Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260033 10.11.2020 г. град
Хасково
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд Наказателно отделение
на петнадесети септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
при
секретаря Петя Делчева
и
в присъствието на прокурора Дарина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА
ВНОХД № 95 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно по чл. 318 и
сл. от НПК.
С Присъда № 55 от 17.12.2019 година, постановена по НОХД
№ 517 по описа за 2018 година на Районен съд Р Димитровград, подсъдимият А.Д.М.,
р. на *** *** и живущ ***, ******
гражданин, с ****** образование, ******, ********, ******, с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 14.06.2014
г. в гр. Д., чрез пробождане с метална вила,
причинил тежка телесна повреда на А.В.Д. ***, изразяваща се в постоянна слепота
с лявото око, дължащо се на разкъсна рана на лявото око с пролабиране или
загуба на вътрешноочни тъкани Р престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, като на основание чл. 12, ал. 4 от НК не го наказал.
Съдът се произнесъл по
въпроса за веществените доказателства, които били отнети в полза на държавата и
като вещи без стойност разпоредил унищожаването им.
С присъдата, в тежест на
подсъдимия М., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, са възложени направените по
делото разноски, като е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Р Хасково
сумата в размер на 491 лева, и по сметка на Районен съд Р Димитровград
сумата в размер на 1 282,59лева.
Недоволен от така
постановената присъда е останал представителят на държавното обвинение Р
прокурор при РП Р Димитровград, който я протестира в срок с доводи за нейната
неправилност и необоснованост по отношение на извода на първата инстанция
деянието да е извършено при условията на превишаване на неизбежна отбрана,
породена от уплаха или смущение. Моли въззивната инстанция да измени атакуваната
присъда като наложи на подсъдимия наказание за извършеното от него деяние. По реда на чл. 320, ал. 4 от НПК
прокурорът е депозирал допълнителни писмени изложения, в които сочи, че предвид
обективните действия на подсъдимия по нанасяне на два удара върху пострадалия с
носената от него вила Р един в областта на главата и един в областта на ръката,
не можело да се приеме, че същите се дължат на уплаха или смущение, тъй като
съзнавал характера на извършваните от него действия, защото подс. М. и роднините
му били тръгнали към пострадали Д. и **** му.
Недоволен от постановената
присъда останал и частният обвинител А.В.Д., който я обжалва в срок. Станалото
причинило влошаване на здравословното му състояние и повлияло на финансовото му
такова. Той, **** му и **** му били посрещнати от
тълпа, въоръжена с брадва, вила и коса.
Окръжна прокуратура Р Хасково изпраща представител,
който не споделя виждането на представителя на районна прокуратура и моли за
потвърждаване на атакуваната присъда.
Частният обвинител се явява пред настоящата инстанция
и моли за наказването на подсъдимия и взема становище по индивидуализацията на
наказанието, претендирайки такова глишаване от свободаТ.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият А.Д.М. се
явява. Явява се и защитникът му адв. Р.. Всички доказателства по делото, вкл. и
заключението на вещото лице по назначената пред втората инстанция експертиза,
се явявали обективен израз на уплахата и смущението, при които действал подсъдимият,
посочвайки изстрелите, мястото на произвеждането им, присъствието на
семейството на подсъдимия и правилен бил изводът на районния съд по отношение
на субективния елемент. Моли за потвърждаване на присъдата. Подсъдимият в своя
защита, а и в последната си дума застъпва становище за своята невинност.
Пред въззивната инстанция, по искане на държавното обвинение, а и по
свой почин с оглед пълното и всестранно изясняване на делото от фактическа
страна, назначи съдебно психиатрична и психологична експертиза.
Хасковски окръжен съд, като взе предвид депозираните жалба и протест,
съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на
основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт,
намира следното:
Производството пред РС Р Димитровград е образувано по внесен от РП-Димитровград
против А.Д.М. за престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2 от НК и приключило с осъдителна присъда, с която
подсъдимия е признат за виновен по вмененото му престъпление, но не е наказан
на основание чл. 12, ал. 4 от НК, тъй като поради уплаха и смущение е превишил
пределите на неизбежна отбрана.
Постъпилите протест и въззивна жалба са допустими, като подадени от
процесуално легитимирано по чл. 318, ал. 1 и респ. ал. 4 от НПК. Разгледани по
същество са изцяло неоснователни.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че подс. М.
е многократно осъждан. През 2008 г. бил предсрочно условно освободен от
останалата част на изтърпяване на наказание глишаване от свободаТ и след
излизането си от затвора се установил със семейството си в гр. Д., ул. гБ.Т № **, ап.*, кв. М.
Започнал да се занимава с отглеждане на едър рогат добитък.
Жилището, което подсъдимият обитавал представлявало двуетажен блок, с
един вход. Около блока имало обработена площадка, затревена и с настилка от
четири реда бетонови плочки около самия блок, а в частта от нея, находяща се на
юг, роднините на М. стояли в топло време отпочиващи на столове.
Апартаментът се намирал на втори етаж, с изложение юг Р изток Р запад,
като от южен и източен прозорец имало пряка видимост към посочената площадка.
Блокът бил разположен на възвишение, като приблизително 20- 30 метра от
източната му стена, в посока изток имало изход към минаващата южно от блока
улица гБ.Т. Този изход представлявал бетонно стълбище, състоящо
се от две серии стъпала - първата шест на брой, площадка и после още 4 стъпала,
след които започвала площадката в околоблоковото пространство, обитавана от М.
и неговите роднини. Ширината на това стълбище била приблизително около 2 метра,
а цялото разстояние не по-малко от 10 метра. Същевременно стълбището отстрани
било обрасло с буйна храстовидна растителност, която по същество представлявала
пречка за лица, които се намират от южната страна на блока да възприемат качващ
се по стълбите човек, до момента в който не се премине стълбището и не се навлезе
на околоблоковото пространство.
Същевременно на ул. гБ.Т от южната ѝ
страна имало двуетажна сграда с тапицерски цех на втори етаж, а на първи етаж,
в западната част се намирал хранителен магазин, познат като гН.Т. Сградата имала колонада с арковидно подпокривно
открито пространство, в западният край се намирало пространство пред друг
магазин гР.Т, където били изкарани столове и
маси, на които посетители на друг търговски обект обичайно отсядали. Те се
намирали на разстояние от около 50 м. от входа на магазин гН.Т и от тях имало пряка видимост към входа. Откъм
улицата, северно от тази сграда имало широк тротоар и две стъпала, които водели
към паркинг. Входът на магазина се намирал на около 30 метра от описаното
по-горе стълбище, достигащо до блока на М., като за целта трябвало да се
премине през паркинга и улицата. На арките над входа на магазина били поставени
две камери, осигуряващи запис с цел охрана. Към 14.06.2014 г. от северната
страна на улицата и източно от стълбището, водещо до блока на М., имало
поставен контейнер за смет.
Подсъдимият М. познавал ****** - свидетеля
С. Д. и
частния обвинител А.Д., както и **** им Р св. В. Д..
Двете семейства преди инкриминирания инцидент нямали конфликти и пререкания.
Така на инкриминираната дата Р 14.06.2014 г., св. В. Д.,
както обичайно, се отправил с лекия си автомобил към магазин гР.Т, където пиел кафе със свои познати, между които и
св. С., с когото се познавали отдавна покрай общото хоби Р риболова.
Допълнително имал и уговорка със ******** си Р С. и А. Д. да ги чака до
магазин гР.Т, за да отидат заедно в
собствената им черешова градина.
Така, след 10:00 ч сутринта на същата дата В. Д. спрял колата
на паркинга на улицата и седнал на масата при св. С., който го очаквал. След като си взел кафе, опитал да
запали цигара, но запалката му не палела и затова се отправил към магазин гН.Т, за да си купи нова.
На входа на магазина се
разминал със св. Д. Щ. Р **** на подсъдимия,
който бил в магазина с ***** си Р св. А. Щ., а отвън бил **** му Р покойният вече св. Д. Щ. Р **** на подсъдимия, починал на **.**.**** г. , и св. А.
К. Р ****** ****** на кв. М.
и кв. В.
Докато св. В. Д. и св. Д. Щ. се разминавали, последният тъкмо бил изял купения от
него банан и хвърлил обелката му на земята. Това направило лошо впечатление на
св. Д., тъй като кошът за боклук бил наблизо и той направил коментар за
постъпката му. Направената забележка подразнила св. Д. Щ. и между
двамата възникнала препирня, съпътствана с обиди и псувни. Последвала дори остра
реакция от страна на св. Д. Щ., в разправията се намесили още и ******* му- св. Д.
Щ. и св. Щ. и продължили
да си разменят реплики на висок глас. По време на този конфликт се стигнало и
до физически сблъсък, при който св. Д.
Щ. успял да нанесе лек удар по св. В. Д..
В това време подсъдимият М. и **** му Р
св. Д. Д.,
се намирали в апартамента, а прозорецът бил отворен. Тъй като дочули кавгата,
разпознали гласовете на своите роднини и заедно слезли от вкъщи и се отправили
към магазина. Св. Д. Д. вървял след **** си и между другото взел в ръце оставена пред блока
вила. На место отишли около 10:20 часа, подс. М. се намесил в разпрата, за да я
предотврати и успял да отдели роднините си от св. В. Д., изгонил **** си, като му забранил да се намесва предвид и носената
от него вила. Непосредствено след това се намесил и св. К., който влязъл в кратък спор с подсъдимия по повод разразилият
се скандал. Към оформилата се от тези лица група се присъединил и св. А. А. Р ******
на ***** на Т. А., който се поинтересувал
за какво става въпрос.
Впоследствие спорещите лица
се разделили, като групата роднини на подс. М. се отправила към блока си и след
като се изкачила по стълбите, се установила на блоковото пространство.
Св. В. Д. пък отишъл до колата си, облегнал се на нея и
започнал да говори по телефона. След кратко време, на място първо дошъл с
колата си св. С. Д. и паркирал в близост до автомобила на **** си. Последният му разказал накратко за случилото се.
В това време пристигнал и частният тъжител А.Д..
Разказът на **** им провокирал двата ******, които решили да потърсят саморазправа с фамилията на
подс. М.. Св. С. Д. извадил в ръка притежавания от него газ-сигнален
пистолет гZORAKI - MOD.914Т, сер. № ******,
кал. 9х22 мм и възпроизвел на място изстрел с него. Пострадалият А.Д. извадил
от колата си 1 бр. метален прът с дължина 63 см и дебелина 2 см диаметър, обвит
в кафяво на цвят тиксо, и черен на цвят нож с назъбена горна част и обща
дължина от 38 см, докато **** му държал в
ръка пистолета и заедно се отправили по стълбите към блока на подсъдимия. **** им, по-бавен от тях, отворил багажника, за да извади
от там метална кука от около 80 см и тръгнал след тях.
В това време пред блока, от южната му страна, били подс. М., **** му - св. Д. Щ., ******* им - св. Д. Щ. и св. Щ., св. Я. М. - ****** на подсъдимия, св. Т. А. Р фактическа
съжителка на подсъдимия, съседката св. Р., а освен това имало и деца. В близост до тях имало
инструменти - вилата, която преди това св. Д. Д. носел,
брадва и коса, останали от предходния ден.
Когато братята Д. заедно
изкачили стълбите и стъпили на предблоковото пространство, тогава били
възприети от групата лица Р роднини на подс. М. и последните възприели, че
частният тъжител А.Д. носи тръба и нож, оценили същото като нападение срещу тях.
Тогава затова подс. М. грабнал вилата, св. А. А. Р брадвата, а
св. Д. Щ. - косата. ****** Д. отправяли
на висок глас заплахи и обиди към М. Придвижвайки се бързо, ****** Д. се приближили
до югоизточната част на блока Р в близост до групата на М. и св. С. Д. възпроизвел поне три изстрела с газовия пистолет. Именно
тези изстрели дали повод на М., А. и Щ. да се насочат към Д. В тази обстановка подсъдимият М.,
възприемайки изстрелите и приближаващите се С. Д. с пистолет,
съответно пострадалия А.Д. с тръба, се изплашил и нанесъл хаотично удар с
вилата към лицето на А.Д., който носел слънчеви очила. Ударът счупил лявото
стъкло на очилата и попаднал в областта на лявото око на пострадалия А.Д..
Веднага след това подсъдимият пробол пострадалия Д. и в дясната ръка. Същевременно
А.Д. хвърлил ножа, който държал в ръка, по групата на М., но не успял да уцели никого. Същевременно Щ. направил неуспешен опит да удари св. С. Д.,
а А. възприел качващият се по стълбите **** на Д. Р св. В. Д.,
който носел в ръка куката и го подгонил. В настъпилата размяна на удари С. Д.
изпуснал пистолета, а А.Д.- тръбата. Жените започнали да хвърлят камъни и тухли
по Д. и ударили С.
Д. и В. Д. по главите.
Д. отстъпили назад и успели да слязат
от стълбите, като в това време В. Д. бил
застигнат от св. А., който започнал да го удря с
брадвата по главата и гърба. През това време двамата му сина се намесили и го
отстранили от св. А. Групата на М. се разположила
на улицата до стълбите, заплашвайки Д. с
нападения, крещели и ги обиждали. Последните успели да отидат до колите и
напуснали местопроизшествието. Така конфликта приключил около 10:40 часа.
Пострадалият А. и В. Д. се качили в колата на последния, а С. Д. в
своята и се отправили към бившата болница гМ.Т в гр. Д., за да
потърсят медицинска помощ. В това време А.Д. успял да се свърже с тел. 112, за
да търси медицинска помощ, като осведомил оператора, че били нападнати и че не
виждал с едното си око. Тъй като му прилошало, спрял до първата автобусна
спирка, за да изчака линейка. Когато тя пристигнала, на место дошъл и приятел
на св. А.Д., който откарал пострадалия до болницата в гр. Д. Оттам,
впоследствие, бил откаран в болница в гр. Х. с линейка, където и било започнато лечение,
включително и хирургично.
Св. К. възприел края на конфликта, при
който В. Д.
бил ударен с тухла, а през това време св. А. го удрял с
брадвата. Първоначално не успял да реагира, но в последствие набрал тел. 112 и
сигнализирал за побоя. На сигнала се отзовали св. Б. Х. Б. и
св. К., които дошли, след като вече конфликтът бил
приключил. Св. Б. събрал сведения от св. К.
Повикан бил и от роднина на М., която му показала струпани на купчина нож,
метална тръба и кука, хвърлени встрани
от блока. Останали да охраняват района, а на място дошла група по извършване на
следствени действия.
В 13:30 часа започнали процесуално-следствени действия по оглед на
местопрестъплението, изготвен бил протокол за това, за което бил съставен и
фотоалбум, били приобщени като веществени доказателства вещи, имащи значение за
разследването.
След процесния случай М. били уплашени,
тъй като Д. имали репутацията на хора, които
можели да упражнят насилие спрямо тях. По тази причина св. А., подсъдимият М. и св Д. отишли да работят в Р Г. при свои роднини- св. А. и А..
Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, след запознаване с медицинската
документация за А.В.Д., се установява разкъсна рана на окото с пролабиране или
загуба на вътреочни тъкани и прободна рана на левия лакът. Тези увреждания били
причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и можели да се получат
при нараняване с метална вила за сено, по начин и при обстоятелства като
процесните. При разпита си в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК, експертното
лице д-р Е. посочва, че в процесния случай загубата на окото
станала мълниеносно и в момента на удара окото спряло да вижда. Това не пречело
на другото да вижда, но в настоящото било разкъсване на очна ябълка, т.е.
всички сетивни анализатори, които били високо снабдени с много нервни очертания,
които ги правени високо чувствителни и на болка, и върху психиката на човека и
в случая способността му да се овладее, за да не страда адаптацията. Трябвало
време здравото око да поеме функцията и на загубилото се око. Необходимо било
да се пренастрои дори и мозъкът, за да може да трансформира възприятието от
единия анализатор с възприятия за две, за което се изисквало време. Известно
било още понятието гзагуба по симпатичностТ, т.е. здравото око започвало да
страда и след време ослепявало. Не посочва колко време било нужно за адаптация,
тъй като било различно за всеки човек. Загубата на едното око била 50 % от
зрението, т.е. в настоящия случай била загубена 50% зрителна функция. Вещото
лице допълва още, че разкъсването на очната ябълка не представлявало увреждане,
което да доведе до количествена промяна в съзнанието, сътресение или
травматичен шок, нещо което би препятствало пазене на равновесие, невъзможност
да се движи, да не може да ходи.
По делото, в хода на съдебното следствие пред районния съд, е назначена
допълнителна съдебномедицинска експертиза. В заключението си вещото лице, след
запознаване с документацията и извършен преглед на частния тъжител А.Д.,
посочва, че същият е получил разкъсна рана на очната ябълка с пролабиране или
загуба на вътреочни тъкани на лявото око, последващи възпаления Р иридоциклит и
гноен ендофталмит с отлепване на ретината и последваща фтиза на лявото око.
Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд тъп
предмет и можели да се получат при нараняване с метална вила за сено по начина
и при обстоятелствата, описани в делото и в медицниската документация. При
разпита си в съдебно заседание, вещото лице допълва още, че Д. бил загубил
окото си и към момента на изготвяне на заключението очната ябълка била с
променена конфигурация и пострадалият бил с дефинитивна слепота. Такова
увреждане не можело да се получи при удар с ръка.
В хода на ДП е била назначена още и видеотехническа лицево-идентификационна
експертиза. Видно от заключението на експерта, прегледал видеозаписи от
охранителни камери за видеонаблюдение на хранителен магазин гС.Т, находящ се в гр. Д., ул. гБ.Т. При прегледа
на видеофайловете, обхващащо период от 10:39:25 ч до 10:40:20 системно време на
14.06.2014 г, се наблюдавали общо осем лица, от които едното от видим женски
пол, а останалите от видим мъжки. Две от лицата от видим мъжки пол стояли срещу
останалите шест и отстъпвали, движейки се назад. Едното от лицата държало във
всяка от ръцете си предмет с линейна форма. Второто лице падало на земята при
движението си назад, ставало веднага и не държало предмети в ръцете си.
Останалите шест лица вървели напред, като някои извършвали движение, подобни на
хвърляне с ръка на предмет в посока на двете лица. От шестте лица едно Р средно
охранено, от видим мъжки пол без горна дреха и с видимо син с ¾ дължина
панталон държало в ръцете си предмет, подобен на вила с дълга дръжка и
извършвало с него движения във въздуха, подобни на удари напред и встрани,
Друго от шестте лица, над средно охранено, от видим мъжки пол, без горна дреха
и с видимо син с ¾ дължина панталон държало в ръцете си предмет, подобен на
коса с дълга дръжка и извършвало с него движения във въздуха, подобни на удари.
Наблюдавало се и лице от видим мъжки пол, с под средната степен на охраненост,
облечено в тъмна горна дреха с къс ръкав и видимо син с ¾ дължина панталон,
което лице било подобно на лице, наблюдавано в периода от 10:20:46 ч до
10:21:39 и извършало движения,
подобни на хвърляне с ръка на предмет. След това всички лица, движейки се
напред, излизали от полезрението на камерата. Не се наблюдавали лица, които
извършват действия, подобни на удряне на друго лице или лица с вила. В края на
този период отново се наблюдавали шестте лица Р пет от видим мъжки и едно от
видим женски пол, като се движели в обратна на първоначалната посока. Едно от
тях Р средно охранено, от видим мъжки пол, без горна дреха и с видимо син с ¾
дължина панталон, държало в себе си предмет, подобен на вила с дълга дръжка.
Друго Р над средно охранено, от видим мъжки пол, без горна дреха и с видимо син
с ¾ дължина панталон, държало в ръцете си предмет, подобен на коса с дълга
дръжка. Експертът посочил още, че не било възможно идентифициране с методите на
лицево-идентификационна експертиза на лицата, записани в изображенията във
видеофайловете.
В хода на съдебното следствие пред районния съд била назначена
видеотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че е извлечен
снимков материал за периода на системно време от 10:38:00 до 10:39:23 ч.
По делото, в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, е
била изготвена съдебно-балистична експертиза, като заключението на вещото лице
е обективирано в Протокол № 24 от 30.10.2019 г. Експертът посочва, че с
изследвания газ-сигнален пистолет гZORAKI-MOD .914У, със сериен №, с вид ******, кал. 9х22 били възпроизвеждани изстрели, като същият
бил годен за стрелба с газ-сигнални патрони кал. 9х22. Вещественото
доказателство 3 бр. гилзи били от газови патрони кал. 9х22, какъвто бил
калибърът на изследвания пистолет. Представените на вещото лице три броя гилзи
не можели да бъдат изстрелвани повече, тъй като вече били изстреляни.
Изстреляните 3 бр. гилзи били изстреляни от същия посочен и изследван от
експерта пистолет.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд бил проведен
следствен експеримент по реда на чл. 166 и сл. от НПК, от който се установило,
че 29,3 секунди било времето, през което подсъдимият докато бил на втория етаж
и видял пострадалия, е слязъл отгоре и достигнал до мястото, където твърдял, че
за първи път имал видимост към борещите се.
Пред първоинстанционния съд, в хода на съдебното следствие, е била
назначена съдебно-психиатрична експертиза. Видно от заключението ѝ, подсъдимият
М. действал в състояние на обида и раздраза, породено от предхождащите
инкримирания инцидент действия Р конфликта между неговия **** Д. Щ. и В. Д. и от факта, че С. и А. Д. отишли да търсят сметка на М. на по-късен етап с отявлено агресивна тенденция
(въоръжение с огнестрелно и хладно оръжие). Налице били предпоставки за появата
на физиологичен афект, но и такива в противна насока. Фактът, че св. Д. Щ. и роднините
му, включително подс. М., разполагали с пособия, които можели да ползват като
оръжия, говорело в известен смисъл за очакване на подобен развой на събитията
(предстоящата проява на агресия) и само по себе си това включвало обмисляне и
предвиждане на ситуацията, а не спонтанна реакция, водена изцяло от емоциите,
поради което и експертът приел, че не било налице състояние на физиологичен
афект към момента на деянието. При разпита си в съдебно заседание по реда на
чл. 282 от НПК, вещото лице посочва, че в настоящия случай ситуацията
предполагала проява на физиологичен афект, но предвид останалите известни по
делото обстоятелства, такъв не бил настъпил.
Видно от заключението на вещите лица по назначената пред настоящата
инстанция съдебно-психиатрична и психологична експертиза, не може да се
установи категорично дали подсъдимият е бил в състояние на гфизиологичен афектТ.
Агресивното поведение на пострадалия и неговите роднини, по данни на
подсъдимия, го поставило в положение да защити близките си. В личностните
характеристики на подсъдимия не са били установени агресивни нагласи, като
телесна агресия била проявена само в 30%, т.е. само три отговора съвпадали с
ключа на теста по тази скала. В психологичен аспект афективното напрежение с
негативен тон създавало бързо натрупващ се заряд от психична енергия, който не
можел да бъде задържан и бил пренасочван към енергитичните преливници на
фантазията и вегетативните ефекторни пътища, а се гизливалаТ в мощна
двигателно-действена акция с автоматизиран характер. Установено било, че
ситуативната и личностна тревожност при подс. М. били над нормата за мъже със
средно образование от българската популация. Самият той споделял, че се бил
гизплашилТ да не убият някого от близките му след като чул изстрелите от пистолет. С оглед
характеристиките на ситуативната тревожност, било възможно лицето М. по време
на конфликта да е бил в състояние на уплаха и смущение. Нивото на ризилиънс
(психична устойчивост) на личността му било високо и това би му помогнало да се
справи с последиците от негативните преживявания. При разпита си вещото лице
д-р Д. посочва, че обичайно изследвала и психичната устойчивост при изследване
на тревожност. При подсъдимия се наблюдавало страх да не се върне отново в
затвора, защото имал негативни емоции в личността, свързани с това отново да
попадне в затвора.
Така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен
съд Р Хасково възприе въз основа на събрания в хода на съдебното следствие и
досъдебното производство доказателствен материал, а именно чрез събраните
гласни доказателства посредством обясненията на подсъдимия М., разпитите на частния
обвинител А.В.Д. и на свидетелите Б. Х. Б., Т. З. Т., Г. М. М., З. К. Я. Р **** ****** на подсъдимия, С. В.Д. Р **** на частния обвинител, В. С. Д. Р **** на частния
обвинител, Д. Д. Щ. Р **** на подсъдимия, Я. Д. М. Р ***** на
подсъдимия, Т. Д. А. Р фактическа съжителка на подсъдимия, Д. А. Д. Р *** на
подсъдимия, както и от показанията, дадени от него в хода на ДП, прочетени по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, св. С. Е. С., св. А. П. К., св. Н. Д. А. Р
********** на подсъдимия, св. В. В. А. Р *** на
подсъдимия, св. Т. М. Р., св. К. Г. К., св. А. Д. Щ. Р ****** на подсъдимия, както и показанията ѝ дадени в хода на
ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, св. Д. А. Ч., както и дадените от него показания в хода на ДП,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, св. А. М. Е., св. К. И. К., св. А. А. А., както и дадените от св. Д. М. Щ. показания пред органите на ДП, прочетени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, заключението на вещото лице д-р Е. по назначената в хода на ДП съдебномедицинска
експертиза и проведения му в съдебно заседание разпит по реда на чл. 282 от НПК, заключението на вещото лице по назначената пред районния съд допълнителна
съдебномедицинска експертиза Р д-р И., както
и разпита ѝ в съдебно заседания пред районния съд по реда на чл. 282 от НПК, заключенията
на вещото лице Ц. по назначените Р в хода на ДП видеотехническа
лицево-идентификационна експертиза и в хода на съдебното следствие пред
районния съд допълнителна видеотехническа експертиза и разпитите му пред
районния съд в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК, заключението на
вещото лице по назначената съдебно-балистична експертиза, заключението на
вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза и разпита на вещото
лице в съдебно заседание пред районния съд по реда на чл. 282 от НПК, заключението
на вещите лице по назначената пред настоящата инстанция съдебно-психиатрична и психологична
експертиза и разпита им в съдебно
заседание по реда на чл. 282 от НПК, от извършения от районния съд оглед на
местопроизшествието, извършен по реда на чл. 155 от НПК, в присъствието на св.
К. и Д. Щ., за което е съставен и фотоалбум, проведения от
районния съд следствен експеримент по реда на чл. 166 от НПК, оглед на
съдържанието на оптичен диск Р видеофайлове, събраните в хода на ДП
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и предявените, на
основание чл. 284 НПК, на страните веществени доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка е била напълно
изяснена от страна на първоинстанционния съд. Съставът на районния съд е
положил необходимите усилия, поради което неговите констатации от фактическа
страна се подкрепят от събраните по делото доказателства и липсват основания за
коригирането ѝ от въззивния съд.
Настоящият състав споделя направения от районния съд
правилен, пълен и всеобхватен анализ на доказателствата по делото, при
съблюдаване на нормите на чл. 13 и чл. 107, ал. 5 от НПК и при правилна оценка
на доказателствените средства, както поотделно, така и в съвкупост. Настоящият
състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло изводите на районния съд за
изводимите от доказателствените източници по делото факти и обстоятелства,
касаещи предмета на доказване досежно авторството и механизма на деянието,
извършено от подсъдимия М.. Следва да се отбележи засилената процесуална
активност на състава на районния съд, прибягнал до множество от предвидените в
НПК доказателствени способи, за да разкрие в цялост обективната истина по
делото. Въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря вече изложените от
контролираната инстанция пространни и всеобхватни изводи по отношение на
доказателствата по делото, тъй като е съгласен. От друга страна, липсва и спор
по делото пред настоящата инстанция относно авторството и механизма на
деянието.
Присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка, е постановена при
спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и
законосъобразност.
Установените факти и
обстоятелства, посредством събрания по делото доказателствен материал,
безусловно от обективна и субективна страна субсумират състава на
престъплението, за което подс. А.М. е предаден на съд от прокурора, тъй като
няма спор, че процесното нараняване е тежка повреда по смисъл на чл. 128, ал. 1
от НК, тъй като е причинена постоянна слепота на едното око на пострадалия А.Д.,
като са съобразени задължителните
указания на Пленума на ВС, изложени в т. 2 на Постановление № 3 от 27.11.1979
г. От
субективна страна, подсъдимият е действал при условията на евентуален умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал,
че с действията си може да причини увреждания на частния обвинител Д., но
въпреки това, в желанието си да прекрати евентуална физическа конфронтация
между двете групи, е предприел удара с вила, който е попаднал в областта на
лице Р в окото на пострадалия. По въпроса за обективните и субективните елементи относно
виновността на деянието на подс. М. доказателствата по делото не дават
основание за разколебаване в тезата на прокурора, а и страните не спорят,
поради което и настоящата инстанция няма да се фокусира по-подробно върху този
въпрос.
Спорният момент в настоящото производство се свежда до това дали подсъдимият
М. е превишил пределите не неизбежна отбрана поради уплаха или смущение и
респективно наличието на последните пък изключва неговата наказуемост. Следва
да бъде даден положителен отговор на този въпрос, като съобразно вменените от
законодателя задължения, на основание чл. 339, ал. 2 от НПК, настоящият състав
следва да даде отговор защо не приема доводите както на прокурора, така и на
частния обвинител, че подс. М. следва да бъде наказан.
На първо място, правилни
и законосъобразни са пространните и правно издържани изводи на районния съд по
отношение приложението на института на неизбежната отбрана към настоящия
случай. Доказателствата по делото, преценени самостоятелно и в съвкупност,
изграждат у настоящия състав същия извод. Изводимите от събраната
доказателствена маса факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване,
сочат, че са налични елементите на неизбежната отбрана, тъй като е налице
непосредствено и противоправно нападение от страна на Д., застрашаващо телесната неприкосновеност на семейството на подсъдимия,
както и предприета от страна на подсъдимия защита Р посредством процесния удар
с вилата, целящ да прекрати нападението. Не може да има спор, че действията на
братята А. и С. Д., въоръжени- първият с метална пръчка и нож,
а вторият Р с пистолет, установен едва по-късно като газ-сигнален, и изоставащият зад тях В. Д., въоръжен с
метална кука, покриват характеристиките на нападение по смисъла на чл. 12 от НК
и същото категорично застрашава обществените отношения, регулиращи телесната
цялост и неприкосновеност и същото нападение е още непосредствено, тъй като до
момента на отблъскването им, опасността от същото е налице, тъй като към
момента на нанасянето на удара в лицето на А.Д., обектът на нападението Р здравето
на подсъдимия и неговото семейство, е застрашен. Няма спор още, че нападението
е противоправно, тъй като макар и провокирано от конфликта между В. Д. и представители на
семейството на подсъдимия, този начин за уреждане на вече приключил конфликт не
е правомерен Р чрез търсене на евентуална физическа саморазправа с цел
постигане на възмездие. Макар и В. Д. да се почувствал засегнат при инцидента до магазина и да е споделил
на ******** си за него, предприетият начин за уреждане на вече приключил конфликт,
не може да бъде нищо друго освен неправомерен. Предвид изложеното, подс. М. и
обкръжението му, забелязвайки приближаващите С. и А.Д. и въоръжението им и предвид предходния инцидент, са били наясно,
че обект на нападението е именно
тяхното телесно здраве, поради което са предприели действия относно защитата на
последното. Действията на подс. М., св. А. и св. Д. Щ., които са грабнали в ръка предметите
посочени по-горе, са били провокирани именно от тази непосредствена и
противоправна атака и са целели прекратяването ѝ, респ. отблъскването на
гнападателитеТ. Именно подсъдимият М. първи е предприел активни действия,
посягайки с вилата в посока лицето на пострадалия, с което нанесъл и процесните
телесни увреждания на частния обвинител А.Д.. Така, след като е било увредено
здравето на последния, нападението е било преустановено и тримата Д. започнали да се изтеглят от местопроизшествието.
На следващо място,
въззивният съд споделя изводите на контролираната инстанция и относно превишаването
на пределите на неизбежна отбрана. Предприетите от подс. М. действия по
отблъскване на нападението категорично, предвид нанесените на нападателя А.Д.
вреди както и предвид характера и опасността
на нападението, чийто обект е останал незасегнат заради активните действия по
защита, не съответстват на характера и опасността на нападението именно защото
подсъдимият е този, който предвид дължината на дръжката на вилата и по-големия
обсег на избраното от него средство за защита, е посегнал пръв. Това
несъответствие е ясно изразено и не буди никакво съмнение, тъй като макар и
настроени агресивно, отправящи вербални закани и въоръжени, освен възпроизведените
изстрели от С. Д., нападателите С. и А.Д. не нанесли удари, а още по-малко
вреди нито на подсъдимия, нито на някого от обкръжението му. Именно затова и
нанесеният удар с вилата, попаднал в окото на А.Д., не съответства на
процесното нападение.
Следващият въпрос,
който районният съд е изследвал, е наличието на основания за ненаказуемост на
подсъдимия, тъй като превишаването на неизбежната отбрана е в резултат на
уплаха и/или смущение. Преди да се пристъпи към преценка за наличието им,
следва да се отбележи, че обективните находки по делото не могат да обусловят
извод подсъдимият да е очаквал процесното нападение и да е бил подготвен да го
отблъсне. Напротив, той и св. А. и Д. Щ. са действали инстинктивно, за да предпазят
присъстващите там жени и деца, като грабнали налични в близост до тях предмети,
предимно такива за битова или селскостопанска употреба, което изключва
очакването на нападението или предварителна подготовка за неговото отблъскване.
Предвид така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички
доказателствени среда, законосъобразен е изводът на районния съд, че са налице
уплаха и смущение. Уплахата, предвид липсата на легално определение, е намерила
израз в съдебната практика като силно непреодолимо, внезапно появило се чувство
на страх, израз на вроден инстинкт за самосъхранение, което нападението
предизвиква у нападнатия (в този смисъл Решение № 183 от 12.X.1992 г. по н. д.
№ 202/92 г., ВК на ВС), докато смущението е гнеправилно възприемане на
отбраняващия се на един или няколко елемента на нападението ли на обстановката,
в която то се осъществява, дължащо се на внезапността на нападението и на
факта, че отбраняващият се няма време сравнително спокойно да възприеме
цялостната обстановкаТ (Наказателно
право.Обща част, А. С., първо издание, 2015, стр.218-219). Експертите,
в заключението си по назначената пред въззивния съд съдебнопсихиатрична и
психологическа експертиза посочват, че е възможно подсъдимият М. по време на
конфликта да е бил в състояние на уплаха и смущение. Това, преценено както
поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателства, касаещи предмета на
доказване, а именно използваният пистолет /като използването му е безспорно по
делото/ в началото на конфликта, който при възприемането му не е могло да бъде
преценено, че е газ-сигнален, а не огнестрелно оръжие, гвъоръжениятаТ на
двамата ***** Д., които внезапно и бързо са се придвижвали
към групата на подсъдимия и обкръжението му, обуславят извода и на въззивния
съд, че подсъдимият е действал в психично състояние на уплаха и смущение. В
подкрепа на този извод е изложеното и в заключението на вещите лице пред
настоящата инстанция, че при подсъдимия ситуативната и личностната тревожност
са над нормата за мъже със средно образование от българската популация, което
сочи, че подсъдимият се е изплашил да не убият някого близките му и най-силно
влияние за това са оказали най-вече изстрелите с пистолет.
Предвид изложеното,
доказателствата по делото не позволяват съдът да се отклони от вече изложените
съображения от контролираната инстанция и да накаже подсъдимия, тъй като
деянието му безспорно покрива нормата на чл. 12, ал. 4 от НПК и законосъобразно
районният съд, макар да го е признал за виновен, не наказал подсъдимия М..
С оглед
гореизложеното, атакуваната присъда, предмет на настоящата въззивна проверка, като постановена при напълно изяснена фактическа
обстановка, приложен правилно закон, липса на допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила Р като правилна и законосъобразна, следва да се
потвърди.
Предвид споделения
краен извод за виновността на подсъдимия, макар и и същият да не е наказан, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в негова тежест следва да се възложат
направените в настоящото въззивно производство разноски в размер на 494,10 лв.
Р разноски за вещи лица.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 55/17.12.2019год., постановена oт Районен съд Р Димитровград по НОХД № 517 по описа за
2018 год.
ОСЪЖДА
подсъдимият А.Д.М., с ЕГН **********,
да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Р
Хасково, сумата в размер на 494,10
лв. Р разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.