№ 2033
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20241110126207 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. А. Б. срещу „П.“ ЕООД,
с която е предявен осъдителен иск по чл. 226, ал. 3 КТ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
01.01.2023 г. сключил с ответното дружество трудов договор, по силата на който бил
назначен на длъжност „Специалист, компютърни мрежи и системи“. Сочи, че на
13.10.2023 г. му била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В тази връзка, на 16.10.2023 г. предал на работодателя
трудовата си книжка за вписване на измененията по трудовото правоотношение, като
същата не му била незабавно върната, съгласно законовите изисквания. Ищецът
твърди, че работодателят задържал неоснователно трудовата му книжка, като
многократните му опити да я получи обратно не били увенчани с успех. В тази връзка,
подал сигнал с вх. № 23124338/23.11.2023 г. до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
П., въз основа на който на работодателя били дадени указания да предаде посочения
документ в срок до 10.01.2024 г. Твърди, че трудовата книжка му била върната на
04.01.2024 г. Излага доводи, че неизпълнението на задължението на работодателя да
върне трудовата му книжка оказало значение при упражняване на трудовите и
осигурителните му права. Счита, че в периода от 16.10.2023 г. до 04.01.2024 г.,
вследствие от незаконното задържане на трудовата му книжка, било ограничено
правото му на труд. С оглед изложеното, твърди че работодателят му дължи
заплащането на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
периода на задържане на трудовата книжка. Ето защо моли съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователното
задържане на трудовата му книжка в периода от 16.10.2023 г. до 04.01.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
е взел становище за неоснователност на предявения иск. Потвърждава наличието на
трудово правоотношение с ищеца, което било прекратено със Заповед от 13.10.2023 г.,
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 16.10.2023 г. Оспорва твърденията на
1
ищеца, че е предал на работодателя трудовата си книжка на 16.10.2023 г., както и че е
направил многократни опити, за да я получи обратно. Излага доводи, че при
постъпване на работа в дружеството ищецът не е представил трудова книжка, нито е
удостоверил с писмена декларация, че постъпва за пръв път на работа, съгласно чл.
348, ал. 2 КТ. Твърди, че с цел да бъдат спазени изискванията на чл. 350, ал. 1 КТ,
дружеството е издало на ищеца трудова книжка, която му била връчена на 04.01.2024
г., след многократно отправяни покани за получаването й. Оспорва наличието на
незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца, както и претърпени от него
вреди. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 226, ал. 3 КТ.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване, че с оглед прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответното дружество е предал на работодателя
трудовата си книжка за вписване на твърдяното изменение по трудовия договор, като
същата е била неоснователно задържана от работодателя, поради което за периода на
незаконното задържане работодателят дължи заплащането на обезщетение в търсения
размер.
В тежест на ответника е да докаже, че е върнал трудовата книжка на служителя
след прекратяване на трудовото правоотношение и вписване на факта на прекратяване
на трудовия договор, евентуално, че е поканил служителя да се яви за получаването на
трудовата книжка по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, която покана да е достигнала до служителя.
С оглед оспорванията в отговора на исковата молба, в тежест на ответника е да
докаже, че в периода на задържането на трудовата книжка ищецът е реализирал
социално осигурен доход, както и неговия размер.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 29921 от
24.07.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното
открито съдебно заседание на 09.10.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът
е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
04.01.2024 г. трудовата книжка на ищеца е била върната от страна на работодателя –
„П.“ ЕООД. Безспорно в отношенията между страните е и обстоятелството, че трудова
книжка е издадена за пръв път на ищеца от ответното дружество на 01.11.2023 г.
Като писмено доказателство по делото е приет сключения между страните
трудов договор № 67/30.12.2022 г., по силата на който ищецът бил назначен при
ответника на длъжност: „Специалист, компютърни мрежи и системи“. Според
разпоредбата на чл. 7 от договора, страните са уговорили, че в полза на служителя се
2
дължи заплащането на основно месечно възнаграждение, в размер на 5623 лева.
По делото е представена и Заповед от 13.10.2023 г. за прекратяване на трудов
договор, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 16.10.2023 г., издадена от „П.“
ЕООД. В т. 3 от заповедта е предвидено задължение за служителя да предостави в 5-
дневен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата си
книжка за вписване на настъпилите изменения в трудовото правоотношение и
промени на данните по чл. 349, ал. 1 КТ, съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж.
По реда на чл. 186 ГПК, въз основа на издадено в полза на ответника съдебно
удостоверение, по делото е приета като писмено доказателство справка за действащи
трудови договори, сключени от ищеца в периода от 16.10.2023 г. до 23.08.2024 г.,
издадена от ТД на НАП – Велико Търново. Видно от представените данни в справката,
ищецът е сключил трудов договор с „А.“ ЕООД на 16.10.2023 г.
В проведено открито съдебно заседание на 09.10.2024 г., по реда на чл. 204
ГПК, съдът е извършил оглед на представената от ищеца трудова книжка със сериен №
1318046, издадена на Х. А. Б. на 01.11.2023 г. При проведения оглед е констатирано, че
в трудовата книжка са налице отбелязвания относно постъпване на служителя по
трудово правоотношение с ответника на 01.01.2023 г., както и прекратяване на
посоченото правоотношение на 16.10.2023 г. Установено е, че след това вписване, в
трудовата книжка на ищеца било отразено постъпването на работа при друг
работодател, с дата – 17.10.2023 г., с вписано месечно трудово възнаграждение, в
размер на 1100 лева, съответно прекратяване на трудовото правоотношение на
01.04.2024 г.
Според разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или
служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му
документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Съгласно
ал. 3, обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или
служителя, включително и неимуществените.
В чл. 350, ал. 1 КТ е посочено, че при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните,
свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или
служителя. Според Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по т. д. №
1/2019 г., ОСГК, докладчик съдията Илияна Папазова, задължението по чл. 350, ал. 1
КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно
оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква
в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се
намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава
от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се
3
съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1
КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.
Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се
намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.
350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се
освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6,
ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника
или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си
книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е
налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата
си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал
незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226,
ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато
трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка
за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението
се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на
процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
В настоящия случай, не е спорно в отношенията между страните, че до
01.11.2023 г. ищецът не е разполагал с трудова книжка, съответно липсват
доказателства, че същият е удостоверил с писмена декларация пред работодателя, че
постъпва за пръв път на работа, съгласно изискванията на чл. 348, ал. 2 КТ. Според чл.
348, ал. 3 КТ, трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е
длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови
обстоятелства в нея. В тази връзка, доколкото ищецът не е разполагал с трудова
книжка, която да представи пред ответното дружество за вписване на измененията по
трудовото правоотношение, работодателят е съставил посочения документ със сериен
№ 1318046 на 01.11.2023 г. С оглед посочените обстоятелства, следва че са били
налице обективни пречки за оформяне от страна на работодателя на трудовата книжка
на ищеца към датата на прекратяване на правоотношението, съответно за незабавното
й предаване на служителя. Предвид необходимостта от първоначално съставяне на
трудова книжка на ищеца с вписване на данните относно трудовото правоотношение,
за работодателят е било налице задължение да посочи кога тя ще е оформена и готова
за предаване на ищеца.
Според чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, когато
трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя,
работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи
лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от
него лице само ако за това има писмено съгласие. Съгласно Решение № 553 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 206/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав
4
Белазелков, местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на
работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение не е определено в закона и на практика не се урежда от трудовия
договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което
следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т.е. в местонахождението
на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя
възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. Когато след
прекратяването на трудовия договор работникът е предал съхраняваната от него
трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и
върне веднага, а ако има пречка за оформянето й - да посочи кога тя ще е оформена.
Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не
посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани
работника за получаването й. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя,
работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в
забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава, като
изпрати на работника съобщение съгласно чл. 6, ал. 3 НТКТС. Поканата може да бъде
и устна, както и да бъде отправена с всякакви комуникационни средства.
За установяване на спорното между страните обстоятелство относно
изпадането в забава на работодателя за връщане на трудовата книжка на ищеца са
събрани гласни доказателствени средства, чрез изслушване на показанията на
допуснатите по делото свидетели.
При проведен разпит на свидетеля на ищеца Я. Г. Стоянов, същият е посочил,
че работи при ответника от месец ноември 2022 г., както и че с ищеца се познават от
около 10-15 години. Изложил е твърдения, че в средата на месец октомври, след
прекратяване на трудовия договор на ищеца с ответното дружество, същият се
явил на работното място за получаване на документи, включително трудова книжка,
като заявил, че не разполага с такава и отишъл да си купи. Свидетелят е посочил, че
ищецът оставил новата си трудова книжка и си тръгнал, като всяка седмица след това
идвал и питал дали е готова трудовата му книжка.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез изслушването на показанията
на свидетеля на ответника – П. Е. М.. Свидетелят е посочил, че работи като мениджър
при ответника и е бил пряк ръководител на служителите в офиса на фирмата в гр. П..
Изложил е твърдения, че той предава документи към счетоводството и обратно.
Посочил е, че след като е напуснал, ищецът е идвал в офиса му, за да си търси
трудовата книжка, както и че е донесъл празна трудова. Твърди, че след 08.12.2023 г.
търсил ищеца, за да му връчи трудовата му книжка, но той не му отговарял.
Свидетелят е посочил, че е написал на ищеца електронно съобщение, че трудовата му
книжка е в офиса и може да дойде да си я вземе.
Настоящият съдебен състав счита, че свидетелските показания на страните
5
съдържат противоречи твърдения, като при анализа на изложените фактически
обстоятелства от свидетелите се установява, че ищецът е отправил искане до
работодателя за оформяне на трудовата му книжка и връщането й след вписване на
обстоятелствата относно прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед
изложеното, безспорно работодателят е изпаднал в забава за предаване на посочения
документ, като предвид наличието на обективи пречки за незабавното му съставяне и
връщане на служителя, същият е следвало да посочи момента, в който ищецът може да
получи трудовата си книжка.
Съдът преценява показанията на свидетеля П. Е. М., че е търсил ищеца, за да
му предаде трудовата му книжка, съобразно чл. 172 ГПК, предвид евентуалната му
заинтересованост от изхода на делото. Следва да бъде съобразено, че по делото не са
ангажирани доказателства, от които да бъде безспорно установено, че работодателят се
е освободил от последиците на забавата, като за целта е изпратил до ищеца покана за
получаване на трудовата му книжка. Показанията на свидетеля Пламен Марков не се
потвърждават от останалите доказателства по делото, поради което не следва да бъдат
кредитирани в частта относно отправени до ищеца покани за получаване на трудовата
му книжка. В допълнение, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че свидетелят
Пламен Марков е посочил, че е търсил ищеца, за да му връчи трудовата му книжка
след 08.12.2023 г., като посоченото обстоятелство е настъпило хронологично след
депозиран от ищеца сигнал на 23.11.2023 г. до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
П.. Представената разпечатка от електронна кореспонденция на л. 48 от делото не
съдържа изрична покана за получаване на трудовата книжка от служителя, като
липсват данни, че отправеното електронно съобщение е с адресат ищеца, както и че
същото е достигнало до последния. В тази връзка, съдът намира за недоказано, че
работодателят е предприел необходимите действия, за да се освободи от последиците
на забавата.
Съдът кредитира показанията на свидителя Я. Г., че ищецът е посетил мястото,
което преди прекратяване на трудовото му правоотношение, е полагал труд в средата
на м. октомври, като при това посещение отишъл да си купи трудова книжка, след
като разбрал, че не му е издадена още такава и след закупуването й се върнал да я
остави в офиса.
По изложените съображения, съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава
за връщане на трудовата книжка на ищеца, от средата на м. 10.2023 г. до 04.01.2024 г.
В хода на производството се установи, че към датата на прекратяване на
правоотношението – 16.10.2023 г. ищецът не е разполагал с трудова книжка, която да
предаде на работодателя за вписване на обстоятелствата относно трудовото
правоотношение. Считано от датата на предаването на трудовата книжка от ищеца на
работодателя – средата на м.10.2023г.., последният е следвало да впише надлежно
обстоятелствата относно процесното трудово правоотношение и да отправи до
6
служителя покана за получаване на посочения документ. В тази връзка, съдът счита,
че ответникът е задържал неоснователно трудовата книжка на ищеца в периода средата
на м.10.2023г. до 04.01.2024 г., доколкото трудовата книжка на служителя се е
намирала при работодателя.
Ищецът твърди, че вследствие от незаконосъобразното задържане на трудовата
му книжка е претърпял вреди, изразяващи се в ограничаване на правото му на труд,
доколкото без трудовата си книжка бил в невъзможност да постъпи на работа при друг
работодател.
Според Решение № 519 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2010 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Светла Цачева, непредаването на трудовата книжка на
работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при
друг работодател, съответно да реализира трудов доход, поради което законът
презумира настъпилите от незаконното задържане вреди. Когато обстоятелството, че в
периода на задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал социално
осигурен доход се оспорва от работодателя, то в негова тежест е да установи, че
работникът е реализирал доход и в какъв размер. Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ,
обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след
прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на
трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е нормативно определен.
Съгласно чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Не е необходимо да се доказват факти, за
които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива
предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
В настоящия случай ответното дружество е оборило презумпцията за
претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие от незаконното задържане на
трудовата му книжка, доколкото от представената по делото справка от ТД на НАП –
Велико Търново се установява, че на 16.10.2023 г. ищецът е сключил трудов договор с
„А.“ ЕООД.
От изложеното е видно, че от деня, в който се приема за прекратено трудовото
му правоотношение с ищеца – 16.10.2023г., ищецът е постъпил на работа при друг
работодател – А. ЕООД, т.е., това, че му е задържана трудовата книжка от ответника не
е препятствала ищецът да постъпи на работа при друг работодател и да реализира
трудови доходи от работата си при него.
При проведения в открито съдебно заседание оглед на трудовата книжка на
ищеца, съдът е констатирал, че в трудовата книжка на ищеца е отразено постъпването
на работа при друг работодател, с дата – 17.10.2023 г., с вписано месечно трудово
възнаграждение, в размер на 1100 лева, съответно прекратяване на трудовото
правоотношение на 01.04.2024 г. В тази връзка се налага извода, че правото на труд на
ищеца не е било засегнато, вследствие от противоправното задържане на трудовата му
книжка от работодателя, съответно ищецът не е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби с оглед липсата на получаване на социално
осигурен доход.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице кумулативно изискуемите
7
предпоставки за уважаване на иска по чл. 226, ал. 3 КТ, доколкото по делото не се
установи ищецът да е претърпял имуществени вреди, които се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с незаконното задържане на трудовата му книжка от
работодателя, поради което искането на ищеца за изплащане на обезщетение в размер
на 15 000 лева следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответното дружество, което съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК е
сторило в производството разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2100
лева, които се потвърждават от представените по делото писмени доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание на 06.12.2024 г. ищецът е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. В
Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е
прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се
прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без
да са обвързващи за съда.
В тази връзка, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на ответника действия по
представителство и защита в исковото производство, както и проведените две на брой
открити съдебни заседания, съдът счита че дължимото в полза на процесуалния
представител на ищеца възнаграждение възлиза на 1700 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ №
2, срещу „П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц. ш.“ № 123, осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 3 КТ, по силата на който
ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 15 000 лева, представляваща
дължимото от работодателя обезщетение за неоснователно задържане на трудовата
книжка на служителя по прекратен трудов договор № 67/30.12.2022 г., по силата на
Заповед от 13.10.2023 г. за прекратяване на трудов договор, на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ, за периода от 16.10.2023 г. до 04.01.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 2, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 123, направените в производството разноски в
размер на 1700 лева.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ____________________
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9