№ 11452
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110167979 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от А.А. и И.Е.- изпълнителни директори, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. Ф.И., против С.
И. С., ЕГН **********, с адрес в ...., като наследник на Е. А. С., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че
собствеността на ответника върху топлоснабдения имот е възникнала въз основа на
настъпило наследствено правоприемство. Посочва, че за процесния период били в сила
Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните
дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на
интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че
потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване
на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е
постъпило плащане от страна на ответника.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени осъдителни искове против ответника за осъждането му да заплати следните суми:
главница в размер на 4686,17 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
14.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г. в
размер на 793,80 лв., главница за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 48,38
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна
лихва от 14.12.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г. в размер на 10,43 лв.
1
С исковата молба ищцовото дружество моли за събирането на писмени доказателства
и за допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводни
експертизи.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи
допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника депозира отговор на
исковата молба, с който на първо място оспорва допустимостта на исковете, доколкото се
твърди, че ответникът не е пасивно процесуално легитимиран. На следващо място оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва доставянето на топлинна енергия, както и
представените по делото извлечение от сметки за абонатен № **********, съобщение към
фактура № **********/31.07.2020 г. и съобщение към фактура № **********/31.07.2021 г.
Сочи, че липсват доказателства, че ответникът е обвързан с облигационно отношение с
ищеца, по силата на което последният да е доставял стоки или услуги в размер на
процесната стойност. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание особеният представител на С. С. поддържа направените в
отговора възражения. Не сочи доказателства.
С протоколно определение от 20.06.2024 г. като трето лице – помагач на ищеца е
конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот
от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна
енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответницата е указано да установят способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
2
Съдът счита, че в хода на производството ищцовото дружество не доказа ответникът
да е ползвател на топлинна енергия, като собственик или вещен ползвател на топлоснаден
имот, находящ се на административен адрес в .... Ищецът не представи документи за
собственост, които да легитимират С. С. или неговия наследодател като притежатели на
правото на собственост на топлоснадения имот. Единствената индиция в тази насока е
представената справка от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, според която
С. С. е декларирал собственост върху жилище, находящо се на адрес в ... Според съда, обаче,
това не е достатъчно да докаже, че в процесния период (май 2019 г. до април 2021 г.)
ответникът е бил собственик на топлоснадения имот. От една страна, декларирането на
собственост за нуждите на данъчното облагане по реда на ЗМДТ не е доказателство, че
лицето подало декларацията е собственик на декларираното имущество. От друга страна,
видно от справка данъчната декларация е подадена на 27.04.1998 г., т. е. много преди
процесния за период, за който ищецът претендира заплащането на топлинна енергия. Следва
да се има предвид, също така, че е налице различие в описанието на етажа, на който се
намира жилището, за което „Топлофикация София“ ЕАД претендира стойността на
топлинната енергия и това описано в справката от Столична община, дирекция “Общински
приходи“.
По тези съображения, съдът приема, че в хода на производството не се доказа С. С. да
е собственик на топлоснадения имот. Не се установи, също така, между топлофикационното
дружество и ответника да е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия.
Предвид горното искът е неоснователен.
Ответникът не е направил разноски в хода на производството, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от А.С.А. и И.И.Е., против С. И. С., ЕГН **********, с адрес в ....,,
обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми,
дължими за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение за имот, находящ
се на административен адрес в ..., а именно: главница в размер на 4686,17 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.12.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г. в размер на 793,80 лв., главница
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 48,38 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.12.2022 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение
01.12.2019 г. до 10.11.2022 г. в размер на 10,43 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3