РЕШЕНИЕ
Номер 260971 22.10.2020 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София
Чаушева
като разгледа докладваното от съдията
дело номер 16575 по описа за 2019
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Производството по
делото е образувано по иск
по чл. 150 от СК, предявен от С.С.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, като майка и законен представител иа
Ц.И.Г., ЕГН ********** и Б.И.Г., ЕГН **********, чрез адв. М.Б.,*** против: М.И.Г., ЕГН **********,***.
С Определение от 27.04.2016год. постановено по гр.дело № 60/2016год. по
описа на Районен
съд –Ц., граждански състав, влязло в сила на
27.04.2016год. е одобрена спогодба относно размера на дължимата
издръжка на двете деца – ищци в производството и М.Г. е осъден да плаща по 105 лв./сто и пет лева/
ежемесечно за всяко дете, което отговаряло на минимума на определената към онзи
момент минимална работна заплата за страната. За съжаление ответникът не изпълнявал задълженията си редовно и това
наложило събирането на издръжката чрез съдебен изпълнител. През 2018г. отново било заведено
производство срещу М.Г., като и този път страните постигнали извънсъдебно споразумение, по силата на ответникът се съгласи да
заплаща месечно по 140 лв, /сто и четиридесет лева/ за всяко дете. В резултат
на така постигнатото извънсъдебно споразумение и позовавайки се на добрите
намерения на ответната страна било прекратено съдебното производството. До
прекратяването му ответникът изпълнявал безпроблемно задълженията си, след
което обаче отново отказал да подпомага издържането на своите дъщери. Предвид,
че споразумението било извънсъдебно, то
последното не се ползва със сила на присъдено нещо и размерът на издръжката,
определен с него не може да се търси по изпълнителен ред, а меродавна оставала
издръжката, определена със спогодбата от 2016г., която е в размер на 105 лв. месечно
за всяко дете, и която била крайно недостатъчно за ежедневните грижи на две
деца.
С оглед изложените
обстоятелства ищцовата страна намира, че размерът на месечната издръжка,
определен със съдебната спогодба от 2016г. вече не отговаря на нуждите на децата,
както и на изискванията на закона. Минималната работна заплата за страната към
настоящия момент възлизала на 560 лв. месечно. Освен това средствата необходими
за издръжка на ищците нараствали с всеки изминал ден. По-голямото дете вече
било ученичка и това, от своя страна, водило до значително увеличаване на
разходите за дрехи, учебници, помагала, училищни пособия и т.н. Другото дете
също растяло, ходило на детска градина и това изисквало допълнителни средства,
които майката сама не можела да осигури. И двете деца имали нужда от посещение
при логопед. Тази медицинска услуга не се заплащала от Здравната каса. Ц. вече била в **** клас и неправилният говор затруднявал справянето й с
учебния материал. Работата с логопед винаги била съпътствана с работа с
психолог за по-ефективни резултати. Тази услуга не се поемала също от Здравна
каса. Два пъти в седмицата за двете деца на логопед и един път на психолог били
не по-малко от 120 лева седмично или 480 лева на месец, които майката не можела
да отделя. Освен това ищцата Б.Г. носила
очила. Като всички деца зимата боледували и имали нужда от хранителни добавки,
витамини и лекарства. Майката се грижила и за двете деца, което не й позволявало
да работи на пълен работен ден.
Ответникът М.Г., от своя
страна, работил и получавал трудово възнаграждение. През последните няколко
години продал и няколко от своите недвижими имоти, което обуславяло, че
последният има достатъчно средства и възможност за заплащането на по-голяма
издръжка, която да покрива нуждите на двете му дъщери, но въпреки това
неправомерно отказвал да поеме отговорност и да подпомага издържането им.
Предвид горепосоченото е направено искане съдът да постанови решение с което да увеличи размера на изплащаната от М.И.Г.
издръжка за всяко от децата от определената в момента от 105 лв. на 200 лв.
месечно, считано от завеждането на настоящия иск – 14.10.2019г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
такъв от
ответника
в про-изводството.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се спори, че Ц. М. Г. ЕГН **********
и Б. М. Г. ЕГН ********** са деца на С.С.С., ЕГН ********** и М.И.Г., ЕГН **********
Видно от представеното Определение от 27.04.2016год. постановено по гр.дело № 60/2016год. по
описа на Районен
съд –Ц., граждански състав, влязло в сила на 27.04.2016год. М.И.Г., ЕГН ********** бил
осъден да изплаща на децата си Ц. М. Г.
ЕГН ********** и Б. М. Г. ЕГН **********, чрез тяхната майка
и законен представител С.С.С.,
ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на по 105 лева за всяко от децата.
От изготвения социален доклад от ДСП – П., относно децата -
ищци в производството става ясно,
че е
проведена среща и разговор с г-жа С. в
жилището, в което живее с двете си дъщери. По нейна информация, бащата на
децата не живее в град П., продал е
жилището си и се е преместил в друг град. Г-жа С. споделя, че нямат сключен
граждански брак с г-н Г.. Живели са на семейни начала
от 2010г. Малко след като се е родила втората им дъщеря са се
разделили поради неразбирателство. Децата остават да живеят при майка си. По
думи на г-жа С., тя и бащата не поддържат контакт, рядко разговарят по
телефона. Г-н Г. през месец януари 2020г. е дошъл в град П. и се е видял с тях. По думи на г-жа С. през декември месец 2019г.
последно бащата е платил издръжка за децата си. по 105лв. на дете. Основни грижи за децата полага майката. Тя посреща адекватно базовите
им потребности. За децата са осигурени храна, дрехи и развлечения, съобразно
възрастта им. Г-жа С. споделя, че майка й и баща й, които живеят в същата
сграда, също помагат в отглеждането на двете момичета. Ц. и Б. спазват
необходимия режим за тяхната възраст. Личен лекар на
децата е д-р *****. Г-жа С.
заедно с Ц. и Б. живее в собствено жилище. Състои се от стая. хол с кухненски
бокс, баня и тоалетна. Момичетата спят при майка си в хола.
Г-жа С. споделя, че на по-късен етап ще обзаведе другата стая за момичетата. Г-жа С. казва, че работи като ****** в *****. Получава минимална работна заплата и месечни помощи
по чл.7 от ЗСПД за двете деца. Майката споделя, че бащата не плаща редовно
издръжка за децата си. По нейна информация последно през месец декември 2019г.
е платил по 105лв. на дете. Г-жа С. споделя, че бабата и дядото
на децата по бащина линия са починали. Момичетата поддържат връзка с роднини по
майчина линия. Б. е в предучилищна
група в ******. Ц. е
ученичка в ***** клас в *****. Тя редовно
посещава училище. Момичетата имат приятелски кръг и общуват е връстниците си. Момичетата са емоционално привързани към майка си и към баба си и дядо
си по майчина линия. Живеят в стабилна семейна среда. Контактът между бащата и
децата не е наблюдаван от социален работник. Г-жа С. споделя,
че сама отглежда дъщерите си и сама взима решенията свързани с тях. По нейни
думи тя не общува с
бащата по въпроси свързани с децата.
По делото съществуват
писмени доказателства касателно доходите
на ответника и баща на ищците- М.И.Г. ЕГН ********** от които е
видно, че лицето: Няма
регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се
лице. Няма участие в дружества. Няма подадена ГДД но чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2018
г. и 2019 година. По информация от централизирана база данни „Справки
по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ“ за лицето има данни за изплатени суми от
фирми през 2018 г.в размер на 100 лева. Собственик е на земя и сгради,
находящи сев гр. П. Притежава 3 МПС-та.
За майката на децата - С.С.С.. ЕГН **********, съгласно справка от НАП – П. е , че за лицето: Няма данни за упражнявана от лицето търговска дейност; Няма подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от
Законът за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2018 г. и
2019 г. Няма данни за изплатени доходи, различни от трудови правоотношения и
пенсии, съгласно справка по чл.73 от Законът за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2018 г. и 2019 г. Лицето работи като ****
и получава средно брутно
възнаграждение от работна заплата
в размер на около 780 лева.
Притежава 2 апартамента в П. и в гр. П.
и не притежава МПС-та.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните
правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата издръжка.
Същата е присъдена преди близо 4 години
и половина. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на децата.
Освен това съществува промяна на
икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно деца на тази
възраст да бъдат издържани с определените преди близо 5 години средства – по
105 лева за всяко от децата - издръжката,
която ответникът е осъден да
плаща. Понастоящем
минималната издръжка за
едно дете месечно
е в размер на 152.50 лева,
от което е видно, че
присъдената понастоящем издръжка за всяко
от децата е с близо 50 лева под
минимума. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на
децата. От друга страна
няма информация и доказателства бащата на децата да полага грижи за
други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно дете.
Съдът приема, че бащата на децата е
млад, здрав и в трудоспособна възраст и
е на мнение, че същият е в състояние да
реализира месечен доход над
размера на средния за страната такъв. Същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието
на децата, и становището на съда е, че издръжката,
която в момента заплаща бащата на
децата е изключително ниска, не само заради изминалия период от време и нарасналите нужди
на децата, но и заради факта, че към момента минималната
издръжка за едно дете е в размер на
152.50 лева.
При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на децата
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че двете
деца имат нуждада получават, а
двамата родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер
на около 320 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи
нужди, включително и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, за учебни пособия, за екскурзии,
организирани от училищата, както и за задоволяване на здравословните проблеми и
необходимите за това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се
има предвид, че децата живеят при майката и същата полага ежедневни грижи
за тях. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 200 лева месечна издръжка за всяко от децата си, а останалите 120 лева следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото отглеждане на децата.
Ето защо искът за
увеличение на издръжката се явява
основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето Ц. и сумата от 200
лева за детето Б., начиная от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2019г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, няма задължения
към други непълнолетни лица, ще може да заплаща издръжка в този
размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата от 273.60 лева (двеста,
седемдесет и три лева и шестдесет стотинки)– държавна такса върху увеличения
размер на издръжката /190 лв. х 36 месеца х 4%/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 лева / сто лева/ по сметка на Районен
съд – Пловдив, заплатен от бюджета на съда
хонорар за назначаването на особен представител на ответника.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е
претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да
получи заплащане на сторените от него
такива съразмерно на уважената част от иска. Такива съдът констатира да
са направени от
ищцовата страна и те да са в размер на 300 лева – заплатен адвокатски
хонорар за един адвокат. Следва ответникът да
бъде осъден да заплати посочената сума на ищците, доколкото искът е
уважен изцяло.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Определение от 27.04.2016год. постановено по гр.дело № 60/2016год. по
описа на Районен
съд –Ц., граждански състав,влязло в сила на 27.04.2016год., месечна издръжка, дължима от М.И.Г., ЕГН ********** на малолетните деца Ц. М. Г. ЕГН ********** и Б. М.
Г. ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител С.С.С., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 105 лева /сто и пет
лева/ на по 200 лева (двеста лева) месечно за всяко едно
от децата, считано от 14.10.2019г. до навършване на пълнолетие от децата
или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.И.Г.,
ЕГН **********
да заплати по сметка на Районен съд-
Пловдив сумата от 273.60 лева (двеста, седемдесет и три лева и шестдесет стотинки)–
държавна такса върху увеличения размер на издръжката /190 лв. х 36 месеца х 4%/.
ОСЪЖДА М.И.Г.,
ЕГН **********
да заплати по сметка на Районен съд-
Пловдив сумата от 100 лева (сто лева)– заплатен от бюджета на съда хонорар за назначаване на
особен представител на ответника.
ОСЪЖДА М.И.Г., ЕГН ********** да заплати на Ц. М. Г. ЕГН ********** и Б. М.
Г. ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител С.С.С., ЕГН ********** направените от последните разноски в производството в
размер на 300 лева /триста лева/ - заплатено
възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.