Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 914
гр. Бургас, 17.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1237 по описа на БРС за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т.К.И., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 18-0769-006212 от 19.02.2019 г., издадено от началник
сектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лв., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 150
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, а на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 150 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
Жалбоподателят оспорва изложените в АУАН и НП фактически
констатации за настъпило ПТП между управлявания от него автомобил и пешеходец. Твърди,
че при приближаването на автомобила пешеходката се е стреснала и паднала на
земята. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично заедно с адв. К. и
адв. Б.. Поддържат жалбата и доразвиват изложените в нея доводи. Излагат се
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН
и издаване на НП. Моли се обжалваното НП
да бъде отменено.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас
сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 17.09.2018 г., около 14:08 часа, в гр. Бургас, свидетелката
К.М.В. пресичала пешеходна пътека на светофара на кръстовището на ул. „Хр.Б.“ и
ул. „С.“. В същото време жалбоподателят управлявал по ул. „С.“ лек автомобил „Мерцедес
С 320 ЦДИ Л“ с рег. № *******, като на кръстовището между ул. „Хр.Б.“ и ул. „С.“
предприел завой на ляво. Жалбоподателят не пропуснал движещата се по
пешеходната пътека свидетелка В. и допуснал ПТП между нея и управлявания от
него автомобил, като свидетелката паднала на земята. Жалбоподателят слязъл от
автомобила и помогнал на свидетелката В. да се изправи, след което я качил в
автомобила и по нейно желание я откарал при личния й лекар, след което си
тръгнал.
Впоследствие личният лекар посъветвал свидетелката да
посети Спешния център, поради което позвънила на спешен телефон 112. Свидетелката
била откарана с автомобил на спешна помощ до Спешния център, къде й била
оказана медицинска помощ. От лечебното заведение бил подаден сигнал до органите
на МВР и на място пристигнал екип на сектор „ПП“ в това число и свидетелят К.Т.В.
на длъжност командир на отделение в сектор „ПП“.
След проведена беседа със свидетелката В. и преглед на
видеозапис, изготвен от Център за видеонаблюдение към Община Бургас свидетелят В.
установил настъпилото ПТП между управлявания от жалбоподателя автомобил и
свидетелката В. в качеството й на пешеходец. По тази причина свидетелят В. се
свързал с жалбоподателя, който при дадени указания се явил в спешния център и
му бил съставен от свидетеля В. АУАН за това, че е допуснал ПТП с пешеходка,
след което не е уведомил компетентните органи на МВР и не се върнал на мястото
на ПТП след превозване на пострадал.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени
доказателства и устни доказателствени средства.
От показанията на
свидетелката В. и от видеозапис от Център за видеонаблюдение към Община Бургас,
предявен по надлежния ред чрез възпроизвеждането му по категоричен начин се
установява, че при пресичане на пешеходна пътека на зелен сигнал на светофар на
кръстовището на улиците „Хр.Б.“ и „С.“ свидетелката В. е била ударена от
управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******. Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелката В., като възпроизведените от нея
обстоятелства напълно кореспондират на заснетите такива от Център за
видеонаблюдение към Община Бургас. Безспорно се установява настъпилото
съприкосновение между управлявания от жалбоподателя автомобил и тялото на
пешеходката.
За да обори така
установените по делото факти жалбоподателят ангажира устни доказателствени
средства - показанията на свидетеля К.Е.Е., който твърди в проведения в съдебно
следствие разпит, че е свидетел очевидец на случилото се. Свидетелят посочва,
че жалбоподателят е управлявал бавно автомобила, като е изчаквал пешеходката да
премине. Свидетелят заявява, че в същото време свидетелката В. се обърнала,
стреснала се, залитнала настрани и паднала. Свидетелят Евтимов посочва, че не е
възприел да се е осъществил контакт между автомобила и пешеходката.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Евтимов, тъй като същите възпроизвеждат неверни факти.
Показанията му изцяло се опровергават от показанията на пострадалата - свидетелката
В. и от възпроизведения видеозапис. В подкрепа на показанията на свидетеля
Евтимов не се събра нито едно доказателство, поради което същите остават
изолирани от събрания доказателствен материал.
Настъпилото
съприкосновение между автомобила и В. се установява и от писмено доказателство
– съдебномедицинско удостоверение от 18.09.2018 г., видно от което при извършен
преглед на тази дата (18.09.2018 г. ) – един ден след инцидента, се
констатирали наранявания, които е възможно да са били получени при ПТП с
автомобил с последващо падане на терена.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи,
съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в сроковете по чл. 34, ал.
1 и ал. 3 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. В
тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията за незаконосъобразност
на обжалвания акт, поради допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН
и НП.
На първо място се излага, че в АУАН е допусната грешка в посочване на
датата на нарушението, което представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. В действителност в обстоятелствената част на АУАН е посочено, че
нарушението е било извършено на 17.08.2018 г. вместо на 17.09.2018 г., но с
оглед установените по делото обстоятелства, съдът намира, че допуснатото
нарушение не е съществено. Посочената неточност е била отстранена от АНО и в НП
е отразена коректната дата - 17.09.2018 г. Отделно от това правото на защита на
жалбоподателя не е било нарушено и същият от самото начало на образуваното
административнонаказателно производство е бил наясно с вменените му факти в
това число и датата на нарушението. Жалбоподателят е упражнил правото си на
защита в пълен обем, като е изложил множество възражения и е ангажирал
доказателства. Същевременно жалбоподателят не излага твърдения, че за него е
била налице неяснота кога е било извършено вмененото му нарушение. Напротив в
жалбата срещу НП на няколко места 17.09.2018 г. се сочи като дата на настъпил
инцидент с пешеходката на кръстовище на ул. „Хр.Б.“. Ето защо настоящият състав
приема, че допуснатата неточност в отразяване на датата на нарушението в АУАН
не представлява съществено процесуално нарушение, което да опорочава
административнонаказателното производство и да води до отмяна на обжалваното НП.
На следващо място неоснователно е и възражението за допуснато процесуално
нарушение от АНО при издаване на НП, тъй като е било издадено преди да е бил
постановен отказ от прокурор при БРП да се образува досъдебно производство и
материалите да се изпратят по компетентност на АНО.
Видно от обжалваното НП същото е било издадено въз основа на АУАН
Д589660/17.09.2018 г., съставен от свидетеля К.В.. Следователно наказателното
постановление не е било издадено във връзка с постановения отказ на БРП да
образува досъдебно производство. Т.е. паралелно са се развили
административнонаказателно производство, в което е бил съставен АУАН на
17.09.2018 г. за установени нарушение по ЗДвП и в рамките на предвидения в чл.
34, ал. 3 ЗАНН 6-месечен срок е било издадено на 19.02.1019 г. НП, предмет на
обжалване в настоящото производство и образувана прокурорска преписка,
приключила с постановление от 27.02.2019 г. на прокурор при БРП, с което е
отказал да образува досъдебно производство във връзка с причиненото от
жалбоподателя процесно ПТП. В случая не
е налице ангажиране на отговорността на жалбоподателя в наказателно
производство, поради което настоящото административнонаказателно производство е
абсолютно допустимо.
По нарушението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. От
събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал
преминаващата по пешеходната пътека пешеходка - свидетелката В. и е допуснал
настъпване на ПТП между управлявания от него автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******
и пешеходката В..
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 200 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесния случай и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в
предвидения размер от 200 лева.
По
нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „г“ ЗДвП.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
състава и на другите две вменени нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б.
„г“ ЗДвП. От събрания доказателствен материал се установява, че след като е
причинил настъпването на процесното ПТП, жалбоподателят не е уведомил компетентните
органи, сигнал на спешен телефон 112 за процесното ПТП е бил подаден от Спешния
център на болничното заведение, в което е била откарана пострадалата от
автомобил на спешна помощ.
На
следващо място като безспорно по делото се установи от фактическа страна, че
след като жалбоподателят ударил с управлявания от него автомобил свидетелката В.,
жалбоподателят напуснал мястото на настъпилото ПТП, за да я отведе до личния й
лекар по нейно желание. След това жалбоподателят не се е върнал на мястото на
ПТП. Същият се е явил в сградата на лечебното заведение, където е бил приета за
преглед след получено телефонно обаждане от органите на сектор „ПП“, където е бил
съставен от свидетеля В. АУАН.
За извършените нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“
и б. „г“ ЗДвП, разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание лишаване
от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 лв. до 200
лв. Санкционната норма правилно е приложена от
наказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя са
били наложени за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП наказания
глоба в размер от 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
месеца, а за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗДвП са били наложени наказания глоба в размер от
150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Наложените
наказания се явяват справедливи предвид обществената опасност и тежестта на
деянията и ще
постигнат целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление като законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0769-006212 от 19.02.2019 г., издадено от началник сектор
към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на Т.К.И., ЕГН **********
на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
200 лв., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 150 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, а на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 150 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС