МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 830/2020 год. на РОС.
Против подс.
А.Й.Я. *** е повдигнато обвинение
по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 31.01.2020 г. в гр. Русе, в
съизвършителство с И.А.Й. ***, като извършител и
подпомогнат от П.Р.П. *** отвлякъл две лица В.И.А. и Л.В.П.,***, като деянието
е извършено от две лица и по отношение на две лица.
Против подс.
И.А.Й. *** е повдигнато обвинение по чл. 142, ал. 2,
т. 2 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на
31.01.2020 г. в гр. Русе, в съизвършителство
с А.Й.Я. ***, като извършител
и подпомогнат от П.Р.П. *** отвлякъл
две лица В.И.А. и Л.В.П.,***, като деянието е извършено от две лица и по отношение на две
лица.
Против подс.
П.Р.П. *** е повдигнато обвинение по чл. 142, ал. 2,
т. 2 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК за това, че на
31.01.2020 г. в гр. Русе в съучастие
с А.Й.Я. и И.А.Й. *** като помагач,
подпомогнал А.Й.Я. и И.А.Й. да отвлекат
две лица В.И.А. и Л.В.П.,***, като деянието е извършено от две лица и по отношение на две
лица.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Русе, поддържа обвиненията, така както са предявени
и настоява съдът да наложи на тримата
подсъдими наказания лишаване от свобода при наличие на смекчаващи
вината обстоятелства, които да изтърпят ефективно.
Гражданският ищец и частен
обвинител в.и. А., представляван от неговите повереници адв. Е.Т. и адв. Л.П. двата от РАК поддържат обвинението и са предялили против подсъдимите
граждански иск в размер на 24 000 лв., представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди. Същите поддържат
иска и молят да бъде уважен изцяло, ведно със
законните лихви и разно9ски
по делото.
Подсъдимият А.Й.Я. *** признава, че е нанесъл една плесница на пострадалия В.А. и нищо повече, като оспорва
обвинението и моли да бъде оправдан.
Договорните му защитници адв.
Н.Д., адв. В.В. и адв. О.Б.
и адв. Д.С. *** всеки по отделно заемат становищата, че оспорват обвинението, деянието е несъставомерно и поради това молят техния подзащитен подс. Я. да бъде оправдан.
Подсъдимият И.А.Й. *** също оспорва изцяло
обвинението, твърди, че не
е извършил това престъпление и моли да бъде оправдан.
Договорните му защитници адв.
Д.С. и адв. О.Б. ***, изцяло
оспорват обвинението и
молят техния подзащитен да бъде оправдан.
Подсъдимият П.Р.П. ***, твърди, че не е участвал в престъплението и оспорва обвинението спрямо него и моли да
бъде оправдан.
Договорният му защитник в лицето на адв. Д.Ц. – АК – Разград
също оспорва обвинението и моли неговия подзащитен да бъде оправдан по
него.
Окръжният съд
след като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие за установено следното,
По фактите.
Подсъдимият А.Й.Я. е роден
на *** ***, български гражданин, неженен, с висше образование, работи, неосъждан.
Подсъдимият И.А.Й. е роден на *** ***,
български гражданин, разведен, със средно образование, работи. Осъждан е с
влязло в сила на 18.03.2016 г. споразумение по НОХД № 45/2016 г. по описа на
Софийски градски съд за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.
4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Наложено му е
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 год. и 8 мес.,
чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 4 години.
Подсъдимият П.Р.П. е роден на *** ***,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи. Осъждан е с
влязло в сила на 18.03.2016 г. споразумение по НОХД № 45/2016 г. по описа на
Софийски градски съд за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.
4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Наложено му е
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 год. и 8 мес.,
чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 4 години.
Подсъдимият А.Й.Я. и св. Й.В.Д.
имали 10 – годишна връзка, която преустановили през месец октомври 2019 година.
Двамата били в добри отношения и понякога си кореспондирали чрез интернет
приложението „месинджър“ като се поздравявали по
повод празници. През месец януари 2020 г. св. Й.Д. започнала интимна връзка със
св. В.И.А.. Подсъдимият Я. и св. А. се познавали бегло, тъй като и двамата
тренирали смесени бойни изкуства в една и съща спортна зала, в която инструктор
бил подс. П.Р.П.. В края на месеца подс. Я. узнал за връзката между св. Д. и св. А. и
предположил, че тя датирала от по – ранен период, когато той все още
съжителствал с Д.. На 31.01.2020 г. подс. Я. провел
разговор със св. Д. чрез комуникатора „месинджър“ като я попитал дали наистина поддържала връзка
със св. А.. След като тя потвърдила, той силно се ядосал, тъй като помислил, че
е бил излъган от Д. по време на връзката им и се заканил, че щял да „размаже“
св. В.А..
Установено е, че в следобедните
часове на 31.01.2020 г. подс. Я. решил да се срещне
със св. А., да го заведе на безлюдно място и да му нанесе побой. Обадил се по
телефона на подс. П.П. като
му казал, че имал проблеми с Й.Д., тъй като тя му изневерявала. Помолил го да
се срещнат. През това време подс. П. бил заедно с подс. И.Й., който също тренирал смесени бойни изкуства и
бокс и заедно планирали да пътуват за Р. Румъния. Подсъдимият П. се съгласил и
след като уведомил подс. Й., че трябвало да се види с
подс. Я., Й. също се съгласил да отиде на срещата им.
Тримата подсъдими се срещнали пред жилището на подс. Я.
и последният им разказал, че според него св. Д. го е лъгала със св. В.А.. Подсъдимият
П. разказал, че се познавал със св. А. и знаел къде се намирал автосервиза на
родителите му, където св. А. работел. Тримата отишли до автосервиза, намиращ се
в гр. Русе, ул. „Т.“ № *. До там се придвижили с лек автомобил „БМВ“, черен на цвят,
собственост на подс. Я., но управляван от подс. П.. Последният попитал св. Ю.П. – майка на св. А.
къде е синът й, но тя му отговорила, че не бил в сервиза и да го изчака, тъй
като скоро щял да се върне. Затова подс. П. позвънил
по телефона на А., но последният не вдигнал, тъй като през това време бил на
масаж. Тогава подс. П. потърсил св. Л.П., тъй като
знаел, че двамата със св. А. били приятели. Казал му, че В.А. бил много
„загазил“ и поискал П. да му се обади. Поръчал му да предаде на А. веднага да
отиде в сервиза като използвал думите: „обади се на оная мърша В. да идва пред
сервиза“. Свидетелят Л.П. също позвънил на св. А., но и на него не вдигнал.
След като приключил с масажа, св. А. се обадил на св. Л.П. и последният му
казал за разговора си с подс. П.П..
Свидетелят Л.П. *** като до там се придвижил с личния си автомобил „Ауди“ с
рег. № *****, сив на цвят. Няколко минути по – късно св. В.А. паркирал личния
си автомобил в близост до автосервиза. Подсъдимите Я., Й. и П. веднага отишли
при него. Подсъдимите Я. и Й. прегърнали св. А. и започнали да му нанасят
юмручни удари по тялото от непосредствена близост. Тъй като майката на св. А.,
както и св.С.С. се намирали в автосервиза, те решили
да отведат св. А. на друго място, където действията им нямало да бъдат
забелязани от свидетели. Подсъдимите Я. и П. задърпали св. А. към неговия
автомобил като през това време подс. Я. го държал за
едната ръка и за врата. Двамата се опитали да натикат А. в автомобила му докато
той се съпротивлявал. След като разбрали, че този автомобил бил двуместен и
твърде малък, за да ги събере всички, двамата заблъскали св. А. към автомобила
на св. Л.П.. Подсъдимият Й. наредил на св. П. да ги вози с колата си, но той
отказал. Тогава подс. Й. му нанесъл няколко удара с
шамар през лицето и му наредил да влезе в колата. Така св. П. седнал на
шофьорското място в личния си автомобил, а подсъдимите Й. и Я., въпреки
съпротивата на св. А., успели да го вкарат на задната седалка. Двамата седнали
от двете му страни като подс. Я. бил от дясната му
страна, а подс. Й. – от лявата. Подсъдимият Й.
наредил на св. Л.П. да кара колата и го насочвал за посоката като през това
време нанасял удари с шамари и юмруци по главата на св. П.. Последният
управлявал автомобила като спазвал указанията на подс.
Й.. Докато пътували, подс. Я. прилагал на св. А.
бойни хватки като го удрял с юмруци по тялото и го душал за врата. От болките,
съпротивлението и опита да си поеме дъх, св. А. силно се изморил и
съпротивителните му сили отслабнали. Тогава подсъдимите Й. и Я. заедно
започнали да му нанасят юмручни удари в главата. След като достигнали до бул. „Р.“,
подс. Й. наредил на св. П. да завие наляво и да спре
на уширение на асфалтовия път. През това време подс. П.П. се движел зад лекия
автомобил „Ауди“ като управлявал лекия автомобил на подс.
Я. – „БМВ“, черен на цвят. Подсъдимият П. паркирал управлявания от него
автомобил в непосредствена близост до автомобила на св. П. по такъв начин, че
да му попречи да излезе от него и да окаже помощ на св. А.. Там тримата подсъдими
слезли от автомобилите, а подс. Й. и Я. издърпали св.
А. навън. Веднага след това двамата започнали да му нанасят интензивни удари с
ръце и крака по цялото тяло, главата, ръцете и краката. От ударите св. А.
няколко пъти падал на земята, а те отново го вдигали и продължавали да му
нанасят удари. Едновременно с това отправяли към него обидни думи и му
нареждали повече да не се занимава с Й.Д..
През това време подс. П.П. стоял в непосредствена
близост до св. Л.П. и наблюдавал побоя над св. А. без да се намесва.
Същевременно от поведението му, на св. П. му станало ясно, че П. няма да му
позволи да се намеси в защита на приятеля му А.. При последно нанесения му
удар, св. А. паднал на земята. Докато се изправял, подс.
Я. му нанесъл силен юмручен удар в лявата част на носа, в резултат на който
носните кости на А. се счупили и той паднал по лице земята като ударил дясната
си челна област в цимента. А. останал там неподвижен. От носа му започнало
обилно кръвотечение, което накарало подсъдимите Й. и Я. да преустановят
действията си. Тримата подсъдими се качили в лекия автомобил „БМВ“, управляван
от подс. П. и се отдалечили. Едва тогава св. Л.П.
изправил св. А. от земята, дал му кърпи, с които да попива кръвта си и веднага
го откарал в Спешно приемно отделение на УМБАЛ „Канев“ Русе. Свидетелят А. бил
настанен в отделение „Неврохирургия“ където пролежал три дни. На 03.02.2020 г.
бил изписан с диагноза „Контузио фацией.
Комоцио церебри. Фрактура нази“.
Междувременно, на 01.02.2020 г.
св. А. сигнализирал органите на полицията и посочил самоличността на извършителите,
тъй като ги познавал като практикуващи смесени бойни изкуства. При извършения
оглед на местопроизшествие, по асфалта били фиксирани множество петна от
червено – кафява течност, от които били иззети образци. При извършения оглед на
лек автомобил „Ауди“ с рег. № **** били иззети обтривки
от дръжките на задна лява и задна дясна врати, а върху капака на багажника били
установени множество капки от червено – кафява течност, от които били иззети
образци.
Видно от заключението на съдебно
медицинска експертиза на веществени доказателства № 10/17.02.2020 г. по описа
на БНТЛ при ОДМВР – Русе, в иззетите образци от червено – кафявата течност,
намерена на бул. „Р.“ се доказва присъствие на човешка кръв, а образците,
иззети от червено – кафява течност, намерена върху капака на багажника на л.а.
„Ауди“ се доказва, че представляват човешка кръв. Кръвната група на тази кръв
се определя като А(Я). Кръвната група на В.И.А. по системата АВ0 се определя
като А(Я). Груповата принадлежност на кръвта по обекти № 1, № 2 и на кръвта –
обект 3 и кръвногруповата принадлежност на В.А. по
системата АВ0 си съответстват. Възможно е кръвта по трите обекта да произхожда
от В.И.А..
Видно от заключението на съдебно
медицинска експертиза по писмени данни № 1119/2020 г., в резултат на нанесените
му от подсъдимите Й. и Я. удари, пострадалият В.А. получил следните увреждания:
счупване на носни кости. Оток и кръвонасядане на
носа. Охлузвания на челото. Кръвонасядания на горните
клепачи на лявото и на дясното око. Кръвонасядания и
повърхностни наранявания на горна устна и полулигавицата
й. Кръвонасядания на двете ушни миди. Кръвонасядане на ляв лакет.
Охлузване на дясна предкитка, кръвонасядане
на дясно коляно. Сътресение на мозъка без обективна неврологична находка.
Описаните увреждания били резултат
на действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени
както се съобщавало в предварителните сведения. При тези данни установените
увреждания следвало да се преценяват по медико – биологичния признак
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. При такива
увреждания, като установените при А., болките били най – силни непосредствено
след получаването им, като постепенно намалявали по интензитет през следващите
няколко денонощия, след което било възможно да се появява болка при допир в
носа за период от около 2-3 седмици. Вещото лице е преценило, че по делото
нямало достатъчно данни, от които да може по категоричен начин да се установи,
че В.А. е бил в травматична кома. Получените от А. увреждания са му причинили
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на разследването бил
приобщен като веществено доказателство диск със записи от камера за видеонаблюдение, монтирана на студио за татуировки в гр.
Русе, ул. „Т.“. При изготвената техническа експертиза на диска, на хартиен
носител били възпроизведени кадри от значение за разследването, на които се
наблюдава преминаването на лек автомобил „Ауди А4“ (В5, Type
8D), произведен в периода 1994-1999 г. и л.а. „БМВ“ серия 5 (Е60), в
производство от 2002 до 2007 г.
По делото били приложени и
разпечатки от мобилните оператори, удостоверяващи проведените телефонни
разговори между подсъдимите и присъствието им в района на местопроизшествието.
По доказателствата.
Делото се проведе по реда на глава
27 от НПК съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.1 от НПК, като
не са изслушани част от разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели и вещи лица.
Съдът приема гореизложената
фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания
по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от обясненията на
тримата подсъдими, от свидетелските показания на В.А., Л.П., Й.Д., И. А. П., Ю.П.,
С.С. и Б.Г. и от приложените по делото протоколи за
оглед на местопроизшествие, веществени доказателства – компактдиск със записи,
съдебно медицинска експертиза съдебно медицинска експертиза на веществени
доказателства, медицински документи, свидетелства за съдимост, декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние, протоколи за разпит на
подсъдимите в хода на досъдебното производство, протоколите за извършени процесуално-следствени
действия, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, автобиографии,
докладна записка.
Според заключението на назначената
и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на пострадалия В.А., при
извършения преглед на същия, било установено следното: - счупване на носни
кости. Оток и кръвонасядане на носа. Охлузвания на
челото. Кръвонасядания на горните клепачи на лявото и
на дясното око. Кръвонасядания и повърхностни
наранявания на горна устна и полулигавицата й. Кръвонасядания на двете ушни миди. Кръвонасядане
на ляв лакет. Охлузване на дясна предкитка,
кръвонасядане на дясно коляно. Сътресение на мозъка
без обективна неврологична находка.
Съдът изцяло кредитира събраните в
хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочените свидетели,
тъй като на първо място пострадалите св. А. и св. П. подробно разказват, как са
ги напъхали в колата на П. ***, където спрели колите и подсъдимите Я. и Й. нанесли побой на св. А.,
подс. П. и св. П. са гледали от страни.
От показанията на св. Ю.П. – майка
на пострадалия В.А. се установява, че на 31.01.2020 год. около 19.00 ч.
разбрала, че със сина й се е случило нещо лошо и се намира в болницата. Тогава
тя отишла да го види и са му слагали система и той й казал, че е бил отвлечен и
му е нанесен побой от подсъдимите Я. и Й.. Същият бил на легло и по лицето му е
имало червенини, а на носа му имало лепенки, тъй като е бил счупен. В болницата
престоял четири дни и се е върнал на работа в сервиза, собственост на
семейството. Той бил стресиран от случилото се потърсил помощ от психолози и
психиатри. В болницата му казали, че следва да му се направи операция на носа,
която ще струва около 10 000 лв. След инцидента той заживял отделно като
неговата приятелка Й. се е грижела за него.
Свидетелката Й.Д., - приятелка на
пострадалия заявява, че живеят във фактическо съжителство с В.А. и разбрала, че
той бил отвлечен от подсъдимите Я., Й. и П., като първите двама са му нанесли
побой,а третият стоял в страни като не е дал възможност на втория пострадал П. да
се намеси и да предотврати побоя. Престоял в болницата, като тя постоянно била
при него като придружител. Той се е движел с количка с видимо счупен нос и
червено лице, като не можел да говори, не дишал нормално и бил претиснен и неспокоен. Преди това тя е поддържала връзка с подс. Я. в период от десет години, но се разделили през м.
октомври 2019 год. Същата заявява, че разговаряла с лекари и медици от които
разбрала че в България нама подходяща клиника за да
му се направи операция и че такава има в Турция и щяло да срува
около 20000 лв.
От показанията на св. Б.Г., който заявява в съдебно заседание, че познава
подсъдимите Й. и П. и не познава подс. Я. от залата
където са тренирали ММА. Там периодично е идвал и пострадалия А. и се познавал
с подсъдимите, като П. е бил треньор. Той разказва, че тримата подсъдими са
отишли до сервиза на семейството на В., с кгото са
отишли на някакво място на 500 м. разтояние от
сервиза, където Я. разговарял пострадалия А., след което му е ударил един
шамар. Тази информация той научил от подс. Я., който
му казал, че в колата на П.П. се е намирала и тяхна
приятелка М..
По искане на адв.
Б. при довеждане е била допусната като свидетел М.С., която заявява, че се е
намирала в колата на П.П. и заедно с подсъдимите Я. и
Й. са отишли в сервиза , където дошъл пострадалия и са отишли на необитаемо
място, където са разговаряли, като чула, че Я. и пострадалия са се карали. Тя
твърди, че Я. е ударил А., който паднал на земята.
Показанията на тези двама свидетели
са вътрешно противоречиви и не се покриват с показанията на останалите
свидетели.
От показанията на пострадалия В.А.
се установява, че на инкриминираната дата отишъл до сервиза на неговите
родители, където заварил подсъдимите Я., Й. и П., а също така и неговия приятел
Л.П.. Той спрял неговия автомобил на 30 -40 м. от автомобила на Я., който бил
спрян успоредно на сервиза. Той твърди, че в колата му не се е намирала св. С.,
която я вижда за първи път в съдебната зала. Подсъдимия Я. го хванал за врата и
го душел и го е вкарал на задната седалка в колата на
Л.П..
Разпитан в съдебно заседание този
свидетел заявява, че на инкриминираната дата около 17.00 ч. получил обаждане и
са го попитали къде се намира В.А.. Той отишъл с неговата кола пред сервиза,
където заварил тримата подсъдими с тяхната кола. Не след дълго том пристигнал и
пострадалия А. и те се втурнали към него и на сила са го вкарали на задната
седалка по средата в неговата кола, където от двете страни седнали подсъдимите Я.
и Й. и започнали да душат В. и да му нанасят юмручни удари по тялото. Те са го
посъветвали да шофира, но той отказал. Казали му да спре на необитаемо място
зад товарния вход на ВТУ и зад поделението. Там Я. и Й. са свалили от колата
пострадалия и започнали да му нанасят побой. П. не го е бил но си е стоял
облегнат на колата си, а той до неговата кола. Други лица не са се намирали в
двете коли.
От допълнителния разпит на св. П.
се установява, че в късните следобедни часове на 31.01.2020 год. пред сервиза спрала лека кола марка БМВ, от която слязъл подс. П.П., който я попитал къде
се намира сина й В.А., на който въпрос тя отговорила, че в момента го няма. Тя
огледала колата и видяла, че други лица не се намират в нея освен тримата
подсъдими и не виждала жена или момиче.
В хода по същество пострадалия А.
допълва, че след като пристигнал пред сервиза, се насочил към подс. Пуенчев и го е попиталзащо идват при него да се разправят, на което той му
е отвърнал, че не знае и го е посъветвал да се разберат с Я.. Когато са го
вкарали на сила в колата на Л. те започнали да му нанасят удари и да го питат дали е правил секс с Й.Д. и
дали са били заедно на нова година. Успоредно с това продължавали да го бият и
след като го свалили от колата това продължило с нанасяне на удари от двамата
по тялото и по главата, в резултат на което бил повален на земята и така са го
оставили и с тяхната кола шофирана от подс. П.
заминали за Румъния на някакво рели.
Показанията на цитираните
свидетели П., Д., П. и тези на пострадалия А. са правдоподобни, последователни,
житейски логични и непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.
Съдът не кредитира показанията на другите свидетели, тъй като те са приятели на
подсъдимите и са заинтересовани от изхода на делото.
Пред окръжният
съд тримата подсъдими дават обяснения по фактите и обстоятелствата, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като твърдят, че и двамата
пострадали доброволно са се качили в колата на св. П.. Същите на оспорват, че на
инкриминираната дата двамата подсъдими Я. и Й. са отвлекли пострадалите и те
двамата са нанесли побоя на св. А.. В общи линии техните обяснения почти изцяло
се покриват с показанията на разпитаните в хода на наказателното производство
свидетели. Същите осъзнават вината си и принципно не оспорва авторството на
деянието и същевременно изразяват съжаление за стореното.
В подкрепа на
изложената фактическа обстановка са и заключенията на всички назначени в хода
на досъдебното производство експертизи. В този смисъл са и доказателствата от
експертен порядък, на които съдът дава вяра. От тези доказателства следва
категоричния извод, че тримата подсъдими съзнават, че това което са извършили е
противозаконно.
От правна страна.
От анализа на събраните по делото
доказателства и въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
настоящата инстанция достигна до следните правни
изводи:
І. Видно от
доказателствата по делото подс. А.Й.Я., като субект
на престъплението е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
С деянието си подс.
Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 31.01.2020 г. в гр.
Русе, в съизвършителство с И.А.Й. ***, като
извършител и подпомогнат от П.Р.П. *** е отвлякъл две лица В.И.А. и Л.В.П.,***,
като деянието е извършено от две лица и по отношение на две лица.
От обективна страна, подс. А.Я. извършил деянието като заедно с подс. И.Й. принудително променил досегашното
местонахождение на св. В.А. и св. Л.П.. Отвличането било довършено с принудителното напускане на
пострадалите на мястото, където са се намирали – в непосредствена близост до
автосервиз на ул. „т.“ № *. Оказаното от него дърпане на пострадалия А. и
набутването му в колата на другия пострадал П., водят до категоричния извод, че
е налице отвличане. Това сторил, за да може да се качат бързо и да лиши А. от
възможност за съпротива.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.142, ал.2, т. 2 от НК, тъй като изпълнителното деяние на
посоченото престъпление е извършено от две лица – подс.
А.Я. и подс. И.Й., при общност на умисъла.
Налице е и квалифициращото
обстоятелство по чл.142, ал.2, т. 5 от НК, тъй като престъплението е извършено
по отношение на две лица – св. А. и св. П.. Същевременно подс.
Я. бил подпомогнат от подс. П.П.,
за да се отдалечи с автомобила, управляван от последния от мястото, където са
преместени двамата пострадали и където е нанесен побоят на св. А. ***.
Съобразно правната доктрина и трайно установената съдебна практика това престъпление
може да бъде
осъществено чрез действие, като действията могат да бъдат фактически. Обективно подс. Я. е сторил това като е държал
св. А. за врата и го е дърпал до колата. По този начин принудително, чрез употреба на
сила, подсъдимият
е отвел пострадалия от едно място на
друго. Това е станало против неговата воля,
като по този
начин същия е бил лишен от възможността
сам да избира
своето местопребиваване и да прави в това
отношение избор на движение по
собствено усмотрение. В конкретният
случай съдът приема, че с поведението
си подс. Я. е осъществил всички признаци
от изпълнителното деяние чрез действие като неправомерно е отвлякъл двамата
пострадали.
Освен това деянието било извършено
при т. нар. форма на задружна престъпна дейност – „необходимо съучастие” с другите
двама подсъдими, при което двамата подсъдими Я. и Й. са осъществили всички
елементи от изпълнителното деяние на престъплението.
Престъплението е
довършено с факта на отвличане на пострадалото лице и отвеждането му на друго
място, като му е била ограничена свободата на придвижване и желанието да се
намира на масто предпочетено от пострадалите.
Налице е и субективната
съставомерност на деянието, тъй като
подс. Я. е действал при пряк умисъл с
ясното съзнание за противоправността на извършваното от него, целейки и
желаейки настъпването на точно определен резултат. Същият е разбирал много
добре и целейки именно настъпването на противоправния
резултат - неправомерно отвличане на пострадалите. Същият много добре е съзнавал, че отвежда
принудително, чрез сила св. А. от посоченото място до другото място и че това е станало против волята му. Същевременно съзнавал и
участието на подс. И.Й. и на
подс.
П.П. в същото деяние.
ІІ. Видно от
доказателствата по делото подс. И.А.Й., като субект
на престъпленията е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
С деянието си подс.
Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
142, ал. 2, т. 2 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, тъй като на 31.01.2020 г. в гр. Русе,
в съизвършителство с А.Й.Я. ***, като извършител и
подпомогнат от П.Р.П. *** отвлякъл две лица В.И.А. и Л.В.П.,***, като деянието
е извършено от две лица и по отношение на две лица.
От обективна страна, подс. И.Й. извършил деянието като заедно с подс. А.Я. принудително променил досегашното
местонахождение на св. В.А. и св. Л.П.. Отвличането било довършено с принудителното напускане на
пострадалите на мястото, където са се намирали – в непосредствена близост до
автосервиз на ул. „Т.“ № *. Оказаното от него дърпане на пострадалия А. и
набутването му в колата на другия пострадал П., водят до категоричния извод, че
е налице отвличане. Това сторил, за да може да се качат бързо и да лиши А. от
възможност за съпротива.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.142, ал.2, т. 2 от НК, тъй като изпълнителното деяние на
посоченото престъпление е извършено от две лица – подс.
А.Я. и подс. И.Й., при общност на умисъла.
Налице е и квалифициращото
обстоятелство по чл.142, ал.2, т. 5 от НК, тъй като престъплението е извършено
по отношение на две лица – св. А. и св. П.. Същевременно подс.
Я. бил подпомогнат от подс. П.П.,
за да се отдалечи с автомобила, управляван от последния от мястото, където са
преместени двамата пострадали и където е нанесен побоят на св. А. ***.
Съобразно правната доктрина и
трайно установената съдебна практика това престъпление може да бъде осъществено
чрез действие, като действията могат да бъдат фактически. Обективно подс. Я. е сторил това като е държал св. А. за врата и го е
дърпал до колата. По този начин принудително, чрез употреба на сила,
подсъдимият е отвел пострадалия от едно място на друго. Това е станало против
неговата воля, като по този начин същия е бил лишен от възможността сам да
избира своето местопребиваване и да прави в това отношение избор на движение по
собствено усмотрение. В конкретният случай съдът приема, че с поведението си подс. Я. е осъществил всички признаци от изпълнителното
деяние чрез действие като неправомерно е отвлякъл двамата пострадали.
Освен това деянието било извършено
при т. нар. форма на задружна престъпна дейност – „необходимо съучастие” с
другите двама подсъдими, при което двамата подсъдими Я. и Й. са осъществили
всички елементи от изпълнителното деяние на престъплението.
Престъплението е довършено с факта
на отвличане на пострадалото лице и отвеждането му на друго място, като му е
била ограничена свободата на придвижване и желанието да се намира на масто предпочетено от пострадалите.
Налице е и субективната съставомерност на деянието, тъй като подс.
Й. е действал при пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността
на извършваното от него, целейки и желаейки настъпването на точно определен
резултат. Същият е разбирал много добре и целейки именно настъпването на противоправния резултат - неправомерно отвличане на
пострадалите. Същият много добре е съзнавал, че отвежда принудително, чрез сила
св. А. от посоченото място до другото място и че това е станало против волята
му. Същевременно съзнавал и участието на подс. А.Я. и
на подс. П.П. в същото
деяние, като последния само ги е подпомогнал, наблюдавал е как първите двама са
нанесли побоя и се е съгласявал с техните действия.
Освен това, по отношение на
извършеното, у подсъдимите била налице формирана общност в умисъла относно
отвличането на пострадалите, а отделно всеки един от тях е съзнавал противоправността на извършваното от подсъдимите.
ІІІ. Видно от
доказателствата по делото подс. П.Р.П., като субект
на престъплението е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
С последователните си действия подс. П.Р.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
142, ал. 2, т. 2 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.4 от НК, тъй като на 31.01.2020 г. в гр. Русе в съучастие с А.Й.Я. и И.А.Й.
*** като помагач, подпомогнал А.Й.Я. и И.А.Й. да отвлекат
две лица В.И.А. и Л.В.П.,***, като деянието е извършено от две лица и по отношение на две
лица.
От обективна
страна подс. П. участвал в престъплението като помагач, тъй като
с действията си улеснил двамата съизвършители да се отдалечат от мястото на произшествието като ги откарал с автомобил.
Същевременно е посочил на другите двама подсъдими
местонахождението на пострадалия
А. като е бил с ясното съзнание, че подс. Я. е искал да
се саморазправи с него. С присъствието
си през цялото време от отвеждането на свидетелите А. ***, завеждането
им на бул. „Р.“ и нанасянето на побоя
над А., подс. П. е създавал по – голяма сигурност и спокойствие у другите
двама подсъдими като с поведението си е възпрепятствал св. П. да окаже помощ на св. А..
От субективна страна подс. П.П. е извършил престъплението
при пряк умисъл като съзнавал противоправността както
на своето деяние, така и на деянието на другите двама подсъдими и желаел
настъпването на целените отрицателни последици. Същевременно съзнавал и
участието на подс. А.Я. и на подс.
И.Й. в същото деяние, като последния само ги е подпомогнал, наблюдавал е как
първите двама са нанесли побоя и се е съгласявал с техните действия.
Освен
това, по отношение на извършеното у тримата подсъдими била налице формирана
общност в умисъла относно отвличането на пострадалите, а отделно всеки един от
тях е съзнавал противоправността на извършваното от
подсъдимите..
Мотивите за извършване
на престъплението от страна на тримата подсъдими са - предварително осъзнатата у тях потребност да се отвлекат пострадалите, да ги лишат от
свобода и да нанесът побой
на пострадалия А..
Причини за
извършване на престъплението от страна на тримата подсъдими са незачитане на установения
в нашата страна правопорядък, незачитане на
неприкосновеността на личността, слабите морално волеви задържки
на подсъдимите и ниската им обща и правна култура и правосъзнание.
В хода на
съдебните прения защитника на подс. Я. в лицето на адв. В. В. заема становището, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин. Налице са противоречиви доказателства, които би довело до
незаконосъобразна присъда с несправедливи наказания. Освен това счита, че
престъплението е несъставомерно, но ако съдът приеме,
че не са налице тези възражения излага съображения за малозначителност
на престъплението по чл. 9 ал.2 от НК. Алтернативно той счита, че формално да
са осъществени признаците на престъплението по чл. 142 от НК, деянието не е
престъпно, тъй като то не е общественоопасно и
обществената опасност е явно незначителна. На следващо място е изложено
възражението, че пострадалите А. и П. не са демонстрирали нежелание да им бъде
преместено местонахождението, поради което не е налице обективна съставомерност. От субективна страна не е налице пряк
умисъл а инцидентен такъв.
Тези възражения
са неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните по делото категорични
доказателства – гласни такива от показанията на първата група свидетели.
Следващият
защитник на подс. Я. в лицето на адв.
Д., заема становището, че от втората група свидетели се установява, че не е
имало блъскане насилствено вкарване в колата на пострадалия П.. Твърди се, че
двамата пострадали не оказали съпротива на тримата подсъдими и най вече на Я..
Действително е имало някаква разправия, но не е имало нанасяне на удари на А. и
осъществяване на престъплението с пряк умисъл. Излага се съображението, че
обвинението не доказано по несъмнен начин, тъй като разследването не е било
проведено обективно пълно и всестраннно. Този
защитник също заема тезата за наличе на чл. 9 ал.2 от НК за малозначителност на деянието. Въпреки това той
взема отношение и по предавения граждански иск, като
счита ,че трябва да бъдат обезщетени нанесените на пострадалия неимуществени
вреди, но предявената парична сума била прекомерно голяма, поради което
следвало да бъдат определен размер на 3000 лв.
Възраженията на
този защитник също са неоснователни тъй като не кореспондират на действителната
обстановка и доказателствата по делото.
Третият защитник
на Я.- адв. Д. С., счита, че престъплението, което е
повдигнато на тримата подсъдими е несъставомерно, а е
налице осъществено престъпление по чл. 131 т.12, вр.
с чл. 130 ал.1 от НК- нанасяне на лека телесна повреда на пострадалия А. по
хулигански подбуди. Оспорва се искането на представителя на прокуратурата за
налагане на тримата подсъдими наказания от по десет години, тъй като са явно
несправедливи. Неправилна е позицията, че отвличането е станало с колата на
приятеля на А., а именно св. П., който първоначално отказал да шофира, но му
било наредено да стори това против неговата воля. Поради това настоява неговия подзащитен да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
И неговите
възражения са неоснователни, тъй като не намират опора в съвкупния доказателствен материал.
В съдебно
заседание в хода по същество защитника на подс. И.Й.
- адв. Б., също изразява становището, че е налице
хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК – малозначителност на
деянието. Заема се тезата, че от обективна страна няма принудително преместване
на пострадалите в пространството против тяхната воля. Той също заявява, че
липсват каквито и да са доказателства в тази насока, че обвинението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Този защитник игнорира изцяло
гласните доказателства на първата група свидетели с аргумента,че те са заинтелресовани от изхода на делото. Твърди се, че това
престъпление е несъставомерно и е налице причиняване
на лека телесна повреда на пострадалия А. от подс. Я.
но не и от неговия подзащитен подс.
Й..
Тези възражения
също са неоснователни тъй като се опровергават от съвкупния доказателствен
материал, и по конкретно от свидетелските показания на В.А., Л.П., Ю.П., Й.Д. и
от другите доказателствени средства.
Защитника на подс. П.П. в лицето на адв. Д. Ц., заема становището, че обвинението на неговия
доверител в помагачество не е доказано по несъмнен и
безспорен начин.
Това възражение
не се споделя от настоящата инстанци, тъй като подс. П. в действителност със своите действия е действал
като помагач по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК. Първоначално той умишлено е
съдействал на другите двама подсъдими Я. и Й., като първо се е обадил на пострадалиа Л.П. да го пита къде се намира пострадалия А.,
а след това е транспортирал другите двама подсъдими до сервиза с колата на Я.
марка БМВ. Обективно той не е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние
на инкриминираното престъпление, но е улеснил двамата подсъдими – съизвършители на престъплението.
Твърди се, че в
хода на съдебнотопроизводство са допуснати съществени
процесуални нарушения изразяващи се в това, че прокурорът не е отстранил
противоречията в събраните по делото доказателсва.
Това също е неоснователно тъй като противоречията в доказателствата се ценят от
съда при постановяване на присъдата си. Поради това моли неговия подзащитен да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, а
също така по отношение на него следва предявения против него граждански иск,
тъй като не е участвал в осъществяване на престъплението.
И това
възражение не е основателно, тъй като с факта на неговото съучастие следва да
му се ангажира и гражданската отговорност.
Неоснователно е
възражението на всички защитници, че липсва пряк умисъл за извършване на това престъплениеу от тримата подъсъдими,
тъй като с факта на принудителното набутване на пострадалия в колата от страна
на двамата подсъдими Я. и Й., отвеждането му на друго място, прилагането на
сила чрез блъскане на пострадалия А. категорично сочи на пряк умисъл в
действията по реализиране на престъплението, осъществено от тримата подсъдими.
Всички принудителни действия от страна на тримата са осъзнати от тях, тъй като
са били против волята на пострадалия, който след този случай е бил стресиран и
е променил поведението си в обществото, тъй като се е изплашил от поведението
на подсъдимите.
По вида и размера на наложените
наказания.
Съобразно принципното начало, свързано със
законоустановеността на
наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанията следва да се съобразят изложената фактическа
обстановка и всички обстоятелства обуславящи вида и размера на наказанията, които да
съответстват с тежестта на извършените от
всеки един от тримата подсъдими престъпления.
І. По отношение на подс. А.Й.Я..
При индивидуализацията на наказанията, съдът отчита по отношение на подс. Т. като смекчаващи
отговорността обстоятелства –чисто съдебно минало, а като отегчаващи такива упоритост
в умисъла и усложнената престъпна дейност.
Окръжният съд, след като взе
предвид гореизложеното, високата степен на обществена опасност на деянието по
чл. 142 ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК и на личността на подс. А.Й.Я., на мотивите и
причините за извършването на това престъпление,
намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 ал.1 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Поради това съдът счита, че на
основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да му бъде определено наказание
от ДЕВЕТ
ГОДИНи лишаване от свобода,
което да изтърпи при СТРОГ
първоначален режим.
Освен това на
основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК на подс. А.Й.Я. следва да му бъде зачетен
срока на предварителното му задържането му под стража считано от 13.02.2020
год. и домашен арест считано от 10.04.2020 год. се редуцира от два дена на един
ден „Задържане под стража” и същите срокове да се приспаднат при изтърпяване на
наказанието.
ІІ. По отношение на подс. И.А.Й..
При индивидуализацията на наказанията, съдът отчита по отношение на подс. Й. като смекчаващи
отговорността обстоятелства –семейното и материално положение, а като
отегчаващи - предходно осъждане и усложнената престъпна дейност.
Окръжният съд, след като взе
предвид гореизложеното, високата степен на обществена опасност на деянието по
чл. 142 ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК и на личността на подс. Й., на мотивите и
причините за извършването на
това престъпление, намира, че наказанието следва да бъде определено при условията
на чл. 54 ал.1 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Предвид това
съдът счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да му бъде
определено наказание от ДЕВЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим.
На основание чл.
68 ал.1 от НК съдът счита, че следва да бъде приведено в изпълнение
наказанието„лишаване от свобода“ в размер на 1 г. и 8 мес.
наложено му със. споразумение по НОХД № 45/2016 г. по описа на Софийски градски
съд за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, което да изтърпи при СТРОГ
първоначален режим.
Освен това на
основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК на подс. И.Й.
следва да му бъде зачетен срока на предварителното му задържане под стража считано
от 13.02.2020 год., и домашен арест като два дни „Домашен арест” се редуцират
на един ден „Задържане под стража” и същите срокове да се приспаднат при
изтърпяване на наказанието.
ІІІ. По отношение на подс. П.Р.П..
При индивидуализацията на наказанията, съдът отчита по отношение на подс. П. като смекчаващи
отговорността обстоятелства не се отчетоха такива, а като отегчаващи такива
миналото му осъждане и усложнената престъпна дейност.
Окръжният съд, след като взе
предвид гореизложеното, степента на обществена опасност на деянието следва да
бъде определено при условията на чл. 54 ал.1 от НК при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
Предвид това
съдът счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да му бъде
определено наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим.
На основание чл.
68 ал.1 от НК съдът счита, че следва да бъде приведено в изпълнение наказанието
лишаване от свобода“ в размер на 1 г. и 8 мес.
наложено му със споразумение по НОХД № 45/2016 г. по описа на Софийски градски
съд за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, което да изтърпи при СТРОГ
първоначален режим.
Освен това на
основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК на подс. П. следва да му бъде зачетен срока
на предварителното му задържане по стража считано от 13.02.2020 год., и домашен
арест като два дни „Домашен арест” се редуцират на един ден „Задържане под
стража” и същите срокове да се приспаднат при изтърпяване на наказанието.
Съдът счита, че така определените на
подсъдимите Я., Й. и П. по вид и размер наказания ще изиграят своята възспираща, възпитателна и превантивна роля. По този
начин ще се постигнат визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на
наказанието за индивидуална и генерална
превенция.
По предявения граждански иск.
По делото
е предявен от пострадалия В.И.А.,
представляван от неговите повереници адв. Е.Т. и адв. Л.П. и двамата от РАК граждански иск в размер на 24 000 лв., представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени вреди.
Съдът след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира, че пострадалия е претърпял болки и страдания от нанесените му телесни повреди. Предвид това намира,
че искът частично е основателен тъй
като е налице деликтна отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, която тримата подсъдими следва да понесат.
На това
основание и съобразно чл. 52 от ЗЗД съдът счита ,че
тримата подсъдими Я., Й. и П.
солидарно следва да бъдат осъдени да заплатят на пострадалия
А. сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение
за нанесените му от тримата подсъдими неимуществени вреди, ведно с полагащата се законна лихва считано от 31.01.2020 год. до оконочателното му изплащане.
В останалата
част предявения граждански иск е
неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен, с произтичащите от това законни последици.
По направените по делото
разноски.
При този
изход на делото съдът счита тримата
подсъдими А.Й.Я., И.А.Й. и П.Р.П. *** със снета по делото
самоличност следва да
заплатят в полза на Държавата
сумите от по 200 лв., общо 600 лв. представляващи
полагаща се ДТ, върху размера
на присъденото обезщетение.
При този
изход на делото съдът счита, че подс. А.Й.Я., със снета по делото
самоличност следва да
заплати в полза на ОДМВР - Русе
сумата от 265.70 лв. представляващи разноски направени
в хода на досъдебното производство за вещи лица.
При това положение съдът счита, че
подс. И.А.Й., със снета по делото самоличност следва да заплати в полза на
ОДМВР - Русе сумата от
265.70 лв. представляващи
разноски направени в хода на досъдебното
производство за вещи лица.
При този изход на делото съдът
счита, че подс. П.Р.П., със снета
по делото самоличност следва да заплати в полза на
ОДМВР - Русе сумата от
265.70 лв. представляващи
разноски направени в хода на досъдебното
производство за вещи лица.
По въпроса за веществените
доказателства.
На основание чл. 53 ал.1 б. „а” от НК съдът счита, че веществените доказателства, както следва: - сравнителен
материал от кръв и марля с обтривки; следва след приключване на делото да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
Мотивиран от горните съображения
съдът, постанови присъдата си.
Председател: