№ 690
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора А. В. К.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100604126 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 28.05.2024 година, постановена по НОХД № 6104/2022
година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 21-ви
състав, подсъдимият Т. Н. В. е признат за ВИНОВЕН в това, че около 23:39
часа на 24.04.2021 година от вендинг автомат (машина за кафе), находяща се
пред магазин № 6 на бл. ********“ в гр. София, като разрушил преграда,
здраво направена за защита на имот - счупил конструкцията на автомата,
която била приспособена за поставяне на пластмасови чаши, отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 100 (сто) лева, от владението на
Д.Г.Г., собственост на „Грета Крис“ ЕООД, без неговото съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.3
вр. чл.194 ал.1 НК, поради което и на основание чл.303 НПК вр. чл.55 ал.1 т.1
НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3
(ТРИ) МЕСЕЦА.
На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е било отложено с изпитателен срок от 3
(ТРИ) ГОДИНИ.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият Т.
Н. В. е осъден да заплати по сметка на СДВР сторените на ДП разноски в
размер на 365.45 лева и 1320.00 лева по сметка на СРС - разноски за
1
изготвяне на КСППЕ, както и по 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от подсъдимия Т. Н. В., подадена чрез защитника му – адвокат
С. П., в която се излагат твърдения, че атакуваната присъда е постановена в
нарушение на закона. Счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява извършено престъпление. Моли съдът да отмени обжалваната
присъда и вместо нея да постанови нова оправдателна такава. След
запознаване с мотивите е представено допълнение към въззивната жалба.
Според изложеното в допълнението, първоинстанционният съд не е оценил
правилно степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца,
като не е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, предвид ниската стойност
на предмета, възстановяването на сумата, както и установения синдром на
зависимост от психоактивни вещества и ремисия към момента на разглеждане
на делото. Представят се доводи, че следва да бъде приложен закон за по-леко
наказуемо престъпление, като деянието бъде преквалифицирано по чл.194
ал.3 вр. ал.1 НК, тъй като счупената пластмасова решетка на вендинг
машината не представлява „преграда, здраво направена за защита на лица или
имот“ по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 НК. Изложени са аргументи за отмяна на
присъдата и оправдаване на осъдения, респективно за преквалификация на
деянието по чл.194 ал.3 НК. Направено е доказателствено искане за
назначаване на съдебно-техническа експертиза относно предназначението и
закрепването на решетката и наличието на фабрична защита на монетника.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на
въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат П., защитник на
подсъдимия Т. В., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.
Поради това моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде
оправдан подсъдимия или евентуално да бъде преквалифицирано деянието в
такова по чл. 194 ал.3 от НК, като се наложи наказание „глоба“ в размер на 150
(сто и петдесет) лева.
В хода на съдебните прения прокурорът пледира въззивната жалба да
бъде отхвърлена, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Прокурорът се солидаризира с изводите на съда
относно квалификацията на деянието по чл. 195 ал.1 т.3 НК, както и с
изложените мотиви, че не е налице маловажен случай, както и не е налице
малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
съдебен акт, изложените във въззивната жалба доводи и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК от легитимирано
2
лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав
по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, се
пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да
бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския
районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства,
настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Т. Н. В. е роден на ******** година в град София,
българин, български гражданин, основно образование, работи като пицар,
неженен, осъждан, с адрес град София, ж.к. „********, ЕГН **********.
Свидетелят Д.Г.Г. бил едноличен собственик и управител на
дружеството „Грета Крис“ ООД. Дружеството разполагало с машини за
продажба на кафе и топли напитки (вендинг машини). Една от машините се
намирала в град София пред входа на магазин № 6 на блок ********“. Тъй
като магазинът също бил собственост на дружеството, били поставени
охранителни камери, които заснемали зоната около магазина и вендинг
машината. Заплащането на сумата за поръчаните напитки ставало чрез
монети, които попадали във вътрешността на машината в монетник. В
предната част на машината било разположено „легенче“ с пластмасова
решетка, предназначени за отвеждане на течността от напитките, когато
машината не била снабдена с чашки.
Около 23:39 часа на 24.04.2021 година подсъдимият Т. Н. В. решил да
отнеме събраната в монетника на машината парична сума. За целта
подсъдимият счупил пластмасовата решетка над „легенчето“, събиращо
излишните течности и по този начин проникнал с ръка във вътрешността на
машината и отнел парична сума в монети на стойност 100.00 лева.
Вследствие на оказания натиск с ръка, за да достигне до отделението на
монетника, подсъдимият В. оставил във вътрешността на машината
биологичен материал - кръв.
Към датата на деянието свидетелят Д.Г. се намирал в лечебно заведение
в град Пловдив поради влошено здравословно състояние и с поддръжката на
машините се занимавал неговият син Г.Д.Г., който на 26 април 2021 отишъл за
поддръжка на посочената машина и установил, че пластмасовата решетка под
зоната, където автоматично се пускали чашите за напитките, е счупена и
липсва монетника. Посочва, че фабрично машината не разполагала с
3
допълнителен защитен механизъм на монетника.
Свидетелят Г.Г. установил липсата на сумата от 100.00 лева и
сигнализирал органите на полицията, на които предал записите от
охранителната камера. Впоследствие, уведомил за инцидента и своя баща
Д.Г.. Въз основа на записите от охранителната камера била изготвена съдебно
видео-техническа експертиза (л.56-61 от ДП), която проследява хронологично
описаните по-горе действия на подсъдимия В. и въз основа на сравнително
изследване дава заключение, че на записа най-вероятно е заснето лицето Т. Н.
В..
От местопроизшествието били иззети биологични следи и на 11.05.2021
година подсъдимият предоставил образци за сравнително изследване, за което
бил съставен протокол (л.35 от ДП). Въз основа на тях била изготвена СМЕ
(л.51-53 от ДП), която установила, че ДНК профилът на предоставения
сравнителен биологичен материал от подсъдимия В. съвпада с иззетия от
местопрестъплението биологичен материал - човешка кръв във вътрешността
на вендинг автомата.
Според вещите лица освидетелстваният В. страда от „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на ПАВ-
синдром на зависимост“ F19.2 по МКБ-10. Дават заключение, че към момента
на извършване на деянието не е бил в условията на „синдром на отнемане“.
Вещото лице С. посочва, че няма причинно-следствена връзка между
употребата на ПАВ и извършеното деяние.
Вещите лица посочват, че подсъдимият не страда от психоза или друго
състояние, което да доведе до продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието. Към момента на деянието според експертите подсъдимият е
бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена
от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства и способи
на доказване, както следва: показанията на свидетелите Г.Г. и Д.Г.,
включително показанията на свидетеля Д.Г., дадени на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 НПК, показанията
на свидетелката В. (кредитирани частично), заключението на КСППЕ (л.62-71
от делото на съда); СМЕ (л.51-53 от ДП); съдебно видео-техническа
експертиза (л.56-61 от ДП).
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
4
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената
присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян
в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година
на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение №
371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).
Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка е
правилна и почива на събрания по делото доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, досежно
направените от него изводи в контекста на събраните доказателства.
Въззивният съд, след самостоятелна проверка на доказателствения
материал, изцяло се солидаризира с направения от първоинстанционния съд
задълбочен, пълен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства,
като възприема за установена идентична фактическа обстановка.
Доказателствената съвкупност, обсъдена и преценена от Софийския районен
съд, по обективен и безпристрастен начин води до несъмнен извод относно
авторството, механизма на инкриминираното престъпление, което
подсъдимият е извършил, поради което въззивната инстанция се присъединява
към всички направени от първата инстанция фактически и правни
констатации.
По делото е безспорно установено авторството на деянието – именно
подсъдимият В. е лицето, което на 24.04.2021 година е разрушило решетката
на вендинг машината и е отнело инкриминираната сума. Този извод почива на
ДНК експертизата, видеозаписа и показанията на разпитаните свидетели.
Съдът кредитира дадените показания на свидетелите Г.Г. и Д.Г.,
включително приобщените към доказателствения материал по делото,
показания на свидетеля Д.Г., дадени в хода на досъдебното производство, като
намира същите за логични, последователни, безпротиворечиви и подкрепени
от останалите събрани и приложени по делото доказателства, още повече, че
горепосочените свидетели са поели и наказателна отговорност по чл.290 от
НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Потвърдени са от останалите
доказателства, като описанието на механизма на кражбата и щетите съвпадат
с направените експертизи, като съответстват на заснетото от охранителните
камери.
5
Показанията на свидетелката Р. В. правилно са кредитирани от съда в
относимата им част, касаеща признанието на подсъдимия и състоянието му
към момента на инцидента. Като негова майка, тази свидетелка има известна
заинтересованост да го представи в по-благоприятна светлина, но въпреки
това разказа по същество не изключва вината на подсъдимия, а напротив –
подкрепя я. Описанието на наркотичното опиянение и странното поведение на
В. непосредствено преди и след деянието кореспондира с доказателствата по
делото. Ето защо съдът счита, че свидетелката дава достоверна информация за
част от обстоятелствата. В частта за повикания полицейски патрул на
24.04.2021 година нейните показания не се потвърждават от никакви други
доказателства, напротив, писмените справки ги отричат, поради което в тази
част правилно съдът не им дава вяра.
Правилно са кредитирани и заключенията на вещите лица по
назначените експертизи – съдебно видео-техническа, съдебно-медицинска и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична (КСППЕ). Същите са
изготвени от компетентни лица - специалисти, като са пълни, ясни и
обосновани, без да са констатирани противоречия или пропуски в тях. Поради
това въззивният съдебен състав напълно споделя изводите направени от
първоинстанционния състав.
От заключението на вещото лице по назначената за нуждите на
наказателното производство видео-техническа експертиза се установява, че
най-вероятно лицето на видеозаписа, заснето от камерата е Т. Н. В..
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
категорично се установява, че ДНК профилът на подсъдимия В. напълно
съвпада с профила на изследваната човешка кръв по марлята, иззета от
вендинг машината в ж.к. Младост, пред магазин ********
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените факти съдът намира, че деянието на подсъдимия
съставлява престъпление против собствеността – кражба и правилно е
квалифицирано по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 НК.
От обективна страна са налице всички признаци на състава –
подсъдимият В. е отнел чужда движима вещ – парични средства, без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
Противозаконното отнемане е осъществено, след като деецът е преодолял
преграда, здраво направена за защита на имот, а именно разбил е
пластмасовата решетка, която затваря достъпа до вътрешността на машината
и прикрива монетника. Неоснователни са доводите на защитата, като
настоящият състав счита, че счупената решетка несъмнено изпълнява
качеството на „преграда“ по смисъла на закона.
В конкретния случай пластмасовата решетка, заедно с разположеното
под нея „легенче“, обективно е препятствала достъпа до монетника. Тази
решетка е била здраво закрепена за корпуса на вендинг машината и е трябвало
6
да бъде счупена, за да може извършителят да стигне до парите. Следователно
тя е изпълнявала ролята на преграда – нейното повреждане квалифицира
кражбата, съгласно чл.195 ал.1 т.3 НК. В случая, доколкото монетникът на
кафе-машината се е намирал вътре в машината, части от която подсъдимият е
разбил, за да го достигне, налице е именно хипотезата на взломна кражба.
Обстоятелството, че преградата е крехка или че стойността й е незначителна,
не е пречка за квалифициране на кражбата като престъпление по чл.195 ал.1
т.3 НК, в този смисъл Решение № 129 от 10.05.1985 г. по н. д. № 115 / 85 г., II н.
о.
Ето защо правилно първата инстанция е приложила чл.195 ал.1 т.3 НК, а
възражението за неправилна квалификация е неоснователно.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
последиците и е искал настъпването им. Наличието на наркотична зависимост
не изключва умисъла, тъй като назначената по делото експертиза установява,
че към момента на деянието подсъдимият В. е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си.
По така изяснената правна квалификация, настоящият съдебен състав
счита, че деянието не представлява маловажен случай на кражба, нито пък е
очевидно малозначително. Въззивният съд изцяло споделя аргументите на
СРС по този въпрос.
При кражбата маловажността на случая се определя с оглед
разпоредбите на чл.93 т.9 НК. Съгласно нормата на чл.93 т.9 НК „Маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
За да се определи дали кражбата е маловажен случай, съдилищата
трябва да преценяват не само стойността на откраднатото имущество и
липсата или незначителността на вредните последици, но и всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Стойността на предмета на престъплението при кражба не е единствен
критерий за квалифицирането му като „маловажен“ случай. Действително е
възможно и при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни
вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на
извършване на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност на
престъплението да е по-висока от обикновените случаи и поради това
кражбата да не съставлява маловажен случай.
В случая стойността на предмета на престъплението безспорно е ниска.
От значение обаче са времето, мястото и начина на извършване на деянието,
подбудите, причинените имуществени вреди, както и данните за извършителя.
Подсъдимият В. е действал в тъмната част на денонощието, като разрушил
преграда, здраво направена за защита на имот - счупил конструкцията на
автомата, която била приспособена за поставяне на пластмасови чаши по
начин, показващ упоритост и дързост. Отделно, личността на дееца не се
7
характеризира с положителни данни – макар към датата на деянието да е
неосъждан, от справката за съдимост е видно, че той е бил осъден с влязъл в
сила съдебен акт от 17.05.2021 година за извършено на 25.08.2019 година
престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 НК. Още по-рано, през 2017 година,
докато е бил непълнолетен, В. е освободен от наказателна отговорност по
чл.78а НК за друго деяние по чл.354а НК. Тези данни сочат за установен траен
модел на противоправно поведение и оформена нагласа за нарушаване на
закона.
Още повече в Решение № 171 от 21.11.2019 г. по н. д. № 763 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, е постановено, че когато е
налице квалифициращото обстоятелство по т.3 на чл.195 ал.1 от НК, кражбата
по силата на закона, не може да се определи като маловажен случай.
Вещите лица по назначената КСППЕ диагностицират подсъдимия със
синдром на зависимост, но едновременно с това посочват, че към момента на
инкриминираното деяние не се установява „синдром на отнемане“. С други
думи – подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е
бил в състояние да ръководи постъпките си по време на кражбата.
Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките за
квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9
НК и съответно преквалификация по чл.194 ал.3 НК е неприложима.
Отпадането на възможността да се приеме маловажност на деянието
априори изключва и хипотезата за неговата малозначителност по чл.9 ал.2 НК.
Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което
макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Следователно по силата
на тази норма, престъпният характер на деянието се изключва при наличието
на една от двете форми на „малозначителност“ – пълна липса на обществена
опасност или наличие на обществена опасност, но с явна нейна
незначителност. След като по делото липсват условия да се признае дори
маловажен случай, то още по-малко може да се говори за малозначителност,
поради което правилно първоинстанционният съд е отказал приложението на
чл.9 ал.2 НК.
Неоснователно е и искането на защитата за прилагане на чл.197 НК. В
случая липсват писмени доказателства подсъдимият да е възстановил вредите
на засегнатото юридическо лице преди постановяване на присъдата, което е
предпоставка за прилагане на привилегирования състав. Възстановяване на
откраднатите вещи по смисъла на чл. 197 т.3 от НК е налице, когато те са
върнати на лицето, от което са отнети, като по делото не става ясно по
категоричен начин, дали са били преведени по сметка на дружеството или
върнати на свидетеля Григоров в качеството му на физическо лице, поради
липсата на писмени доказателства.
Предвид гореизложеното подсъдимият В. е извършил престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 НК, за което правилно е бил осъден от СРС.
Възраженията на защитата въведени с въззивната жалба не намират опора в
8
доказателствата и са неоснователни. Ето защо атакуваната присъда е
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Въззивният съд намира наложеното наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3
години на основание чл.66 ал.1 НК, за правилно и справедливо.
Настоящият състав споделя извода на СРС, че са налице многобройни и
изключителни смекчаващи обстоятелства, които оправдават приложението на
чл.55 ал.1 т.1 НК – определяне на наказанието под най-ниската граница,
предвидена в закона. На първо място, ниската стойност на отнетата сума и
възрастта на дееца към момента на деянието. Също така наркотичната
зависимост се явява смекчаващо обстоятелство, като макар и да не извинява
престъпното поведение, тя го обяснява и до известна степен намалява
укоримостта на деянието. Не на последно място, подсъдимият не е бил
осъждан към датата на деянието. В този смисъл районният съд основателно е
намерил, че наказанието следва да се определи под предвидения в закона
минимум, чрез приложението на чл.55 НК. Определеното наказание в размер
на 3 месеца лишаване от свобода е адекватно с оглед на ниската стойност на
отнетото и на описаните смекчаващи обстоятелства.
След определяне на минималния срок на лишаване от свобода,
първоинстанционният съд правилно е преценил, че целите на наказанието
могат да се постигнат и без ефективното му изтърпяване. Поради това
правилно и законосъобразно е приложен институтът на условното осъждане,
чиито предпоставки са били налице към датата на постановяване на
присъдата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Първоинстанционният съд правилно е възложил на подсъдимия В. да
заплати сумата 365.45 лв. по сметка на СДВР (разноски за експертизи,
направени на досъдебното производство) и 1320 лв. по сметка на СРС
(разноски за изготвената КСППЕ), както и по 5 лв. държавна такса за издаване
на изпълнителен лист.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и съответства на обществената опасност на престъплението и
извършителя.
9
Така, при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.05.2024 година, постановена по
НОХД № 6104/2022 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение
(СРС – НО), 21-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10