№ 1149
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100902746 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
410 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и „М.-П.Л.“ ЕООД бил сключен договор за
застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 19-
0300/302/5001513, със срок на действие от 00:00 часа на 19.07.2019 г. до 24:00 часа на
18.07.2020 г., с предмет лек автомобил марка „Ауди“, модел „Р8“, при договорена
застрахователна сума в размер на 117 663 евро. В срока на застраховката на 16.07.2020 г.
около 22:00 часа в гр. София настъпило пътно-транспортно произшествие с участие на
застрахования автомобил, за което бил съставен протокол за ПТП. Твърди, че от протокола
за ПТП се установява, че л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарет“, с рег. № ****,
управляван от А. Ц., по време на движение по бул. „Възкресение“ в посока бул. „Вардар“
поради неспазване на необходимата дистанция ударил в задната част движещия се пред него
застрахован автомобил „Ауди“. Срещу виновния за настъпване на ПТП водач на л.е.
Фолксваген, на основание чл. 23, ал. 1 ЗДвП бил съставен АУАН на 16.07.2020 г. Посочва,
че бил уведомен за събитието, за което образувал преписка по щета. Изплатил за увредения
автомобил обезщетение в размер на 62 203,45 лева. Допълнително осъществил разноски в
размер на 15 лева, представляващи ликвидационни разходи. Твърди, че към датата на
събитието виновният водач имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника. След изплащане на обезщетението и встъпване в
правата на застрахования, изпратил до ЗАД „ОЗК-З.“ покана за доброволно изпълнение,
която била получена от ответника, но плащане на задължението не било извършено.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ЗАД „ОЗК З.“ да му
заплати сумата 62 203,45 лева – главница по щета № 0300-20-727-503537, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата
5 391,40 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 11.01.2021 г. до 15.11.2021
1
г. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва, че вина за настъпилото ПТП има само водача на л. а. Фолксваген Туарег;
че вредите са отстранени в сервиз „МСМС“ ЕООД и че обезщетението е изплатено на
сервиза; че всички вреди по автомобила са в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП; че ищецът е нарушил Общите условия по Каско и неоснователно е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер; че размерът на вредите по л.а. Ауди е
62 350,52 лева. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорва искът и по
размер. Иска да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, а това се установява и от представената застрахователна полица, че
процесният автомобил „Ауди Р8“, с рег. № **** е бил застрахован при ищеца по застраховка
„Каско” за всички рискове, със срок на застрахователно покритие от 19.07.2019 г. до
18.07.2020 г. и застраховащ „М.-П.Л.“ ЕООД. Приети са като доказателство и Общите
условия към застраховката.
За събитието е съставен на 16.07.2020 г. протокол за ПТП, в който като
обстоятелства, причини и условия за ПТП е посочено, че на 16.07.2020 г. около 20:15 часа
лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег. № **** се движи по бул. „Възкресение“ с посока
от бул. „Н. Мушанов“ към бул. „Вардар“. По същото време и в същата посока пред лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ се движи лек автомобил „Ауди Р8 Купе“, с рег. № ****, на
който водачът пред № 43 предприема намаляване на скоростта си и отклонение в ляво за
заобикаляне на необезопасен автомобил на пътното платно с рег. № ****. Водачът на лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ не успява да спре и настъпва удар с намиращия се пред
него лек автомобил „Ауди Р8 Купе“. В протокола са описани видимите щети по двата
автомобила. Отбелязано е, че спрямо водача на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ е
съставен акт за административно нарушение.
Видно е, че на 17.07.2020 г. водачът на лек автомобил „Ауди Р8“, с рег. № **** е
подал до ищеца ЗАД „А.Б.“ уведомление за настъпило застрахователно събитие. Изготвен е
доклад по щетата. Представени са извършени калкулации, както и фактура с доставчик
„Б.е.Д.А.“ ООД и получател „МСМС“ ЕООД от 15.09.2020 г. за сумата 62 350,52 лева.
По делото са постъпили документи от „Б.е.Д.А.“ ООД във връзка с извършения на
лекия автомобил „Ауди Р8“ ремонт.
С платежно нареждане от 25.09.2020 г. в полза на „МСМС“ ЕООД е изплатена от
ЗАД „А.Б.“ сумата 62 203,45 лева, като обезщетение по процесната щета.
Видно е, че с писмо от 08.01.2021 г., получено от ищеца на 11.01.2021 г. ЗАД „ОЗК-
З.“ е уведомило ЗАД „А.Б.“ за липсващи документи по преписката, касаещи произнасянето й
по размер.
От документите от приетата административно-наказателна преписка се установява,
че във връзка с процесното ПТП на водача на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ А. Т. Ц.
е съставено наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер на 200 лева,
като постановлението е влязло в сила на 19.11.2020 г.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно датата и място на пътния инцидент; че лекият автомобил „Фолксваген Туарег“, с
рег. № **** е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество; наличието на валидно сключена имуществена застраховка с ищеца за
лек автомобил „Ауди Р8“, с рег. № ****; изплащането на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка Каско; че ответникът е получил показа за доброволно плащане,
2
изпратена му от ищеца.
От приетата съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че от техническа гледна точка и от
приложените доказателства може да се направи извод, че причините за настъпване на
процесното ПТП са поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег. №
****, който се е движел със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в
рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи съприкосновение с
намиращия се пред него лек автомобил „Ауди Р8“, с рег. № ****, както и предприетата
маневра за отклонение наляво от вода на лек автомобил „Ауди Р8“. От представения
механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания, се налага изводът, че щетите по лек автомобил
„Ауди Р8“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.07.2020 г.
произшествие в гр. София. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„Ауди Р8“, с рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
63 167,63 лева. За процесния автомобил „Ауди Р8“ не се предлагат нови части от
алтернативни доставчици в Република България. Вещото лице посочва, че по делото няма
данни за разположението на двете превозни средства, в момента в който водачът на лек
автомобил „Ауди Р8“ е предприел маневра за заобикаляне на необезопасен автомобил на
пътното платно с рег. № ****, поради което е разгледал две хипотези при различно
поведение на двамата водачи. Според експерта, не могат да се направят изчисления относно
предотвратимостта на произшествието за двамата водача. Водачът на лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ е имал възможност да предотврати произшествието при движение със
скорост и безопасна дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките на
опасната зона при внезапно възникване на опасност. Ако в хипотезата, че водачът на лек
автомобил „Ауди Р8“ е предприел заобикаляне на необезопасен автомобил на пътното
платно и е навлязъл в съседната лява лента за движение непосредствено преди
произшествието, то същият е навлязъл в опасната зона на лек автомобил „Фолксваген
Туарег“ и ударът за водача на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ е непредотвратим. В
съдебно заседание и след изслушване на свидетелските показания, вещото лице заявява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е неспазване на безопасна дистанция от водача
на лек автомобил „Фолксваген Туарег“.
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно
дадена, се установява, че фактура № **********/15.09.2020 г. е представена в електронен
вариант. Щетата № 0300-20-727-503537 е изплатена на основание валидна полица „Каско“ в
ЗАД „А.Б.“ към датата на ПТП, установени увреждания по застрахования автомобил,
документирано с протокол за ПТП от 16.07.2020 г. и представена фактура за извършен
ремонт на увредения автомобил. От извършената проверка в счетоводството на „МСМС“
ЕОО във връзка с извършения ремонт на „Ауди Р8“, с рег. № **** са взети съответните
счетоводни операции; преведена е сума на „Б.е.Д.А.“ ООД в размер на 62 350,52 лева; от
„А.Б.“ АД е получен превод в размер на 62 203,45 лева. Посочената фактура от 15.09.2020 г.
е представена като разход на „МСМС“ ЕООД и е ползван данъчен кредит в размер на
10 391,75 лева.
При разпита свидетелят А. Т. Ц. заявява, че е участвал в процесното ПТП и
управлявал „Фолксваген Туарег“. На място дошли полицаите и изготвили протокол за ПТП.
Посочва, че заобиколил спрелия автомобил и решил, че има човек на платното при колата.
Погледнал в момента да не смачка краката на човека и така ударил този отпред, но в този
момент друго не го интересувало, освен да заобиколи. Познавал другия участник, тъй като
преди работел за него, но напуснал работа. Двата автомобила се движили един зад друг.
Спрял по-рязко. Имал дистанция от 2, 3 метра. Движел се в най-дясно, където бил
закъсалият автомобил. При изпреварването се уплашил, че има човек на платното и докато
оглеждал колата, се забил отпред в другия автомобил.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъде уважен така предявеният иск за главница, следва да се докаже, че е налице
валиден договор за имуществено З. между ищеца и увредения; валиден към датата на
събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответника и виновния водач; плащане от страна на ищеца на обезщетение за настъпилите
вреди; възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл. 45
ЗЗД и предпоставките за това: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди.
От представената застрахователна полица, а това не е спорно и между страните, се
установи, че е налице валидно сключен писмен договор за имуществена застраховка „Каско”
за лек автомобил „Ауди Р8“, с рег. № **** със ЗАД „А.Б.“ АД, който е действал към датата
на настъпване на процесното ПТП.
В срока на действие на договора на застрахованото МПС са причинени имуществени
вреди в резултат на реализиран покрит риск, като за застрахователя е възникнало
задължение да поеме риска и да заплати застрахователно обезщетение.
Съдът намира, че от приетите писмени доказателства, изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза и събраните свидетелски показания може да се направи извод, че
произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с
рег. № ****, който, поради неспазване на безопасна дистанция е ударил стоящия пред него
лек автомобил „Ауди Р8“. Показанията на разпитания водач на лекия автомобил
„Фолксваген Туарег“ кореспондират с отразеното в протокола за ПТП, както и с
обстоятелството, че спрямо виновния водач на „Фолксваген Туарег“ за извършеното
нарушение на движенията по пътищата е съставено наказателно постановление, което е
влязло в сила. Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил „Ауди Р8“ остана недоказано по делото. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за причинените вреди, обезщетението може да се намали. В
константната съдебна практика на Върховния касационен съд – решение № 159/24.11.2010 г.
по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г.
на ВКС, І Т.О.; решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение
№ 54/22.05.2012 г. п о т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., се застъпва становището, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, трябва поведеното на пострадалия обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, тоест пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване. В случая не се доказа наличие на конкретно проявление на действие
или бездействие на водача на увредения автомобил, което да съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Ето защо съдът намира, че не се доказа по
делото да е налице съпричиняване от водача на лекия автомобил „Ауди Р8“, който с
поведението си да е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или да е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Предвид изложеното възражението на ответника за съпричиняване се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ето защо и при така събраните данни съдът намира за установено, че пътно-
транспортното произшествие е настъпило поради противоправното поведение от страна и
водача на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“, който поради неспазване на достатъчна
дистанция е реализирал пътно транспортното произшествие.
От приетата съдбено-автотехническа експертиза се доказа, че по застрахования при
ищеца автомобил са настъпили щети, които са в причинна връзка със събитието. Вредите по
4
лекия автомобил са констатирани и описани в протокола за ПТП, както и при огледа,
извършен от застрахователя. Установи се също така наличие на пряка причинна връзка
между вредите и осъщественото пътнотранспортно произшествие.
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпването на събитието, като обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда. Следователно претърпяната вреда, вследствие на увреждане
на лек автомобил при настъпилото застрахователно събитие, е равна на средствата,
определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по
възстановяване на щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото на
застрахования. В конкретния случай размерът на причинената вреда възлиза на 63 167,63
лева, съгласно неоспореното от страните заключение на приетата съдебно-автотехническа
експертиза, като оценката е определена от вещото лице по средни пазарни цени към датата
на произшествието. Претендираната от ищеца сума 62 203,45 лева е в по-нисък размер,
поради което предявеният иск се явява основателен за пълния размер.
По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че за лекия автомобил
„Фолксваген Туарег“, с рег. № **** е налице към датата на ПТП-то 16.07.2020 г. валидно
сключена застраховка по „Гражданска отговорност” със ЗАД „ОЗК-З.“ АД.
С плащането на застрахователното обезщетение, каквото в случая се установи, че е
извършено, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. Застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение, което трябва да е
съответно на реално претърпените вреди. В разглеждания случай обезщетението, съгласно
заключението на вещото лице е в по-висок размер от определения от ищеца и заплатен на
застрахования, поради което искът за главница е основателен за пълния предявен размер от
62 203,45 лева. Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът съобрази, че ищецът
търси заплащане на обезщетение за забава, считано от 11.01.2021 г., на която дата е получил
писмото от ответника, че при тези доказателства не дължи плащане. Обезщетението в
размер на законната лихва върху застрахователното обезщетение се дължи от деня на
забавата. Тъй като липсва определен срок за изпълнение на задължението, ответникът ще
изпадне в забава след поканата – по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая ищецът не търси
законна лихва от поканата, а от по-късна дата, поради което искът се явява основателен за
целия период от 11.01.2021 г. до 15.11.2021 г. Изчисленият по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на електронен калкулатор размер на обезщетението за този период върху
главницата възлиза на 5 339,13 лева като искът следва да се уважи до тази сума, а до пълния
предявен размер от 5 391,40 лева се отхвърли като неоснователен.
Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в
общ размер на 6 128,20 лева, от които 2 703,79 лева за държавна такса, 350 лева за депозит за
вещо лице, 5 лева за такса за съдебно удостоверение и 3 069,41 лева за адвокатско
възнаграждение. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер
на 6 123,46 лева. От страна на ответника са извършени разноски в общ размер на 1 030 лева,
от които 700 лева за депозит за вещи лица, 30 лева за депозит за свидетел и 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника се дължат
разноски в размер на 0,80 лева. При извършена съдебна компенсация, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 6 122,66 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да
бъдат преведени присъдените суми с IBAN: BG16BUIN4441010002091.
5
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, ул. ****, да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****,
сума в размер на 62 203,45 лева /шестдесет и две хиляди двеста и три лева и четиридесет
и пет стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на
16.07.2020 г. пътно транспортно произшествие по щета № 0300-20-727-503537 за лек
автомобил „Ауди Р8“, с рег. № ****, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба 15.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 5 339,13 лева /пет хиляди триста тридесет и
девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за забава върху
главницата за периода от 11.01.2021 г. до 15.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за разликата над присъдения размер 5 339,13 лева до предявения 5 391,40 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
ЗАД „А.Б.“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****, сума в размер на 6 122,66 лева
/шест хиляди сто двадесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, изчислени след компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6