№ 32
гр. гр. Добрич, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500679 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№261388/16.04.2021г. от Р. Д. Ф. от гр. Д., чрез адв.М.Я. – ДАК, и
въззивна жалба вх.№1824/20.04.2021г/по регистър на ДРС, където
първоначално е депозирана/от Д.П.Д. с ЕГН **********, действащ като ЕТ
„Д.Д.-Агро“ със седалище и адрес на управление с.Ц. п.к.***, двете срещу
решение №260031/18.03.2021г., поправено с решение №260071/08.09.2021г.
по гр.д.№523/2020г.на РС-Б., което всяка от страните обжалва според
интереса си: Р. Д. Ф.- в частта, в която се отхвърлят предявени от нея срещу
ЕТ „Д.Д.-Агро“ искове за сумата в размер на 3 199,98 лв. представляваща
дължимо арендно плащане за стопанската 2016/2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; за сумата от сумата в размер на 3 199,98
лв. представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2018 /2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; Д.П.Д.-в частта, в която е
осъден да заплати на Р. Д. Ф. сумата в размер на 3 199,98 лв. представляваща
дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018 г., ведно със законната
1
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Според Р. Д. Ф. неправилен е извода на съда, че с договора за дарение
не си е запазила правото на ползване, че вземането и за стопанската
2016/2017г. е погасено по давност. Съдът твърде лаконично и повърхностно
обсъдил събраните доказателства, не оценил установените по делото
обстоятелства, погрешно възприел фактическата обстановка, извел своите
правни изводи в разрез с доказателствата. Излага доводи относно
съществуването на вещно право на ползване на земеделския имот с площ от
106.666дка в землището на с.Т. и правомощията на титуляра му, относно
наличието на облигационни отношение с ответника, породени от договор за
аренда от 2011г., изпълнение на задълженията по него от страна на ответника
до началото на стопанската 2016/2017г., отказ от нейна страна от вещното
право на ползване само по отношение на един от имотите, образуван от
имота, предмет на договора за аренда. Обосновава становище относно
приложимия по отношение правоотношението с ответника, възникнало от
договор за аренда на общия петгодишен погасителен давностен срок по
чл.110 от ЗЗД, а не на срока по чл.111 от ЗЗД, относим към периодични
плащания, каквото процесното не било. Съдът не взел под внимание и
обстоятелството по прекъсване на давностния срок с връчване на исковата
молба на ответника на 14.09.2020г. за вземането с падеж 01.10.2017г.
Жалбата на Д.П.Д. е бланкетна-изложено е необосновано твърдение за
неправилност и незаконосъобразност на решението поради противоречието
му с материалния закон.
Жалбите са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало за Р. Д.
Ф. 02.04.2021г., когато и е връчен препис от решението, а за Д.П.Д. с начало
05.04..2021г. когато на него е връчен препис от решението, отговарят на
изискванията на чл.260-261 от ГПК . В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор по въззивната жалба на Р. Д. Ф. е подаден от насрещната страна
Д.П.Д., изразил становище за неоснователност на жалбата и с доводи за
липсата на основание на претенцията на ищцата-вещно правно на ползване,
тъй като включената в договора за дарение клауза имала само облигационно
действие между страните по този договор.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
2
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване съобразно предмета на двете жалби е решението
в неговата цялост. Подадените жалби подлежат на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни
оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с
императивните правни норми. В случая решението е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на
съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Ищцата претендира парични вземания от по 3 199,98лева за ползването
от ответника по договор за аренда от 13.07.2011 г. вписан под №64, т. 2, вх.р.
№1983/13.07.2011 г. на нива с площ от 53,333 дка с идентификатор
73095.23.71 в землището на с.Т., общ.Б., за всяка една от трите стопански
години 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба.
Обосноваващите исковите претенции обстоятелства се свеждат до
твърдения ищцата да е била собственик на нива с площ от 106.666дка , имот
№023016 в землището на с.Т., общ.Б., която с договор за дарение от
09.10.1997г. , сключен с нот акт №186, т.V, вх.рег.№1623/1997г.на СлВп-Б.,
дарила на сина си Д.Ф.Ф., като си запазила правото да сключва договори, да
получава ренти и плодове от дарения имот до края на живота си. С договор за
аренда, сключен на 13.07.2011 г., вписан под №64, т. 2, вх.р.
№1983/13.07.2011 г., предоставила на ответника ползването за срок от 10
години дарения имот от 106.666дка в землището на с.Т., общ.Б., вече с
идентификатор 73095.23.16, и имот с идентификатор 40049.15.32 в землището
на с.К., общ.К.. След смъртта на сина и, неговият законнен наследник и нейна
внучка Р.Д. се разпоредила с нивата от 106.666дка, като дарила имот с
идентификатор 73095.23.70 и продала имот с идентификатор 73095.23.71,
всеки с площ от 53.333дка, образувани от имота с идентификатор
3
73095.23.16два с площ от 106.666дка. От правото си на ползване върху имот с
идентификатор 73095.23.70 ищцата се отказала с декларация, вписана с акт
№203, том 1, вх.рег.№553/11.03.2015г., т.е. запазила право на ползване върху
имот с идентификатор 73095.23.71, с площ от 53.333дка.
Договореното арендно плащане съгласно чл.5, ал.1 от договора за
аренда от 13.07.2011 г., било в размер на левовата равностойност на 30% от
добива и се дължало в края на стопанската година и след реализацията на
продукцията. Ответникът не изпълнил задължението си да и заплати след
края на м.септември на съответната стопанска година дължимото арендно
възнаграждения от 60лева/дка за ползването на имот с идентификатори
73095.23.71 за трите стопански години 2016:12017, 2017/2018г., 2018/2019г.,
за което на 14.09.2020г. отправила покана, но не последвало плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил исковете с
доводи , свеждащи се до липсата на основание за плащане на арендно
възнаграждение за трите стопански години, тъй като ищцата не била носител
на правото на ползване, защото уговореното в договора право нямало
характер на вещно право на ползване, а на обигационно прово, което
обвързвало само страните по договора за дарение, евентуално било погасено
поради неупражняването му, вземането и по договора за аренда като
периодично такова било погасено по давност.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на
чл. 79 от ЗЗД вр. 8 от ЗА.
Не е спорно, че ищцата е била собственик на нива с площ от 106.666дка
, имот №023016 в землището на с.Т., общ.Б.. С договор за дарение от
09.10.1997г., сключен с нот акт№186, т.1, дело №1374/1997г.на нотариус при
РС-Б., ищцата Р. Д. Ф. дарила същия имот на сина си Д.Ф.Ф.. Изявлението за
безвъзмездно разпореждане с правото на собственост е съпроводено с
изявлението, че „дарителката запазва правото си да сключва договори,
получава ренти и плодове от дарения имот до края на живота си“.
Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от
правомощията да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се
събират плодовете и без да се изменя нейната субстанция, т. е. да се извличат
ползите, при което следва, че дарителката е “отделила” от правото си на
собственост правомощието „ползване“/правото да се ползва вещта според
4
нейното предназначение и право да се получават добивите/ и е извършила
разпореждане в полза на сина си с “голата собственост”. Непрецизността във
формулиране на изявленията на дарителката се преодолява с тълкуване на
съдържанието им според текста на чл.20 от ЗЗД- отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка едни с други, всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в
практиката и добросъвестността. В аспекта на цитираната правна норма и при
тълкуване не само с оглед употребените думи и изрази, сочещи на конкретни
форми на ползване, но и с оглед правилата на формалната житейска логика,
настоящата инстанция намира, че действителната воля на страните по
договора за дарение, вложена в създаденото между тях договорно
правоотношение сочи на безвъзмездното прехвърляне на право на
собственост в ограничен обем /"голото" право на собственост/.
По съдържание упражняване на вещното право на ползване от
ползвателя не се различава от това на собственика на имота, и следва да се
разбира като всяка форма на фактическо и правно използване на имота.
Ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под
формата на наем /аренда, заем за послужване.
В случая с договор за аренда, сключен на 13.07.2011 г., вписан под №64,
т. 2, вх.р. №1983/13.07.2011 г., ищцата е предоставила ползването на имота от
106.666дка с идентификатор 73095.23.16 в землището на с.Т., общ.Б. на
ответника за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2011г., т.е.
вкл.процесните 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. С договора за аренда
арендодателят предоставя земята на арендатора за временно ползване, в т. ч.
правото да придобива нейните естествени плодове срещу арендно плащане –
гражданските плодове на земята. Арендаторът получава естествените плодове
на земята, а арендодателят – гражданските.
По волята на страните, сключили арендния договор, ответникът се е
задължил за ползването на имота да заплаща арендно възнаграждение, чийто
размер е определяем и мярката за определянето му е 30% от паричната
стойност на продукцията. Уговорен е срок на плащане след изтичане на
стопанската година и след реализация на продукцията. Не е спорно,че
арендодателя е изпълнил задължението си по договора да предостави на
ответника ползването на нивата от 106.666дка. Не е спорно и , че при
5
действие на арендния договор от имота са образувани два нови имота с
идентификатори 73095.23.70 и 73095.23.71, всеки с площ от 53.333дка, с
които собственика им –внучката на ищцата по силата на наследственото
правоприемство от своя баща Д.Ф., се е разпоредила. Установява се и, че
ищцата се е отказала от правото си на ползване върху имот с идентификатор
73095.23.70 , като отказа е вписана с акт №203, том 1, вх.рег.
№553/11.03.2015г. на СлВп-Б.. Няма данни и не се твърди да се е отказала от
правото си на ползване мърху новообразувания имот с идентификатор
73095.23.71 с площ от 53.333дка. Вещното право на ползване следва имота, а
не собственика. След като ищцата е носител на вещното право на ползване на
нивата от 106.666дка, тя е носител на вещното право на ползване и на
образуваните от нея два нови имота, като в резултат на отказа и върху един от
тях/имота с идентификатор 73095.23.70/,право и на ползване се е редуцирало
до право на ползване върху образувания от нея имот с идентификатор
73095.23.71 с площ от 53.333дка. След като при данните по делото, както и
по скоро при липса на такива, не може да се приеме, че за времето от 1997г.
до 2011г., правото и на ползване се е погасило поради неупражняването му,
респ. възражението на ответника в този смисъл е недоказано, няма основание
да се приеме, че не и се дължи арендно възнаграждение за ползвания въз
основа на договора за аренда от 01.10.2011г. размер от ответника имот с
идентификатор 73095.23.71 с площ от 53.333дка. При липса на спор относно
размера на арендното възнаграждение от 60лева/дка за всяка от трите
стопански години, претенците на ищцата за всяка стопанска година възлизат
в размер на сумата от 3 199.98лева/53.333дка х 60лева/дка/ за всяка.
Неоснователно е възражението на ответника, че дължимите за
стопанските 201682017г, 2017/2018г. и 2018/2019г. арендни възнаграждения
от по 3 199.98лева са погасени по давност съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД
като периодични вземания. Разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД урежда
погасяване с кратката тригодишна давност на вземанията за наем, лихви и
други периодични плащания. Периодични плащания има, когато са налице
повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време,
определени по основание и размер. Уговореното с процесния договор
задължение на ответника за заплащане на годишна аренда не представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Касае
се за едно задължение за плащане на аренда, чийто окончателен размер не е
6
предварително определен за целия срок на договора, а е определяем и се
определя въз основа на средната реализационната цена и реализация на
продукцията с приключването на всяка стопанска година, т.е не са налице
повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени. Решението на съда
като краен резултат е частично правилно – в частта на уважения иск за
арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г., но тъй като диспозитива
на съдебното решение както в тази част, така и в частта на неправилно
отхвърените претенции за арендно възнаграждение за стопанските
2016/2017г. и 2018/2019г. не съдържат цялостна индивидуализация на
спорните права с посочване на основанието и съдаржанието им, без тази
неприцизност да се отразява върху валидността на съдебния акт, решението
следва да бъде отменено изцяло, вкл.в частта на разноските и постановено
ново съобразно установеното по-горе.
С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски за
първоинстанционното производство има ищцата, удостоверила разходи за
държавна такса от 384лева, комисионна такса по повод плащането и от
3.00лева, или общо 387лева. Липсата на списък не е пречка за присъждане на
разноски съобразно доказателствата по делото. Доказателства за други
разходи до приключване на последното по делото заседанието, проведено на
23.02.2021г. ищцата не е представила. Представените до този момент договор
за правна помощ и пълномощно не удостоверяват нито плащане, нито дори
договаряне на адвокатско възнаграждение. С писмената защита с вх.
№261042/05.03.2021г., т.е. след приключване на устните състезания,
пълномощникът на ищцата е представил списък по чл.80 от ГПК и
доказателства/разписка/ за плащане и на адвокатско възнаграждение от
960лева. С писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално
валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер.
Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до
приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция/така разрешението в т.11 от ТР №6/2021г.на ОСГТК
на ВКС/. В този смисъл на ищцата не се следват разноски в
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение.
7
За въззивната итстанция ищцата е сторила разходи за държавна такса в
размер на 127.98лева, комисионна такса от общо 20лева по повод плащането
на държавната такса, за адвокатско възнаграждение в размер на 780лева с
ДДС или общо 927.98лева. Съобразно постигнатия от нея резултат/уважаване
на нейната жалба и отхвърляне на жалбата на ответника/, сторените от нея
разноски и се дължат в цялост.
В полза на ответника разноски не се следват.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260031/18.03.2021г., поправено с решение
№260071/08.09.2021г. по гр.д.№523/2020г.на РС-Б. изцяло, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.Д.-Агро“ със
седалище и адрес на управление с.Ц., общ.Б., п.к.***, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.8 ЗАЗ на Р. Д. Ф. от гр. Д., както следва:
-сумата в размер на 3 199.98лева, представляваща арендно
възнаграждение за стопанската 2016/2017г. по договор за аренда от
13.07.2011 г., вписан под №64, т. 2, вх.р. №1983/13.07.2011 г.на СлВп-Б. за
ползването на имот с идентификатор 73095.23.71 с площ от 53.333дка,
образуван от имот с идентификатор 73095.23.16 с площ от 106.666дка
находяща се в землището на с. Т., общ.Б., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 21.10.2020г., до окончателното плащане;
-сумата в размер на 3 199.98лева, представляваща арендно
възнаграждение за стопанската 2017/2018г. по договор за аренда от
13.07.2011 г., вписан под №64, т. 2, вх.р. №1983/13.07.2011 г.на СлВп-Б. за
ползването на имот с идентификатор 73095.23.71 с площ от 53.333дка,
образуван от имот с идентификатор 73095.23.16 с площ от 106.666дка,
находящ се в землището на с. Т., общ.Б., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 21.10.2020г., до окончателното плащане;
-сумата в размер на 3 199.98лева, представляваща арендно
възнаграждение за стопанската 2018/2019г. по договор за аренда от
13.07.2011 г., вписан под №64, т. 2, вх.р. №1983/13.07.2011 г.на СлВп-Б. за
8
ползването на имот с идентификатор 73095.23.71 с площ от 53.333дка,
образуван от имот с идентификатор 73095.23.16 с площ от 106.666дка,
находящ се в землището на с. Т., общ.Б., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 21.10.2020г., до окончателното плащане;
ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.Д.-Агро“ със
седалище и адрес на управление с.Ц., общ.Б., п.к.***, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.8 ЗАЗ на Р. Д. Ф. от гр. Д., сумата от
387лева съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство
и сумата от 927.98лева съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9