Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.01.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на
секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело
№ 1428/17 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с
искова молба от синдиците на „К.Т.Б.”АД, с която са предявени срещу „Е.п.” ЕООД
искове с правно основание чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН,
чл.3 ал.2 ЗБН, както и предявени при условията на евентуалност искове по чл.59
ал.5 и по ал.3 ЗБН. Твърди се в исковата молба, че на 21.11.2014 г. банката е
била уведомена от вложителя К.Г.С., че на 17.04.2014 г. е прехвърлил на
ответника вземане в размер на 196 000 лв., след което в същия ден е
получила изявление на ответника, че прихваща придобитото по договора за цесия
вземане със свои задължения към банката. Според синдиците изявлението за прихващане
е нищожно, защото не е спазена формата по чл.59 ал.2 ЗБН, изискваща нот.заверка
на подписа. Освен това прихващането е нищожно на основание чл.3 ал.3 ЗБН,
защото след отнемане лицензията на банката е налице забрана за извършване на
действия, насочени към събиране на вземания срещшу банката, а прихващането има
погасителен ефект. При условията на евентуалност се сочи, че прихващането е
относително недействително на основание чл.59 ал.5 ЗБН, защото е извършено след
началната дата на неплатежоспособността и след поставянето на банката под
особен надзор. При условията на евентуалност се сочи, че прихващането е
относително недействително на основание чл.59 ал.3 ЗБН, защото ответникът е
придобил вземането по договора за цесия към момент, когато е знаел за изпадане
на банката в състояние на неплатежоспособност. Иска се да се проглааси
нищожността на прихващането на основание чл.3 ал.2 ЗБН, а при условията на
евентуалност да се пригласи нищожност поради неспазена форма по чл.59 ал.2 ЗБН.
При условията на евентуалност се иска да се обяви неговата недействителност на
основание чл.59 ал.5 и ал.3 ЗБН.
Ответникът е
представил писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението,
че е спазена предвидената в закона форма относно процесното изявление за прихващане.
Сочи се, че ответникът не е знаел за изпадане на банката в състояние на
неплатежоспособност. Освен това вземането по договора за цесия е придобито от
ответника преди вписване на решението на БНБ за отнемане лицензията на банката.
Синдиците на
банката в несъстоятелност са подали допълнителна искова молба, с която
поддържат предявените искове и направените в исковата молба фактически
твърдения. Сочи се, че е налице знание у ответника за изпадане на банката в
неплатежеспособност, защото вземането е придобито след обявяване на решението
на БНБ от 20.06.2014 г. за поставяне на банката под особен надзор.
Ответникът е
представил доп.писмен отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията в
писмения отговор и направените в него фактически твърдения за спазване на
предвидената в закона форма на изявлението за прихващане, както и за липса на
знание за изпадане на банката в състояние на неплатежоспособност.
Представено е
изявление вх.N
12162/21.11.2014 г., с което
ответникът е уведомил банката, че прихваща своите задължения с вземане към нея
в размер на 196 000 лв., придобито по сключен на 17.04.2014 г. договор за цесия с К.Г.С..
Представено е
изявление вх.N 12163/21.11.2014 г., с което К.Г.С. е уведомил банката, че по сключен с ответника
договор за цесия на 17.04.2014 г. е прехвърлил вземането си срещу банката в
размер на 196 000 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред
първоинстаннионния съд са искове с правно основание чл.3 ал.3 ЗБН, чл.26 ал.2,
предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН, както и евентуални искове по чл.59 ал.5 и
ал.3 ЗБН.
Синдиците са предявили искове
за недействителност на извършено от ответника прихващане, а прихващането
представлява едностранна правна сделка. Следователно единствено ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Доколкото не се иска
обявяване недействителност на двустранна правна сделка, не е налице необходимо другарство,
при което процесуално легитимирани като ответници са страните по сделката.
Не се спори, че ответникът е длъжник на
банката, както и че по силата на договор за цесия е придобил вземане срещу
банката, с което е извършил процесното прихващане на 21.11.2014 г.
По
иска за нищожност. Според съда процесното прихващане не попада в обхвата на
забраната по чл.3 ал.2 ЗБН, поради което не е нищожно на основание чл.3 ал.3
ЗБН. Забраната по чл.3 ал.2 ЗБН се отнася до действия и сделки с имуществото на
банката, но в случая прихващането не е извършено от представители на банката, а
и не представлява разпореждане на банката с нейно имущество, защото няма за
предмет права, които се прехвърлят от банката в имуществото на ответника.
Прихващането не представлява и действие по изпълнение на задължения на банката,
защото не банката е извършила процесното компенсационно изявления, насочено към
погасяване задълженията на ответника.
Прихващането представлява действие на ответника, имащо за цел да
удовлетвори негови вземания срещу банката, т.е да ги събере по извънсъдебен ред
принудително /без волята и съгласието на банката/. Доколкото прихващането
представлява особен способ за събиране и погасяване на вземане и доколкото в
нормата на чл.59 ЗБН са предвидени специални правила за този способ,
съдът намира, че прихващането не попада в обхвата на чл.3 ал.2 и ал.3 ЗБН.
Предвидените специални правила в нормата на чл.59 ЗБН показват волята на
законодателя да разграничи прихващането от действията и сделките по чл.3 ал.2
ЗБН.
Като краен извод – процесното прихващане не
е извършено в нарушение на забраната по чл.3 ал.2 ЗБН, поради което искът за
нищожност по чл.3 ал.3 ЗБН е неоснователен.
По иска за нищожност поради неспазена форма,
предвидена в нормата на чл.59 ал.2 ЗБН. Нормата на чл.59 ал.2 ЗБН предвижда, че
изявлението
за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма
с нотариална заверка на подписа. Доколкото в нормата се визира синдикът като
адресат на изявлението за прихващане, съдът намира, че изискването за
нот.заверка на подписа следва да важи за прихващане, което се извършва след
откриване на производството по несъстоятелност. Това е така, защото до
откриване на производство по несъстоятелност на банката не е назначен синдик.
След като до откриване на производството по несъстоятелност на банката не е
назначен синдик, изявлението за прихващане до този момент не следва да се
адресира до синдика /а и не може/, както и не следва да е с нот.заверка на
подписа.
В
случая изявлението за прихващане на ответника е достигнало до банката на 21.11.2014
г., а към този момент не е било открито производство по несъстоятелност. Ето
защо съдът намира, че към 21.11.2014 г. не е било необходимо изявлението да
бъде с нот.заверка на подписа. Следователно искът за нищожност по чл.26 ал.2,
предл.3-то ЗЗД поради неспазване на формата по чл.59 ал.2 ЗБН е неоснователен.
След като
предявените искове за нищожност са неоснователни, съдът дължи произнасяне по
евентуалните искове с правно основание чл.59 ал.5 и ал.3 ЗБН, защото е сбъднато
вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане.
По
иска с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН. Изявлението на ответника за прихващане/компенсация е достигнало до банката на
21.11.2014 г., поради което следва да се съобрази действащата към този момент материалноправна уредба на ЗБН.
Според съда нормите, уреждащи предпоставките за
недействителност на прихващането, имат материалноправен характер, а това
означава, че измененията в ЗБН - ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014 г. не следва да се прилагат за отношенията между страните. Това е така,
защото в ЗБН не е предвидена изрична норма, която да придава обратно действие
на новите правила. Такава изрична норма е поместена в пар.6 ПЗР на ЗБН – ДВ бр.
92/2002 г., но тя се прилага за откритите към влизане в сила на ЗБН
производства по несъстоятелност на банки.
Материалният закон действа занапред и се прилага само по отношение
на факти и обстоятелства, които са възникнали след влизането му в сила. Същинско обратно действие новият закон има
само тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения.
Конституционният съд се е произнесъл, че когато новият закон преурежда вече
настъпили правни последици от юридическите факти, е налице хипотезата на
обратно действие на закона - Решение на КС
№ 10 от 2013 г. по к.д. № 8 от 2013 г.,
Решение на КС № 4 от 11 март 2014 г. по
к.д. № 12 от 2013 г. Доколкото с изменението на ЗБН – ДВ бр.98/2014 г. не
е предвидена такава изрична норма, съдът приема, че възникналите до влизане в
сила на законовите изменения отношения не са „преуредени”. На новия закон не се придава действие спрямо вече възникнали и съществуващи
правоотношения, които са "заварени", поради което същият няма несъщинско обратно действие, респ.
незабавно действие. Следователно за спорното материално компенсационно
право, упражнено от ответника през
периода 22.07.2014
г. – 30.10.2014 г., следва да се прилагат
действащите през този период норми на чл.59 ЗБН, но не и измененията в ЗБН - ДВ. бр.98 от 28 Ноември
2014 г.
Повдигнатите
в исковата молба фактически твърдения за извършено от ответника
цесионер прихващане след началната дата на неплатежеспособността и след
датата на поставянето на банката под специален надзор, които са въведени като
основание за недействителност на
главния иск, са визирани в хипотезата на чл.59 ал.5 ЗБН – в
редакцията ДВ, бр. 98 от 2014 г. Тази норма е действащо право от 28.11.2014 г., поради което
не може да намери приложение за
процесното прихващане, защото то е извършено преди влизането в сила на тази
материалноправна норма.
Фактът, че кредитор на банката е извършил
прихващане след началната дата на неплатежеспособността, респ. след датата на поставянето на банката под специален
надзор, не е предвиден като основание за недействителност
в действащия до 28.11.2014 г. материален закон – чл.59 ал.5 ЗБН.
Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН / бр.59 от 21 Юли 2006г./ предвижда, че недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това
кога са възникнали двете насрещни задължения. Тази норма, която се прилага във времето за процесните
прихващания, урежда отношения във връзка с несъстоятелността на
банката, която има качеството на длъжник в производството по
несъстоятелност. Според съда използването на понятието „длъжник” в нормата на
чл.59 ал.5 ЗБН / бр.59 от 21 Юли 2006г./ има за цел
да означи банката, която е имала задължения към лице, което е нейн
кредитор. С понятието „кредитор“ се
означава лицето, имащо вземане към банката, спрямо което банката длъжник е
отправила изявление за прихващане. Нормата има за цел да даде защита на
останалите кредитори и да се избегне поставянето на кредитора, спрямо който
банката длъжник е отправила изявление за прихващане, в по-благоприятно
положение от тях, защото би получил изпълнение на свое вземане към банката, но
не по реда на удовлетворение от масата на несъстоятелността. В случая обаче процесните прихващания са
извършение не от банката длъжник, а от нейн кредитор, поради което тези
прихващания не попадат в обхвата на чл.59 ал.5 ЗБН / бр.59 от 21 Юли 2006г./, която е действащо право до 28.11.2014 г.
Като
краен извод – действащата до 28.11.2014 г. редакция на чл.59 ал.5 ЗБН не предвижда, че извършеното от кредитора
прихващане след началната дата на неплатежеспособността, респ. след датата на поставянето на банката под специален
надзор, е основание за недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Това
означава, че предявеният иск по чл.59 ал.5
ЗБН е неоснователен.
По
иска с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН. Сключеният от ответника договор за
цесия води до придобиване от ответника на паричните вземания на неговия
съконтрагент срещу банката. Като правен
способ за придобиване на вземане цесията поражда действие за длъжника /банката/
от момента на съобщаването, което следва да е извършено от цедента /стар
кредитор/ - чл.99 ал.4 ЗЗД. До съобщаването на цесията не настъпва спрямо
длъжника прехвърлителното действие на договора. Това означава, че до този
правнорелевантен момент вземането, предмет на договора за цесия, се счита
спрямо длъжника за съществуващо в патримониума на цедента, а цесионерът /нов
кредитор/ не е носител на вземането до този момент.
По
делото не е представен договор за прехвърляне на вземане, поради което с оглед
на специалното правило на чл.99 ал.4 ЗЗД следва да се приеме, че ответникът в
качеството на цесионер е придобил вземането на цедента на 21.11.2014 г., когато
банката е уведомена за прехвърляне на вземането. За настъпване на материалнопрания ефект по
прехвърляне и придобиване на вземане срещу длъжника значение има моментът на
получаване от длъжника на съобщението, но не и кога е сключен договорът между
цедента и цесионера / решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС/, защото от момента на съобщаване се създава „достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на
стария му кредитор с нов“. Банката е станала длъжник на ответника
/цесионер/ по прехвърленото вземане едва на 21.11.2014 г., когато е получила
съобщението за прехвърлянето, поради което от тази дата ответникът е придобил
вземанията срещу банката.
Вземането е придобито от ответника в качеството на цесионер на 21.11.2014
г., т.е преди постановяване на решението на СГС от 22.04.2015 г. по
т.дело N 7549/14 г. за откриване производство по несъстоятелност
на банката. Следователно прихващането попада в обхвата на чл.59 ал.3 ЗБН. В
този случай от значение за действителността на прихващането е фактът на знание
у приобретателя на вземането - цесионер за състоянието на неплатежеспособност.
С
решение N 138 на УС на БНБ от 06.11.2014 г. е отнета лицензията
за извършване на банкова дейност на банката, а това обстоятелство е вписано по
партидата на банката в ТР на 07.11.2014 г. Следователно процесното
вземане, предмет на изявлението за прихващане /„активно вземане”/, е придобито
от ответника чрез цесия след датата 07.11.2014 г., на която е вписано в ТР партидата на банката решението на Централната банка
за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. В този
случай на основание чл.59 ал.4 ЗНБ следва да се приеме, че ответникът е знаел
за настъпилата неплатежеспособност, защото вземането му е придобито след датата на вписване на
решението на Централната банка за отнемане на лицензията. Следователно на основание чл.59 ал.3 ЗБН извършеното
на 21.11.2014 г. прихващане е относително недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.
С оглед
на изложеното съдът намира, че предявените искове за нищожност следва да бъдат
отхвърлени, както и искът по чл.59 ал.5 ЗБН, а искът по чл.59 ал.3 ЗБН да се
уважи.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.т.б.” АД-в
несъстоятелност срещу „Е.п.” ЕООД иск с правно основание чл.3 ал.3 ЗБН, с който
се иска установяване нищожността на извършено от „Е.п.” ЕООД прихващане с уведомление вх.N 12162/21.11.2014 г., с което „Е.п.” ЕООД прихваща придобито по
сключен на 17.04.2014 г. договор за
цесия с К.Г.С. вземане в размер на 196 000 лв. с насрещното си задължение
към „К.т.б.” АД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу „Е.п.” ЕООД
иск с правно основание чл.26 ал.2, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.59 ал.2 ЗБН, с който
се иска установяване нищожността на извършено от „Е.п.” ЕООД прихващане с
уведомление вх.N
12162/21.11.2014 г., с което „Е.п.” ЕООД
прихваща придобито вземане в размер на 196 000 лв. по сключен на
17.04.2014 г. договор за цесия с К.Г.С.
с насрещното си задължение към „К.т.б.” АД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу „Е.п.” ЕООД
иск с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, с който се иска обявяване на
относителната недействителност на извършено от „Е.п.” ЕООД прихващане с уведомление с вх.N 12162/21.11.2014 г., с което „Е.п.” ЕООД прихваща придобито
вземане в размер на 196 000 лв. по сключен на 17.04.2014 г. договор за цесия с К.Г.С. с насрещното си
задължение към „К.т.б.” АД.
ОБЯВЯВА за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.т.б.” АД-в
несъстоятелност, ЕИК *******, на основание чл.59 ал.3 ЗБН извършеното от
„Е.п.” ЕООД, ***, прихващанe с уведомление вх.N 12162/21.11.2014 г., с което „Е.п.” ЕООД прихваща придобито
вземане в размер на 196 000 лв. по сключен на 17.04.2014 г. договор за цесия с К.Г.С. с насрещното си
задължение към „К.т.б.” АД.
ОСЪЖДА „Е.п.” ЕООД, ***, да
заплати по сметка на СГС Държавна такса от 7840 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: