Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 2225 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б.Л.К.
за следните суми: 415,50 лв. главница за периода от 25.10.2017 г. до 21.09.2018
г., 27,70 лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от 24.11.2017 г. до 06.02.2019 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 29.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноските по делото – 50,00 лв.юрисконсултско възнаграждение и за
държавна такса в размер на 25,00 лв.
С влязло в
сила Определение № 1777/23.07.2019 г. по ч. гр. дело № 1307/2019 г. съдът е
обезсилил на основание чл. 415, ал. 2 ГПК издадена в полза на “Водоснабдяване и
канализация” ООД против Б.Л.К., ЕГН: ********** заповед за изпълнение на
парично задължение № 862/01.04.2019 г. в
частта: за сумата от 27,70 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от
24.11.2017 г. до 06.02.2019 г., за сумата над 23,44 лв., представляваща
държавна такса до пълния размер от 25,00 и за сумата над 46,88 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение до пълния размер от 50,00 лв.
След
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение и след указание до
заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането за главница,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че ответникът е абонат при ищцовото дружество и потребител на вода и
други услуги за жилище на адрес: гр. Враца, ************ Твърди, че за периода
от 25.10.2017 г. до 21.09.2018 г. по партидата на ответника са начислени за
плащане суми за потребление общо в размер на 415,50 лв. по 11 бр. фактури.
Ищецът претендира установяване дължимостта на посочената сума за главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
погасяването. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане за
главница така, както е заявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че не е поемал и не е
уведомяван за процесното дължение
към ищцовото дружество. Твърди, че е прехвърлил собствеността върху процесния
имот, като от тогава не живее в него.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически изводи:
От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния
имот, водени на името на Б.Л.К., се установяват конкретни показания на водомера
при реално и служебно отчитане на доставената вода до процесния имот.
Видно е от
покана за доброволно изпълнение № 92674 с изх. № 7409/12.10.2018 г., адресирана
до Б.К., че в същата е отбелязано, че последният не е открит на адреса.
Отразено е името и подписът на свидетелката, присъствала при опита да бъде
извършено връчването – Илонка Тодорова. Към поканата е приложена подробна
справка за начислените суми по периоди.
По делото е
представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с
решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
За
установяване стойността на доставените ВиК услуги до
имота и размера на обезщетението за забава е прието заключението на
съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с материалите по делото и
проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца,
вещото лице е дало заключение, че за предоставените от ищцовото дружество ВиК услуги за процесния имот, находящ
се на адрес: гр. Враца, ************за периода от 25.10.2017 г. до 21.09.2018
г. са издадени 11 броя фактури, като дължимата по тях стойност е изчислена на
сумата от 415,50 лв. Съдът кредитира приетото експертно заключение, като
намира, че същото е изготвено компетентно и обективно.
По делото е
приет нотариален акт № 7, том VII, рег. №
13462 по нот. дело № 833/2008 г. по описа на нотариус
Ивайло Лиловски с рег. № 339 и район на действие – РС
Враца, от който се установява, че собствеността върху процесния имот е
прехвърлена на 11.12.2008 г. от ответника и неговата съпруга чрез дарение на
техния син – М.Б.К..
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За
основателността на предявения иск следва да се установи, че ищецът се е намирал
в облигационно правоотношение с ответника Б.Л.К. по договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, че има открита партида за
доставка на вода в дружеството-ищец за имот на посочения в исковата молба
адрес, че има вземания срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от
твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/. При доказване на горните факти, в тежест на
ответника е да докаже погасяване на задължението.
Ищецът
основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия
и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Чл. 14, ал. 2 от наредбата сочи какво следва да е
съдържанието в договора, сключен между потребителя и ВиК
оператора. По отношение на съществуващите водопроводни и канализационни
отклонения, собственост на потребителите, които се предоставят за експлоатация
на оператора, §3 от ПЗР към наредбата е предвидено, че условията и редът се
определят с общите условия за получаване на услугите ВиК
и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК.
Налага се извод, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 14 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират
приложение общите условия на доставчика като, ако потребителят желае различни
условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор.
Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в
случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между ищеца
и ответника, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика.
На първо
място следва да се отговори на направеното от ответника възражение за липса на пасивна
материална легитимация да отговаря по предявения иск. Същият счита, че след
като е прехвърлил собствеността на имота на трето лице /неговия син М.К./, то
той се е освободил от възникналата между страните облигационна връзка. Направеното
възражение е неоснователно. Действително от доказателствата по делото се
установи, че ответникът е отчуждил процесния имот преди процесния период, като
собствеността е преминала върху неговия син. Правото на собственост върху вещта
обаче не е тъждествен с възникналата облигационна връзка между страните. С преминаването на собствеността на имота върху друго лице, се поражда
предпоставката за възникване на облигационна връзка с новия собственик, но качеството
на потребител на новия собственик не се придобива автоматично. За осъществяване
на фактическия състав по възникването на това отношение е необходимо да се
извършат определени правни действия, които да изразяват волеизявление на правоимащото лице. Ако то не изрази такава воля, няма да придобие
качеството на потребител. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 84, ал. 4 ЗУТ,
която предвижда задължение за присъединяване на собствениците към изградената
водоснабдителна мрежа, като се следва предвидената процедура по реда на
наредбата по ал. 3 (Наредба № 4/2004 г.
на МРРБ) и договора по ал. 2. В случаите, когато имотът вече
е бил присъединен към ВиК мрежа от предходен
потребител, какъвто е процесният случай, последващият потребител трябва на собствено основание да
сключи договор за получаване на услугите ВиК. Подавайки
заявление за откриване на партида на свое име, той приема действащите ОУ, които
регламентират взаимоотношенията му с оператора. Според разпоредбата на чл. 58,
ал. 1 от ОУ на ВиК оператора, при промяна на
собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК
оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване
на партида, като представи документи, удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на
имота. Видно от данните по делото, ответникът не е изпълнил задължението си да
подаде заявление по образец за закриване на партидата на негово име. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ОУ на ВиК оператора,
ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него до датата на
откриване на партидата на новия собственик или ползвател, съобразно
представения акт за собственост или вещно право на ползване. Съгласно чл. 9а от
Наредба № 4/2004 г.- на МРРБ, промяната на правото на собственост има сила за ВиК оператора от датата на промяна по партидата на
потребителя, по реда, определен в договора или в общите условия. Следва да се
отбележи и фактът, че разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ
е отменена. Разпоредбата предвиждаше, че: „При промяна на носителя на правото
на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдявания имот върху новия
потребител преминават всички права и задължения, които са свързани с
получаването на услугите ВиК“. С решение № 3887 от
28.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2004 г., 5-
членен състав, в сила от 13.05.2005 г., чл. 9 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ е отменен, като в мотивите си съставът при ВАС е приел, че облигационните
отношения не преминават върху новия носител на правото на собственост, че той
не е правоприемник по договора за предоставяне на ВиК
услуги, а трябва да сключи нов договор. От горното може да се направи
законосъобразен извод, че облигационните отношения с потребителя - прехвърлител на правото на собственост, не се прекратяват с
факта на отчуждаването на процесния имот. В този смисъл е и постановеното решение от 14.11.2019 г. по в. гр. дело №
507/2019 г. по описа на ВрОС.
Според чл.
32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път.
Представените
от ищеца справки от счетоводството и карнети,
установяващи факта, че Б.Л.К. е бил титуляр на партида при ищеца за доставка на
вода за жилище с адрес гр. Враца, ************изхождат от ищеца. Доколкото
отчитането на ВиК услугите се установява чрез
отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет представлява
нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на
водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с формална доказателствена
сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискане за
упълномощаване на този представител, води до извода, че карнетът може да бъде
подписан и от лице, което, макар да не е устно или писмено изрично упълномощено
от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява
негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа,
облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че
представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да
бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на
документа и изгубване на неговата доказателствена
сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не
по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг
от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът
на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора.
Поради
изложеното, съдът счита, че ответникът се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2,
б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В процесния
период (от 25.10.2017
г. до 21.09.2018 г.) са
действали общите условия за получаване на услугите ВиК
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006
г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 6 от същите условия предвижда задължение за
потребителите да осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на общия и
индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата.
Следва да се
посочи освен това, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 ОУ предвижда задължение за
потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК
оператора за отчитане на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за
отчитане на водомерите или при несъгласие с фактурираните количества, според
ал. 3 от посочената разпоредба, за потребителя е предвидено задължение да заяви
пред ВиК оператора удобно време в срок не по – дълъг
от шест месеца. Видно е от приетите по делото доказателства, че последното не е
сторено, поради което ищецът е начислявал и служебни показатели, освен реалните
такива, които са удостоверени с „подпис за абоната“.
Размерът на
дължимите от ответника суми съдът приема за установен от заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от
страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Исковата претенция за
заплащане на главница е основателна и доказана. Ответникът следва да бъде
отсъден да заплати на ищеца сумата от 415,50 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.03.2019 г. до погасяването на задължението.
От своя
страна ответникът, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, не представи доказателства за погасяване на процесната сума.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1
ответникът Б.Л.К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по гр.
дело № 2225/2019 г. в размер на 275,00 лв. /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице/.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1307/2019 г.
по описа на РС Враца включва и вземане за разноски в размер на 23,44 лв. държавна
такса и 46,88 лв. юрисконсултско възнаграждение /които суми са взети предвид
след частичното обезсилване на издадената заповед за изпълнение с Определение №
1777/23.07.2019 г. по ч. гр. дело № 1307/2019 г./, като с оглед изхода на
делото, на ищеца следва да му бъде присъдена сумата в пълен размер.
Така мотивиран
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ, че
Б.Л.К., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 415,50 лв., представляваща цената за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. Враца, ************за периода от 25.10.2017
г. до 21.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2019
г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 1307/2019 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Л.К., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 275,00 лв., представляваща направени разноски по гр. дело № 2225/2019 г. по описа
на РС Враца /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице/, както и
сумата от 70,32 лв., представляваща разноски по ч. гр. дело № 1307/2019 г. по описа на
РС гр. Враца /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: