Решение по дело №5144/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

4917/30.11.2018 г., гр.Варна

          

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти  състав, в открито съдебно заседание на 30.10.2018 г.  в състав:

      

                                              Районен съдия: Даниела Павлова 

 

                                                         

          при участието на секретаря Кичка И.  разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5144 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

           Производството е образувано по молба с пр.осн.чл. 135 ЗЗД с цена на иска 6360.75 лева от ищец Д.А. Ишиклиева с ЕГН ********** ***, ж.к „Южен парк“, бл.27, вх.Б, ап.17  срещу ответници С.С.Б. с ЕГН **********, П.С.Д. с ЕГН ********** и И.Й.Д. с ЕГН **********,***  за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищцата  на  договор за продажба на недвижим имот от 07.09.2017 г., сключен  от  първите двама ответници по време на брака на ответницата П.Д. с ответника И.Д.,  обективиран в нот.акт № 105, том I, рег.№ 2647, дело № 88 на нотариус рег.№ 446 Стилиана Костадинова, вписан в Служба по вписвания Варна рег.№ 24183, акт № 29, том LVIII, дело № 12428/07.09.2017 г., с който С.С.Б. чрез пълномощника си П.С.Д. е прехвърлил на П.Д. по време на брака й с И.Й.Д.  правото си на собственост за ½ ид.част от недвижим имот, представляващ жилище - самостоятелен обект с идентификатор 10135.4502.272 със ЗП 45.46 кв.м., на ет.1, находящ се в гр.Варна, жк Вл.Варненчик, бл.302, вх.11, ет.1, ап.182, разположен в сграда № 21, разположена в ПИ с идентификатор 10135.4502.272., при съседи на жилището: самостоятелни обекти: на същия етаж - 10135.4502.272.21.1, 10135.4502.272.21.3, под обекта – няма, над обекта 10135.4502.272.21.5, ведно с принадлежащата изба № 182 с площ 2 кв.м., при граници: обща изба, изба на ап.№ 195 и коридори, както и 02554 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

               Твърденията в  исковата молба са, че ответникът е осъден с невлязло в сила решение  № 250 от 03.10.2017 г. по ВНОХД № 229/2017 г. на ВАпС за престъпление по чл.142, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което да изтърпи при общ режим. Ищцата Д.А. има качеството на пострадало лице от престъплението и подсъдимият е бил осъден да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на деянието в размер на 30000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е обжалвано пред ВКС, но до момента не е постановено решение след проведено с.з. на 26.01.2018 г. пострадалата не е поискала обезпечение на предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди във фазата на досъдебното и на съдебното производство. След постановяване на присъдата от първата инстанция първия ответник е продал на втория ответник – негов съсобственик с договора за продажба от 07.9.2017 г. собствената си ½ ид.част от имот с идентификатор 10135.4502.272. Ищцата твърди, че  договорът е сключен единствено с цел кредиторът да не е в състояние да се удовлетвори и да събере вземането си чрез публична продан на имота. Имотът е секвестируем на осн.чл.445, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК, тъй като вредите са от непозволено увреждане и длъжникът не може да се ползва от забраната по чл.444, т.7 ГПК. Продавачът и купувачът са знаели, че увреждат кредитора, тъй като същите са брат и сестра и е налице презумпция за знание. С определение от 24.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 187/2018 г. на ВОС е допуснато обезпечение на бъдещия иск на ищцата и същият е предявен в едномесечния срок, който й е даден от съда.   Моли за уважаване на иска и за заплащане на разноски за производството.

                В срока по чл.131 ГПК ответницата П.Д. е подала  отговор на молбата с който я оспорват изцяло. Твърди, че  на 24.07.2015 г. с ответника С.Б. е сключила договор за паричен заем по силата на който тя като заемодател му е предоставила сумата от 7000 лева, които са нейни и на семейството й спестявания. Заемателят се е задължил да върне сумата на две равни вноски – първата на 24.07.2016 г. и втората на 24.07.2017 г. като за обезпечение на договора и изпълнението по него е дал съгласие тя да удовлетвори вземането си чрез продажба на собствения му недвижим имот, ако не постъпи плащане и връщане на заема в уговорените срокове. Тъй като не се осъществило връщане на сумата, тя като кредитор предприела действия за удовлетворяване на вземането си чрез продажба на описания в договора за паричен заем имот. Счита, че като първи поред кредитор се е удовлетворила като правното основание за вземането й е възникнало преди вземането на ищцата и в този случай презумпцията за знание е оборима. Заявява, че по време на придобиване на имота с процесния договор за продажба е имала сключен гр.брак с лицето И.Й.Д. с ЕГН **********, който следва да бъде привлечен за участие в производството доколкото се засягат негови права. По отношение на същия не е налице знание за увреждането, тъй като  същият не е участвал по сделката.

               В срока по чл.131 ГПК ответникът С.Б.  е подал  отговор на молбата с който я оспорват изцяло. Твърди, че  на 24.07.2015 г. с ответницата П.Д., която е негова сестра е  сключил договор за паричен заем по силата на който тя като заемодател му е предоставила сумата от 7000 лева, които са нейни и на семейството й спестявания. Той като заемател се е задължил да върне сумата на две равни вноски – първата на 24.07.2016 г. и втората на 24.07.2017 г. като за обезпечение на договора и изпълнението по него е дал съгласие заемодателят  да се удовлетвори  чрез продажба на собствения му недвижим имот, ако не постъпи плащане и връщане на заема в уговорените срокове. Тъй като не се е осъществило връщане на сумата, тя като кредитор предприела действия за удовлетворяване на вземането си чрез продажба на описания в договора за паричен заем имот. Счита, че като първи поред кредитор ответницата се е удовлетворила като правното основание за вземането й е възникнало преди вземането на ищцата и в този случай презумпцията за знание е оборима. Счита, че към датата на разпоредителната сделка вземането на ищцата е спорно и същата не е имала качеството на негов кредитор, тъй като не е била налице влязла в сила присъда. По отношение началният момент за възникване на вземането на кредитора е налице различна практика на съдилищата, като някои състави приемат, че то възниква от увреждането, а други състави приемат, че вземането възниква от влизане в сила на присъдата в частта по предявения граждански иск. Ответникът Б. е изпълнил свое задължение по договор за паричен заем в качеството му на длъжник на ответницата Д. и е бил длъжен да го изпълни съгласно клаузите на сключения между тях договор. 

              Ответникът И.Д. е представил писмено становище в с.з. чрез преносител с което оспорва предявеният иск и счита същият зе неоснователен. Заявява, че е придоби процесният имот като съпруг на сестрата на ответника и неговото знание се изключва, тъй като не е участвал в сделката. Заявява, че  както длъжникът, така и лицето с което той е договарял не е знаело за увреждането, тъй като сделката е възмездна.     

              В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си в молбата и в отговора.

 

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

              По предявеният иск с пр.осн.чл.135 ЗЗД  кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. За да бъде уважен този иск  е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, да е налице увреждане на кредитора, поради което за него  е налице правен интерес от прогласяване на недействителността, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането му. Следващата предпоставка е вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника,  което се атакува с иска по чл. 135 ЗЗД, длъжникът – ответник да е извършил  правно, а не фактическо действие.  На следващо място с оглед възмездния характер на сделката е налице изискване лицето с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането, което кредиторът понася в резултат на сделката, като това знание трябва да е налице към момента на извършването й.

             Искът по  чл.135 ЗЗД е конститутивен и тежестта на  доказване е  изцяло върху ищеца.

             В подкрепа на молбата ищцата е  представила следните писмени доказателства от които черпи права в производството:

             С присъда № 25/02.05.2017 г., постановена по НОХД № 1109 по опис за 2016 г. на Окръжен съд Варна, ответникът С.С.Б., роден на *** *** е признат за виновен в това, че на 10.08.2015 г. в гр.Варна, ж.к. „Възраждане“, пред вх.4 на бл.6, направил опит да отвлече Д.А.И., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.142, ал.1, вр.чл.18, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да изтърпи при общ режим в затвор. Със същата присъда ответникът С.С.Б. е осъден да заплати на ищцата Д.А.И. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдата е изменена с решение № 250/03.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 229 по опис за 2017 г. на Апелативен съд Варна, като е увеличен размерът на наказанието лишаване от свобода от 5 на 6 години при строг режим и е увеличен размерът на неимуществените вреди от 20000 лева на 30000 лева.

             От извършена от настоящият състав на ВРС  служебна справка се установи, че с окончателно решение от 28.02.2018 г.  по наказателно дело 1196/2017 г. на  Върховен касационен съд е изменено решение № 250 от 03.10.2010 г. по в.н.о.х.д. № 229/ 2017 г. по описа на Варненски апелативен съд, като е намалено  наложеното на подсъдимия С.С.Б.  наказание на пет години лишаване от свобода и е променен  в първоначален общ режим изпълнението на наказанието, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. В останалата част включително и в частта за определеното обезщетение, дължимо  на ищцата в размер на 30000 лева въззивното решение е оставено в сила.

             С определение от 24.01.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 187/2018 г. по описа на ОС Варна е допуснато обезпечение на бъдещ иск с пр.осн.чл.135, ал.1 ЗЗД в полза на ищцата като е наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху процесния имот, представляващ ½ ид.част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.4502.272 със ЗП 45.46 кв.м., на ет.1, находящ се в гр.Варна, жк Вл.Варненчик, бл.302, вх.11, ет.1, ап.182, разположен в сграда № 21, разположена в ПИ с идентификатор 10135.4502.272., при съседи на жилището: самостоятелни обекти: на същия етаж - 10135.4502.272.21.1, 10135.4502.272.21.3, под обекта – няма, над обекта 10135.4502.272.21.5, ведно с принадлежащата изба № 182 с площ 2 кв.м., при граници: обща изба, изба на ап.№ 195 и коридори, както и 02554 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

             С договор за продажба на недвижим имот от 07.09.2017 г. по нот.акт № 105, том I дело № 88 от 2017 г. на нотариус Стелиана Костадинова с район на действие ВРС, вписан в Служба по вписвания Варна акт № 29, том LVIII9, дело № 12428  първия ответник С.Б., представляван от пълномощника си ответницата П.Д. продава на П.Д. собствената си ½ ид.част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.4502.272 със ЗП 45.46 кв.м., на ет.1, находящ се в гр.Варна, жк Вл.Варненчик, бл.302, вх.11, ет.1, ап.182, разположен в сграда № 21, разположена в ПИ с идентификатор 10135.4502.272., при съседи на жилището: самостоятелни обекти: на същия етаж - 10135.4502.272.21.1, 10135.4502.272.21.3, под обекта – няма, над обекта 10135.4502.272.21.5, ведно с принадлежащата изба № 182 с площ 2 кв.м., при граници: обща изба, изба на ап.№ 195 и коридори, както и 02554 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

                Във връзка с доказване на насрещните твърдения и  възражения на страните, както и  оспорвания от страна на ищцата на представения с отговора на исковата молба договор за паричен заем от 24.07.2015 г., сключен  между първия и втория ответник по делото са допуснати гласни доказателства и обяснения по реда на чл.176 ГПК. От последните се установява, че на ответницата П.Д., която е сестра на ответника С.Б. и е било  известно,  че срещу брат й е имало предявен граждански иск от Д. по наказателното дело, по което той е осъден с влязла в сила присъда.  Когато е сключвала договора за продажба с брат й, тя е знаела,  че е уважен гражданският иск на Д. за 20000 лева, но също така знаела,  че има втора и трета инстанция и  че присъдата  на окръжния съд не е окончателна. Заявява, че е присъствала на съдебните заседания по наказателното дело, което е водено срещу брат й.

                Показанията на свидетелите Атанас Иванов и Юлиян Георгиев кореспондират напълно  с обясненията на Д. и от същите се установява, че сестрата на подсъдимия е присъствала на съдебните заседания в Окръжен съд Варна в производството по  воденото срещу Б. наказателно дело  за опит за отвличане на ищцата Д. Ишиклиева, по което същият е осъден на наказание „лишаване от свобода“ и е уважен гражданският иск на ищцата. 

                Ответниците не са  представили доказателства за доказване на твърденията им във връзка с оспорване от страна на  ищцата на представен от тях частен документ, представляващ договор за паричен заем от 24.07.2015 г., приложен на лист 20 от делото.   

                От доказателствата по делото се установи, че вземането на кредитора Д. Ишиклиева  е възникнало с постановяване на присъдата на първата инстанция на 02.05.2017 г., тоест преди  разпоредителната сделка от 07.09.2017 г. Съдебното решение с което ответникът Б. е осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, получени вследствие на  извършеното от него престъпление от общ характер в размер на 30000 лева е влязло в сила на 28.02.2018 г., на която дата е постановено окончателен съдебен акт по същество  по нак. дело № 1196/2017 г. на  ВКС на Република България. 

               При така установеното от  фактическа страна  и от анализа на  събраните по делото доказателства се извежда  извода, че ищцата е придобила качеството кредитор спрямо първия ответник по делото  към момента на  увреждането 10.08.2015 г.,  а вземането й  е станало изискуемо след влизане в сила на присъдата. За успешното доказване на  предявеният иск за вземане на увреденото лице за вреди от непозволено увреждане не е необходимо последното да е изискуемо и ликвидно /установено по размер/. Това следва от целта на иска по чл. 135 ЗЗД да възпрепятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора. Както самата ответница П.Д. е заявила по реда на чл.176 ГПК  на същата е било известно, че срещу брат й има образувано наказателно производство и че ищцата е пострадало лице от престъплението за което е повдигнато обвинение на брат й.   Датата на увреждането и датата на която е постановена  присъда от първата инстанция  предхождат датата на сключване на увреждащата сделка 07.09.2017 г.  Страните по сделката  са брат и сестра,  който факт доказва  знание и у двамата за увреждането на кредитората – ищцата Д. Ишиклиева. Предприетите действия за намаляване на имуществото на ответника  чрез извършените сделки са увредили кредитора – ищец в производството и следва да се обявят за недействителни. Ответниците не са ангажирали доказателства във връзка с оспорването на представения от тях договор за паричен заем, сключен между лица, които се намират в родствена връзка,  което води до извода, че същият частен документ е създаден по-късно от посочената в него дата за доказване на тезата им в инициираното срещу тях исково производство. Съдът възприема изцяло обясненията на ответницата П.Д. като достоверни и искрени, тъй като тя е посочила пред настоящият съд  изцяло неблагоприятни за нея  факти, които мотивират съда  без колебание да приеме, че у страните по разпоредителната сделка е било налице знание, че със същата  сделка се цели запазване на имуществото на длъжника и увреждане интересите на кредитора, в случая ищцата. 

                Предвид възмездният характер на атакуваната  сделка, законодателят поставя изискване за  още една предпоставка, необходима за успешното провеждане на  иска по чл. 135 ЗЗД, а именно знание за увреждането у третото лице, с което длъжникът е договарял. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че купувачът по сделката П.Д.  е сестра на  продавача С.Б. и че същата е знаела за постановената  ефективна  присъда и за постановеното осъдително решение срещу нейният брат в полза на ищцата, но както самата е обяснила пред съда  по реда на чл.176 ГПК е знаела, че присъдата на  окръжния съд не била  окончателна, тъй като е подлежала на обжалване. 

                При установени родствени връзки  е налице  презумпция за знание и следва да се приеме  за доказано знание у страните по  сделката, че  действията им на разпореждане  увреждат кредитора при установени родствени връзки между  тях. Приема се за доказано наличието на знание у съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него след като той е станал длъжник. В този смисъл решение № 10037 от 02.10.2008 г. по гр.д.№ 4302/07 г. на ВКС и други. По отношение на третия ответник И.Д., който не е участвал в разпоредителната сделка отговорността произтича от разпоредбата на чл.21 от СК.  Съгласно Семейния кодекс режимите на имуществените отношения между съпрузите са: законов режим на общност; законов режим на разделност; договорен режим.

               Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19

.  Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19