Р Е
Ш Е Н
И Е № 184
гр. Пловдив, 16.01.2020
г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в
публично съдебно заседание на шестнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4349 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 228, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от С.Б.И., ЕГН ********** чрез
адв. Б.-П. с адрес ***, против А.П.Х.,
ЕГН ********** с адрес ***, пощенски клон № 4 - служител за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1000 лв.
/хиляда лева / по договор за наем от 25.01.2018 г. , ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване
на заявлението 11.02.2019 г. до окончателното
изплащане. Притендира разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем от 25.01.2018 на недвижими имот в апартамент гр. П., ул. „П. Д. П.“ при наем
от 150 лв. месечно, платими на 25 число. Владението е предадено. Заплатени са
част от немите. Дължими са останали за периода 25.04.2018 г.-25.05.2018 г.;
25.07.2018 г.-25.01.2019 г. Притендират се шест пълни наема и част за м. август 2018 г. в размер от 100
лв. На 11.02.2019 г. е подадено заявление по чл. 410 от ГПК , по което е
издадена заповед за изпълнение по ч. г. 2490/19 г. на ПРС. В срока е подадено
възражение от длъжника.
В срока по
чл.131 от ГПК ответника оспорва иска. Признава сключването на договора за
процесния обект и предоставянето му за живеене, както и ползването му в
заявения период. Твърди, че имота няма статут на жилище и не е възможно да се
регистрира на този адрес. Отправила е предупреждение към наемодателя за промяна
на статута или да изплати компенсации в размер на платените суми. След
положителен отговор продължила плащане на наема. През месец септември се
уверила, че промяната няма да настъпи и прекратила плащането и отправила нова
покана по пощата, която не е получена. невъзможността за надлежна регистрация
предизвикала налагане на санкция на наемателката от органите на МВР.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени
документи – договор за наем от 25.01.2018 г.; НА № ***, том *, рег. № ****,
дело ***/**** г.; схема № 15-445662/22.05.2019 г. е видно, че на 25.01.2018 г. между страните е
постигнато съгласие за предоставяне ползването от ищеца на ответницата на
недвижим имот –апартамент в гр. П., ул. П. Д. П. № **, с предназначение на
ателие за индивидуална творческа дейност, срещу месечен наем от 150 лв.,
платима от 20 до 25 число на текущия месец, за период от 12 месеча считано от
23.01.2018 г. Имота следва да се ползва за живеене.
От приложеното ч. г. д. 2490/19
г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане на ищеца е издадена заповед за
изпълнение 1574/20.02.2019 г. по ч. г. д. 2490/19 г. на ПРС срещу която в срок
е постъпило възражение от длъжника-ответник по настоящето производство.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Поради подаденото възражение от
длъжника срещу издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2490/19 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и
разпоредбата на чл. 415 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец С.И..
Уважаването на заявената претенция налага установяване от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване наличие на валидно наемно правоотношение, пораждащо
права и задължения за страните, а именно представяне на имота на наемателя в
състояние годно за използване по договореното предназначение и съобразно
извъшения оглед от наемателя в периода на договора, при липса на установени
факти сочещи заплащане от наемателя на дължимите наемни суми за процесния
период.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява,
че между тях е сключен договор за наем на процесния имот, имащ статут на
ателие, който е предоставен на наемателката за живеене. От страна на последната
се потвърждава ползването на имота за договорените нужди в периода формиращ
задължението за заплащане на притендираната наемна цена.
Неразбирателството между страните се корени в изискуемостта на задължението
на наемателката да заплаща договорената сума за наем, предвид възникналите
пречки от административен характер за регистрацията и като живуща на този
адрес.
Съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД наемателят дължи
заплащане на определената цена за ползването на имота. По делото не се твърди и
не се установява наемателя да е бил лишен от възможността да ползва имота по
договореното предназначение в процесния период, което при липса на визирани в
договора клаузи за обстоятелства изключващи изпълнението на задължението му, би
обосновало настъпилото неизпълнение, доколкото не се твърди да е извършвано
плащане на вземането. Ето защо наемодателя разполага с правото да търси
следващия му се наем за периода 25.04.2018 г.- 25.01.2019 г. в общ размер от
1000 лв.
Отправените възражения от ответницата за невъзможност да се регистрира на
посочения адрес не се приемат от съда като основания за отпадане на
задължението за заплащане на наемната цена, тъй като не засягат пряко
възможността на същата да си служи с имота съобразно целеното от нея и
уговорено между страните предназначение, което се потвърждава и от факта на
извършеното от нея ползване. Същите биха могли да имат отношение към възникване
на основание за прекратяване на наемното правоотношение, което не се твърди да
е било притендирано от нейна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат притендираните разноски по
представения списък и съобразно ангажираните доказателства в размер от 127,10
лв. по настоящето дело и 127 лв. по заповедното производство, тъй акто
ответницата с поведението си е станала причина за тяхното образуване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.П.Х., ЕГН ********** с адрес
***, пощенски клон № 4 - служител
дължи на С.Б.И., ЕГН
********** *** адв. Б.-П. сумата 1000 лв. (хиляда лева) главница- по
договор за наем от 25.01.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 11.02.2019 г. до окончателното изплащане за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2490/19 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.П.Х., ЕГН ********** с адрес ***, ****** № * - ******да
заплати на С.Б.И., ЕГН ********** *** адв. Б.-П. сумата от 254,10 лв.
(двеста петдесет и четири лева и десет ст. ) разноски по настоящето
производство по настоящето дело и по ч. г. д. 2490/19 г. но ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата
на връчване на страните.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.