Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................................................2019 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІV състав,
в публично заседание на деветнадесети ноември 2018 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
с участието на секретаря Нина Атанасова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2775/2018 г.
по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл.145 и сл.
АПК.
Образувано е по жалба на Община Провадия, обл. Варна, ЕИК *********, представлявана от кмета,
срещу Решение № РД-02-36-1052/07.09.2018 г. на Заместник – министъра
регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., във връзка със Сигнал
за нередност №461 по открита процедура с предмет: „Инженеринг (проектиране,
изпълнение на СМР и осъществяване на авторски надзор по време на строителство)
за обновяване на енергийна ефективност на сградата на РСПБЗН – Провадия“,
финансиран по Договор за БФП № BG16RFOP001-2.001-0011-C01 по ОПРР 2014-2020,
съфинансирана от Европейския съюз чрез ЕФРР, по който бенефициент е Община
Провадия, с което е наложена финансова корекция в общ размер на 5515,03 лв.,
без ДДС.
Жалбоподателят
твърди, че оспореното решение, в качеството му на индивидуален административен
акт, е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Оспорва констатациите на органа за допуснати нередности.
Излага становище, че посочените от ОУ нередности не представляват нарушение на
чл.2, ал.2 вр. чл.59, ал.2 от ЗОП. Поддържа тезата, че поставените изисквания не касаят момента
на подаване на заявлението за участие в обществената поръчка, а са относими към
датата на сключване на договора. Твърди се, че не представляват
дискриминационно изискване и не нарушават правата на евентуалните чуждестранни
участници, тъй като в техническата спецификация на обществената поръчка е
дадена възможност за представяне на еквивалентни документи.
Счита, че органът не е установил конкретна
финансова вреда, респ. потенциална възможност за нанасянето на такава и в този
смисъл необосновано извежда извод за допуснати нередности. Твърди също така, че
в случая органа не е отчел естеството и сериозността на допуснатото нарушение
на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и в този
смисъл размерът на финансовата корекция /5 %/ е произволно определен, като нито
е надлежно мотивиран, нито е посочено правното основание за приемането му. На
изложените основания моли за отмяна на
оспореното решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа
жалбата на сочените в нея основания и моли решението да бъде отменено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Зам.Министъра на МРРБ в качеството на Ръководител на УО на ОП „Райони
в растеж“2014-2020, не се явява, не се представлява. Чрез депозирани от
процесуален представител писмени бележки, оспорва
жалбата, като неоснователна. Твърди, че обжалваният акт е законосъобразен, като
издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма и при спазване на
процесуалните и материално-правните норми. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимата нормативна уредба, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена е срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, предвид нормата на чл.73 ал.4
от ЗУСЕСИФ, който препраща към АПК. Процесното решение е получено от
жалбоподателя на 10.09.2018г., като жалбата е депозирана чрез органа до съдът
на 21.09.2018г., т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице с правен интерес.
Предвид горното съдът приема, че жалбата е ДОПУСТИМА.
По
основателността:
Въз основа
представените по делото писмени доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 04.01.2017 г. е
сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020, процедура на директно
предоставяне BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони“, със страни:
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез Главна дирекция
„Градско и регионално развитие“, като Управляващ орган и Община Провадия, обл. Варна, като
бенефициент.
Въз основа на така сключения
договор, от бенефициента е взето решение за провеждане на обществена поръчка с
предмет „Инженеринг (проектиране, изпълнение на СМР и осъществяване на авторски
надзор по време на строителството) за обновяване на енергийна ефективност на
сградата на РСПБЗН – Провадия, финансиран по проект по проект BG16RFOP001-2.001-0011-С01 по
ОПРР2014-2020”.
Обществената поръчка е публикувана
на 21.02.2017 г., чрез открита процедура.
Въз основа на проведената
процедура по обществената поръчка, бенефициента е сключил договор № BG16RFOP001-2.001-0011-C01-S-01/12.06.2017,
със спечелилия поръчката, ДЗЗД „ДВЕ ЖЕ“ гр. Добрич.
На 27.07.21018 г. управляващия
орган е изпратил писмо с изх.№ 99-00-6-776(1) до бенефициента, с което го
уведомява за постъпил сигнал за нередност №461, както и за изложените в сигнала
нередности. На 13.08.2018 г. бенефициента е депозирал при управляващия орган
своите възражения.
След разглеждане на възражението
органът е издал и обжалваното Решение рег.№ РД-02-36-1052 от 07.09.2018г., с
което е установил нередности по смисъла на чл.70, ал.1 т.9 от ЗУСЕСИФ и е
определил налагане на финансовата корекция, чрез прилагане на процентен
показател – 5 %, спрямо засегнатите от нарушението разходи, като е определил
общия размер на същата по договора – 5515,03 лв. Изложил е мотиви, че при
обявяването на обществената поръчка са въведени неправомерни критерии за
подбор, посочени в обявлението за поръчката и в документацията за участие.
Квалифицирал е това нарушение, като такова по чл.2, ал.2 от ЗОП , вр. чл.59,
ал.2 от ЗОП.
Органа по управление е
констатирал, че в обявлението по
настоящата обществена поръчка, както и в документацията за участие възложителят
е поставил като минимално изискване, участниците да разполагат с персонал от
квалифицирани експерти - проектанти, притежаващи пълна проектантска
правоспособност, които ще бъдат ангажирани с изпълнение на проектирането и
авторския надзор по време на строителството.
Установено е също, че в
обявлението и в документацията за участие (ДУ) възложителят е поставил като
минимално изискване към проектант по част ПУСО да притежава сертификат за
завършен курс на обучение по НУСОВРСМ.
Управляващия орган е приел, че
тези условия са ограничителни и препятстват възможността на по широк кръг от
предприятия да участват в обществената поръчка, поради което е издал процесната
заповед, с която е определил финансова корекция от 5% от допустимите разходи по
договора.
При така установените по делото факти,
релевантната нормативна уредба, твърденията и доводите на страните по делото и
като извърши на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка на оспорения акт, съдът приема от
правна страна следното:
В чл.1 ал.1 от ЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр.101/22.12.2015г., в сила от 25.12.2015г., се определя
националната институционална рамка за управлението на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, реда за предоставяне на
финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на определяне на
изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правилата за
верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на
плащанията и на финансовите корекции. Според чл.1 ал.2 от
ЗУСЕСИФ, средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон
са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми
на Р.България. В раздел III от
глава пета от Закона са регламентирани процедурните правила за
администриране на нередности и извършване на финансови корекции. В чл.69 ал.1 от
ЗУСЕСИФ е предвидено, че управляващите органи
провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл.2 т.36 и т.38 от Регламент
/ЕС/ № 1303/2013.
В случая няма спор, че настоящия казус попада
в приложеното поле на горецитирания закон. Съгласно чл.73
ал.1 от същия, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се
издава от ръководителя на Управляващия орган. В конкретната хипотеза
обжалваното решение е издадено от Заместник - министъра на регионалното
развитие и благоустройството, в качеството му на ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, предвид
представената Заповед № РД 02-36-902/25.08.2017г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Следователно, оспореният акт е постановен от
компетентен орган. Същият е издаден и в предвидената от закона писмена форма - чл.59 ал.2 от АПК вр.чл.73
ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че актът
не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
Съдът намира, че в хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. От формална
страна решението съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК - конкретни нарушения на ЗУСЕСИФ /чл.70
ал.1 т.9/, чл.2 и чл.59, ал.2 от ЗОП. Доколко тези
фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат
всички елементи на фактическия състав на определената финансова корекция е
въпрос на материална законосъобразност на акта.
Съгласно чл.73
ал.2 от ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на
финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури
възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде
по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на
корекцията. От доказателствата по делото се установява, че това изискване на
закона е спазено. От Община Провадия е постъпило възражение, което УО е обсъдил
в оспореното решение и в този смисъл е спазил изискването на чл.73 ал.3 от ЗУСЕСИФ.
Съдът намира, че при постановяване на
оспореното решение е спазен и материалния закон. По описаната по-горе
фактическа обстановка, установена от събраните по делото писмени доказателства,
между страните не е налице спор. Спорен е въпросът налице ли са елементите на
определението за нередност, за да се приеме, че наложената финансова корекция е
законосъобразна по основание.
Съгласно чл.73
ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание
и по размер. Основанията за налагане на финансова корекция са установени в чл.70 ал.1 от
ЗУСЕСИФ. Съгласно тази норма Финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция на изрично посочени основания, като т.9 предвижда като
такова нередност, съставляваща: 1.нарушение
на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез
действие или бездействие 2.от страна
на бенефициента, 3.което има или би
имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. „Нередност“ по
смисъла на чл.2 (36)
Регламент № 1303/2013 (съответно чл.2, (7)
Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152, (1)
Регламент № 1303/2013), означава всяко нарушение на правото на
Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Съгласно чл.70 ал.2 от
ЗУСЕСИФ нередностите по т.9 се посочват в акт на
Министерския съвет. Такъв акт е Наредбата за посочване
на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове /приета с ПМС № 57/28.03.2017г.,
обн. ДВ бр. 27/31.03.2017г./ с която Министерският съвет е определил основните
категории нарушения, за които се налагат финансови корекции - чл.2 ал.1 и
Приложението към него. По силата на чл.1 от Наредбата с нея се
посочват както случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото
право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или
биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и които
представляват основания за извършване на финансова корекция по ЗУСЕСИФ, така и минималните и максималните стойности на процентните показатели
на финансовите корекции, определяни за нередности
на основание чл.70 ал.1 т.1– 9 от ЗУСЕСИФ.
В тази връзка съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че с оглед датата на откриване на обществената поръчка –
24.02.2017 г., приложение следва да намери не Наредбата за посочване на
нередности, а Методологията за определяне на финансови корекции от 2010 г.
Макар и приета и влязла в сила след откриване на обществената поръчка, съдът
намира, че приложение следва да намери Наредбата. В подкрепа на горното съдът
съобрази следното: Наредбата за посочване на нередности е приета с
Постановление № 57 от 28 март 2017 г. С § 1 от преходните и заключителните
разпоредби на Постановлението се отменя Постановление № 134 от 5 юли 2010 г. за
приемане на МОФК. Методологията се прилага до издаването на декларация за
приключването и окончателен контролен доклад за Програмен период 2007- 2013 г.
за програмите, съфинансирани със средства от Структурните фондове, Кохезионния
фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския
фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на
миграционните потоци“ на Европейския съюз или до окончателното затваряне на
програмите от Европейската комисия.
Видно от цялата фактическа обстановка,
възлагането на обществената поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране,
авторски надзор и изпълнение на СМР на сградата на РСПБЗН - Провадия“, се
отнася до Програмен период 2014- 2020 г. (възлагането е финансирано по
Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и не попада в горепосоченото
изключение.
По делото е безспорно, че първият елемент на
определението за нередност е налице – Община Провадия има качеството на
икономически субект по смисъла на чл.2 (37)
Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от
ЕСИП. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна
финансова помощ, жалбоподателят е осъществил действия по възлагане на
обществена поръчка чрез открита процедура.
Спорен е въпроса дали описаното в решението на
органа като нарушение може да се приеме за нередност,
съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава
четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента.
От доказателствата по делото е видно, че
възложителят е поставил условие, като минимално изискване, участниците да
разполагат с персонал от квалифицирани експерти - проектанти, притежаващи пълна проектантска
правоспособност, които ще бъдат ангажирани с изпълнение на проектирането и
авторския надзор по време на строителството. Поставено е и изискване към проектант по част ПУСО да притежава
сертификат за завършен курс на обучение по НУСОВРСМ.
Съдът намира, че тези изисквания от страна на
бенефициента – са в противоречие с чл.59, ал.2 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОП, Възложителите могат да
използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този
закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят
поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността,
обема и сложността на поръчката.
Съдът изцяло споделя мотивите на управляващия
орган, че предмета на обществената поръчка – „Инженеринг - проектиране,
авторски надзор и изпълнение на СМР на сградата на РСПБЗН – Провадия“, не
изисква участието на проектант с пълна проектантска правоспособност, тъй като
строежа е V категория.
Ирелевантно е възражението на жалбоподателя,
че това изискване неправилно е прието, като критерий за подбор на участниците,
а всъщност е относимо към момента на възлагането на поръчката.
В конкретния случай става въпрос за
ограничително изискване поставено от възложителя, което не е изискуемо по
закон. След като съгласно чл. 7 ал. 3, т. 2 от ЗКАИПП се позволява
изработването на проекти и авторски надзор на строежи V категория да се
извършва и от архитекти, които притежават ограничена проектантска
правоспособност, то изискването към участниците да разполагат с архитекти с
пълна проектантска правоспособност е незаконосъобразно.
По същия начин стои въпроса и с изискването
проектанта по част ПУСО да притежава сертификат за завършен курс на обучение по
НУСОВРСМ. От една страна това изискване е дискриминационно и не позволява на
участници, които притежават чуждестранни експерти да участват в поръчката. Тук
не може да се приеме възражението на жалбоподателя, че е дадена възможност да
се представят еквивалентни документи, тъй като, като изискване е поставено
притежаване на сертификат за завършен курс на обучение по конкретна Наредба –
подзаконов нормативен акт, валиден само за територията на Република България.
Няма как чуждестранните експерти от една страна да представят сертификат за
обучение по национална наредба. Липсва и яснота, какъв би бил еквивалентния
документ, който би могъл да представи чуждестранен експерт за познаването на
материя регулирана с подзаконов нормативен акт.
Тук следва да се отбележи и следващото
основание водещо до незаконосъобразност на така въведеното изискване. Както
правилно е посочил управляващия орган в решението си, в приложимата нормативна уредба никъде не се съдържа изискване
проектантите по част ПУСО да притежават какъвто и да било друг
сертификат/удостоверение освен наличието на проектантска правоспособност, без
изрично да се споменава каква да бъде тя - пълна или ограничена. Съгласно чл.11, ал.1 на Закона за управление на отпадъците (ЗУО),
Възложителят на СМР и Възложителят на премахване на строежи изготвят План за
управление на строителните отпадъци (ПУСО) в обхват и съдържание, определени с
Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани
строителни материали (НУСОВРМ).
Съгласно чл.З, т.8 от Наредба № 4 от 21 май
2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, обхватът на
инвестиционните проекти в зависимост от вида, предназначението, големината и
местоположението на проектираните обекти и изискванията към проектните решения
може да включва част План за управление на строителните отпадъци с обхват и
съдържание съгласно чл. 4 и 5 от Наредбата за управление на строителните
отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали (НУСОВРМ)., приета с
ПМС № 277 от 2012 г. (ДВ, бр. 89 от 2012 г.);
За „изготвил“ ПУСО в НУСОВРМ е предвидено да
се подписва проектант, без да са наложени никакви изисквания/ограничения към
проектантската му правоспособност. В параграф 1 на Допълнителната разпоредба на
Наредбата, „Проектант “ е дефиниран като „всяко лице съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗУТ“, т.е. физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически
лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност.
В тази връзка съдът прави извод, че нормативната
рамка в Република България предвижда ПУСО, като част от инвестиционните
проекти, на етапа на инвестиционното проектиране, да бъде изготвен от
проектант. Съгласно българската нормативна рамка представянето на удостоверение
за необходимата проектантска правоспособност само по себе си е достатъчно за
доказване на квалификация и правоспособност за изготвяне на проект в част ПУСО.
Освен това, със становище на ЦУ на КИИП №
108/12.05.2015 г., за проектантите по част; „ПУСО", не е предвидено да се
издават удостоверения за проектантска правоспособност конкретно по тази
част/други документи. Напротив, тази част на проекта може да бъде изготвена от
проектант, без да са наложени никакви изисквания/ограничения. Следователно,
въведеното изискване е необосновано и ограничително, по отношение на
проектанти, които притежават необходимата проектантска правоспособност, но не
са преминали курс на обучение по Наредба за управление на строителните отпадъци
и за влагане на рециклирани строителни материали.
В тази
връзка, съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че тези допълнителни
изисквания не са представлявали пречка пред участниците, тъй като всички
участници са представили исканите доказателства. Липсва гаранция, че други субекти, които са
искали и могли да участват в процедурата, не са били обезсърчени от тези
допълнителни изисквания и изобщо не са взели участие. Именно подобна
неблагоприятна възможност е искал да избегне законодателя, като е въвел
изискването на чл.59, ал.2 от ЗОП.
С това следва да се приеме, че е налице и
вторият елемент от определението за нередност.
По отношение на третият елемент – нарушението
да има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, и
наведените в тази връзка възражения от жалбоподателя, съдът намира следното:
В константната си практика ВАС приема, че нито
националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като
изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и
тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като
няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това
тълкуване на разпоредбата на чл. 2 (36)
Регламент № 1303/2013 е трайно установено и в практиката на Съда на
Европейския съюз дадено по повод на идентичните дефиниции в Регламент №
2988/1995, Регламент №
1083/2006, както и други секторни регламенти (виж
решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т.31; решение Chambre
LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т.47 и др.). Нарушението на
правото на Съюза и в частност на принципите на равнопоставеност и
недискриминация, които обективно се явяват нарушени при неспазване на
изискването за недопускане на дискриминационни изисквания, винаги създава
потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако
жалбоподателят бе спазил изискването на закона, би могло в публичното
състезание да участват и други участници и това да доведе до по-ефикасно
разходване на предоставените от Съюза финансови средства, тъй като при всички
случаи неправомерното изискване на утежняващи доказателства на етап оферта,
ограничава кръга на потенциалните кандидати. Това дава основание да се приеме,
че ако жалбоподателят не бе допуснал установените нарушения общите разходи по
финансиране на дейността биха били по-ниски, а следователно и разходите на
Съюза биха били по-малки.
Ето защо съдът приема, че е налице и третият
елемент от описаното по-горе определение и в този смисъл е налице нередност,
представляваща основание за извършване на финансова корекция – чл.70 ал.1 т.9 от
ЗУСЕСИФ.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, в
оспореното решение органът е изложил мотиви за прилагане на пропорционалния
метод по чл.5 от Наредбата, като
изрично е посочил, че с оглед на характера на нарушенията, е обективно
невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата.
Когато финансовото изражение на нередността (нарушението) не може да бъде точно
определено, законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за
определяне на размера на вредата – чл.72 ал.3 от ЗУСЕСИФ. Налице са и мотиви
относно определянето на финансова корекция в размер на 5 % /предвид даденото на
органа право да намали тази корекция от 25 % на 10 % или на 5 % с оглед тежестта
на нарушението/, като органът е посочил че налага санкция в размер на 5 %
поради поставяне на ограничителни изисквания, водещи до накърняване на
основните принципи регламентирани в чл.2 от ЗОП, т.е. съдържат се мотиви макар
и оскъдни, и съдът приема че от формална страна органът е изпълнил задължението
си. В тази връзка, допълнително следва да се има предвид и това, че посочената в т.9 и т.15 от Приложение № 1 към
чл.2 ал.1 от Наредбата корекция не е тристепенна. Изрично законодателят е
посочил че корекцията е в размер на 25 %, като само и единствено по усмотрение
на органа може да се намали тази корекция на 10 % или на 5 %. Т.е. това не е
негово задължение, а само право, което да упражни по своя преценка. В
конкретния случай органът се е възползвал от предоставената възможност и с
оглед извършените и посочено по-горе нарушения, е намалил размера на корекцията
на 5 %, като е изложил мотиви за това.
Спазено е изискването на чл.7 от Наредбата,
като е определена обща корекция.
Правилно е определена и основата, върху която
е определена финансовата корекция – 5 % от целия размер на сключения в резултат
на проведената обществена поръчка договор, предвид липсата на данни в сключения
между жалбоподателя и МТСП, безвъзмездно предоставените средства да имат произход,
различен от средствата предоставени от ЕСИФ. Като тук трябва да се има предвид
и разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, където е посочено, че за средства от
ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила и при правилно приложение на
материалния закон. Жалбата против него се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
Предвид горното и на основание чл.172 ал.2
предл. второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Провадия,
обл. Варна, ЕИК *********, представлявана от кмета, срещу Решение №
РД-02-36-1052/07.09.2018 г. на Заместник – министъра регионалното развитие и
благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020 г., във връзка със Сигнал за нередност №461 по
открита процедура с предмет: „Инженеринг (проектиране, изпълнение на СМР и
осъществяване на авторски надзор по време на строителство) за обновяване на
енергийна ефективност на сградата на РСПБЗН – Провадия“, финансиран по Договор
за БФП № BG16RFOP001-2.001-0011-C01 по ОПРР 2014-2020, съфинансирана от
Европейския съюз чрез ЕФРР, по който бенефициент е Община Провадия, с което е
наложена финансова корекция в общ размер на 5515,03 лв., без ДДС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: