Присъда по дело №202/2021 на Районен съд - Свищов

Мотиви към Присъда №2/15.03.2022г. по НЧХД № 202/2021г. на СвРС.
Съдебното производство по делото е образувано по частна тъжба на
ИЛ. Х. ИЛ. с ЕГН ********** против Ж. Г. Г. с ЕГН ********** с обвинение
за извършени престъпления, както следва:
На 06.07.2020 г. в гр. Б в жалба до Главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията” разгласил позорни обстоятелства и приписал
престъпление на ИЛ. Х. ИЛ., като заявил в жалбата, че ИЛ. Х. ИЛ. всеки ден
като минавал покрай вратата на килията му го псувал на майка без да има
причина за това, а когато се случило да го водят надзирателите на лекар или
на лавка, и на връщане бил спирал пред вратата и където подсъдимият
провеждал престой на открито и И. започвал да псува на майка всички, които
се намират в карето и викал на надзирателя, който го охранявал „Старши,
пусни ме вътре при тях да ги избия“ и вместо да си промени поведението
започвал да псува и старшините, като се бил заканвал да изнасили и да убие
децата им, което представлявало риск както за него, така и за другите лишени
от свобода и за служителите от охранителния състав – престъпление по чл.
чл.147, ал. 1 от НК.
На 24.11.2020 г. в гр. Б в писмени обяснения дадени от подсъдимия Ж.
Г. Г. разгласил позорни обстоятелства и приписал на ИЛ. Х. ИЛ.
престъпление като твърдял, че чул ИЛ. Х. ИЛ. да обижда, псува на майка и
заплашва с убийство лишения от свобода Д. Н. П. и неговото семейство, а
дъщеря му преди да я убие щял да я изнасили многократно, че псувал
надзирател след като му направил забележка– престъпление по чл. чл.147, ал.
1 от НК.
Частният тъжител лично и с назначения му в съдебно заседание особен
представител поддържа обвинението и пледира за признаване на подсъдимия
за виновен и налагане на съответното наказание. По делото не е предявен
граждански иск.
Подсъдимият не се признава за виновен в извършеното престъпление.
Същият дава обяснения и счита, че съда следва да прекрати наказателното
производство, алтернативно моли съда да бъде оправдан. Излага, че е
упражнил правото си да подаде жалба, както и че обстоятелствата описани в
него в инкриминираните жалба и обяснения са истина.
Назначения служебен защитник на подсъдимия пледира същият да бъде
признат за невинен в извършването на престъпление и оправдан по
повдигнатите му обвинения.
Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното производство
доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият Ж. Г. Г., роден на * година в гр. С, понастоящем в Затвора
гр. Б, български гражданин, разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Частният тъжител ИЛ. Х. ИЛ. и подсъдимия Ж.Г. се познавали. Двамата
1

изтърпявали наказания доживотен затвор и пребивавали в зоната за повишена
сигурност в затвора в гр. Б. Помещенията, в които пребивавали двамата им не
били в съседство, като това на тъжителя се намирало в дъното на коридора.
Така, за да се стигне до него, трябвало да се мине по коридор, покрай
останалите помещения на лишените от свобода, настанени в тази част на
затвора. През 2020г. частният тъжител бил сам в килия, докато подс. Ж.Г.
делял такава със св. П.Р.. Отношенията между частния тъжител и подсъдимия
не били добри. ИЛ. Х. ИЛ. имал конфликти и с други лица, настанени в
зоната за повишена сигурност (ЗПС), а също и със служители, работещи в
Затвора в гр. Б – надзиратели и администрация, като често пишел жалби и
оплаквания срещу последните. Нееднократно Началника на Затвора гр. Белен
– П.К. сигнализирал Главния Директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за
поведението на частния тъжител спрямо останалите и искане да бъде
преместен в друг затвор. В писмо с изх. 1154/15.03.2017г. началника на
затвора посочил, че л.св. ИЛ. Х. ИЛ. имал негативно отношение, както към
служители в затвора, така и към останалите доживотно осъдени лица, настани
в ЗПС, като по-голяма част от тях не желаели да се срещат или провеждат
престой на открито заедно с него. Случвало се тъжителят да обижда
надзирателите, като ги наричал „копанари“. Във връзка с това, надзирателите,
които били на смяна в тази част на затвора, внимавали когато извеждат
тъжителя от неговата килия, да не го срещат с останалите лишени от свобода.
Въпреки тези предпазни мерки, отношението на И.И. към останалите не
се променили. В началото м. юли 2020г. подс. Ж.Г. и други лишени от
свобода, настанени в ЗПС в затвора в гр. Б - свидетелите Д.П., П.Р., З.П.,
както и Г.Х. и В.Н., се оплакали устно от поведението на частния тъжител до
служители на затвора, за което била изготвена докладна записка от СИ СДВР
Б.П.А. до старши комисар П.К. – Началник на Затвора гр. Б. По повод на тези
оплаквания те били уведомени, че ако желаят могат да потвърдят
оплакванията си в писмен вид. Така, на 06.07.2020г. подс. Ж.Г., св.П.Р. и
св.Д.П. изготвили жалби, а на следващия ден – св.З.П. изготвил молба, всички
адресирани чрез Началника на Затвора гр.Б до Главен директор
ГД“Изпълнение на наказанията“ гр. София.
В жалбата си подс. Г. заявил, че се жалва от отношението и
поведението на л.св. ИЛ. Х. ИЛ., който минавал пред вратата му и го псувал.
Посочил, че докато бил на престой на открито и се случело да изведат И.И. до
лекар, до лавката или по някакъв друг повод, същият спирал пред врата до
входа за открито и почвал да псува на майка всички, които се намират там и
казвал на сержанта от НОС – „старши пусни ме вътре при тях да ги избия.“
Жалбоподателят посочил, че това поведение не е провокирано от когото и да
било. Посочил, че срещу същия имало много доклани от служителите на НОС
в Затвора гр. Б, но вместо да си промени отношението и поведението, той
започвал да псува и тях, като се заканвал да изнасили и убие децата им. После
добавил, че с агресивното си поведение И. създавало напрежение в групата, с
което подкопавал и обезмислял режимно-възпитателния процес,
2

представлявал риск за себе си и за другите лишени от свобода в ЗПС и за
служителите от НОС в Затвора гр. Б. В заключение е поискано от Главния
директор да вземе мерки да се прекрати издевателството над него и лишените
от свобода в ЗПС в Затвора гр. Б, защото търпението и толерантността се
изчерпали.
На 22.11.2020г. в 10,45 ч. св. П.М. – надзирател в затвора, чул И.И. да
псува и обижда св. Д. Н. П. от 625 килия. За чутото свидетелят изготвил
докладна записка с рег. № 8607/23.11.2020г. По повод на това били събрани
обяснения от лишените от свобода от зоната за повишена сигурност в
затвора. Такива обяснения на 24.11.2020г. дал и подс. Ж.Г.. Същият посочил в
обясненията си, че на 22.11.2020г. преди обяд чул ИЛ. Х. ИЛ. да обижда,
псува на майка и заплашва с убийство л.св. Д.П.. Посочил още, че псувните,
заканите и обидите били изключително вулгарни и цинични, като чул ясно И.
за казва:“пуснете ми този Митко при мене да мога да го убия като куче, ще
убия не само него, но и цялото му семейство, а дъщеря му преди да я убия ще
я изнасиля многократно и тогава ще я убие“.
По-късно по повод събитията от 22.11.2020г. по тъжба на св. Д.П. било
образувано н.ч.х.д. №338/2020г. на РС-Левски срещу И.И.. По него била
постановено осъдителна присъда, потвърдена от ОС -Плевен, с която частния
тъжител бил признат за виновен в престъпление по чл.146 от НК , за
употребените от него изрази: „Димитре, майка ти ще еба, ще еба детенцето
ти, жена ти и целия род, мръсен, долен боклук, помияр“.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства –обясненията
на подсъдимия Ж.Г., показанията на св.П.М., М.П., Т.Г., С.П., З.П., Д. П., П.Р.
, както и от писмените доказателства относно жалби, докладни, обяснения от
и срещу частния тъжител до ръководството на Затвора гр. Б и ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, както и до съдилищата в Република
България, справка за съдимост.
При така установената в хода на съдебното производство фактическа
обстановка, след подробен анализ на доказателствата, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира, че не се доказа подсъдимият да е
осъществил съставите на инкриминираните с тъжбата деяния.
За да достигне до този извод, съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Д. П. и П.Р., както и тези дадени от св. З.П.. Показанията на П. и
Р. са непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и кореспондират с
писмените доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
Свидетелите излагат, че частният тъжител е конфликтна личност. Въпреки, че
го избягвали, често при срещите си с тъжителя, същият ги обиждал и псувал,
заканвал се с убийство на тях и на техните близки, а свид. Р. изложи, че се
заканвал и с изнасилване към майките и децата им. Според свидетелите
такова било и отношението на частния тъжител към надзирателите в затвора.
Данни за това поведение на тъжителя се съдържат частично и в
3

свидетелските показания на св. З.П.. Последният посочи, че не е чувал
тъжителя да псува и обижда. Този свидетел заяви, че предпочитал да бъде
сам, когато излиза извън килията си, поради което логично е да не е ставал
свидетел на конкретни факти и обстоятелства. Свидетеля заяви, че е чувал
частният тъжител да кълне с думите “чумата да ги тръшне у гроба“.
Показанията на свидетелите кореспондират с докладна записка от
09.07.2020г., приложена по делото, изготвена от СИ СДВР Б.П.А. до
Началника на Затвора гр. Б - старши комисар П.К. (л.162 от делото). В нея е
отбелязано, че по повод на оплаквания на лишените от свобода в ЗПС, те били
уведомени, че ако желаят могат да потвърдят оплакванията си в писмен вид.
Отбелязано е още, че във връзка с информирането им, подсъдимият и
свидетелите П.Р. и З.П. са представил жалби и молби, като подс.Г. е
представил такава жалба от 06.07.2020г. Според съда косвени доказателства
за отношението на частния тъжител към служителите в затвора гр. Б,
ангажирани с изтърпяването от него наказание, както и към останалите
лишените от свобода, се съдържат и в писмените документи по делото –
писма на Началника на Затвора до ГД ИН. Видно от писмо на Началника на
Затвора гр.Б (л.229 от делото), е посочено, че И.И. непрекъснато има
оплаквания, не само към условията на изтърпяване на наказанието си, но
често прави оплаквания, в които има негативно отношение към останалите
лишени от свобода и служителите на затвора – надзиратели и други. Макар
представеното доказателство да не засяга инкриминирания период, в него е
посочено, че това поведение на частния тъжител И. е от много години,
практически от настаняването му в Затвора гр.Б. Показанията на посочените
по-горе свидетели кореспондират и с тези на свидетелите св.П.М., М.П., Т.Г.,
С.П., всички надзиратели в Затвора в гр. Б. Пред съда свидетелите дадоха
показания, че в техните смени не са чували частния тъжител да обижда, псува
или да се заканва с убийство към други лишени от свобода в ЗПС, но са
чували от колеги за такива случаи. Съдът дава вяра на показанията им в
частта, в която сочат, че тези факти са осъществени, макар и да не са преки
свидетели. От тези свидетели само св. Т.Г. заяви, че действително е чувал
частния тъжител да говори в коридора прибирайки се или излизайки от
килията си. Свидетелят не посочи конкретните думи, но показанията му
кореспондират с тези на свидетелите Д. П. и П.Р., както и обясненията на
подсъдимия. Свидетелят посочи, че тъжителят освен това наричал всички
надзиратели „копанари“. Доколкото по делото се установи от свидетелските
показания, както на разпитаните лишени от свобода, така и от показанията на
самите надзиратели, а също и от представените писмени доказателства
(докладна записка на л.211 от делото), че И.И. е заплашвал служителите на
затвора с жалби против тях, съдът намира, че в частта от показанията на тези
свидетели, в която изложиха, че не са ставали преки свидетели на обиди,
псувни, заплахи и закани, не следва да им дава вяра. Така е, защото същите не
кореспондират с останалите доказателства. Свидетелят М. заяви пред съда, че
не е ставал свидетел на отправяни закани за убийство или за друго
4

престъпление срещу роднини на лишени от свобода, нито срещу самите тях.
Противно, в докладна от 23.11.2020г. (л.164) изготвена от него, същият е
докладвал, че на 22.11.2020г. в 10,45 ч. е чул И. да отправя псувни и обиди
към Д. П..
Свидетелските показания, както и събраните писмени доказателства –
докладни записки и жалби, кореспондират с обясненията на подс. Ж.Г.. По
тази причина съдът дава вяра на изложеното от него и приема обясненията му
не само като средство за защита, а и като част от събрания доказателствен
материал, подлежащ на анализ.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от НК клеветата е умишлено разгласяване на
позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от
него престъпление. В случая обект на престъплението са обществени
отношения, осигуряващи неприкосновеноста на доброто име на човека в
обществото, на положителната обществена оценка за личността.
За да бъде осъществен съставът на престъплението клевета по смисъла
на чл. 147, ал. 1 от НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено,
че субектът на престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство
за някого или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Първата форма на изпълнително деяние на престъплението по чл.147,
ал.1 от НК - разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се
осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за
съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия -
относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка
на морала, прояви от личния му живот, негови служебни или обществени
изяви или отрицателни качества, които са от една страна неверни,
несъответни на обективната действителност, а от друга - са от естество да
накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно
личността на пострадалия.
Втората форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 147,
ал. 1 от НК - приписване другиму на извършено престъпление, се
осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на дееца на
твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в
действителност не е извършил.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът
изразява мнение, своята субективна оценка или извод, изразява становище
или упражнява право на искания, респ. когато обстоятелствата отговарят на
действителността.
В настоящия случай повдигнатите с тъжбата обвинения навеждат
твърдения за осъществени изпълнителни деяния и в двете форми. От една
страна частният тъжител посочва, че подсъдимият е разгласил позорно
обстоятелство за него – в жалба от 06.07.2020г. написал, че всеки ден като
минавал тъжителя покрай вратата на подсъдимия, той (тъжителя) го псувал
5

на майка без причина, а когато се случело да го водят на лекар или на лавката,
на връщане тъжителят бил спирал пред врата, където подсъдимия извършвал
престой на открито и започвал да псува всички, които се намират в карето,
както псувал и надзирателите. От друга страна посочва, че в същата жалба
подсъдимият е описал и отправени закани за изнасилване и убийство към
децата им. По същия начин, частният тъжител навежда твърдение и за
осъществено изпълнително деяние в двете форми в обясненията на подс. Ж.Г.
от 24.11.2020г. – като написал в тях, че на 22.11.2020г. чул частния тъжител
да обижда и псува на майка лишения от свобода Д. Н. П., както и че псувал
надзирател след като му направил забележка. Втората форма- да се заканва с
убийство на това лице и неговото семейство, като преди това се заканил с
извършване на престъпление – изнасилване на неговата дъщеря.
От събраните по делото доказателства посредством коментираните по -
горе такива, не се установява извършване на престъпление от страна на
подсъдимия. Преценявайки съдържанието на жалбата до ГД „Изпълнение на
наказанията“ и обяснението от 24.11.2020г., съдът намира, че в случая се
касае за възползване от страна на подсъдимия от правото да подава жалби,
сигнали, и то до съответния орган, когато намери, че са нарушени неговите
права, съответно да дава обяснения, когато му се изискат от тези органи. От
характера на сведенията в инкриминираните жалба и обяснение може да се
направи единствен извод, че в случая се касае за уведомление, базиращо се на
информация, с която подсъдимия разполага. От доказателствата по делото се
установява, че инкриминираната жалба от 06.07.2020г., подадена от подс.
Ж.Г. до Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, е подадена от
него след като същия, както и други лишени от свобода в зоната за повишена
сигурност се оплакали устно пред служители на затвора. Обясненията дадени
на 24.11.2020г. от подсъдимия касаят инцидент от 22.11.2020г., за което св.
М. е сигнализирал началника на затвора с докладна от 23.11.2020г., и които са
изискани от него за обяснение на случая, доколкото същият е свидетел на
конкретни факти и обстоятелства. Съдържанието на изразите в
инкриминираните жалба и обясненията не налагат извода, че в конкретния
казус се цели да бъде приписано престъпление, а се цели извършването на
съответна проверка и то от компетентен за това орган. Предвид на това
настоящата инстанция приема, че процесните жалба и обяснения са подадени
на основание на регламентирана от закона процедура и посочените твърдения
в тях не сочат приписване на престъпление. Нещо повече, подсъдимия е
упражнил правото си съответния орган да разгледа отразената в тях
информация. Целта на посоченото и прието от тъжителя като разгласяване на
клеветнически твърдения не е подсъдимия Г. да накърни репутацията му,
както сам тъжителят е приел, а единствено да упражни правото да подава
жалби, да докладва нередности и да търси помощ от страна на компетентните
органи, когато приема, че са нарушени правата му, както и да даде обяснения
на възприетото от него, когато са му поискани такива.
На следващо място, налице е и друго основание за оправдателната
6

присъда – инкриминираните фрази не попадат в обхвата на престъплението
„клевета“, тъй като чрез тях е реализирано правото на свободно изразяване на
мнение, гарантирано от ЕКПЧ и Конституцията на Република България.
Европейският съд по правата на човека в своята практика е посочил, че
твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се
разглеждат като „разгласяване“ на клеветнически твърдения, тъй като техните
автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се
отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват
нередности или да търсят помощ от страна на властите. В случая се касае за
упражнено право на жалба с описание на обективно възприети действия на
другиго, с обективната увереност, че те са неправомерни и действително
извършени. Видно е от финалната част на инкриминираната жалба е, че
подсъдимия е ангажирал вниманието на държавните органи конкретно и
единство до вземането на мерки, тъй като счита, че именно те имат
необходимия капацитет.
На следващо място, за да е налице съставомерност на деяние по чл.147,
ал.1 от НК, следва да се твърди обстоятелство, което е неистинско , което е
свързано с личността на пострадалия и е укоримо от гледна точка на
обществено приетите правила на поведение и норми. В този аспект
ангажираните събраните по делото доказателства установиха, че
действително частния тъжител е извършил описаните в инкриминираните
жалба и обяснения обстоятелства.
За съставомерността на едно деяние е необходимо да са налице всички
признаци и от субективна страна. Съставът на престъплението клевета е
свързан с умишлено унижаване честта на другиго, с умишлено засягане на
неговото достойнство. При клеветата е необходимо деецът да съзнава, че
довежда до знанието на трето лице неистински позорни за другиго
обстоятелства или му преписва престъпление. В конкретния случай не са
налице данни, които да обективират наличието на умисъл у подсъдимия да
разгласи позорни обстоятелства, касаещи частния тъжител или да му препише
престъпление. В конкретния случай, от доказателствата не се установява
наличието нито на интелектуалния, нито на волевия момент, изпълващи
заедно съдържанието на предвидената в закона субективна страна на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК. В инкриминираните жалба и
обяснения, подсъдимият пресъздава лично възприятие на обстоятелствата,
както и в същия са конкретно посочени лицата, които са участвали в
твърдените от него незаконосъобразни действия от тъжителя. При наличието
на тези доказателства липсват основания да се счита, че при изготвяне и
подаване на жалбата и обясненията подсъдимия е знаел, че липсва извършено
престъпление. По делото не се събраха доказателства подсъдимият да е имал
за цел съзнателно да приписва на тъжителя И. престъпление. Следва да се
посочи, че в почти всички случаи, когато дадено лице се обръща за
съдействие към съответните органи, с която цели да се извърши проверка и
иска вземане на мерки за незаконосъобразност на посочените действия,
7

трябва по несъмнен начин да се докаже, че лицето е било наясно с
неистинността на твърдяно и въпреки това е сезирало съответните
институции. В настоящия случай не се установи случаят да е такъв.
Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на
предположения, поради по изложените съображения съдът призна
подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатите обвинения за това че:
На 06.07.2020 г. в гр. Б в жалба до Главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията” разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпление на
ИЛ. Х. ИЛ., като заявил в жалбата, че ИЛ. Х. ИЛ. всеки ден като минавал
покрай вратата на килията му го псувал на майка без да има причина за това, а
когато се случило да го водят надзирателите на лекар или на лавка, и на
връщане бил спирал пред вратата и където подсъдимият провеждал престой
на открито и И. започвал да псува на майка всички, които се намират в карето
и викал на надзирателя, който го охранявал „Старши, пусни ме вътре при тях
да ги избия“ и вместо да си промени поведението започвал да псува и
старшините, като се бил заканвал да изнасили и да убие децата им, което
представлявало риск както за него, така и за другите лишени от свобода и за
служителите от охранителния състав – престъпление по чл. чл.147, ал. 1 от
НК.
На 24.11.2020 г. в гр. Б в писмени обяснения дадени от подсъдимия Ж.
Г. Г. разгласил позорни обстоятелства и приписал на ИЛ. Х. ИЛ.
престъпление като твърдял, че чул ИЛ. Х. ИЛ. да обижда, псува на майка и
заплашва с убийство лишения от свобода Д. Н. П. и неговото семейство, а
дъщеря му преди да я убие щял да я изнасили многократно, че псувал
надзирател след като му направил забележка– престъпление по чл. чл.147, ал.
1 от НК.
По тези съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	2
Дата:	15 март 2022 г.
Съдия:	Стела Дянкова Бъчварова

Дело:	20214150200202
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 септември 2021 г.

Присъда по дело №202/2021 на Районен съд - Свищов

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите