МОТИВИ
към Присъда №
5/16.01.2013 г. по
НОХД №
333/2012 на
Районен съд – гр. Тутракан
гр. Тутракан, 24.01.2013
г.
Районен съд – гр. Тутракан на
основание чл. 308, ал. 1 от НПК излага мотивите си към Присъда № 5/16.01.2013 г. по НОХД № 333/2012, постановена в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (р.с.)
|
|
ЧЛЕНОВЕ:
|
1. Н.М. (с.з.)
|
|
|
2. А.К. (с.з.)
|
Производството
е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК.
1.
Делото е първоначално образувано по Обвинителен акт от
26.04.2012 г. на Прокурор при Районна прокуратура – гр. Тутракан (ТРП) по прокурорска
преписка (ПП) № 56/2012 г. и досъдебно производство (ДП) № 30/2012 г. по описа
на Районно управление „Полиция” (РУП) - гр. Тутракан. По делото е постановена
Присъда № 140/18.06.2012 г. по НОХД № 109/2012 г. на Районен съд – гр. Тутракан
(ТРС). Присъдата е отменена с Протоколно решение от 18.10.2012 г. по ВНОХД №
202/2012 г. на Окръжен съд – гр. Силистра и делото е върнато на прокурора за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и внасяне на нов обвинителен
акт.
2.
С Обвинителен акт от 23.11.2012 г. на Прокурор при РП –
гр. Тутракан по ПП № 56/2012 г. и ДП № 30/2012 г. по описа на РУП - гр.
Тутракан, са повдигнати обвинения срещу:
2.1.
Г.Ю.А., с ЕГН: **********, роден на *** ***, с настоящ
адрес: гр. Тутракан, ул. „***, български
гражданин, с начално образование, неженен, неработещ, осъждан, за това, че 10.01.2012 г. до 05.02.2012
г. в гр. Тутракан, в условията на повторност в немаловажен случай, в условията
на продължавано престъпление, сам и в съучастие като извършител с Е.И.В. ***, е
отнел чужди движими вещи както следва: сам отнел 1 бр. фабрично направен
електрожен и 35 литра дизелово гориво, а като съизвършител с Е.И.В. отнел 1 бр. монофазен ръчно направен
електрожен; 1 бр. ъглошлайф; 3 бр. бензинови лампи, всичко на обща стойност 673,20 лв.,
от владението на А.И.К., П.Т.Д. и М.Д.А.,***, без тяхното съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
чл. 26, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК;
2.2.
Е.И.В., с ЕГН: **********, роден на *** ***, с настоящ
адрес: ***, български гражданин, с основно образование, неженен, неработещ,
осъждан, за това, че на
04/05.02.2012 г. в гр. Тутракан, в условията на опасен рецидив и в съучастие
като извършител с Г.Ю.А. ***, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. монофазен ръчно
направен електрожен, 1 бр. ъглошлайф и 3 бр. бензинови лампи, на обща стойност
420,00 лв., от владението на А.И.К. ***, без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление по престъпление
по чл.
196, ал. 1, т. 1. във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29,
б.”б” от НК.
3.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатите обвинения срещу двамата подсъдими и пледира
за осъдителна присъда при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като
предлага наказанието да е по вид „Лишаване от свобода” за срок над минимума,
предвиден от закона.
4.
Граждански
иск в наказателното производство е предявен от с Молба вх. №
106/08.01.2013 г от пострадалия ПРЕТЪР Т.Д.. Същият иска на основание чл. 84
ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД подсъдимите да бъдат осъдени да му
заплатят сумата от 200 лв., представляващи паричната равностойност на отнетият ми
фабрично направен електрожен. С протоколно определение от 16.01.2012 г. искът
на основание чл. 88, ал. 2 от НПК не е приет за съвместно разглеждане.
5.
Защитата
на подсъдимите пледира за налагане на наказанията към минимума.
5.1.
За служебен защитник на подс. Г.А. с Постановление от
14.02.2012 г. на Разследващ полицай при РУП – гр. Тутракан е назначена адв. Н.Д.
– Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра.
5.2.
Същият адвокат е назначен за служебен защитник и на
другия подсъдим Е.В. с Протоколно определение от 18.06.2012 г. по НОХД № 109/2012
г. на ТРС.
5.3.
Доколкото между двамата подсъдими не са налице
противоречиви интереси, съдът намира, че не са налице пречки защитата и на
двамата да бъде осъществявана от един и същ процесуален представител.
6.
Подсъдимият
Г.А. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Ползвайки правото си на последна дума
подсъдимият изразява съжаление за извършеното деяние и моли за минимално
наказание.
7.
Подсъдимият
Е.В. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Ползвайки правото си на последна дума
подсъдимият изразява съжаление за извършеното деяние и моли за минимално
наказание.
От фактическа страна
Съдът,
като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
8.
Подсъдимият
Г.А. е роден и живущ *** български гражданин, с начално образование,
неженен, неработещ, осъждан. Още като малолетен не посещава редовно училище и
има множество противоправни прояви, поради което от МКБППМН и ДПС при РУП – гр.
Тутракан са му налагани множество мерки по ЗБППМН. Няколкократно е осъждан за
престъпления от общ характер, свързани с посегателство върху собствеността. Същото
се установява от Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 14.02.2012 г., Автобиография от същата дата, Характеристични
данни, изготвени на същата дата от ИДПС, придружени със Справка от АИС „БДС”,
изг. на 13.02.2012 г. (л. 13 – 17 от ДП) и Справка за съдимост рег. № 11/14.01.2013 г.
на Бюро съдимост към ТРС (л. 33 – 36 от
д.). Познат е сред приятелите и познатите си с прякора „Албърт”.
9.
Подсъдимият
Е.В. е роден и живущ *** български
гражданин, с основно образование, неженен, неработещ, осъждан многократно за
извършени престъпления против собствеността. Тези факти се установяват от
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 15.02.2012
г., Автобиография от същата дата (л. 31 -
33 от ДП) и Справка за съдимост рег. № 10/14.01.2013 г. на Бюро съдимост
към ТРС (л. 30 – 32 от д.).
10.
Двамата
подсъдими били приятели от много години.
I.
Извършване на деянието
11.
На 10.01.2012 г., около 22:00 ч. подс. Г.А.
минал покрай дома на свид. П.Д.,*** осветена от улично осветление. Подс. А.
решил да проникне в дома на свид. Д. и да огледа. След като прескочил оградата,
се насочил към стопанско помещение. Вратата на това помещение не била заключена
и подс. Г.А. влязъл вътре. На проникващото от улицата осветление подсъдимият
забелязал фабрично направен монофазен електрожен. Решил да го вземе. Пренесъл
го до оградата, но тъй като електроженът бил тежък, не успял да го прехвърли
през нея. Развързал оградната мрежа и през образувалия се отвор изнесъл вещта
от имота на свидетеля. Тези обстоятелства съответстват на изложеното в
показанията на свид. П.Д., снети на 20.03.2012 г. от Разследващ полицай при РУП
– гр. Тутракан (л. 78 и 79 от ДП). Подсъдимият
пренесъл на ръце електрожена до дома на баба си, находящ се на ул. „Тимок” №
53. На следващия ден с помощта на тесла разбил електрожена, взел частите му,
изработени от цветни метали и ги продал за скрап на свид. В.Ч., като последният
му заплатил сумата от около 60,00 – 70,00 лв., което се подкрепя от показанията
на последния в досъдебното производство, при разпита му на 05.04.2012 г. (л. 83 – 84 от ДП).
12.
В края на месец януари 2012 г. в
късните следобедни часове подс. Г.А., преминавайки покрай дома на свид. М.А.,***,
решил да проникне в имота и да огледа обстановката. Прескочил през входната
порта и се насочил към селскостопански навес. Под навеса видял поставени 4 бр.
туби от минерална вода. Подсъдимият осветил със запалката си и установил, че
трите туби са пълно до горе с гориво. Четвъртата туба била пълна до половината.
И четирите туби били с вместимост от по 10 литра. Г.А. решил да открадне тубите
с гориво. Взел във всяка ръка по две туби и по този начин ги пренесъл отново в
дома на баба си. Впоследствие продал тубите с гориво на непознато за него лице
за сумата от 50,00 лв. Последното кореспондира с показанията, дадени от
свидетеля М.А. в досъдебното производство на 20.03.2012 г. (л. 81, 82 от ДП).
13.
На 04.02.2012 г. подс. Г.А. посетил дома на подс. Е.В.,
където и двамата консумирали алкохол. Около 20:30 ч. посетили дискотека
„Импулс” в гр. Тутракан. Около 22:30 ч. напуснали дискотеката, върнали се в
дома на подс. Е.В. и продължили да консумират алкохол. Били силно повлияни от
него. Докато разговаряли, подс. Г.А. съобщил на подс. Е.В., че знае за един
жилищен имот, намиращ се в близост до дома на последния, където могат да
намерят вещи, които да откраднат. Подс. Е.В. се съгласил да посетят имота и да
извършат кражбата.
14.
Между 00:30 и 01:00 ч. на 05.02.2012 г. двамата подсъдими отишли до дома на свид. А.К.,***.
Пред къщата нямало осветление и улицата била тъмна. Подс. Г.А. казал на подс. Е.В.
да изчака до един контейнер за смет, а самият той, прескачайки входната порта,
проникнал в двора на имота. Насочил се към гаражно помещение, прилепено до
основната сграда. Установил, че вратата на това помещение не е заключена и
влязъл безпрепятствено в него. Тъй като било тъмно, подс. Г.А. осветил със
запалка, която носел в себе си. Сред вещите в гаража видял, че имало 3 бр.
бензинови лампи, саморъчно направен електрожен и ъглошлайф - „Спарки” 2100 W с
поставено режещо устройство и решил да ги открадне. Взел електрожена, занесъл го
до оградата на имота и извикал подс. Е.В., който поел вещта, но я изпуснал, тъй
като не успял да я задържи. Подс. Г.А. се върнал в гаража. Намерил един чувал, поставил
в него трите бензинови лампи заедно с ъглошлайфа и ги занесъл на подс. Е.В..
След това отново прескочил входната порта и излязъл на улицата. Тъй като вещите
били тежки, подс. Е.В. предложил да се върне в дома си и да вземе една детска
шейна. С помощта на шейната двамата подсъдими превозили вещите в дома на подс. Е.В..
Така установената фактическа обстановка кореспондира с показанията на свидетеля А.К. в досъдебното производство, снети
на 06.02.2012 г. (л. 69 – 71 от ДП), както
и с тези на полицаите П. П. и С.М., посетили местопроизшествието непосредствено
след подаденият от А.К. сигнал за извършено престъпление, разпитани на
13.02.2012 г. (л. 72 – 73 от ДП).
15.
На 06.02.2012 г. около 14:00 ч. подс. Г.А. отново
посетил дома на подс. Е.В. и му казал, че е намерил на кого да продадат цветния
метал от откраднатия електрожени и другите вещи. За целта двамата обвиняеми
натрошили електрожена и извадили намотките от мед. Подс. Г.А. продал на свид. В.Ч.
медните отпадъци от електрожена и трите бензинови лампи, които били от месинг.
След като свид. В.Ч. претеглил медта, установил, че теглото й е 16 кг., за
които платил на подс. Г.А. сумата от 96,00 лв. Общото тегло на трите месингови
бензинови лампи било 5 кг. За тях свид. В.Ч. заплатил на подс. Г.А. сумата от
15,00 лв., а за ъглошлайфа – 40,00 лв. Двамата подсъдими си разделили парите от
продажбата на откраднатите вещи. В същият смисъл са и показанията
на свид. В.Ч., закрепени в Протокол за разпит от 14.02.2012 г. (л. 74 – 76 от ДП).
16.
Отпадъците били продадени от свид. В.Ч. на „Пламен
Добрев” ЕООД, видно от Договор за покупко – продажба № ********** и №
********** от 13.02.2012 г. (л. 57 и 58
от ДП) и в съответствие с показанията на свид. С.Б., снети в досъдебното
производство на 05.04.2012 г. (л. 85 и 86
от ДП).
17.
Така описаната фактическа обстановка съответства
напълно на обясненията и самопризнанията
на подсъдимите, материализирани в Протоколи за разпит на двамата обвиняеми от
14.02.2012 г. (л. 9 – 12, 95 – 98, 101 -
102 от ДП), Протокол от 14.02.2012 г. за разпит на
обв. Е.В. пред съдия по ЧНД 38/2012 г. на ТРС (30 от ДП).
18.
При изграждане на фактическите си изводи съдът
възприема и кредитира обясненията и самопризнанията на подсъдимите, които са
непротиворечиви с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствените
средства по делото. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като
същите са логични, непротиворечиви и последователни, и анализирани поотделно и
в съвкупност, както помежду си, така и с обясненията на подсъдимия по делото и
останалите доказателства - писмени и гласни и веществени, допринасят за пълното
изясняване описаната фактическа обстановка.
II. Досъдебно
производство
19.
Привличането
на двамата подсъдими като обвиняеми е извършено както следва:
19.1.
Г.А. е привлечен като обвиняем с Постановление от 14.02.2012 г. на разследващ
полицай при РУП – гр. Тутракан (л. 7,8 от
ДП), като с Постановление от 04.04.2012 г. на същия орган (л. 94 от ДП) лицето е привлечено наново
с обвинение, идентично с това в обвинителния акт, с изключение на стойността на
вещите, която е определена на 693 лв. Доколкото в обвинителния акт е посочена
по - ниска стойност на същите отнети вещи, посочени в постановлението за
привличане, съдът не счита, че са налице процесуални нарушения, налагащи
връщането на делото в досъдебната фаза за повдигане на ново обвинение.
19.2.
Е.В. е привлечен като обвиняем с Постановление от
14.02.2012 г. на разследващ полицай при РУП – гр. Тутракан (л. 26, 27 от ДП), в което не са включени всички вещи, предмет на
престъплението и, в последствие, с Постановление от 05.04.2012 г. на същия
орган (л. 99 – 100 от ДП), лицето е
привлечено наново с обвинение, идентично с това в обвинителния акт.
20.
Мерки за
неотклонение:
20.1.
По отношение на подс. Г.А. с Протоколно определение от 15.02.2012
г. по ЧНД 39/2012 г. по описа на ТРС (л. 38 и 39 от ДП) е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА” В настоящия момент подсъдимият се намира в ОСИН - гр. Силистра.
20.2.
По отношение на подс. Е.В. с Постановление от 14.02.2012
г. на Прокурор към РП – гр. Тутракан е взета мярка за неотклонение „ПОДПИСКА” (л. 27 от ДП). В настоящия момент подсъдимият се намира в ОСИН - гр.
Силистра поради приведена в изпълнение наказание „Лишаване от свобода” с Определение № 127/14.12.2012 г. на Окръжен съд – гр. Силистра, в
резултат на замяната по реда на чл. 43а, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК на
наказанието „Пробация”, наложено с Присъда 164/06.07.2010 г. по НОХД № 151/2010
г. на ТРС.
21.
Съдебно -
ценова експертиза е изготвена на 31.03.2012 г.(л. 88, 89 от ДП), от заключението на която се установява, че
общата стойност на всички отнети от подсъдимите вещи възлиза на 673,20 лв., а
само на тези, отнети от А.К. – на 420,00 лв.
22.
Веществени
доказателства:
22.1.
След разкриване на извършителите на престъпното деяние
с Протокол за доброволно предаване № 961/14.02.2012 г. свид. Ч. предал на
служител на РУП-Тутракан 1 бр. ъглошлайф марка „Спарки” 2100 W с поставено
режещо устройство абразивен диск и три броя бензинови лампи. Същите са върнати
на пострадалият с Постановление от 10.04.2012 г. на Прокурор при ТРП.
22.2.
В пункт за изкупуване на цветни черни и цветни метали,
находящ се на ул. „Козлидуй” в гр. Тутракан метали, стопанисван от „Пламен
Добрев” ЕООД, били открити медните проводници и частите от цветни метали,
останали след разкомплектоването на двата процесни електрожени. Същото е било
установено с Констативен протокол рег. № 939/14.02.2012 г. на РУП – гр.
Тутракан и веществените доказателства
били предадени с Протокол рег. № 940/14.02.2012 г. на РУП – гр. Тутракан за
пазене на С.Ж.Б., назначена като касиер в
„Пламен Добрев” ЕООД (л. 48 и 49
от ДП).
От правна страна
III. Наличие
на престъпление
III.I. Основен състав
23.
Съдът намира, че с изпълнителните деяния осъществено
противоправното отнемане по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК. Подсъдимите са
прекъснали владението на собствениците върху вещите им без тяхно съгласие и са
установили своя фактическа власт върху тях, с което са осъществили обективните
признаци на престъплението.
24.
От субективна страна действията на подсъдимите по
преодоляването на оградите на имотите и последващите разпоредителни действия с
отнетите вещи налагат извода, че всички деяния са осъществени с пряк умисъл.
III.II.Квалифициращи признаци
25.
Налице е квалифициращият признак „съучастие” под формата на
съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК при осъществяването на
противоправното отнемане на вещите, собственост на свид. А.К.. Подс. Г.А.
изнесъл вещите от имота, а подс. Е.В. помогнал да ги прехвърлят през оградата и
да ги пренесат до дома на последния (вж.
т. 14), с което двамата поотделно и съвместно
осъществили отделни елементи от изпълнителното деяние. Действията на
подсъдимите са в изпълнение на общ сговор, постигнат след консумацията на
алкохол през вечерта на 04.02.2012 г., като и двамата, съгласно признанията си,
са знаели, че ще бъде извършена кражба.
26.
Подсъдимият
Г.А. е извършил престъплението
при наличието на няколко допълнителни
квалифициращи признака.
26.1.
Налице е квалифициращият признак „продължавано престъпление”
по чл. 26 от НК, тъй като престъпните деяния, осъществяват поотделно състава на
едно и също престъпление – кражба, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
26.2.
Налице е квалифициращият признак „повторност” по чл. 28,
ал. 1 от НК, тъй като подсъдимия е извършил престъпление, след като е бил
осъден за друго такова престъпление, а именно с Присъда № 23/01.02.2011 г. по
НОХД № 10/2011 г. на ТРС, влязла в сила на 17.02.2011 г., за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7 от НК.
26.3.
Наказанието по тази присъда е групирано по реда на чл.
23 от НК с Протоколно определение №
123/09.05.2011 г. по ЧНД 110/2011 г. на ТРС, като определеното общо наказание е
изтърпяно на 27.10.2011 г. Доколкото престъплението, предмет на настоящото дело
е извършено през 2012 г., петгодишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК не е
изтекъл.
26.4.
Следователно извършената кражба е правилно
квалифицирана като такова по чл. 195,
ал. 1, т. 7 от НК.
27.
Подсъдимият
Е.В. е извършил престъплението
в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б.”б” от НК, след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, а именно:
27.1.
с Присъда № 23/01.02.2011 г. по НОХД № 10/2011 г. на
ТРС, влязла в сила на 17.02.2011 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4
и 7 от НК, като наказанието по присъдата е изтърпяно на 22.11.2011 г.
27.2.
с Присъда № 164/06.07.2010 г. по НОХД № 151/2010 г. на
ТРС, влязла в сила на 22.07.2010 г., за престъпление по чл. 197, т. 2 от НК.
Наложеното с присъдата наказание „Пробация” е заменено с Определение №
127/14.12.2012 г. на Окръжен съд – гр. Силистра по реда на чл. 43а, ал. 1, т.
2, предл. 1 от НК с „Лишаване от свобода” и към настоящият момент не е
изтърпяно.
28.
Изтърпяването на наказанията по тези присъди не е
отложено и петгодишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК не е изтекъл.
29.
Следователно извършената кражба е правилно
квалифицирана като такава по чл. 196,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
IV. Определяне на наказанието
30.
По
отношение на подс. Г.А. съдът
отчете обстоятелствата, имащи значение при индивидуализиране на наказателната му
отговорност:
30.1.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчита многобройните осъждания на лицето, както квалифициращите признаци при
извършването на престъплението, предмет на настоящото дело (съучастие,
продължавано престъпление, повторност). Те показват една трайна престъпна
нагласа за незачитане на установения правов ред, гарантиращ собствеността на
гражданите. Установява се, че със Споразумение № 225/07.09.2010 г. по НОХД №
260/2012 г. на ТРС подсъдимият се е признал за виновен за извършен грабеж,
което показва, че същият е склонен да предприема и посегателства срещу
неприкосновеността на личността, което налага по - интензивно наказателно
въздействие върху него.
30.2.
Като смекчаващи вината обстоятелства
следва да бъде отчетени самопризнанията
на подсъдимия и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина,
изразеното от него критично отношение към извършеното.
30.3.
Съдът счита, че причини за извършване на престъплението
са ниската образованост и правосъзнание, липсата на необходим родителски
контрол и семейна среда (които безспорно са оказали най-голямо влияние при
извършването на престъпленията по предходните осъждания, когато деецът е бил
непълнолетен), които са формирали у дееца мироглед изграден върху неуважението
и незачитането на неприкосновеността на собствеността и личността.
30.4.
Размера на наказанието, доколкото
е безспорно установено, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. чл.
195, ал. 1, т. 7 от НК, следва да бъде определен в рамките на нормативните граници –
"Лишаване от свобода" за срок от една до десет години. Съобразявайки
обстоятелствата при които е извършено престъплението, съдът намира, че целите
на наказателната репресия могат да бъдат постигнати с налагането на наказание
към минимума, а именно "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
30.5.
Така определеният размер следва да бъде намален поради
направените от подсъдимия самопризнания съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК,
във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК. Смекчаващите вината обстоятелства не дават на
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй
като подсъдимият преди извършването на
деянията, предмет на делото, е бил осъждан за извършени предходни престъпления
от общ характер, което определя повишена степен на обществена опасност на дееца
и сочи на упорито криминално поведение. Поради тази причина гореопределеното
наказание следва да бъде намалено по реда на чл. 58а, чл. 1 от НК с една трета,
на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
30.6.
Подсъдимият е осъждан няколкократно на "Лишаване
от свобода", поради което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в
ЗАТВОР
30.7.
Разпоредбата на
чл. 59, ал. 1 от НК налага времето, през което по настоящото дело и досъдебното
производство по него спрямо подсъдимия е била взета и приведена в изпълнение
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, да бъде приспаднато (вж. т. 20.1.).
31.
Осъждането на подсъдимия поражда задължението съда да
се произнесе по останалите изтърпяването на наказанията, наложени с предходни
осъждания на подсъдимия.
31.1.
Следва да бъде приведено в изпълнение на
основание чл. 68, ал. 1 от НК наложеното на подсъдимия със Споразумение № 225/07.09.2010
г. по НОХД № 260/2012 г. на ТРС за извършен грабеж наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е
отложено за срок от три години. Вземайки предвид факта, че присъдата в влязла в
сила на 07.09.2010 г., то престъплението, предмет на настоящото производство
попада в рамките на тригодишния изпитателен срок.
31.2.
Доколкото обаче грабежът е извършен докато подсъдимият
е бил непълнолетен, съдът намира, че на основание чл. 69, ал. 2, предл. 1, във
вр. с ал. 1 от НК отложеното наказание не следва да се изтърпява изцяло, тъй
като заедно с наложената му по настоящото дело санкция ще се стигне до
наказание "Лишаване от свобода" за срок от три години и шест месеца,
което се явява прекомерно. Едновременно с това обаче извършителят не следва да
бъде да бъде освободен изцяло от наказанието, още повече, че в случая се касае
освен за посегателство върху собствеността и върху такова върху личността на
пострадалия чрез използването на сила и заплашване. В тази връзка, с оглед
постигане на целите на наказанието, съдът намира за удачно подсъдимият да бъде
освободен от изтърпяването само на част от наказанието, като изтърпи наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
31.3.
Подсъдимият е осъждан няколкократно на "Лишаване
от свобода", поради което на основание чл. основание чл. 60, ал. 1 и чл.
61, т. 2 от ЗИНЗС, наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим в ЗАТВОР
31.4.
Това престъпление е останало извън обхвата на
извършеното с Протоколно определение № 123/09.05.2011 г. по ЧНД № 110/2011 г.
на ТРС групиране на наказания, като не са налице данни същото до настоящия
момент да е приведено в изпълнение.
Поради тази съдът счита, че с привеждането в изпълнение на това наказание не се
влошава положението подсъдимия, тъй като не е увеличено наказанието за
престъплението, предмет на настоящото дело, а е приведено в изпълнение
наказание по предходно осъждане, за което съдът е длъжен да се произнесе
служебно.
32.
Не са налице предпоставките за определяне на общо
наказание по чл. 23 от НК, тъй като престъплението, предмет на настоящото дело,
е извършено през 2012 г., докато последното предхождащо осъждане е осъществено
с Присъда № 23/01.02.2011 г. по НОХД №
10/2011 г. на ТРС, влязла в сила на 17.02.2011 г., т. е. настоящото осъждане е
в условията на рецидив спрямо предходните такива. От друга страна наказанията
по предходните осъждания са вече групирани с Протоколно определение №
123/09.05.2011 г. по ЧНД № 110/2011 г. на ТРС, което не позволява на съда да се
произнася повторно по същите осъждания съгласно т. 2 от Тълкувателно решение №
3/2009 г. на ОСНК на ВКС.
33.
По
отношение на подс. Е.В. съдът
отчете обстоятелствата, имащи значение при индивидуализиране на наказателната
му отговорност:
33.1.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчита многобройните осъждания на лицето, както квалифициращите признаци при
извършването на престъплението, предмет на настоящото дело (съучастие, опасен
рецидив). Те показват една трайна престъпна нагласа за незачитане на
установения правов правов ред, гарантиращ собствеността на гражданите.
33.2.
Като смекчаващи вината обстоятелства
следва да бъде отчетени самопризнанията
на подсъдимия и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина,
изразеното от него критично отношение към извършеното. Подс. Е.В. е участвал
само при отнемането на вещите, собственост на свид. А.К., чиято стойност
възлиза на 420 лв. В тази връзка, съдът счита, че процесното престъпно деяние,
макар и извършено в условията на опасен рецидив, обуславя налагането на по –
малко наказание, в сравнение с това, определено за подс. Г.А..
33.3.
Съдът намира, че причини за извършване на
престъплението са ниската образованост и правосъзнание, липсата на необходим
родителски контрол и семейна среда, които са формирали у дееца мироглед
изграден върху неуважението и незачитането на неприкосновеността на
собствеността.
33.4.
Размера на наказанието, доколкото
е безспорно установено, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, следва да бъде определен в рамките
на нормативните граници – "Лишаване от свобода" за срок от две до
десет години. Съобразявайки обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, съдът намира, че целите на наказателната репресия могат да
бъдат постигнати с налагането на наказание към минимума, а именно "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
33.5.
Така определеният размер следва да бъде намален поради
направените от подсъдимия самопризнания съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК,
във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК. Смекчаващите вината обстоятелства не дават на
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй
като подсъдимият преди извършването на
деянията, предмет на делото, е бил осъждан за извършени предходни престъпления
от общ характер, което определя повишена степен на обществена опасност на дееца
и сочи на упорито криминално поведение. Поради тази причина гореопределеното
наказание следва да бъде намалено по реда на чл. 58а, ал. 1 с една трета, на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.
33.6.
Подсъдимият е осъждан няколкократно на "Лишаване
от свобода", поради което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в
ЗАТВОР
34.
Осъждането на подсъдимия поражда задължението съда да
се произнесе по останалите изтърпяването на наказанията, наложени с предходни
осъждания на подсъдимия.
34.1.
Следва да бъде присъединено на
основание чл. 27, ал. 2, предл. 3, във вр. с ал. 1 от НК определеното по
настоящото дело наказание към неизтърпяната част от наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ПЕТ МЕСЕЦА И СЕДЕМ ДНИ, приведено в изпълнение на
09.01.2013 г. и наложено на подсъдимия с Определение № 127/14.12.2012 г. на
Окръжен съд – гр. Силистра, в резултат на замяната по реда на чл. 43а, ал. 1,
т. 2, предл. 1 от НК на наказанието „Пробация”, наложено с Присъда
164/06.07.2010 г. по НОХД № 151/2010 г. на ТРС.
34.2.
Съгласно Тълкувателно решение № 79/1983 г. на ОСНК на
ВКС лицата, на които наложените наказания "Поправителен труд" или "Задължително
заселване" са заменени с лишаване от свобода по реда на чл. 43, ал. 7 и 8
и чл. 48, ал. 6 НК, се считат за осъждани на „Лишаване от свобода”. Прилагайки
тази разпоредба по аналогия и по отношение на въведеното след постановяването
на тълкувателното решение наказание „Пробация”, се налага извода, че в резултат
на извършената замяна на наказанието по реда на чл. 43а, ал. 1, т. 2, предл. 1
от НК, подсъдимият се счита за осъден на лишаване от свобода с Присъда 164/06.07.2010
г. по НОХД № 151/2010 г. на ТРС, влязла в сила на 22.07.2010 г.
34.3.
Изтърпяването на наказанието по заменената присъда е
започнало на 09.01.2012 г., видно от приложеното по делото Писмо изх. №
27/09.01.2013 г. на ОЗ „Охрана” до ТРП и Началника на затвора в гр. Белене (л. 37 от д.) и към настоящият момент не е изтърпяно. Поради тази причина предпоставките по чл. 27 от НК, за
присъединяване на наказанието, извършено след осъждането на лицето, са налице.
Доколкото престъплението, предмет на настоящото дело е извършено в условията на
опасен рецидив, то същото следва да бъде присъединено изцяло към предходното
наказание в съответствие с ал. 2 на същата разпоредба.
34.4.
Следва да бъде приведено в изпълнение на
основание чл. 68, ал. 1 от НК наложеното на подсъдимия с Присъда №
179/27.07.2009 г. по НОХД № 197/2009 г. на ТРС за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.
Вземайки предвид факта, че присъдата в влязла в сила на 12.08.2009 г., то
престъплението, предмет на настоящото производство, попада в рамките на
тригодишния изпитателен срок.
34.5.
Подсъдимият е осъждан няколкократно на "Лишаване
от свобода", поради което на основание чл. основание чл. 60, ал. 1 и чл.
61, т. 2 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим в ЗАТВОР.
34.6.
Разпоредбата на
чл. 59, ал. 1 от НК налага времето, през което подсъдимия е бил задържан и е
търпял ефективно наказанието да бъде приспаднато при изтърпяването на
наказанието. Съгласно писмо № кп 26/18.03.2011 г. на ТРП и писмо изх. № кп
26/28.04.2011 г. на ТРП, отразени в справката за съдимост, наказанието е приведено
в изпълнение на 12.11.2010 г. и е изтърпяно
изяло на 12.04.2011 г.
Веществени доказателства и въпроси
по чл. 309, ал. 1 от НПК
35.
Съдът счита, че на основание чл. 301, ал. 1, т. 11,
във. вр. с чл. 111, ал. 1 от НПК детайлите, останали след разглобяването на два
броя електрожени, предадени за пазене с Протокол рег. № 940/14.02.2012 г. на
РУП – гр. Тутракан на С.Ж.Б. в промишлена база на „Пламен Добрев” ЕООД, следва
да бъдат върнати на собствениците на електрожените - П.Т.Д. и А.И.К., доколкото собствеността
върху вещта преминава върху образуваните от нея други вещи. Иззетите договори
за покупко – продажба подлежат също на връщане на страната по договора, от
която са иззети – "Пламен Добрев" ЕООД.
36.
С оглед изхода на делото подсъдимите следва да понесат
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по делото, направени в досъдебната
фаза, възлизащи на 65 лв.
37.
Съдът, след като съобрази законосъобразността на
взетите мерки и съответствието им с целите по чл. 57 от НПК, намира, че не са налице
предпоставките за отмяната или изменението им, поради което същите следва да
бъдат потвърдени.
Съдът
произнесе присъдата въз основа на изложените съображения.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
______________________
|
|
|
/р. с. Г. Георгиев/
|