№ 496
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500538 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.463, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Р. Ж. Б., с
която оспорва решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е отменено разпределението
от 08.07.2019 г. по изпълнително дело № 20128380409252 на ЧСИ с per. № *** от КЧСИ, в
частта по трети ред, като като вместо това постановено по трети ред сумата от 686 173.15
лева се разпределя по следния начин: 313 979.72 лева за вземанията по договор за кредит
32/2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/12 г. по
описа на СРС, ГО, 75 състав, както следва: 1 430.30 лева такса за периода 15.05.2012 г. -
25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса или общо 1 715.30 лева; 242 603.02 законна лихва
за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 11 522.66 лева
възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382.54
лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г. или общо 254 508.22 лева; 57 756.20 лева за
главницата по кредита; 367 674.35 лева за вземанията по договор за кредит 33/2007 г. за
които е издаден изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36 219/12 г. по описа на
СРС, ГО, 66 състав, както следва: 1 517.68 лева такса за периода 19.01.2012 г. - 25.07.2012 г.
и 285 лева нотариална такса, или общо 1 802.68 лева; 285 895.93 законна лихва за периода от
26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 306.21 лева възнаградителна
лихва за периода 15.04.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482.70 лева за периода
от 15.06.2012 г. -25.07.2012 г., или общо 295 684.84 лева; 70 186.83 лева - за главницата по
кредита; оставено е без уважение искането на Р. Ж. Б. за присъединяване към жалбата на
„Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД,
„Лукс паркет“ ЕООД и са оставени без уважение жалбите в останалата им част.
В жалбата се моли съда да отмени атакуваното решение, като се извърши ново
разпределение на сумата от публичната продан или алтернативно в случай, че се счете да се
1
върне делото за ново разпределение. Твърди, че съдът неправилно е приел, че жалбата е
подадена след срока, предвид датите на уведомяването и поискана от същия правна помощ.
Твърди, че така е отказано, но с оглед практиката от влизане в сила на определението тече
нов срок за атакуване на извършеното разпределение, поради което моли съда да отмени
решението и да се върне делото за произнасяне по подадената от него жалба. Оспорва и
решението, в частта, в която е оставено без уважение искането за присъединяване към
жалбите на „Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро
паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД. Твърди, че след като производството се развива по
правилата на въззивното такова, то логично е съдът да приложи и разпоредбата за
присъединяване на другари. Оспорва и решението в частта, в която е извършено
разпределение. Твърди, че с него е извършено ново разпределение защото не е направено
разпределение само на сумата от трети ред, съобразно постановеното решение №
1 203/21.05.2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, поради
което може да се обжалва и разпределението в останалите редове. Твърди, че
разпределението е извършено след влизане в сила на разпоредбата на чл.73, ал.4 от ГПК,
поради което ЧСИ е следвало да се съобрази с нея. При съобразяване с нея би се променил
размера на пропорционалните такси за опис, поради което таксата по чл.20 и чл.26 от
ТТРЗЧСИ е в размер на 15 615.86 лв., което от своя страна променя размера на сумата за
разпределение. Твърди, че промяната на сумата от първи ред води до промяна на сумите за
разпределение от трети ред. Оспорва и изводите на съда относно правилността на
коефициента за разпределение на сумата от трети ред. Твърди, че има извършени публични
продани на имущество различни от последната, поради което същите следва да бъдат
приспаднати от посочения размер в изпълнителните листове. Същите следва да се
разпределят само за погасяване на задължението по изпълнителен лист от 02.10.12 г. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да върне делото с указания за разглеждане на
внесените от него жалби или алтернативно да се отмени решението и се върне за нова
разпределение.
Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва подадената жалба, като твърди,
че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави без уважение
жалбата. Твърди, че правилно съдът е приел жалбата за просрочена, предвид разпоредбата
на чл.462 от ГПК, а по отношение на оставянето без уважение на искането за
присъединяване твърди, че изложеното представлява интерпретация от страна на
жалбодателя относно приложимите разпоредби на закона.
С жалба „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД
оспорват решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение. Твърдят, че съдът неправилно е приел
невъзможност да се прилага разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че са допуснати
процесуални нарушения, тъй като съдът не е разгледал въведените твърдения за
незаконосъобразност на извършеното разпределение. Твърдят, че в изпълнителното
производство не е налице конкуренция по чл.136 от ЗЗД, а се изпълняват по две вземания
към един и същ кредитор, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.76
от ЗЗД, която предоставя възможност на длъжника да избере което от вземанията следва да
се погаси изцяло. Ако не бъде възприет това съдът е следвало да се произнесе по наведения
довод, че погасяването следва да се извърши по реда на чл.76, ал., изр.2 от ЗЗД. Твърди, че
решението е незаконосъобразно предвид неправилното приложение на закона, изразяващо
се в неприлагането на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД. Цитира съдебна практика относно
2
възможността за приложението на нормата, като твърди, че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.136 от ЗЗД. Твърди, че в него е уредена конкуренцията между различни
кредитори към един и същ длъжник, което в случая не е налице. Цитира изводите на
Софийски апелативен съд, изложени в решение № 1 203/19 г., като смята същите за
правилни и законосъобразни. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и вместо
него да бъде постановено ново, с което да бъде погасено вземането на взискателя по договор
№ 32/2007 г., при спазване на разпоредбите на чл.76 от ЗЗД.
С жалба „Юробанк България“ АД оспорва решение № 724 от 27.01.2020 г.,
постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, в частта в която е отменено разпределението от 08.07.2019 г. по изпълнително
дело № 20128380409252 на ЧСИ с per. № *** от КЧСИ, в частта по трети ред, като вместо
това постановено по трети ред сумата от 686 173.15 лева се разпределя по следния начин:
313 979.72 лева за вземанията по договор за кредит 32/2007 г., за които е издаден
изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/12 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав,
както следва: 1 430.30 лева такса за периода 15.05.2012 г. - 25.07.2012 г. и 285 лева
нотариална такса или общо 1 715.30 лева; 242 603.02 законна лихва за периода от 26.07.2012
г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 11 522.66 лева възнаградителна лихва за
периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382.54 лева за периода от
15.06.2012 г. - 25.07.2012 г. или общо 254 508.22 лева; 57 756.20 лева за главницата по
кредита; 367 674.35 лева за вземанията по договор за кредит 33/2007 г. за които е издаден
изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36 219/12 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав,
както следва: 1 517.68 лева такса за периода 19.01.2012 г. - 25.07.2012 г. и 285 лева
нотариална такса, или общо 1 802.68 лева; 285 895.93 законна лихва за периода от 26.07.2012
г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 306.21 лева възнаградителна лихва за
периода 15.04.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482.70 лева за периода от
15.06.2012 г. -25.07.2012 г., или общо 295 684.84 лева; 70 186.83 лева - за главницата по
кредита. Твърди, че решението в тази част е незаконосъобразно. Твърди, че в мотивите е
отразено, че ЧСИ правилно е изчислил процентното съотношение, но неправилно е изчеслен
размера на законната лихва върху присъдените суми. Релевира доводи свързани с
изчислението на същите. Твърди, че дори да се приеме, че правилно е изчислен размера от
съда, то простото събиране на посочените суми подлежащи на разпределение не
представлява получения размер от осребряването. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени разпределението, извършено със съдебното решение и вместо
него се постанови ново, с което извършеното от ЧСИ разпределение се потвърди като
правилно и законосъобразно, евентуално да се върне на Софийски градски съд за ново
произнасяне.
Ответниците по тази жалба Р. Ж. Б. за присъединяване към жалбата на „Рос
паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс
паркет“ ЕООД и В. Б. А. оспорват същата. Твърдят, че съдът е направил правилен извод
относно изчислението на размера на законната лихва, които почива на това, че същата
3
следва да се изчисли в евро, с помощта на валутен калкулатор. Молят съда да постанови
решение, с което да остави без уважение подадената жалба.
С жалби „Ви паркет“ ЕООД, „Рос паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и В. Б.
А. оспорват решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е отменено разпределението
от 08.07.2019 г. по изпълнително дело № 20128380409252 на ЧСИ с per. № *** от КЧСИ, в
частта по трети ред, като като вместо това постановено по трети ред сумата от 686 173.15
лева се разпределя по следния начин: 313 979.72 лева за вземанията по договор за кредит
32/2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/12 г. по
описа на СРС, ГО, 75 състав, както следва: 1 430.30 лева такса за периода 15.05.2012 г. -
25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса или общо 1 715.30 лева; 242 603.02 законна лихва
за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 11 522.66 лева
възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382.54
лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г. или общо 254 508.22 лева; 57 756.20 лева за
главницата по кредита; 367 674.35 лева за вземанията по договор за кредит 33/2007 г. за
които е издаден изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36 219/12 г. по описа на
СРС, ГО, 66 състав, както следва: 1 517.68 лева такса за периода 19.01.2012 г. - 25.07.2012 г.
и 285 лева нотариална такса, или общо 1 802.68 лева; 285 895.93 законна лихва за периода от
26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 306.21 лева възнаградителна
лихва за периода 15.04.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482.70 лева за периода
от 15.06.2012 г. -25.07.2012 г., или общо 295 684.84 лева; 70 186.83 лева - за главницата по
кредита. Твърди, че съдът неправилно е приел невъзможност да се прилага разпоредбата на
чл.76, ал.1 от ЗЗД. Твърдят, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е
разгледал въведените твърдения за незаконосъобразност на извършеното разпределение.
Твърдят, че в изпълнителното производство не е налице конкуренция по чл.136 от ЗЗД, а се
изпълняват по две вземания към един и същ кредитор, поради което следва да намери
приложение разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, която предоставя възможност на длъжника да
избере което от вземанията следва да се погаси изцяло. Ако не бъде възприет това съдът е
следвало да се произнесе по наведения довод, че погасяването следва да се извърши по реда
на чл.76, ал., изр.2 от ЗЗД. Твърди, че решението е незаконосъобразно предвид
неправилното приложение на закона, изразяващо се в неприлагането на разпоредбата на
чл.76 от ЗЗД. Цитира съдебна практика относно възможността за приложението на нормата,
като твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.136 от ЗЗД. Твърди, че в
него е уредена конкуренцията между различни кредитори към един и същ длъжник, което в
случая не е налице. Цитира изводите на Софийски апелативен съд, изложени в решение №
1 203/19 г., като смята същите за правилни и законосъобразни. Ето защо моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде
погасено вземането на взискателя по договор № 32/2007 г., при спазване на разпоредбите на
чл.76 от ЗЗД.
С насрещни жалби „Ви паркет“ ЕООД, „Рос паркет“ ЕООД и „Лукс паркет“
4
ЕООД оспорват подадената жалба от взискателя. Развиват доводи относно правилния извод
на съда по отношение погрешното изчисляване на законната лихва-. Оспорва изводите на
съда по отношение на промяната на процентното съотношение по двата кредита, като
твърди, че същото с оглед изчислението на дължимите такси и разноски следва да се
извърши при окончателното разпределение.
С жалби „Рос паркет“ ЕООД, „Ви паркет“ ЕООД и В. Б. А. оспорва
допълнително решение № 267 104 от 23.12.21 г. Твърдят, че така постановеното
допълнително решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка твърдят, че в него
не са изложени мотиви. В тази връзка развиват доводи за задължението на съда, относно
липсата на ясни и недвусмислени мотиви, както и че липсата на мотиви или погрешни
мотиви водят до неправилност на решението, поради необоснованост и допусната
процесуални нарушения. Твърдят, че атакуваното допълнително решение не е очертан
предмета на делото, поради което молят съда да го отмени като неправилно и необосновано
и да се върне делото за произнасяне със задължителни указания.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е отменено разпределението от
08.07.2019 г. по изпълнително дело № 20128380409252 на ЧСИ с per. № *** от КЧСИ, в
частта по трети ред, като като вместо това постановено по трети ред сумата от 686 173.15
лева се разпределя по следния начин: 313 979.72 лева за вземанията по договор за кредит
32/2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/12 г. по
описа на СРС, ГО, 75 състав, както следва: 1 430.30 лева такса за периода 15.05.2012 г. -
25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса или общо 1 715.30 лева; 242 603.02 законна лихва
за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 11 522.66 лева
възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382.54
лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г. или общо 254 508.22 лева; 57 756.20 лева за
главницата по кредита; 367 674.35 лева за вземанията по договор за кредит 33/2007 г. за
които е издаден изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36 219/12 г. по описа на
СРС, ГО, 66 състав, както следва: 1 517.68 лева такса за периода 19.01.2012 г. - 25.07.2012 г.
и 285 лева нотариална такса, или общо 1 802.68 лева; 285 895.93 законна лихва за периода от
26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 306.21 лева възнаградителна
лихва за периода 15.04.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482.70 лева за периода
от 15.06.2012 г. -25.07.2012 г., или общо 295 684.84 лева; 70 186.83 лева - за главницата по
кредита; оставено е без уважение искането на Р. Ж. Б. за присъединяване към жалбата на
„Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД,
„Лукс паркет“ ЕООД и са оставени без уважение жалбите в останалата им част и са осъдени
„Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД и „Лукс паркет“ ЕООД
да заплатят на Софийски градски съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата от по 25 лева -
държавна такса.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
производството по изпълнително дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ с per. № *** от
5
КЧСИ е образувано по молба от 02.10.2012 г. въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2012
г. по ч.гр.д. № 36 218/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 75
състав, като към същото дело е присъединено и вземането на банката по изп.лист от
02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36 219/12 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 66 състав. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
вземанията произтичат от два договора за банков кредит - № 032/2007 от 16.01.2008 г. и
№033/2007 от 16.01.2008 г.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
за обезпечаване на вземанията на кредитодателя с нотариален акт от 29.02.2008 г., в полза
на „Банка Пиреос България“ АД е учредена ипотека върху гараж № 3 и магазин № 4,
находящи се в жилищна сграда с магазини в гр. София, СО - район „Връбница“ (нотариален
акт, л. 69-72, том 1 от изп.дело), което обстоятелство се потвърждава и от приетите справки
в имотния регистър.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 12.05.2014 г.,
В.А. и „Ви паркетТ“ ООД са подали молби до ЧСИ Б., с които са поискали да бъдат
конституирани като взискатели по образуваното изпълнително дело. Като доказателства за
отправеното искане В.А. е приложила удостоверение, от което е видно, че има
неудовлетворен остатък от вземане за необходими и полезни разноски за имот - апартамент
в гр. София, ж.к. ***, както и разноски по изпълнително дело на ЧСИ М., а „Ви паркет“
ООД е заявило, че има вземане по изпълнителен лист срещу „Виал паркет“ ЕООД (с
настоящо наименование „Рос паркет“ ЕООД). Не се спори, а се установява и от
доказателствата от приложеното изпълнително дело, че с постановление на ЧСИ същите са
конституирани като взискатели.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след извършена
публична продан в периода 16.12.2016 г. - 16.01.2017 г. на гараж № 3 и магазин № 4, ЧСИ Б.
е изготвил разпределение, с което е разпределил сумата от 713 102,00 лева, както следва: по
първи ред: 24 115.14 лева такси и разноски, дължими на съдебния изпълнител (19 192.50
лева по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ; 3 576.64 лева по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ и др.); 300 лева на
„Банка Пиреос“ АД за възнаграждение на вещо лица; по втори ред : 2 813.71 лева - на „Банка
Пиреос“ АД за данък недвижим имот и натрупаната лихва за забава; по трети ред:
686 173.15 лева - на „Банка Пиреос“ АД в качеството му на обезпечен кредитор с вписани
ипотеки върху продадените имоти.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че „Рос
Инвестмънт“ ЕООД, „Рос Паркет“ ЕООД, Р. Ж. Б., „Лукс Паркет“ ЕООД, „Евро Паркет“
ЕООД и „Вип Паркет“ ЕООД са обжалвали частично разпределението, извършено с
разпореждане от 09.05.2017 г., като са заявили, че са съгласни с така извършеното
разпределение по първи и втори ред и в тази част го смятат за правилно, но според тях то е
незаконосъобразно в частта, в която е извършено удовлетворяване на вземанията на банката
за сумата от 686 173.15 лева. Наведени са твърдения, че съдебният изпълнител не е спазил
правилата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и затова са поискали от съда да отмени
разпределението.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с влязло в сила решение на Софийски апелативен съд е потвърдена отмяната на
разпределението и делото е върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение на сумата
от 686 173.15 лв. при съобразяване на мотивите в решението на съда. Видно от същите
съдът е приел, че „неоснователно се поддържа от участниците в производството, че
вземанията по кредитите следва да се погасят по друг начин, а не съразмерно, както изисква
чл. 136, ал. 3 ЗЗД“. Софийски апелативен съд се е произнесъл по аргумента на
жалбоподателите за приложимост на правилата на чл. 76 ЗЗД. Съставът на апелативния съд
е приел, че изборът на длъжниците не обвързва съдебния изпълнител. Приел е още, че в
6
случая погасяване на сумите, подлежащи на разпределение на основание чл. 136, ал. 1, т. 3,
вр. ал. 3 ЗЗД по съразмерност, следва да се извърши по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД - най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата, без значение какъв е видът на
лихвата. Изрично е посочил и пропорцията, която трябва да изчисли съдебния изпълнител и
с която съразмерно трябва да се погасят двете задължения към банката. При нея в числителя
следва да бъде подлежащата на разпределение сума, а в знаменателя - общото задължение
към взискателя. С оглед на това Софийски апелативен съд е върнал изпълнителното дело на
частния съдебен изпълнител за извършване на ново разпределение на сумата 686 173.15 лв.
при съобразяване на мотивите.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 08.07.2019 г.,
ЧСИ Б. е изготвил разпределение на сумата от 713 102 лева, постъпила по публичната
продан на магазин № 4 и гараж № 3. Първите два реда от разпределението са идентични на
тези от обжалваното разпределение, като по отношение на трети ред, съдебният изпълнител
е посочил, че останалата сума от 686 173.15 лева се разпределя съгласно указанията. Той е
съобразил, че сумите на двете вземания по двата договора за кредит, за които банката е
представила изпълнителни листове от 24.09.2012 г. и от 01.10.2012 г. са повече от събраната
цена на продаденото имущество. Посочил е, че задължението по изп. лист от 24.09.12 г. е
603 469.96 лева, формирано от: 343 285.50 лева - главница; 246 563.96 лева - законна лихва
за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 11 905.20 лева
лихви (11 522.66 лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и
наказателна лихва от 382.54 лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г.); 1 430.30 лева -
такса и 285 лева нотариална такса. По същият начин по пера е посочено и задължението по
изпълнителен лист от 02.10.2012 г. от общо 706 700.61 лева е формирано от: 404 545.36 лева
- главница; 290 563.66 лева - законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на
разпределението (08.07.2019 г.); 9 788.91 лева лихви (9 306.21 лева възнаградителна лихва за
периода 15.04.2012 г. – 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482.70 лева за периода от
15.06.2012 г. – 25.07.2012 г.); 1 517.68 лева -такса и 285 лева нотариална такса.
Видно от мотивите на съдебният изпълнител, същият е приел, че подлежащата
на разпределение сума, разделена на сбора на вземанията по двата изпълнителни листа
формира пропорция от 0,********* [686173,15/(603469,96+706700,61)]. С оглед на така
направеното изчисление съразмерно са погасени вземанията по двата изпълнителни листа.
По този начин от вземането за 603 469.96 лева са погасени 316 054.18 лева (603 469.96 x
0,*********), а вземането за 706 700.61 лева е погасено с 370 118.97 лева (706 700.61 x
0,*********). С оглед на така извършеното общо разпределение на постъпилите суми ЧСИ е
посочил, че с тези две суми следва да се погасят първо таксите, след това лихвите и накрая
остатъка да се отнесе за погасяване на главницата. Така по договора за кредит с № 32/2007 г.
са изцяло погасени: 1 430.30 лева - такса и 285 лева нотариална такса; 11 522.66 лева
възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382.54
лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г.; 246 563.96 лева - законна лихва за периода от
26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.). След погасяването изцяло на тези
вземания е формиран остатък от 55 869.72 лева, който е отнесен от ЧСИ за погасяване на
част от главницата по кредита.
По отношение на вземанията по другия кредит и при съобразяване с
направеното изчисление на процентното съотношение на постъпилите суми съдебния
изпълнител е приел, че със сумата от 370 118.97 лева са погасени изцяло: 1 517.68 лева -
такса и 285 лева нотариална такса; 290 563.66 лева - законна лихва за периода от 26.07.2012
г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 788.91 лева лихви (9 306.21 лева
възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. – 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482.70
лева за периода от 15.06.2012 г. – 25.07.2012 г). След това погасяване е формиран остатък от
67 963.72 лева, който е отнесен за частично погасяване на главницата.
7
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 11.07.2018
г., ЧСИ е уведомил „Рос паркет“ ЕООД, Р. Ж. Б., „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Лукс паркет“
ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД и „Ви паркет“ ООД, че на 18.07.2019 г.
ще предяви направеното разпределение. Р. Б. е присъствал на посочената дата и е получил
копие на разпределението.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 22.07.2019 г.
„Рос паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД,
„Вип паркет“ ЕООД и „Ви паркет“ ООД са подали жалби срещу разпределението, които са
били нередовни, поради което ЧСИ е уведомил жалбоподателите да внесат държавна такса.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че определената държавна такса
е внесена от „Рос паркет“ ЕООД и „Ви паркет“ ООД.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 07.08.2019
г., В.А. е подала жалба срещу разпределението, а на 22.08.2019 г. и Р. Б. е подал жалба
срещу разпределението, като същите са внесли държавна такса.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 09.12.2019 г.
Р. Б. е депозирал молба за присъединяване към въззивната жалба на „Рос паркет“ ЕООД,
„Рос инвестмънт“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД и „Вип паркет“ ЕООД.
Не се спори, а се установява и от атакуваното допълнително решение № 267 104
от 23.12.21 г. ., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, че съдът е оставил без уважение молбите от 10.03.2020 г. и от
11.03.2020 г., с които се иска тълкуване и допълване на решение № 714/27.01.2020 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 15 272/19 г. по описа на Софийски градски съд.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15
727/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, съдът е отменил
разпределението от 08.07.2019 г. по изпълнително дело № 20128380409252 на ЧСИ с per. №
*** от КЧСИ, в частта по трети ред, като вместо това постановява по трети ред сумата от
686 173.15 лева се разпределя по следния начин: 313 979.72 лева за вземанията по договор за
кредит 32/2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. №
36218/12 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, както следва: 1 430.30 лева такса за периода
15.05.2012 г. - 25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса или общо 1 715.30 лева; 242 603.02
законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.);
11 522.66 лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна
лихва от 382.54 лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г. или общо 254 508.22 лева;
57 756.20 лева за главницата по кредита; 367 674.35 лева за вземанията по договор за кредит
33/2007 г. за които е издаден изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36 219/12 г. по
описа на СРС, ГО, 66 състав, както следва: 1 517.68 лева такса за периода 19.01.2012 г. -
25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса, или общо 1 802.68 лева; 285 895.93 законна лихва
за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 306.21 лева
възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482.70
лева за периода от 15.06.2012 г. -25.07.2012 г., или общо 295 684.84 лева; 70 186.83 лева - за
главницата по кредита; оставено е без уважение искането на Р. Ж. Б. за присъединяване към
жалбата на „Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро
8
паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и са оставени без уважение жалбите в останалата им
част и са осъдени „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД и
„Лукс паркет“ ЕООД да заплатят на Софийски градски съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата
от по 25 лева - държавна такса.
С атакуваното допълнително решение № 267 104 от 23.12.21 г., постановено по
в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, съдът е
оставил без уважение молбите от 10.03.2020 г. и от 11.03.2020 г., с които се иска тълкуване
и допълване на решение № 714/27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 15 272/19 г. по
описа на Софийски градски съд.
По допустимостта и основателността на подадените жалби:
Жалбите са подадени от лица с представителна власт и в установения от закона
едноседмичен срок, поради което са процесуално допустими. В жалбата на Р. Б. са наведени
твърдения, че съдът неправилно е приел, че жалбите следва да бъдат оставени без
разглеждане като подадени след срока. В останалите жалби са инвокирани твърдения
свързани със законосъобразността на извършеното разпределение. В жалбата на взискателя
„Юробанк България“ АД са инвокирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, свързани с изводите на съда за неправилно изчисление в процентното
съотношение по двата кредита, с оглед съразмерното погасяване на задълженията. Така
наведените от страните доводи, настоящият състав намира, че са частично основателни по
следните съображения:
По отношение на наведените доводи, свързани с допустимостта на атакуваното
решение и изводите на съда за недопустимост на подадената жалба от Р. Б. съдът намира
същите за неоснователни. С разпоредбата на чл. 462, ал. 1 ГПК, законодателят е създал
задължение за съдебният изпълнител предяви разпределението на длъжника и на всички
взискатели, за което предявяване същите следва да бъдат призовани в определен от
съдебния изпълнител ден. Липсва спор, че страните в изпълнителното производство са били
уведомени редовно за датата, на която съдебния изпълнител ще извърши предявяване на
разпределението. На 18.07.2019 г. Р. Б., в качеството му на длъжник и на управител на
юридическите лица, е присъствал и е получил копие на разпределението, а жалбата от него,
в качеството му на физическо лице е подадена на 22.08.2019 г. Съгласно разпоредбата на
чл.462, ал.2 от ГПК ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не
бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по
разпределението. Наведените доводи, че така предвидения от закона срок не е изтекъл,
предвид отправянето на молба за правна помощ, съдът в настоящия си състав намира за
неоснователни. Безспорно, ако в срока за обжалването постъпи молба за правна помощ
съдът е длъжен да се произнесе по нея, а ако остави същата без уважение, то от момента на
влизане в сила следва да отчита срока за обжалване. Предпоставка за приложението на това
разрешение е молбата за правна помощ да бъде отправена в срока за обжалване, което
обстоятелство не се установява от доказателствата по делото. С оглед на изложеното,
настоящия състав намира, че изводите на съда по отношение на допустимостта на жалбата
на физическото лице са законосъобразни.
По отношение на основателността на подадените жалби от „Вип паркет“
ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, В.А. и „Юробанк България“ АД
съдът в настоящия си състав намира за основателни подадените от длъжниците в
изпълнението такива по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между
другите вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя няколко
9
взискатели по същото изпълнителното производство и недостатъчност на сумата, постъпила
от изпълнението, за цялостното удовлетворяване на всички взискатели (вж. решение № 74
от 23.06.2021 г., постановено по гр.д. № 4 150/20 г., по описа на Г.К., ІV Г.О. на ВКС. В
конкретния случай липсва спор между страните, че не са налице множество конкуриращи се
взискатели, спрямо които намират приложение правилата относно конкуренцията (реда за
удовлетворяване на вземанията). Ето защо, настоящият състав намира, че не следва да се
сподели становището на състава на Софийски апелативен съд относно начина на
извършване на разпределението. Същият би бил приложим само и в случаите когато в
изпълнителното производство са налице няколко взискателя, което предполага
приложението на разпоредбата на чл.136 ЗЗД, определяща реда за удовлетворяване на
вземанията. В конкретния случай, при наличието на един обезпечен взискател, които има
няколко вземания, обезпечени с ипотека, която е реализирана и получената от нея сума е
недостатъчна да покрие всички задължения, то съдебния изпълнител следва да извърши
разпределението по правилата на чл.76 от ЗЗД. В този см. е и съдебната практика,
обективирана в решение № 86 от 14.08.2014 г., постановено по гр.д. № 6 766/13 г. по описа
на Г.К., ІV Г.О. на ВКС, решение № 21 от 28.04.2017 г., постановено по т.д. № 3 102/15 Г.,
по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС, в които се приема, че от гледна точка на изпълнението на
задълженията (чл. 63 - чл. 78 ЗЗД) и на изпълнителния процес паричното вземане се състои
от три части: главница, лихви и разноски. Както при доброволното изпълнение, така и в
изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът е приел (чл. 66 ЗЗД) или не
може да откаже поради провеждането на принудително изпълнение, съгласно чл. 76, ал. 2
ЗЗД се погасяват в определена поредност - най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата. По въпроса за поредността за погасяване на вземанията на кредитора за
главница и за законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, когато постъпилите суми не са достатъчни за
погасяване на всички вземания, е създадена задължителна практика на ВКС, намерила израз
в решение № 111 от 27.10.2009 г. по т.д. № 296/09 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 233 от
11.12.2012 г. по т.д. № 914/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 186 от 19.06.2013 г. по т.д. №
927/12 г. на ВКС, ТК, ІV гр. о., в които се приема, че погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от
договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. В същите решения ВКС
приема, че присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД има обезщетителна функция и не
следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, а поредността на погасяването
му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, следва да се определи по
правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. Разрешението е относимо и към погасяването на
вземанията на взискател, когато събраните в изпълнителното производство суми не са
достатъчни за погасяване на всички негови вземания по изпълнителния титул (в т.см.
решение № 21 от 28.04.2017 г, постановено по т.д. № 3 102/15 г., по описа на Т.К., І Т.О. на
ВКС).
Задължителните указания по приложението на закона, обективирани в ТР № 3
от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/17 г. на ОСГТК на ВКС приемат, че правилото на чл. 76, ал. 1
ЗЗД е установено в интерес на длъжника, като по този ред се погасяват еднородните
задължения, включително паричните. Условие за приложението на тази разпоредба е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено
по основание и размер. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които
или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр.1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение,
включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В конкретния
10
случай, видно от доказателствата по делото са налице няколко главни задължения, всяко от
които е лихвоносно, а събраната в изпълнителното производство сума не е достатъчна да
погаси всичките. Същата обаче е достатъчна да покрие най-старото задължение, а от друга
страна длъжникът е отправил изявление, с което уточнява кое от задълженията иска да бъде
погасено. Така направения избор обвързва длъжника и съдебния изпълнител, които следва
да извърши разпределение, съобразно това. В конкретния случай съдебния изпълнител не е
извършил разпределение, съобразно събраните по делото доказателства и изявленията на
страните, поради което настоящия състав намира, че атакуваното решение е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Следва да се отмени и извършеното от
ЧСИ разпределение на получените суми и делото да се върне за извършване на нова
разпределение, при съобразяване на указанията дадени в настоящето решение.
По отношение на подадените насрещни жалби от „Ви паркет“ ЕООД, „Рос
паркет“ ЕООД и „Лукс паркет“ ЕООД настоящият състав намира същите за недопустими,
като такива. Същите имат характер на подадени частни жалби срещу постановеното
решение от Софийски градски съд. Тъй като, съгласно приложимата разпоредба на чл. 463,
ал. 2 ГПК, жалбата против решението на съда по разпределението се разглежда по реда на
чл. 274 ГПК, същата има характер на въззивна частна жалба и процесуалният ред за
разглеждането й е редът за обжалване на определенията, регламентиран в разпоредбата на
чл. 278 ГПК, съдържаща се в Глава 21 ГПК. Приложима по отношение на частните жалби е
разпоредбата на чл. 275 от ГПК, озаглавена "срок за обжалване и съдържание на частната
жалба". Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ГПК, по отношение на частните жалби се
прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4 (относно прекъсване на срока за
обжалване с подаване на молба за правна помощ), чл. 260 (относно съдържанието на
частната жалба), 261(относно приложенията към частната жалба), 262( относно дължимата
проверка от първоинстанционния съд по частната жалба и правомощията за връщането й) и
273 от ГПК(относно приложимостта за неуредените случаи на правилата за производството
пред първата инстанция). В разпоредбата на чл. 275 ГПК не е предвидено съответно
приложение на разпоредбата на чл. 263, ал. 2 от ГПК, регламентираща института на
насрещната въззивна жалба.
С оглед на изложеното по отношение на приложимата нормативна уредба на
частните жалби в разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ГПК, се приема, че в процесуалния закон не
е регламентиран институтът на насрещната частна жалба, поради което такава частна жалба
е недопустима.(в т.см. определение № 4 096/01.05.2016 г. по възз.гр. д. № 5 771/16 г. по
описа на САС). Ето защо настоящият състав намира, че същите следва да бъдат оставени
без разглеждане като недопустими.
По отношение на подадените жалби от „Рос паркет“ ЕООД, „Ви паркет“
ЕООД и В. Б. А., с които се оспорва допълнително решение № 267 104 от 23.12.21 г. съдът в
настоящия си състав намира същите за неоснователни. Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че атакуваното допълнително решение е постановено по молби
за допълване на същото и за тълкуване на постановеното решение. Липсва спор в теорията и
съдебната практика, че допълване на постановеното решение се налага (основателно) в
11
случаите, когато постановеното решение не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато:
съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по
други искания, които са свързани с главния предмет на делото (например присъждането на
плодове, съдебни разноски или на законна лихва ). На допълване подлежи диспозитивът,
който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт. Не е налице непълно
съдебно решение, когато съдът не се е мотивирал, когато съдът не е обсъдил доказателства
или доводи на страните, когато съдът не се е произнесъл по някое от възраженията на
ответника и т.н. На тълкуване подлежи акт, в който са налице неяснота или противоречие. В
молбите не са релевирани конкретни твърдения относно противоречието, а по същество са
изложени доводи свързани със законосъобразността на извършеното разпределение. Ето
защо и предвид липсата на основания за допълване или тълкуване на постановеното
решение, съдът намира, че изводите на Софийски градски съд са правилни и
законосъобразни. Следва да се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното
допълнително такива.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което съдът е отменил
разпределението от 08.07.2019 г. по изпълнително дело № 20128380409252 на ЧСИ с per. №
*** от КЧСИ, в частта по трети ред, като вместо това постановява по трети ред сумата от
686 173.15 лева се разпределя по следния начин: 313 979.72 лева за вземанията по договор за
кредит 32/2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. №
36218/12 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, както следва: 1 430.30 лева такса за периода
15.05.2012 г. - 25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса или общо 1 715.30 лева; 242 603.02
законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.);
11 522.66 лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна
лихва от 382.54 лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г. или общо 254 508.22 лева;
57 756.20 лева за главницата по кредита; 367 674.35 лева за вземанията по договор за кредит
33/2007 г. за които е издаден изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36 219/12 г. по
описа на СРС, ГО, 66 състав, както следва: 1 517.68 лева такса за периода 19.01.2012 г. -
25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса, или общо 1 802.68 лева; 285 895.93 законна лихва
за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 306.21 лева
възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482.70
лева за периода от 15.06.2012 г. -25.07.2012 г., или общо 295 684.84 лева; 70 186.83 лева - за
главницата по кредита, като неправилно и незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ разпределение от 08.07.2019 г. извършено по изпълнително дело №
20128380409252 на ЧСИ М. Б., с per. № *** от КЧСИ като незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М. Б. за извършване на ново разпределение, съобразно
мотивите на настоящето решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на „Ви паркет“ ЕООД, „Рос паркет“
ЕООД и „Лукс паркет“ ЕООД, озаглавени насрещни жалби, като недопустими.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 267 104 от 23.12.21 г.,
постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13