№ 482
гр. Габрово, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. И.а
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100505 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от В. Ц. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Севлиево, ул. „************" № 39 срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, осъдителен иск за заплащане на сумата 5000 лева
в обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето
му при ПТП, настъпило на 02.09.2023 г., заедно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията - 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба В. Ц. И. твърди, че на 02.09.2023 г., като водач на лек автомобил
„Хонда ХР-В" с per. № ЕВ 6978 ВН в района на път II-44, км. 20+800 е участвал в
пътно – транспортно произшествие, като влязъл в контакт с лек автомобил марка
„Волво В 50", с рег.№ ЕВ 8397 ВМ, управляван от М. Р. Б., при който получил
контузия на гръдния кош, болки и слабост в двете предмишници, болки в мускулите
по цялото тяло, като и към настоящия момент не е възстановен и продължава
медикаментозно лечение. Също така страдал от посттравматичен стрес, изразяващ се
в нарушение на съня, нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и
рецидивиращо депресивно разстройство. Виновният за причиненото ПТП водач бил
страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с
ответника, който отказал да изплати застрахователно обезщетение. С оглед изложеното
ответникът следвало да репарира причинените неимуществени вреди с престиране на
сумата 5000 лева, ведно с лихвата за забава върху претендираната сума от датата на
предявяване на претенцията – 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
1
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка с твърдените
вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредите в резултат на
противоправното и виновно поведение на ищеца, който не бил с поставен предпазен
колан. Твърди се, че претендираното обезщетение за неимуществените вреди не
съответства на съдебната практика, както и на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и началния момент от който се претендира заплащане
на лихва за забава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 27.05.2024 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че на 02.09.2023
г. в района на път II-44, км. 20+800 е произтекло ПТП между лек автомобил „Волво В
50", с рег.№ ЕВ 8397 ВМ, управляван от М. Р. Б. и лек автомобил „Хонда ХР-В" с per.
№ ЕВ 6978 ВН, управляван от ищеца, като към датата на настъпването му водачът на
лек автомобил „Волво В 50" М. Р. Б. имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, по която последният
отказал да заплати застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди
на ищеца.
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023 – 103 -
342 от 02.09.2023 г. на Ивайло Николов, мл. автоконтрольор при РУ МВР Габрово, се
установява, че на посочената дата - 02.09.2023 г. около 10.10 часа е настъпило пътно
транспортно произшествие между лек автомобил „Волво В 50", с рег.№ ЕВ 8397 ВМ и
лек автомобил марка „Хонда”, модел „ХР-В" с per. № ЕВ 6978 ВН, управляван от
ищеца. В протокола е отразено, че пострадал от ПТП е пътник в лекия автомобил. Не е
отразено водачът на автомобила „Хонда ХР-В" - И. да е пострадал при
произшествието.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП, и
обстоятелството, че водачът на лекия автомобил представил полица за застраховка
„Гражданска отговорност” № BG/23/123000388053, валидна до 08.02.2024 г., сключена
с ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД. Протоколът установява, че при
съставянето му водачът на автомобила „Хонда ХР-В" И. не е имал субективни
оплаквания за получени в резултат на произшествието оплаквания. По отношение на
механизма на настъпване на ПТП, какъвто в случая не е описан, протоколът няма
материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя
му, поради което и механизмът е елемент от предмета на доказване в производството.
Ищецът е представил медицински документи, които са взети предвид при
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, като неразполагащ с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени като
компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, се установява, че на
датата на ПТП – 02.09.2023 г. не са регистрирани в медицински документ увреждания
на В. Ц. И.. Няма данни за посещение на спешен център за медицинска помощ. Не е
2
посещаван съдебен лекар за детайлно специализирано описание на налични травми. На
04.09.2023 г. В. И. е прегледан от личния си (общопрактикуващ) лекар д-р Д.Н., при
което не са описани установени външни увреждания (обективното състояние е в
норма). Описани са болки в гърдите (неуточнени като локализация), болезнени и
ограничени движения - като субективни оплаквания от страна на пациента. Не са
направени допълнителни изследвания (например рентгенография) или консултации със
специалисти (предвид на оплакванията - кардиолог, хирург, ортопед или невролог).
Издаден е болничен лист за временна нетрудоспособност за 14 дни. Прегледът е
отбелязан като „вторичен амбулаторен, за консултация" (не е ясно, дали и кога е
извършен първичен преглед). По време на действието на болничния лист, на
08.09.2023 г., е извършен допълнителен преглед от д-р Д.Н., при който се описват
оплаквания от продължаващи болки в гърдите, болка и слабост в двете предмишници,
болка в мускулите по цялото тяло. Отново, не са установени и описани конкретни
увреждания, болките в гърдите не са уточнени, не са направени изследвания и
консултации със специалисти. Посочената основна диагноза по Международната
класификация на болестите (МКБ) е с код М79.1 — „Миалгия" - което е неспецифична
болка в мускулите, обичайно от нетравматичен произход - най-често ревматична или
възпалителна по произход. В заключението изрично е посочено, че остава неизяснена
причината за описаните оплаквания, като не е изключено да е последствие от травма
на гръдния кош (за оплакванията от болки в гърдите). За болката и слабостта в двете
предмишници е възможно да се касае за травма на нерви или гръбначен стълб, но и
болестни причини; болките в мускулите по цялото тяло са неспецифични, но могат да
се дължат и на остро вирусно заболяване, не са типични за травма; болки в гърдите
може да се дължат и на сърдечно заболяване. В заключението е посочено, че ролята на
личния лекар (общопрактикуващ лекар) е да изясни диагнозата или да изпрати
пациента при специалисти за консултация, или да назначи допълнителни изследвания
за изясняване на причината за оплакванията. И в двата случая (двата прегледа) не е
предписано никакво лечение, което от своя страна, не кореспондира с издадения
болничен лист – би следвало да има предприети лечебни мерки. В заключението е
посочено, че при условие, че не са описани травматични увреждания, не може да се
тълкува и търси техният механизъм, не може да се определи медико- биологичен
квалифициращ признак за телесна повреда. Предвид оплакванията, без установено
конкретно разстройство на здравето, може да се квалифицират оплакванията като
болка. Не може да се определи интензитетът на болката, без да се знае нейният
субстрат. При условие, че не са описани външни увреждания или засягане на
вътрешни органи, не може да се проследи състоянието и да се интерпретира
възстановяването. Вещото лице сочи, че по делото и в архива на МБАЛ "Д-р Тота
Венкова"АД - Габрово, няма данни за болничен престой и провеждане на
консултативни прегледи на В. И..
От заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, което съдът
кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите
доказателства по делото, се установява, че от техническа гледна точка, причината за
възникване на произшествието е осъществената маневра за отклоняване на ляво и
навлизане в лентата за движение на автомобил Хонда от водача на автомобил Волво по
начин и при разположение на автомобилите, при което водачът на автомобил Хонда не
е разполагал с техническа възможност да предотврати удара. Произшествието е било
3
предотвратимо от страна на водача на автомобил Волво, ако той, спазвайки
определените за него ограничения, не е предприел маневрата за отклоняване на ляво за
навлизане в ул. „Никола Маринов". Въз основа на заключението се установява, че
състоянието на въздушните възглавници на водача и пасажера, а също и блокиран
колан на водача в изтеглено състояние съответстват на такива при поставен предпазен
колан в работно положение при настъпване на ПТП.
Съгласно заключението ищецът И. по време на произшествието е бил с поставен
колан в работно положение.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
Таня Вътова Дражкова, показанията на която съдът кредитира като последователи,
основани на личните възприятия, но преценява критично, с оглед близките
родствени отношения с пострадалия и въз основа на които приема, че след процесното
ПТП ищецът И. се оплаквал от болки в гръдния кош от поставения колан. В частта
относно механизма на ПТП показанията на св. Дражкова, както и показанията на св. Б.
са взети предвид при изслушване на заключението на авто-техническа експертиза.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не установяват
факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са необходими, с
оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника,
предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се
докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи от пораждащия съдебно предявеното материално право на вземане,
фактически състав.
В производството за безспорен факт е прието съществуването на правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и М. Р. Б. – трето за спора
лице, за което се твърди да е осъществило спрямо ищеца граждански деликт.
Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. В резултат на
поведение на М. Р. Б., осъществено при управлението на лек автомобил марка
„Волво”, модел „В 50", с рег.№ ЕВ 8397 ВМ предприето в нарушение на чл. 16, ал.1,
т.1 ЗДП, която норма предвижда, че на водача на пътно превозно средство е забранено:
4
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, в който случай е
задължен да пропусне движещите се по лентата МПС, е произтекъл контакт между
лекия автомобил и автомобила, управляван от ищеца В. Ц. И., от който са настъпили
неблагоприятни изменения в правната му сфера – увреждане на здравето му.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно
доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира
обратното доказване за неосъществено и презумпцията за необорена, поради което
неоснователни са доводите на ответника за недоказано виновно поведение на
застрахования водач.
Следователно, в резултат на допуснатото виновно и противоправно поведение на
ответника са настъпили неблагоприятните изменения в правната сфера на ищеца,
изразени в неблагоприятно засягане на здравето му.
Пряката причинна връзка между поведението на водача Лозанов и вредите е
установена чрез кредитираните заключения на съдебно-медицинската и
автотехническата експертизи.
Неимуществените вреди са неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право - здравето му - обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в причинено отрицателно емоционално преживяване
– болка, а доказателства за конкретно травматично увреждане на тъкани и органи на
ищеца не са събрани. Преживеният при ПТП стрес неминуемо води до
неблагоприятни емоционални изживявания у ищеца, които също представляват
неимуществени вреди, подлежащи на възмездяване.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари,
претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде
определен по справедливост от съда.
Съдът приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане
на здравето, резултат от настъпилото ПТП, с оглед краткия период, през който са
понасяни болките и страданията, липсата на остатъчни неблагоприятни последици и
при съобразяване внезапно предизвикания краткотраен стрес следва да бъде
престирана сума в размер на 500 лева, до който размер искът е основателен и следва
да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева следва да
бъде отхвърлен.
Върху установената дължима главница, ответникът дължи и законната лихва,
считано от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице – 03.10.2023 год.
до окончателното изплащане. /Така решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, І т.о., решение № 50106 от 03.11.2022 г. по т. д. № 1865/2021 г. на
5
ВКС, І т. о., решение № 60112 по т. д. № 122/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 72 от
29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, I т. о./
При извод за частична основателност на иска, съдът следва да разгледа
евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, при твърденията същият да не е бил с поставен предпазен колан.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице, ако именно поведението на
увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата. Възражението е неоснователно. Поведението, в което се
състои съпричиняването, стои в доказателствена тежест на ответника. А тя е останала
неизпълнена, ето защо съдът приема, че поведението на увреденото лице не е част от
причината, довела до настъпване на вредите. Нещо повече. Чрез приетото заключение
на автотехническа експертиза се установи, че ищецът при настъпване на процесното
ПТП е бил с поставен предпазен колан.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от иска. Ищецът не доказва
извършването на разноски, съответно такива не му се следват. В полза на адв. Ж.
Димова следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева за оказана безплатна
адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона
за адвокатурата, пропорционално на уважената част от иска. Ответникът доказва
разноски в размер на 900 лева, представляващи внесени депозити за възнаграждение
на вещи лица и за призоваване на свидетел в общ размер от 750 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, от която сума следва да му се присъдят 810 лева,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС Габрово сумата от 40 лева, представляваща разноски за производство за
държавна такса и за възнаграждение за вещо лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза, съобразно уважената част от иска.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, да заплати В. Ц. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Севлиево, ул. „************" № 39, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 500 (петстотин) лева - обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП, настъпило на 02.09.2023 г., заедно
със законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Ж. Димова от АК-Велико Търново, сумата 80 (осемдесет) лева –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца В. Ц. И., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
адвокатурата.
6
ОСЪЖДА В. Ц. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Севлиево, ул.
„************" № 39, да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света
София № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 810 (осемстотин и десет) лева
– разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, да
заплати по сметка на Районен съд - Габрово, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
40 (четиридесет) лева, представляваща разноски за производството за държавна такса
и за възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по съдебно-медицинската
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7