РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Враца, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 10.11.2022г. /
десети ноември две хиляди двадесет и втора година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №599 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите АПК във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Н.Д.Б.
***, депозирана чрез * К.Т. против РЕШЕНИЕ №1012-06-183-2/01.09.2022г. на
Директор на ТП на НОИ-Враца, с което е оставена без уважение, като
неоснователна депозирана от нея жалба
вх.№ 1012-06-183/24.08.2022г. против Разпореждане №2113-06-1780-3/21.01.2022г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Враца. В жалбата се твърди, че органа неправилно е определил общия трудов стаж на жалбоподателката, като не е зачетен
трудовия стажа за децата Е. и И. родени **** и **** в
размер на по 2г. и 2 м. или общо трудов стаж в размер на 4 г. и 4м., както и за детето С. в
размер на 3г. трудов стаж или общо трудов стаж в размер на 7г. и 4 м. за
майчинство респективно в размер на 5 г. и 2 м. Посочва се, че следва коректно
да се отработи и периода от време, през което е получавала обезщетение за
безработица-общо 1г.10м. и 21 дни, както и
не е приравнен стажа от втора
категория към трета, който следва да е 4м. и 13 дни, което не е извършено от
адм.орган. Неправилно е изчислен и трудови стаж по трудовите книжки, който е
общо 8г. 10м. и 20 дни. Неправилно не е зачетен стажа в ЕСПУ “Х.Б.“ и Община Мездра,
който е 1м. и 22 дни. С оглед на тези твърдения се посочва, че жалбоподателката
има навършена възраст към датата на заявлението 66г. и 8м. и е налице първото
условие изискуемо от закона и общ трудов стаж 16г. 3 м. и 24 дни. Иска се отмяна на обжалваното решение и преписката да
се върне на органа със задължителни указания за стриктно спазване на закона
респ. за зачитане на посочените от нея периоди за трудов стаж, респ. наличие на
условията по чл.68, ал.3 от КСО и правото й на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на трета категория труд по цитираната разпоредба.
В с.з. жалбоподателят, чрез * Т. поддържа жалбата.
Твърди се, че грубо е погазен материалния закон, не е зачетено майчинството за
третото дете от три години. Също така
със зачитане на стажа от ЕСПУ “Х.Б.“ се надвишава необходимия такъв за
отпускане на пенсия за ОСВ при 15 години трудов стаж. Не се споделя и размера
на трудовия стаж, който адм.орган е приел за първо и второ дете. В
разпореждането което са обжалвали прави впечатление, че в него изрично е посочено – не се зачита за
трудов стаж за дете родено след ***, тотално противоречие. В решението вижда
зачетен стаж само за две деца, говори се за неверен трудов стаж, като не е
дадена възможност на лицето да представи липсващите документи. Иска се
уважаване на жалбата и отмяна на атакуваното решение и даване на задължителни
указания на адм.орган, който стриктно да направи своите изчисления и да направи
преценка дали жалбоподателката има или не право на заявената пенсия. Претендират
се разноски по делото.
Ответникът -
Директорът на ТП на НОИ Враца в с.з. чрез * Ц. оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Излагат се
съображения за законосъобразност на оспорения акт. Посочва се, че на
жалбоподателката е зачетен стажа за
децата, съгласно действала нормативна уредба. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, адресат на акта и срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
съществото е неоснователна.
Административното
производство е започнало по заявление
вх.№ 2113-06-1780/23.12.2021г. от Н.Д.Б. до директора на ТП на НОИ-Враца с
искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ.
В заявлението е посочено че има две деца С.П. -*** и И.Ц. - **** и към
същото е приложена ТК №43. Въз основа на подаденото заявление от ТП на
НОИ-Враца е изготвена справка, съдържаща
опис на осигурителния стаж на лицето Н.Б. на дата 18.01.2022г., в която
подробно е посочен стажа на лицето, който се зачита и който не се зачита, както
и категорията труд. В същата е посочено, че лицето има навършена възраст към датата на заявлението
66г. 8м.0 дни, общ трудов стаж в размер
на 11г. 06м.19дни, действителен осигурителен стаж 7г. 5м.1ден, осигурителен
стаж от втора категория 03м.16дни и осигурителен стаж от трета категория
11г.02м.06дни.
С РАЗПОРЕЖДАНЕ
№2113-06-1780-3/21.01.2022г. на
Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Враца на основание чл.68, ал.3 от КСО
на лицето Н.Д.Б. е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В същото е посочено, че към датата
на заявлението лицето има осигурителен стаж от първа категория-00г. 00м. 00
дни, втора категория - 00г. 03м. 16 дни и трета категория -11г. 02м. 06дни. На
основание чл.104, ал.2 от КСО общ осигурителен стаж 11г. 05м. 22 дни, от които
майчинство 02г. 02м.и 00 дни; безработица 01г.10м.21 дни и действителен осигурителен
стаж 07г.05м.01 ден. Посочено е, че
съгласно чл.68, ал.3 от КСО лицата придобиват право на пенсия
при навършена възраст за жените за 2021г. -
66г. и 08 м. и не по - малко от
15 години действителен осигурителен
стаж. В случая лицето има действителен осигурителен стаж 07г. 05м. 01 дни, поради което следва да се
откаже исканата пенсия за ОСВ. Посочва се, че не е зачетен осигурителен стаж за периодите, като
неработеща майка за дете родено на ***, от 15.09.1990г. до 15.10.1990г. от
осигурителя ЕСПУ “Х.Б.“ ***, тъй като ТК
не е надлежно заверена и за времето от 01.12.2021г. до 22.12.2021г.
от осигурителя Община Мездра, тъй като липсват
данни за месеца в регистъра на осигурените лица, като дори и да се зачетат,
горепосочените периоди същите не оказват влияние. Разпореждането е връчено на
лицето на 18.08.2022г., видно от известието за доставяне.
Разпореждането
е оспорено от Н.Б. с жалба вх.№1012-06-183/24.08.2022г. пред директора
на ТП на НОИ-Враца, който се е произнесъл с РЕШЕНИЕ №1012-06-183-2/01.09.2022г.,
с което е оставил жалбата без уважение, като неоснователна
против Разпореждане №
2113-06-1780-3/21.01.2022г. издадено от Ръководител
“ПО” при ТП на НОИ-Враца. В решението е
посочено, че към датата на подаденото
заявление 23.12.2021г. лицето има навършена възраст 66г. 08м. и осигурителен
стаж от втора категория -00г. 03м. 16 дни и трета категория -11г. 02м.
06дни. Общ осигурителен стаж 11г. 05м.
22 дни, от които майчинство 02г.02м.и 00 дни; безработица 01г. 10м. 21 дни и
действителен осигурителен стаж 07г. 05м. 01 ден. Посочено е, че на жалбоподателката е отказана лична пенсия
за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като не отговаря на изискването да има 15
години действителен стаж, а има действителен осигурителен - 07г. 05 м. 01 ден. Също така за дете родено
на *** е зачетен 01г. трудов стаж и за дете родено на *** е зачетен 01г. и 02м. трудов стаж, за което е
представен акт за раждане на дете Е.А.Ц. родено на ***, а не родено през
1979г., както твърди в жалбата. Този трудов стаж е зачетен съгласно чл.9, ал.4 и 5 на ПМС №61/1967г. на неработещите
жени-майки и осиновителки. За дете родено на *** периода от 14.03.1991г. до 14.03.1994г.
е зачетен за трудов стаж, тъй като за това време жалбоподателката е била в ТПО, както и е
получавала обезщетение за безработица от Бюро по труда ***. Обезщетение за
безработица е получавала и за други периоди, като същите изрично са
посочени. Осигурителния стаж за периода
от 15.09.1990г. -15.10.1990г. не е зачетен по трудова книжка, тъй като не е
надлежно заверен, съгласно чл.6,ал.1 от НТКТС/87г., като дори и да се представи
УП-3 за посочения осигурител стаж същото няма да даде право на пенсия за ОСВ по
чл.68, ал.3 от КСО. Прието е, че разпореждането е правилно и законосъобразно
издадено и е оставено в сила.
По преписката са приложени
и ксерокопия на три броя удостоверения за раждане/дубликат/. От същите е видно, че Н.Ц. е * на И.А.Ц., родена на ***, Е.А.Ц.,
роден на *** и С.Д.П., родена на *** Приложени са и ТК
№43, както и ТК № 223 в ксерокопие.
Въз основа на описаните по-горе и приети
за установени по делото факти, които не се оспорват от страните по делото,
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1
от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
закона.
По делото се установява, че оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган– Директор на ТП на НОИ-
Враца, в съответствие с правомощията му в чл.117, ал.3 КСО и изискуемата от закона форма. Разпореждането
също е издадено от компетентен орган. При постановяване на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане, съдът намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, които да водят до тяхната отмяна. Преди
издаването на решението органа е изяснил всички обстоятелства по установяване
на трудови стаж на лицето.
По делото не е налице спор между страните, че
към датата на подаденото заявление лицето има навършени 66г. и 08 месеца. Спорът по делото се свежда
до установения от органа общ трудов и осигурителен стаж на
лицето и правилно ли е изчислен от
органа, както и определянето и зачитането на действителния
осигурителен стаж.
Съгласно
чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до
31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
В
случая, пенсионният орган е зачел, съответно по-горният административен е приел
общ осигурителен стаж на лицето - 11г. 05.м. 22 дни, от които 02г. 02м. 00
дни - майчинство, 01г. 10м. 21 дни - безработица и действителен осигурителен
стаж 07г. 05м. 01 ден.
Съгласно
чл.9, ал.4 и 5 на ПМС № 61/1967г. на неработещите жени-майки и осиновителки се
зачита за трудов стаж времето при първо дете -12 месеца, при второ дете -14
месеца, при трето дете -18 месеца, при четвърто и всяко следващо дете -12
месеца. За дете родено на ***- И.Ц. е видно, че
е зачетен трудов стаж от 01
година, а за второто родено дете Е.Ц. на
28.10.1980г. е зачетен стаж от 01г. и 02
месеца, съгласно горепосоченото постановление, което е действало и е в сила към
датата на раждане на децата. Тоест зачетен е стаж от майчинство в общ размер на
02г. и 02 месеца, съгласно горепосоченото постановление, което е действало към датата на раждане на децата. Размерът на така определения стаж на
жалбоподателката е правилно определен от органа и зачетен като такъв в общ размер на 2г. и 2м. за двете деца. В тази насока възражението на
жалбоподателката, че този трудов стаж следва да е в размер на 4г. и 4 мес. е
неоснователно, тъй като в горепосоченото
постановление изрично е посочено стажа, който се признава за майчинство, а
именно при първо дете -1г. и за втора дете-1г. и 2 м. или общ трудов стаж в
размер на 2г. и 2 м., както е приел и органа. По отношение на този стаж на
лицето от страна на жалбопадателката не се посочва от къде счита, че същият
следва да е в размера определен от нея и по кой нормативен акт следва да се
зачете в такъв размер.
По
отношение на този стаж обаче органът
неправилно е приел, че не следва да бъде
зачетен като действителен осигурителен стаж на лицето. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира
понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, е приета с
измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, на лицето за майчинство
на дете родено 1978г. и дете родено 1980г., поради което на
основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени
съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби, които не са
преценени и взети предвид от органа.Съгласно
действащите тогава нормативни разпоредби този стаж на лицето, през което е
ползвала отпуск по майчинство се признава за действителен стаж на лицето
при пенсиониране, поради което този стаж от
2г. и 02 м. неправилно не е зачетен от органа, като действителен стаж.
По
отношение на стажа за майчинство на третото дете С.П., родено на *** в размер
на 3г., обхващащ периода от 14.03.1991г.
-14.03.1994г.
Този
период от време е зачетен на лицето от органа. Видно от данните по делото ТК
№43 лицето е работило за периода от 25.10.1990г. до 01.10.1993г. в ТПК “Д.П.“ *** - 02г. 11м.
04дни, а за периода от 01.10.1993г. до
01.05.1994г. е получавала обезщетение за безработица от БТ-***. Съгласно чл.3ж,
ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта, който е в сила от 03.07.1984г. и е приложим по отношение на майчинството за
детето С.П., времето през което майките и осиновителките не работят по трудово
правоотношение, отглеждат дете до навършване на 3 годишна възраст, се зачита за
трудов стаж. В случая жалбоподателката е работила по трудово правоотношение,
като за част от периода е получавала и обезщетение
за безработица, който трудов стаж и е признат от пенсионния орган и е зачетен.
Тоест периода от 14.03.1991г.
до 14.03.1994г. е зачетен на лицето като
стаж от органа, тъй като лицето е работило и е получавало обезщетение за
безработица, а не е ползвало отпуск по майчинство, като неработеща майка.
Не
съществува възможност един и същи осигурителен период да се зачете за стаж на
две отделни основания, в каквато насока са твърденията на жалбоподателката.
След като работодателят е зачел периода от време на отглеждането на
детето С.П. като трудов стаж, и определен период от същия е зачетен като стаж за безработица не съществува
възможност същия този период от време да се зачете и на
основание чл. 3ж, ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта и към така
зачетения трудов стаж от органа за един и същи период от време да се зачете и
майчинството на лицето от още три години за третото дете. Тоест този стаж за един и същи период от време
не може да се зачете едновременно на две основния, веднъж по ТПО и едновременно
с това и за майчинство. В тази насока възраженията на жалбоподателката, че този стаж следва да се зачете, като ползвано майчинство
за третото дете е неоснователно. Този стаж е зачетен от
органа, тъй като лицето е работило след раждане на детето, като за част
от периода е получавала и обезщетение за безработица, което същото е зачетено. С
оглед на изложеното съдът приема, че органа правилно е зачел трудов стаж на
лицето по майчинство в общ размер на 02г. и 02 м. за първите две деца.
По
отношение на стажа за безработица.
Времето,
през което Н.Ц. е била регистрирана в
Бюрото по труда *** за периода от 01.10.1993г. до 01.05.1994г. - 07 м. и е
получавала обезщетение за безработица е вписано в трудовата й книжка, също така
е вписан и периода
от 07.06.1996г. до 07.12.1996г. - 06 месеца, през който също е
получавала обезщетение за безработица, като същото не е спорно по делото. Не се
оспорва и периода на безработица през който е получавала обезщетение от
01.06.2013г.-01.03.2014г. -09 месеца или
общо за безработица 01г. 10м. 21 дни. Тоест този трудов стаж на лицето, през
което е получавало обезщетение за безработица е правилно изчислен и определен, както и зачетен от
органа. В тази насока възражението на жалбоподателката, че не е коректно
определен е неоснователно, като следва
да се посочи, че размерът, който визира в жалбата е именно размера определен от
органа. Следва да бъде отбелязано, че времето, през което лицето е получавало
обезщетение за безработица не би могло да се счита за действителен осигурителен стаж,
както е приел и органа, доколкото с разпоредбата на чл.9, ал.2,т.4 от КСО
законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение
за безработица, на осигурителен стаж,
единствено за целите на придобиването правото на пенсия по смисъла на чл.68,
ал.1 от КСО.
По
отношение на трудови стаж на лицето за втора категория труд в размер на 03м. и
16дни. От приложената справка-опис на осигурителния стаж на лицето е видно, че този стаж от втора категория труд е превърнат
в трета категория труд и същият е в
размер на 4 м. и 13 дни и е зачетен от органа именно в такъв
размер. В жалбата се посочва
размер на този стаж от 4 м. 13 дни, който размер именно е
определен и от органа. В тази насока и възражението, че същия не е
приравнен към трета категория труд от
органа е неоснователно.
По
отношение на стажа на лицето за периода от 15.09.1990г.- 15.10.1990г. в ЕСПУ “Х.Б.“ *** в размер на 1 м., който не е
зачетен от органа по ТК № 43/1990г. От приложеното
ксерокопие на ТК е видно, че този стаж на лицето не е надлежно заверен, тъй като не подписан
от счетоводителя, съгласно чл.6, ал.1 от НТКТС и не следва да се зачита
от органа. Въпреки това органа е следвало да изисква от лицето представянето на
документ за този трудов стаж-УП3, което не е сторил видно от данните по
преписката. Такова не е изисквано и по отношение на незачетения стаж на лицето за времето от 01.12.2021г. до
22.12.2021г. от осигурителя Община Мездра, поради обстоятелството, че няма
данни за месеца в регистъра на осигурените лица. По отношение на този стаж органа е следвало да изисква от
лицето представянето на документ за това, което не е сторил видно от данните по
делото. Макар и да не е изискано такъв образец от лицето да представи за този трудов стаж в размер на 1м. и 22 дни, същото не
влияе на крайния резултат от решението на органа, тъй като общия трудов
стаж на лицето определн от органа е 11 г. 05м. и 22 дни и като се прибави този
трудов стаж от 1м. и 22 дни става общ
трудов стаж от 11г. 07м. и 14 дни.
По
отношение на общия трудов стаж на лицето, признат от органа. От данните по
преписката е видно, че общия трудов стаж на лицето е правилно изчислен от
органа в размер на 11г. 05м. 22 дни. В този трудов стаж на лицето е включен и
отпуск по майчинство в размер на 2г. и
02 м. и стажа през което лицето е получавало обезщетение при безработица в
размер на 1г.10м.21 дни. Възражението на жалбоподателката, че трудовия стаж неправилно
е изчислен от органа, като същият според
нея следва да е в размер на 8г.10 м. 20дни,
в каквато насока са твърденията в жалбата не се подкрепя от доказателствата по
делото. Лицето твърди, че този стаж е по три трудови книжки, но по преписката
се съдържат два броя ксерокопия на ТК, това обстоятелство е видно и от направения
от орган опис на трудовия стаж на лицето в справка приложена по преписката.
Тоест това твърдение на жалбоподателката не е подкрепено с доказателства и не е
посочено за кой период от време не е признат трудовия стаж на лицето и по коя ТК. Макар и да се приеме, че общия трудов
стаж на лицето по ТК е в размер на 8г. 10м. и 20 дни, в каквато насока са твърденията
на жалбоподателката и като добавим към същия стажа от 2г. 02 м. – ползвано майчинство и в
размер на 1г. 10м. и 21 дни - обезщетението
за безработица и горепосочения стаж от 1м. и 22 дни, то общия трудов стаж на лицето е в размер на 13г. 01м. и 03 дни, съответно 11г. 02м. и 12
дни действителен стаж, поради което отново
жалбоподателката не надвишава изискуемия по чл.68,
ал.3 от КСО действителен осигурителен стаж.
При това положение крайният извод на административния орган, че не са изпълнени
изискванията на чл.68, ал.3 от КСО относно наличието на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж се явява напълно правилен и законосъобразен. Обосновано пенсионният орган
е приел, че лицето не отговаря на изискването за действителен
осигурителен стаж от най-малко 15 години,
като условие за отпускане на пенсия при условията на чл.68, ал.3 КСО. Този
извод остава непроменен дори и към зачетения от органа на лицето действителен стаж от 07 г. 05м. 01 ден да бъде прибавено времето
не зачетено от пенсионния орган за действителен стаж, като неработеща майка, от 2г.
и 02 месеца, то общия действителен стаж на лицето е 09
г. 07м. и 01ден. Дори и да се добави стажа в размер на 1 м. и 22 дни, незачетен
от органа, то същия ще е в размер на 09г. 08м. 23 дни и общ трудов стаж в размер на
11г. 07м. и 14 дни.
В
случая не е изпълнена една от кумулативните материалноправни предпоставки по чл.68,
ал.3 от КСО, поради което отсъстват
основания по чл.146 АПК за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на
НОИ – Враца и потвърденото с него разпореждане.
С оглед на изложеното оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане са правилни и законосъобразни, същите са постановени в
съответствия с материалния закон и
не са налице основанията, посочени в чл.146 от АПК, налагащи отмяна на
решението, същото е валиден административен акт, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и своевременно
направено искане за разноски от процесуалния представител на ответника, на
основание чл.118, ал.3 от КСО, във
връзка с чл.143, ал.3 от АПК, във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100.00/сто/ лева и искането над тази сума до претендирания размер от 200 лева,
следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Б. ***, депозирана чрез * К.Т.
против РЕШЕНИЕ №1012-06-183-2/01.09.2022г. на Директор на ТП на НОИ-Враца и
потвърденото с него Разпореждане
№2113-06-1780-3/21.01.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Враца.
ОСЪЖДА Н.Д.Б. *** да
заплати на ТП на НОИ-Враца разноски по делото в размер на 100.00/сто/ лева и
отхвърля искането над тази сума.
Решението
подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението на страните му,
чрез АдмС - Враца пред ВАС - София.
АДМ.СЪДИЯ: