Решение по дело №1419/2017 на Районен съд - Казанлък

                                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                       гр.Казанлък,20.03.2018г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на двадесет и четвърти януари ,две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                 Председател:Невена Иванова

                                                        Съдебни заседатели:

                                                                            Членове:

 при секретаря. .  . Ана Цанова . . . . . и в присъствието на

 прокурора  . . . . . . . . . .. . . . . . .като разгледа докладваното от

 съдията . . . . . . . . . . . . . . . . . .АНД № 1419 . . . . . . . .по описа

 за . . . 2017 год.. . . за да се произнесе,взе предвид:

           Обжалвано е Наказателно постановление № 273656-F301195 от 23.06.2017г.н.Директора н.Т.на Н.

           Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

            Въззиваемата страна чрез представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.

           От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.

           Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 29.12.2015г.в гр.К.,в нарушение на закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/,жалбоподателят „Б.“ ООД не е извършил чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане към С. А. С.,ЕГН ********** на стойност 10 000 лв.,документирано с разходен касов ордер № 197/29.12.2015г.,което представлява частично връщане на получен заем,съгласно договор за заем от 12.06.2015г. на стойност 25 000 лв.,сключен между С. А. С. /заемодател/ и „Б.“ ООД /заемател/.Нарушението било извършено в гр.К. на 29.12.2015г.и било открито на 13.03.2017г.с представянето на документи от „Б.“ ООД в хода на ревизия на дружеството.

            Административно-наказващият орган приел,че с гореописаното деяние жалбоподателят е нарушил чл.3,ал.1,т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой,поради което и на основание чл.5,ал.1 от ЗОПБ му наложил административно наказание-ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

            Съдът не констатира при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,които да са основание за отмяна на НП.При издаване на обжалваното наказателно постановление АНО е приложил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН,което е законосъобразно.Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за несъответствие на АУАН и на НП с изискванията на императивните норми съответно на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Както акта,така и наказателното постановление съдържат всички необходими и изискуеми се от закона реквизити и жалбоподателят не е бил затруднен да разбере какво нарушение му се вменява,че е извършил.Съдът намира за неоснователно и възражението за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН,тъй като намира,че в случая е приложим двугодишният срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН.Дружеството-жалбоподател счита,че процесното нарушение не е данъчно нарушение. Но за да се определи дали едно нарушение е данъчно, е необходимо да се вземат предвид както характера на обществените отношения, които закона охранява, така и целите, които законодателя преследва. Безспорно контролът по спазване на правилата по ЗОПБ е възложен на данъчен орган /чл.6,ал.1 от ЗОПБ/, а от друга страна нормите, уреждащи ограничаване на плащанията в брой,служат и за данъчни цели като се проследяват паричните потоци. Със самия закон- ЗОПБ се цели да бъде предотвратено избягването на плащането на данъци и на задължителни осигурителни вноски. Поради това съдът намира,че в случая се касае за данъчно нарушение и срокът по чл.34,ал.1 за съставяне на АУАН е спазен.

            По същество съдът намира,че извършването на визираното в НП административно нарушение се установява по безспорен начин от показанията на актосъставителя М. и приложените писмени доказателства.

            Съдът намира за неоснователно и възражението в частта относно твърдението, че управителят не е разпоредил, нито допуснал извършване на плащането в брой, поради което отговорността следва да се понесе от свидетеля О. Б. /допуснат и разпитан в с.з./, съставил РКО.В настоящия случай се касае за имуществена санкция по смисъла на чл.83,ал.1 от ЗАНН, която е обективна и безвиновна и се налага на юридически лица или еднолични търговци при неизпълнение на задълженията им, предвидени в нормативен акт. В този смисъл поведението на конкретния служител се явява ирелевантно при реализиране на отговорността по чл.5,ал.1 от ЗОПБ.

            Жалбоподателят представи писмени и гласни /показанията на св.О. Б./доказателства,че дружеството е било в обективна невъзможност да изплати по банков път исканата от С. С. да му се върне до края на 2015г.заета в заем сума,тъй като заради провежданата тогава ревизия на дружеството бил наложен обезпечителен запор.Съдът намира този факт за ирелевантен за изпълнение на задължението сумата да се преведе по банков път съгласно изискванията на ЗОПБ,тъй като запорът е бил наложен на законно основание и в ДПК е уредена възможност жалбоподателят по всяко време да поиска разрешение за изплащане на невъзможни плащания по банковата си сметка.Жалбоподателят не е направил такова искане,а е била налице законова възможност да го направи.

            Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено,че „Б.“ООД *** е извършило плащане на стойност 10 000 лв., към С. А. С., представляващо част от дължимо плащане на стойност 25 000 лева,което е било направено в нарушение на чл.3,ал.1,т.2 от ЗОПБ.        

             Относно алтернативното становище на жалбоподателя,че настоящият случай е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,съдът намира,че случаят не е маловажен,тъй като нарушението е формално,на просто извършване,и поради това за степента на обществената му опасност не е необходимо настъпването н.някакви общественоопасни последици или вредоносен резултат.

            Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Водим от горните мотиви съдът       

        

 

                                           Р   Е   Ш   И   :                          

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 273656-F301195 от 23.06.2017г.н.Директора на Т.на Н. което на „Б.“ ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от М.О.Б. с ЕГН ********** е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              Районен съдия: