О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 123/ 12.IV.2018 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател : Деляна Пейкова 

Членове:1.Анна  Петкова 

2.Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

            С решение №370/06.ХII.2017 г. постановено по гр.дело №739/2017 г. състав на Районен съд-Димитровград отхвърля като предявеният от Т.П.В., ЕГН:**********,И.В.В.,ЕГН:********** и Д.В.В.,ЕГН:**********,тримата от гр.Димитровград, Хасковска област,ул.“К*“ №*-*-* против „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК131272330,гр.София,бул. “Цариградско шосе“ №47 А бл.“В“ ет.3 иск с правно основание чл.238 ал.I от КЗ/отм./ за осъждане на дружеството за изплати на ищците 2 545.33 лв. на всеки един от тях,като застрахователно обезщетение по договор за групова застраховка живот,сключен между „Банка ДСК“ ЕАД с ответника от 19.ХI.2008 г. подписан от праводателя на ищците В*И* В..

            С решението се осъждат Т.П.В., ЕГН:**********,И.В.В.,ЕГН:********** и Д.В.В., ЕГН:********** да заплатят на „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК131272330, гр. София, бул. “Цариградско шосе“ №47 А бл.“В“ ет.3 разноски по делото от 200 лв.

 

Обстоятелства по въззива

            Недоволни от постановения акт са останали Т.П.В., ЕГН:**********,И.В.В.,ЕГН:********** и Д.В.В.,ЕГН:**********,поради което искат неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно и уважаване на предявената осъдителна претенция.Основния спорен въпрос по делото според въззивниците бил в приложимото действие на индивидуалното застрахователно покритие.Неправилно първата инстанция приела и обосновала разпоредените последици с решението си,че застрахователното покритие на застрахования В* В.,техен праводател,приключило на 19.VIII.2016 г.-след навършване от негова страна на 65 години на 30.VII.2016 г.,поради което и ответникът не носел отговорност след тази дата,съобразно чл.9 от глава 3 от Общите условия по застрахователния договор ал.III т.2 от нея.

            Въпросните изводи на съда не били законосъобразни.Действалия Кодекс на застраховането  по време на релевантните събития нямало основание за прекратяване на сключена застраховка с навършване на 65 години от застрахования.

Същевремено и в чл.14,чл.8 от глава I от общите условия нямало основание за предсрочно прекратяване на застрахователен договор поради навършване на 65 год. възраст.Отделно от това и чл.9 от същите общи условия не извеждал,риск навършване на 65 годишна възраст,който да изключва отговорността на застрахователя.

Застрахованото лице от друга страна дало съгласие за незабавно инкасо на дължимата от него сума по плащане на застрахователното покритие ежемесечно,която сума се превеждала на застрахователя автоматично от банката по заема и било именно нейно задължение.Поради това неплащането на дължимите премии по застрахователния договор не можело да се приеме като основание за прекратяването му,тъй-като Валентин В. нямал отношение към същото.Отделно от това и самото спиране на заплащането на премиите според КЗ не водело до прекратяване на застрахователното правоотношение. Същевременно и предвид чл.202 ал.II от КЗ/отм./ се изисквало писмено предупреждение дори и при пълно неизпълнение от страна на застрахованото лице, при прекратяване на застрахователния договор.В случая такова нямало доказано.Според чл.236 ал.II и ал.III от същия нормативен акт  застрахователят имал задължение да покани писмено застрахования да заплати текущата премия в срок не по-малък от месец.По делото отново нямало установено такова действие от ответника.

„Групама Животозастраховане“ ЕАД в отговора си на въззивнната жалба намира същата за неоснователна,като оспорва подробно изложените от въззивниците доводи.В чл.196 ал.II от КЗ/отм./ изрично се предвиждала възможността застрахователния договор да се прекрати и на основание предвидени в самия него.В случая като такова основание било изведено навършването на 65 годишна възраст на застрахования,който и изрично се запознал с условията по договора за застраховка.Поради това и възпросната договорка не противоречала на закона и обвързвала страните по застрахователното правоотношение.Следвало да се има предвид по доводите на въззивниците,че глава първа от общите условия уреждала общите разпоредби по застраховката,а глава трета – специалните условия.чл.14 ал.I от глава първа на общите условия било уредено прекратяване на самия групов договор,поради което и нормата нямала отношение към прекратяване на индивидуалното правоотношение.В тази насока правнозначим бил текстът на чл.9 ал.III т.2  от глава трета от общите условия.В случая навършването на 65 години съставлявало не изключен риск,а основание за прекратяване на самата застраховка.

Нямало и твърдения от ответника,нито мотиви от съда,че основание за прекратяване на застраховката станало обстоятелството на неплащане на застрахователната премия.Нямало и задължение на банката директно да плаща дължимата премия от Валентин В.,поради липсата на законово или договорно основание в тази насока.

Съобразно изложеното се иска потвърждаване на решението.

 

Правни съображения

Всеки един от въззивниците е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид разпоредените  от  последното негативни последици в правната му сфера. Рамките на въззивното производство са очертани от изложеното във въззивната жалба.В тази насока оплакванията са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост. Не се излагат доводи относно валидността на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция.

            Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд,като спорно е тълкуването на релевантните обстоятелства и правните им последици. Пред настоящата инстанция не се приеха нови доказателства.

Представените доказателства в хода на производството извеждат че въззивниците са наследници по закон на В* В.,починал на 15.ХII.2016 г.., който приживе, е сключил с „Банка ДСК“ЕАД Договор за кредит за текущо потребление от 19.ХI.2008г. за сумата 11500 лева,която следва да се върне на 120 месечни вноски.В*В. при сключването на този договор е  включен като застраховано лице в Групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ЕАД ,по който застраховател е „Групама Животозастраховане“ ЕАД / правоприемник на ЖЗК“ДСК Гаранция“АД/.Към датата на смъртта на В. неизплатения остатък от заема му възлиза на 3863 лева.Основен спорен момент пред първоинстанционния съд и във въззивното производство е дали след настъпването на смъртта на В.  застрахователното му правоотношение с ответното дружество е било прекратено и дали  ответникът  трябва да плати на ищците.

            Относима разпоредба към спорните моменти в производството,която имат пряко действие по същите е чл.196 ал.II от КЗ/отм./.Според  хипотезата на нормата застрахователният договор може да се прекрати и на основания, предвидени в него, когато те не противоречат на правилата на добрите нрави и интересите на потребителите на застрахователни услуги не се засягат необосновано.С този текст законодателят дава възможност на страните по застрахователното правоотношение да предвидят и други основания за прекратяването му,които стоят извън изброените от закона.Чл.9 ал.III от глава III „Специални разпоредби по групова застраховка „живот“ на кредитополучателите на големи кредити“ на Общите условия по застраховка „живот“ на кредитополучателите в съгласие със законовото правило урежда особени условия за начало и край на индивидуалното застрахователно покритие,сред които и правилото на т.2 от нормата-при навършване на 65 годишна възраст от застрахования застрахователното правоотношение се прекратява предсрочно.

            В процесния случай предмет на възникналия спор е именно отказа на застахователя да осъществи плащане на наследниците на починалото лице на основание изрично изведено още преди завеждане на иска в решението за това на ответното дружество от 23.I.2017 г. ,както и изрично в  отговора до ищците от 25.I.2017 г.-а именно-прекратяване на застрахователното правоотношение в хипотезата на чл.9 ал.III т.2 от глава III на обсъдените общи условия.

            Ето защо следва да се прецени доколко тази хипотеза е настъпила.Според настоящия съд фактическия състав на същата е осъществен.Безспорно В. е бил обект на застраховката „Живот“,отговарял е на условията по същата по чл.4 от общите условия,раздела за специални разпоредби-същият е кредитополучател на голям кредит-над 7 000 лв. съобразно чл.2 т.1  от глава III на ОУ,бил е на възраст от 18 до 64 години по време  на създаване на правоотношението и е напълно запознат с всички общи и особени условия на застрахователното правоотношение,като очевидно и ги е възприел чрез сключването му с ответника.Същият е починал на 15.ХII.2016 г.,след навършването на правнозначимата възраст от 65 години,която е достигнал на 30.VII.2016 г.Следователно застрахователното правоотношение се прекратява на падежа на следващата този факт застрахователна премия,съобразно изричната разпоредба на чл.9 ал.III т.2 от глава III на обсъдените общи условия.Въведено е обективно обстоятелство-навършване на 65 годишна възраст,което е настъпило и което обосновава предсрочното прекратяване на застрахователното правоотношение.Следва да се посочи и че само това обстоятелства е извело прекратяването на отношенията между В. и застрахователя.Нито се твърдят,нито са установени други основания в тази насока. Поради това изведените във въззивната жалба доводи,извън неоснователните,касаещи чл.9 ал.III т.2 от глава III на обсъдените общи условия,са неотносими към предмета на делото.Така например чл.14 от глава I на ОУ касае прекратяване на груповия застрахователен договор,което няма отношение с настоящия случай,чл.9 от същата глава визира изобщо изключени рискове на покритие,каквито настоящия случай не обхваща.Неотносими към предмета на делото са и доводите на въззивниците относно приложението на 202 ал.II  и чл.236  от КЗ/отм./,тъй-като същите изискват поведение от страна на застрахователя при неплащане на застрахователни премии,какъвто предмета на делото не обхваща.

            Ето защо към момента на смъртта на В. застрахователното правооношение с ответника е било прекратено на обективно основание и същото не е съществувало В тази насока мотивите и постановените последици от РС-Димитровград са правилни и законосъобразни,като са изцяло обективен отговор на установените факти.Изложеното във въззивната жалба не намира подкрепа в доказаното по делото,поради което същата се явява неоснователна. Първата инстанция е достигнала до адекватни на доказателствата изводи,приложила е правилно относимия материален и процесуален закон,поради което решението следва да се потвърди,като настоящата инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите му.

            Ще следва предвид изхода от делото и представения списък на въззиваемата страна да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение  на основание чл.78 от ГПК.

                        Водим от горното и на основание чл.271 ал.I и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково,въззивен граждански състав

 

 

 

Р         Е         Ш       И

 

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение №370/06.ХII.2017 г. постановено по гр.дело №739/2017 г. на Районен съд-Димитровград.

                        ОСЪЖДА Т.П.В., ЕГН:**********,И.В.В.,ЕГН:********** и Д.В.В., ЕГН:**********, тримата от гр.Димитровград,Хасковска област, ул. “К*“ №*** да заплатят на „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК131272330,гр.София,бул. “Цариградско шосе“ №47 А бл.“В“ ет.3 сумата от 100 лв. разноски пред въззивния съд.

                        РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

                        Председател:              

 

 

 

 

 

                        Членове : 1.                                   2.