правото му да прекрати трудовото
правоотношение по своя преценка и след съгласуване с ....
Неоснователен се явява и доводът на ищеца, че при прекратяване на трудовото
3
правоотношение работодателят е действал недобросъвестно, при нарушение на
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно този законов текст трудовите
права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. За
да се приеме, че е налице злоупотреба с права от работодателя при уволнение на работник
или служител следва по делото да се установи, че единственото желание на работодателя,
ползвайки се от законово допустимо средство, е постигане на една-единствена цел:
прекратяване на трудовия договор с конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл
да постигне по друг начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване
и на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. Злоупотребата с
право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение,
противопоставяне на духа и буквата на закона (в този смисъл Решение № 71 от 24.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 130 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 150/2016 г., IV г. о., ГК и др.). Доколкото, обаче, законът е предвидил възможност на ...
по своя преценка и след съгласуване да определя ....а на /фирма/, без да се мотивира, то на
него законът му е предоставил възможността да прекрати трудовото правоотношение като
не търси други законни средства за постигане на тази цел.
По изложените съображения съдът приема, че работодателят законосъобразно е
упражнил правото си на уволнение по чл. 19а, ал. 2 ЗА, поради което искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Основателността на иска предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна
до такъв фактически и правен извод, поради което искът за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност също се явява неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 180 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно Наредба за правната помощ.
Ищецът няма право на разноски за настоящото производство.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса за
разглеждане на предявените искове следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: ..., срещу /фирма/,
БУЛСТАТ ..., с адрес: ..., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на
уволнението, извършено със Заповед № П-163/02.06.2021 г. на ... ..., като неоснователен и
като погасен по давност.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: ..., срещу /фирма/,
БУЛСТАТ ..., с адрес: ..., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване
на заеманата до уволнението длъжност "...." на /фирма/, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: ...,
да заплати на /фирма/, БУЛСТАТ ... , с адрес: ..., сумата от 180 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5