Решение по дело №562/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от И. А. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. П., против Решение № 81/17.01.2025г., постановено по АНД № 6328/2024 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 9926453 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на И. А. М. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 800 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Според жалбоподателя, оспореното решение на РС – Пловдив е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са доводи, че неоснователно съдът е отказал събирането на допустими и относими доказателства – инструкция за работа с АТСС ARH CAM S1 и направените снимки от АТСС, от които се установява превишаването на максимално допустимата скорост. Твърди се, че на второто и третото изображение липсват данни за скорост и разстояние, като датата и времето на запис са напълно идентични, а самите кадри не са, което е основателно съмнение за достоверността на представените кадри. Посочено е, че на приложените кадри се вижда повече от един автомобил. Несъгласие е изразено с изводите на РС по отношение на мястото на извършване на нарушението. Иска се отмяна на решението и отмяна на ЕФ.

В постъпила по делото молба, касационния жалбоподател, моли алтернативно да се отмени решението на РС и да се върне делото за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, чрез писмено становище на процесуален представител – ст. юриск. П. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение № 81 от 17.01.2025 г., постановено по АНД № 6328/2024г., Пловдивският районен съд е потвърдил електронен фиш серия К № 9926453 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на И. А. М. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 800 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел за установено, че на датата, часът и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него автомобил е извършил движение с превишена скорост. Съдът е обсъдил представените Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол за проверка № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024г. и е приел, че техническото средство ARH CAM S1 е в съответствие с одобрения тип. По отношение на мястото на нарушението е посочено, че доколкото разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката е наложила в електронния фиш мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия километър от пътния участък до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство, както в случая – [населено място], [улица]. Пак в тази насока съдът е посочил, че не всички координати, посочени в статичното изображениена ЕФ могат да се въвеждат автоматично в „Google Maps”, защото АТСС и „Google Maps” използват различни градусови системи, които едва след използване на съответен конвертор, резултатите от двете системи се приобщават. В мотивите на съдебния акт е обсъден и съставения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г., като номерът на изготвените и заснети статични изображения (от 120ССЕ0/01063(08) (07) (06) попадат в обхвата на горепосочените направени статични изображения от техническото устройство. За безспорно доказан районен съд е приел съставомерният елемент за „повторността“ на нарушението, доколкото процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К/9548212 на 31.08.2024г.

Решението е правилно.

В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните по делото доказателства.

От приложените по делото доказателства (снимка на разположението на уред, Протокол от проверка № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024г. на Български институт по метрология, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол за използване на АТСС) е видно, че процесното нарушение е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен номер 120ССЕ0. Ноторно известно е, че тази система представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган върху т. нар. "триножник", което не е трайно "прикрепено" към земята, а има характер на временно разположено на участък от пътя. В действителност в Протокола за използване на АТСС е посочен и номер на служебен автомобил, което се отнася само за мобилно АТСС в МПС, но попълването на номер на служебен автомобил не е съществено нарушение водещо до отмяна на електронния фиш.

В приложения по делото протокол за използване на АТСС е посочена дата на използване на техническото средство, именно 26.10.2024г. (която е и датата на извършване на нарушението, видно от приложената снимка) и в него са надлежно попълнени: вида устройство, с което е установено процесното нарушение, начало и край на работа. Часът на заснемане на нарушението (21:37 ч.) е в рамките на отразения в протокола режим на работа на АТСС (от 20:00 ч. до 23:59 ч.). Нещо повече в една от приложените по преписката снимки на статично изображение е посочена измерената скорост, ограничението на скоростта, датата и часа на установяване, както и GPS координати и локацията, която е идентична с тази посочена в протокола.

Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., АТСС се използват съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип. В тази връзка по преписката са представени Протокол от проверка № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024г. на Български институт по метрология за последваща периодична проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Съдът намира за неоснователни възраженията, по отношение на мястото на извършване на нарушението. В протокола за използване на АТСС е отразено мястото за контрол – [улица], посока на движение на контр. МПС от юг към север. Нарушителят не е оспорил по надлежния ред изготвения Протокол, поради което същият като официален свидетелстващ документ се полза с материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани.

На следващо място, ноторно известно е, че GPS e координатна система за описване (определяне) на положението на дадена точка от повърхността на Земята, като съществуват три типа координатни системи, а именно: пространствени, сферични и равнинни координати. Разликата в координатите може да се дължи на това по коя координатна система е зададено да изчислява устройството. Правилно районен съд е отбелязал, че доколкото разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в електронния фиш мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия административен адрес до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство. GPS координатите, на които е разположено съответното АТСС, биха съвпадали с GPS координатите на поземления имот, за който е отреден дадения административен адрес, само ако АТСС е разположено в границите на самия поземлен имот. Това изискване обаче само по себе си няма как да бъде изпълнено, тъй като АТСС следва да се разполагат в близост до пътното платно, на място от където има максимално благоприятни условия за следене на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на техническото средство да не се затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци и др. Ето защо напълно достатъчно е GPS координатите на разположеното АТСС да са в близост до границите на поземления имот. За пълнота следва да се отбележи, че по същество касаторът М. не отрича, че на 26.10.2024г. в 21:37 часа е преминала със собствения си процесен автомобил по [улица]. Дори не твърди, че е бил на друго място по същото време, за да внесе съмнение относно установяването на административното нарушение.

Видно от представените снимки, към момента на заснемането, в обсега на камерата на техническото средство, лек автомобил „НИСАН РОГ“ с рег. [рег. номер] действително не е единствено МПС, но само и единствено неговият регистрационен номер е видим изцяло. Видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване публично достъпно на интернет страницата на БИМ (https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails?identifier=v2wlp63rYeM%3D), въпросното средство за измерване тип ARH CAM S1 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера, като същата измерва скоростта посредством лазерен скоростомер и единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Системата, с която е установено конкретното нарушение, автоматично и без каквато и да е човешка намеса посочва посоката на движение на автомобила, който се движи с превишена скорост за съответния пътен участък и без участие на служител на ОДМВР увеличава регистрационния номер на автомобила, движещ се с превишена скорост. Следователно, в конкретния случай автоматизираната система за контрол по несъмнен и категоричен начин е установила, че точно управляваният от касатора автомобил е този, който се движи с превишена скорост за съответния пътен участък, както и конкретната скорост, с която този автомобил се движи.

На гърба на представените снимки се съдържа разпечатка, съгласно която именно МПС с рег. [рег. номер] е било разпознато от АТСС, при извършеното засичане на превишена скорост от лазерния скоростомер на дата 26.10.2024 г. в 21:37 часа.

Съгласно чл.745, ал.3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (отменен с ПМС № 417 от 29.11.2024 г.), лазерният скоростомер измерва скоростта чрез излъчване на лазерни импулси към дадено /конкретно/ МПС и приемане на отразените от повърхността му сигнали, като едновременно с това се измерва и времето за достигането им до МПС и обратно. Съгласно чл.746, ал.1 и ал.2 от същата Наредба, конструкцията на скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. Ако скоростомерът не е пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост.

Именно за проверка на това дали конкретното средство за измерване отговаря на изискванията на посочената наредба се извършва контрол за съответствие преди одобряване на типа средство за измерване за съответствие с изискванията на горепосочената наредба. С оглед на това, всички технически средства за измерване на скоростта, които са одобрени от Българския институт по метрология и преминали съответната периодична проверка, отговарят на изискванията на чл.746, ал.1 и ал.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съответно са технически годни да разграничават на кое заснето МПС е засечена скоростта посредством лазерния скоростомер.

В конкретния случай липсват каквито и да е съмнения, че представените по преписката снимки могат да бъдат използвани за еднозначно определяне на МПС, чиято скорост е измерена от лазерния скоростомер в случай, че на снимката е заснето повече от едно МПС, както и че в процесния случай това е именно лек автомобил „НИСАН РОГ“ с рег. [рег. номер]. Поради изложеното, като е отказал събирането на доказателства /инструкция за работа с АТСС ARH CAM S1/ районен съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила.

Неоснователно е възражението, че датата и времето на запис на изображенията са напълно идентични, а самите кадри не са. Всъщност само в една от приложените по преписката снимки на статично изображение е посочена измерената скорост. Отделно от това заснемането в движение е динамичен процес и е нормално в различни секунди МПС-то да има различна скорост, но в случая само в едно от изображенията е отчетена скоростта на автомобила на жалбоподателя. Видно е и, че в изображенията са посочени не само час, минути и секунди, а и стотните от секундата. Ето защо няма никакво съмнение в достоверността на представените кадри.

Правилни и обосновани са изводите на районен съд относно размера на наложеното административно наказание глоба с оглед обстоятелството, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районен съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредба за правната помощ, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81 от 17.01.2025г., постановено по АНД № 6328/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА И. А. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.1, да заплати на Областна дирекция на МВР - [населено място] сумата от 80.00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.