№ 493
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20251800500369 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 12 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 337/2024 г. по описа на РС –
Костинброд са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу
Й. К. П. искове за признаване за установено съществуването на вземането на
„Топлофикация София“ ЕАД за следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1053/23 г. по
описа на РС - Костинброд: сумата 1092.24 лв., представляваща главница –
стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м.
април 2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху тази сума от 13.10.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 176.33
лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 29.09.2023
г.; сумата 30.43 лв., дължима за услуга дялово разпределение за периода от м.
09.2020 г. до м. 04.2022 г.; сумата 6.65 лв., представляваща лихва за периода от
15.11.2020 г. до 29.09.2023 г. Решението е постановено при участието на
„Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на
друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени.
Въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство, е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са
изложени съображения за правилност на решението и се иска
1
потвърждаването му.
Третото лице – помагач на ищеца в първоинстанционното производство
не е изложело становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК.
За да отхвърли предявените установителни искове,
първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява ползването
на топлинна енергия за отопление и подгряване на вода в имота на ответника
за процесните периоди. Изводите си първоинстанционният съд основава на
заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ и ССчЕ, доколкото от
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че според проверените от
вещото лице документи услугите, чиято стойност се претендира от ищеца, не
са ползвани, а от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за
процесните периоди в съставените за задълженията на ответника фактури не
са начислявани суми за сградна инсталация и мощност.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, основани на изложеното в заключението на
вещото лице по допуснатата СТЕ, че количеството ТЕ за абоната е изчислено
и разпределено за процесните периоди при условията на неосигурен достъп от
абоната, като в тази връзка са изложени и подробни разяснения по какъв
начин се определя задължението за ТЕ при неосигурен достъп от абоната
съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Така изложените оплаквания не са основание за ревизиране на изводите
на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете, тъй като
твърдение за начисляване на задълженията на ответника според правилата,
приложими при неосигурен от абоната достъп, е наведено несвоевременно -
във въззивната жалба. Всъщност твърдението дори не е надлежно наведено, а
е направено позоваване на заключението на вещото лице и във връзка с него е
наведено оплакване, че първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, като не е отчел нормативните правила, приложими за определяне на
задълженията за ТЕ при неосигурен достъп от абоната.
Следва да се отбележи в тази връзка, че ищецът в исковата молба не е
конкретизирал фактическите твърдения, на които основава исковата си
претенция. Не е посочено топлинната енергия, чиято стойност се претендира,
дали е за отопление, за подгряване на вода или и за двете, не е посочено
начислена ли е топлинна енергия за сградна инсталация, не е уточнено дали
2
претендираните като дължими суми са начислени въз основа на отчет за
реално ползвана топлинна енергия съобразно количеството й и определената
цена или при условията на неосигурен достъп от абоната съобразно
нормативните правила, приложими в такива случаи. Безспорно съдът има
задължение да даде указания на ищеца за конкретизиране на фактическите му
твърдения, но само по отношение на релевантните факти, за които може да се
съди от изложеното в исковата молба. В случая при така общо формулирана
претенция /претендира се сума в размер на 1092.24 лв., представляваща
главница – стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м. май 2020
г. до м. април 2022 г., сума в размер на 30.43 лв., дължима за услуга дялово
разпределение за периода от м. 09.2020 г. до м. 04.2022 г., и лихви/
първоинстанционният съд е можел да даде указания единствено за
конкретизиране дали топлинната енергия, чиято стойност се претендира, е за
отопление, за подгряване на вода или и за двете /в който случай би следвало да
се конкретизират по размер отделните задължения/ и дали е начислена
топлинна енергия за сградна инсталация /в случай, че е начислена такава това
задължение също би следвало да се конкретизира по размер /. Такива указания
не са дадени от първоинстанционния съд, но това не е нарушило правата на
ищеца, тъй като в случая не размерът на отделните по вид задължения е
спорен, а дължимостта изобщо на суми, представляващи стойност на ТЕ, при
наведените от ответника твърдения, че не е ползвал ТЕ.
Първоинстанционният съд обаче не е бил в състояние при изложените
твърдения да предположи, че е възможно претендираните суми да са
начислени не за реално потребена ТЕ, а по правилата, приложими при
неосигурен достъп от абоната, за да даде указания за уточняване на исковата
молба в тази насока. Ищецът е следвало да конкретизира фактическите си
твърдения за релевантните факти, но не го е сторил и не навел твърдение за
начина на определяне на задълженията, предмет на исковата молба, при което
изводите на първоинстанционния съд, основани на преценка на
доказателствата по делото, отнесени към твърденията на ищеца, са правилни.
Останалите доводи, изложени във въззвината жалба, не следва да се
обсъждат, тъй като са свързани с тази част от правните изводи на
първоинстанционния съд, които не са в основата на направения краен извод за
неоснователност на исковете.
С оглед гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат
разноски.
На въззиваемия следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото.
Същият претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв., като са представени надлежни доказателства за това, че същите са реално
сторени от страната. Наведено е от въззивника възражение за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Платеното възнаграждение в размер на 500 лв. незначително
надхвърля размера по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа /чл. 7, ал. 2, т. 2 - 430.57 лв./, който съдът приема за
сравнителен критерий, съответно намира, че същото не е прекомерно.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 337/2024 г.
по описа на РС – Костинброд.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.
„Ястребец” № 23Б да плати на Й. К. П. с ЕГН ********** сумата от 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4