О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………………/…………………….12.2017 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи
за разглеждане в. гр. дело № 1904 по
описа на съда за 2017 год, докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
С Решение №
2788/07.07.2017 год. по гр. дело № 16226/2016 год. по описа на РС-Варна:
1/ е признато за установено, на основание чл. 108 ЗС, в
отношенията между С.К.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът С.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Е СОБСТВЕНИК на поземлен имот с идентификатор
10135.4501.1369 по КК на с. о. „Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 /двеста
седемдесет и седем/ кв. м., при граници поземлени имоти с идентификатори:
10135.4501.1368; 10135.4501.776; 10135.4501.768; 10135.4501.9569 – общински
път, на основание наследяване и реституция с решение Решение № 822/02.10.2001г.
на ПК Варна и Заповед № ПР-273 от
12.12.2006 г. на Кмета на район Владислав Варненчик, Община Варна и
ответникът С.К.С., ЕГН ********** Е ОСЪДЕН ДА ПРЕДАДЕ на ищеца С.Т.М., ЕГН **********
*** ВЛАДЕНИЕТО върху гореописания имот, при условията на чл. 72 ЗС;
2/ e признато
на С.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ на поземления имот с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на с. о. „Ментеше”, гр. Варна с площ от 277 /двеста седемдесет и седем/ кв. м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: 10135.4501.1368; 10135.4501.776; 10135.4501.768; 10135.4501.9569 – общински път, ДО ЗАПЛАЩАНЕТО на сумата от 6 521, 90 лева /шест хиляди петстотин двадесет и един лв. и 90 ст./, представляваща увеличената стойност на процесния имот в резултат на извършени от него подобрения – трайно закрепена постройка с площ от 38, 25 кв. м., изградена до 01.03.1991 г. и прекарване на електричество и питейна вода, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС като възражението за подобрения
е
отхвърлено за разликата над 6 521,90 лева до предявения размер от 15 692,14
лева, включващи стойността, с която се е увеличила имота в резултат на
изграждането на три броя навеси, склад и оранжерия.
Срещу решението
са постъпили две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба
от ищеца С.Т.М. срещу горното решение в частта му, с която е
признато правото на ответника С.К.С. да задържи имота до заплащането на сумата
от 6 521, 90 лева, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, а в евентуалност – в частта
му, с която претенцията на ответника да задържи имота е уважена за разликата
над 475, 50 лева до признатата от първоинстанционния съд сума от 6 521, 90
лева.
ІІ. Въззивна жалба от ответника С.К.С.
срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявения
против него ревандикационен иск, а в условията на евентуалност – в случай, че
решението в частта му по ревандикационния иск бъде потвърдено, въззивникът С.
обжалва решението в частта му, с която заявената от него под формата на
възражение претенция за задържане на процесния имот, на основание чл. 72, ал. 3
ЗС, е отхвърлена за разликата над 6 521, 90 лева до пълния претендиран от него размер от 15 692,
14 лева.
В жалбата на ищеца С.Т.М. са наведени оплаквания, че решението в
атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно. Не е съобразено от
съда, че оценената постройка в имота на стойност от 5570 лева е незаконен
строеж и ищецът не желае запазването му, наред с това наличната понастоящем в
поземления имот постройка не е онази, която е била налична в имота при влизане
в сила на ЗСПЗЗ, респ. на § 4 и следващите от ПЗР ЗСПЗЗ. Поради това и право на
задържане ответникът няма, претенцията му по чл. 72, ал. 3 ЗС е неоснователна и
подлежи на отхвърляне. Твърди също, че решението е постановено и в нарушение на
нормите на ЗН. В случая подобренията (ако бъдат признати за такива) са
извършени в предоставен за ползване на наследодателката на ответника имот, правото
на ползване е наследимо и е било наследено от двамата й наследници, единият от
които е ответникът. Поради това и за останалите налични и присъдени подобрения
в имота - водоснабдяване, електрифициране и създадени трайни насаждения на
ответника не следва да се присъжда цялата им стойност, а само половината. Дори
и претенцията на ответника за задържане на имота да бъде счетена за основателна
относно стойността на постройката, сумата която следва да му се присъди е
половината сбора на сумите от 210 лева, 500 лева и 241 лева, а именно: 475, 50
лева.
Отправено е искане за отмяна на решението в частта му, с която е уважена
предявената от ответника С.С. под формата на възражение претенция за подобрения
в имота до размера на сумата от 6521, 90 лева и за постановяване на друго, с
което възражението за подобрения за сумата от 6 521, 90 лева да бъде
отхвърлено. В евентуалност претендира отмяна на решението в частта му, с която
претенцията на ответника да задържи имота е уважена за разликата над 475, 50
лева до признатата от първоинстанционния съд сума от 6 521, 90 лева.
Отговор на жалбата не е подаден от ответника С. С..
В жалбата на ответника С.С. са
наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и
незаконосъобразно.
Неправилно е прието, че ищецът е
собственик на процесния имот на заявеното от него основание, като не е
съобразено, че наследодателят на ищеца не е притежавал недвижими имоти в
местността „Ментеше“, гр. Варна, които да подлежат на възстановяване по реда и
при условията на ЗСПЗЗ, респ. че имотите не са били обобществявани. Поради това
и Решението № 822/02.10.2001 год. на ПК – Варна, с което на ищеца е признато
право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя по реда и при
условията на ЗСПЗЗ е материално незаконосъобразно. Като последица от това
материално незаконосъобразна е и заповедта на кмета на община Варна, с която на
основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищеца е възстановена собствеността
върху процесния имот – ПИ с № 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“ гр. Варна,
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на гр. Варна.
Твърди се още, че по отношение на ищеца реституционната процедура не е
приключила, тъй като същият не е заплатил стойността на сградата и другите
подобрения в имота по влязлата в сила оценка, съгласно изискванията на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. Поради това и заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която на
ищеца е възстановена собствеността върху процесния имот е материално
незаконосъобразна и не го легитимира като собственик на имота.
Отправено е искане решението в
частта му, с която искът на ищеца по чл. 108 ЗС е уважен /в двете му части –
установителна и осъдителна/ да бъде отменено и да се постанови друго, с което
искът за ревандикация на имота да бъде отхвърлен.
В евентуалност се твърди, че
решението в частта му, с която възражението на ответника за подобрения е
отхвърлено за разликата над признатата от РС-Варна сума от 6 521, 90 лева до
пълния претендиран размер от 15 692, 14 лева е неправилно. Не е съобразено от районния
съд, че въпросът за размера на оценката
на сградата и подобренията в терена, подлежащ на реституция, е разрешен с
влязло в сила решение на Върховния административен съд. В производството по
определяне на оценката на сградата и подобренията са участвали и двете страни
по настоящото дело, поради което и решението на административния съд относно
размера на оценката на сградата и подобренията е задължително за страните и
последиците му следва да бъдат зачетени.
Отправеното в евентуалност искане е,
в случай, че решението в частта му по ревандикационния иск бъде потвърдено, за
отмяна на решението частта му, с която заявената от ответника Ст. С. под
формата на възражение претенция за задържане на процесния имот на основание чл.
72, ал. 3 ЗС е отхвърлена за разликата над 6 521, 90 лева до пълния претендиран
от него размер от 15 692, 14 лева и за постановяване на друго, с което възражението
му за подобрения по чл. 72, ал. 3 ЗС да се уважи в пълния заявен размер от 15 692,
14 лева.
В писмен отговор насрещната страна
/ищец по ревандикационния иск/ С.Т.М. оспорва жалбата, счита решението в
атакуваните от ответника части за правилно и настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание всяка страна
поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
В срока за произнасяне настоящият
състав констатира, че неправилно е дал ход на делото по същество по следните
съображения:
Производството пред ВнРС е образувано
по предявен от С.Т.М. *** срещу С.К.С. ***8 ЗС.
Ищецът е навел следните твърдения: Наследник
е по закон на Й.А.М., б. ж. на гр. Аксаково, починала през 1974 год. С решение
№ 822/02.10.2011 год. на ПК-Аксаково, постановено на основание чл. 14, ал. 1, т
.3 ЗСПЗЗ, на наследниците на Й.М.е признато правото на възстановяване на
собствеността върху описан в решението имот – нива от 3, 190 дка, находяща се в
терен по § 4, кв. Владиславово, гр. Варна, съставляваща имот с № 209 по Помощния
кадастрален план /ПКП/, в който частично попадат няколко имота от действащия
кадастрален план, включително и част от имот с № 767 по ПКП, стопанисван от Б.Г.Коритарова
– наследодател на ответника – която част е с площ от 277 кв. м.
При
одобряване на ПНИ за с.о. „Ментеше”, процесната част от 277 кв. м. е отредена в
самостоятелен имот – новообразуван поземлен имот с № 1369 с площ от 277 кв. м.,
съгласно Скица № 15-505518 от 20.11.2015г., презаверена от 28.10.2016 год.,
изд. от СГКК Варна. Ответникът, в качеството си на правоприемник на бивш
ползвател, не е изкупил предоставената за ползване земя по реда и при условията
на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. След влизането в сила на ПНИ, имот с
пл. № 1369 с площ от 277 кв. м., е определен за възстановяване на реституираните
собственици, като със Заповед №
ПР-268/12.12.2006 год. на кмета на район Владислав Варненчик“ община Варна на
ищеца е възстановено правото на собственост върху описания имот. Твърди, че
ответникът осъществява фактическа власт върху имота му без основание и въпреки
отправените му покани отказва да го освободи.
В съответствие с наведените твърдения
е и отправеното искане – за осъждане на ответника, на основание чл. 108 ЗС, да
предаде на ищеца владението върху ПИ с пл. № 1396 по НПИ на с. о. Ментеше“ гр.
Варна, съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на гр.
Варна.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът С.К.С. е оспорил иска
като неоснователен. Навел е следните твърдения: Наследник е на Б.Г.К., на която
по реда на ПМС 76/1977 год. бил предоставен за ползване имот от 600 кв. м. в
местността Ментеше“ гр. Варна. По ПКП имотът е отразен с № 767, а по ПНИ от
част от имот с пл. № 767 образуван ПИ с пл. № 1369, с площ от 277 кв. м., предмет
и на настоящия иск. В проведено производство по реда на чл. 31 от ПЗР на ПМС №
234/1999 год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, с Решение №
16622/15.12.2011 год. по адм. дело № 6523/2011 год. на Върховния
административен съд е определена оценката на сградите и подобренията в частта
от имот с пл. № 767 по ПКП, попадаща в имот с пл. № 1369 по ПНИ, която оценка е
в размер на 15 692, 14 лева. Стойността на подобренията по влязлата в сила
оценка не е заплатена от ищеца
(реституент) и до настоящия момент.
В отговора си на исковата молба ответникът
е оспорил активната материално правна легитимация на ищеца. Навел е доводи, че решението
на ПК - община Варна от 02.10.2001 год., е материално незаконосъобразно, тъй
като наследодателката на ищеца не е притежавала земеделски земи в процесната
местност, които да подлежат на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ,
респ. такива земи не са били обобществявани, поради което и предпоставките за
реституция по ЗСПЗЗ не са налице.
Посочил е още, че от представените
от ищеца с исковата му молба доказателства не се установяват твърденията му, че
е реституиран собственик на процесния имот – ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на с. о.
„Ментеше“, гр. Варна, тъй като представената по делото Заповед №
ПР-273/12.12.2006 год. на кмета на район Вл. Варненчик, община Варна по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се отнася за друг имот, а не за процесния.
Изложил е и съображения, че
фактическият състав на земеделската реституция по отношение на ищеца не е
завършен, процесът по възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ в
терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ приключва с прилагането на ПНИ. В случая ищецът
не е внесъл сумата по оценката на сградата и подобренията (§ 4а, ал. 3 от ПЗР
на ЗСПЗЗ) и по отношение на него ПНИ относно имот с пл. № 1369 не е приложен –
чл. 28а, ал. 1 и чл. 28б, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. От това следва, че ищецът не се легитимира
като собственик на процесния имот на заявения от него придобивен способ.
В евентуалност е навел възражение,
че е придобил имота по давност, въз основа на осъществявано владение в периода
2006 год. до предявяване на иска през 2017 год.
Настоява за отхвърляне на предявения
против него иск.
При условията на евентуалност е
направил възражение за право
на задържане на имота до заплащане на подобренията в процесния имот, чийто
размер е определен с влязлото в сила Решение № 16622/15.12.2011 год. по адм.
дело № 6523/2011 год. на Върховния административен съд на РБ, а именно – 15692,
14 лева.
Настоящият състав констатира, че в
изготвения от първоинстанционния съд доклад на делото, липсват указания към
ищеца съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства в подкрепа на
наведените от него твърдения, че собствеността върху ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на
с. о. „Ментеше“, гр. Варна, му е възстановена със Заповед № ПР-268/12.12.2006 год. на кмета на район Владислав Варненчик“
община Варна, т. е., че не сочи доказателства за титула си за собственост на ПИ
с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“.
По делото е представена Заповед № ПР-273 от 12.12.2006 г. на
Кмета на район Владислав Варненчик, Община Варна по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, която се отнася за друг реституиран имот по ПНИ, част от имот с пл. №
209 по ПКП на с. о. „Ментеше“, гр. Варна. Заповед № ПР-268/12.12.2006 год. на
кмета на район Владислав Варненчик“ община Варна, не е представена.
Доколкото първоинстанционното решение относно
иска му по чл. 108 ЗС е изгодно за ищеца, от него не би могло да се очаква процесуално
поведение във въззивната инстанция, изразяващо се навеждане на оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада
на делото и по – конкретно – нарушения на чл. 146, ал. 2 ГПК, изразяващи се
липсата на указания и предоставяне на възможност ищецът да представи титула си
за собственост на процесния имот, съобразно наведените твърдения.
Изложеното налага определението, с
което е даден ход на делото по същество да се отмени и на ищеца да се даде
възможност да предприеме необходимите процесуални действия по представяне на
Заповед № ПР-268/12.12.2006 год. на кмета на район Владислав Варненчик“ община
Варна, на която се е позовал в исковата си молба и която според твърденията му
го легитимира като собственик на процесния имот.
На следващо място настоящият състав
намира, че с оглед приложението на императивна материално правна норма /чл. 64
ЗС/ следва да назначи служебно съдебнотехническа експертиза, която да даде
заключение относно площта от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“ гр.
Варна, която е необходима за използването на едноетажната масивна жилищна
сграда, построена в имота.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
06.11.2017 год. по в. гр. дело № 1904/2017 год. по описа на ОС-Варна, с което е
даден ход на делото по същество;
УКАЗВА на ищеца С.Т.М., че не сочи
доказателства в подкрепа на твърденията си, че собствеността върху ПИ с пл. №
1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“ гр. Варна му е възстановена със Заповед №
ПР-268/12.12.2006 год. на кмета на район Владислав Варненчик“ община Варна, на
която заповед се е позовал в исковата си молба и която според твърденията му го
легитимира като собственик на процесния имот;
ПРЕДОСТАВЯ на ищеца С.Т.М. възможност
в срок най-късно в съдебното заседание да представи горната заповед, ведно с
препис за насрещната страна;
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа
експертиза със задача: Вещото лице, след като се запознае с делото, извърши
оглед и замерване на място и съобрази приложимите нормативни актове да даде
заключение за площта от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на с. о. „Ментеше“ гр. Варна,
която е необходима за използването на построената в поземления имот масивна
едноетажна жилищна сграда според
нейното предназначение, вкл. достъп до входа й и около нея за поддържането й за нормално ползване. Към заключението да се приложи и скица, на
която изводите на вещото лице да бъдат графично онагледени.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в
размер на 200 лева, вносими от ответника С.К.С., в едноседмичен срок от
връчване на определението.
Вещото лице ще бъде определено след
представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за 22.01.2018 год. от
14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.