№ 335
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20225300900599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.
И.В.В. ЕГН **********, в качеството на вписан управител на „БУЛДАРА
ТРЕЙДИНГ” ООД ЕИК ********* с. Брани поле, област Пловдив, иска от
съда да се отмени Отказ № 20221006174208-2 от 12.10.2022г. на длъжностно
лице към Агенция по вписване – Търговски регистър, постановен по
Заявление вх. № 20221006174208 за вписване заличаването му като
управителя.
Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Отправил е искане до дружеството
да бъде освободен от длъжността управител и е направил надлежно
волеизявление. Волеизявлението е връчено на вписания законен
представител, поставена е дата, дружеството се счита за уведомено,
законовият срок е изтекъл, дружеството бездейства, поради което се е
породило право да иска вписване на заличаването си поради липса на
съгласие да изпълнява тази длъжност. Материализираните изявления на И.В.
в предизвестието са в две качества – един път е действал в лично качество,
отправяйки искането си, вторият път е действал в качеството на законен
представител на дружеството, получавайки го. За това едностранното
изявление на управителя е достигнало до своя адресат, който е дружеството, а
не общото събрание.
В писмено становище АВ – ТР моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Поддържа мотивите за постановения отказ, иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Жалбата е допустима. Подадена е от заявителя пред ТР при наличие на
правен интерес – постановен отказ по заявлението му. Регистрирана е в ТР на
19.10.2021г., отказът е от 12.10.2022г., поради което законовият 7 – дневен
срок за обжалване е спазен.
1
Разгледана по същество, след запознаване с материалите по делото, е
неоснователна.
Търговско дружество „БУЛДАРА ТРЕЙДИНГ” ООД ЕИК ********* с.
Брани поле, област Пловдив, има капитал 800лв., притежаван от Д.Г.Г. –
единственият останал вписан съдружник към момента, тъй като на
16.09.2022г. е вписано заличаването на дотогавашните съдружници В.К.З.- .,
Ю.А. Х. и И.В.В..
За управител е вписан И.В.В..
И.В.В. е изготвил писмено Уведомление по чл.141 ал.5 от ТЗ,
съдържащо волеизявлението му, адресирано до дружеството, с искане да бъде
освободен като управител и заличен от ТР. Със същото е отправено
едномесечно предизвестие, че при бездействие ще подаде молба до ТР за
заличаване. Уведомлението е получено на 03.05.2022г. от И.В.В. в качеството
на управител на дружеството.
На 06.10.2022г. И.В.В. подава заявление обр. А4 до ТР за вписване на
промяна – заличаването му като управител при хипотезата на чл.141 ал.5 от
ТЗ, поради бездействие на дружеството.
На 10.10.2022г. длъжностото лице към АВ – ТРРЮЛНЦ е дало указания
по заявлението, че уведомлението няма входящ номер, дата и печат на
дружеството за достигане до неговото деловодство; че е удостоверено
получаването му само от управителя като е цитирана и има позоваване на
съдебната практика, според която напускащият управител не може да връчи
уведомлението сам на себе си поради конфликт на интереси; управителят
представлява дружеството във външните правоотношения, но не и във
вътрешните, каквото е отношението между управителя и общото събрание
като върховен орган.
С обжалвания отказ длъжностното лице е приело, че правото на
управителя да поиска сам заличаването си е обвързано от неизпълнение на
задължението на дружеството, свързано с освобождаването му. При молба за
освобождаване управителят е длъжен да уведоми дружеството и да свика
общо събрание, в чиято компетентност е освобождаването му и избор на нов.
Правната възможност по чл.141 ал.5 от ТЗ е дадена само при бездействие от
страна на дружеството и при несъгласие между съдружниците. Напускащият
управител следва да удостовери кога и на кого е връчил предизвестието като
се посочат трите имена, длъжността и подпис на лицето, приемащо от името
на дружеството уведомлението, докато представеното уведомление е
подписано само от управителя и няма данни дали действително е заведено
във входящия регистър на дружеството по номер, дата и печат. Позовава се на
чл.50 ал.3 от ГПК, изискващ на юридическите лица книжа да се връчват в
канцеларията им на всеки служител или работник, който се съгласи да ги
приеме, като се посочват имената и качеството на получателя. Аргументирало
се е, че представеното уведомление е частен писмен документ без достоверна
дата. Позовало се е на съдебна практика, според която напускащ управител не
може да връчи предизвестието си на самия себе си, защото това поражда
конфликт на интереси. В процесната хипотеза става въпрос за вътрешни
отношения на дружеството между неговите органи, а не за представителство
пред трети лица.
2
При тези данни отказът е законосъобразен.
Нормата на чл.141 ал.5 от ТЗ изисква управител, който не желае да
изпълнява тази длъжност за в бъдеще, да отправи писмено искане до
дружеството, което има възможността в срок от един месец да го освободи и
да заяви това обстоятелство за вписване. Ако не го стори, управителят
разполага с възможността сам да сезира ТР и да заяви за вписване
заличаването си като докаже, че е уведомил дружеството писмено, дал е срок
от 1 месец, но то бездейства.
Под израза в чл.141 ал.5 от ТЗ „В срок от един месец след получаване
на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване
освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи
това, управителят може сам да заяви…”, се разбира юридическото лице – в
случая процесното ООД, но като такова спрямо трети за дружеството външни
лица – търговски регистър, действащо чрез новоизбрания си управител. При
връчване на уведомлението и за узнаването му се има предвид от
законодателя неговия втори орган – общо събрание, който по чл.137 ал.1 т.5
от ТЗ може и е в неговите правомощия да взима решения по освобождаване
на управител, т.е. да бездейства или да прояви активност.
Жалбоподателят трябва да съобрази, че се касае за вътрешни
дружествени отношения между органите на ТД, а не за външно
представителство, при което само вписаният управител по право може и
прави волеизявления, респективно приема уведомления и книжа. Съгласно
чл.135 ал.1 от ТЗ, органи на ООД са общото събрание, състоящо се от
съдружниците, и управителя, който желае да бъде освободен. Практиката по
чл.141 ал.5 от ТЗ и логичното тълкуване на тази норма изискват волята на
управителя реално да е достигнала до знанието на персоналния състав на
общото събрание, т.е. на съдружниците, които могат да взимат решения по
чл.135 ал.1 т.5 от ТЗ. Това става чрез личното получаване на уведомлението,
съдържащо волеизявлението с отправеното предизвестие от управителя.
Тук управителят е връчил предизвестието сам на себе си. Едно лице
може да действа в две качества, но законът при настоящата хипотеза изисква
съдружниците да узнаят волята му. Към заявлението няма писмени
доказателства, че останалият единствен съдружник Д.Г.Г. знаят за желанието
на И.В.В.. Именно той трябва да разберат за това като получат писменото
уведомлението. Този съдружник конституира органа общо събрание и
законът изисква волята на И.В.В. да достигне реално до него, което не е
сторено. Това е така, защото от него се иска взимане на решение за
освобождаване – т.е. да прояви активност и да извърши определено действие.
Това няма как да стане, ако той не е узнал за искането. След като управителят
не е уведомил съдружника, респективно не е доказал писмено да му е връчил
изявлението си и да му е дал един месец преди сам да заяви за вписване
заличаването си, това означава, че не е налице законовото изискване
дружеството в лицето на компетентния орган общо събрание да бездейства,
защото то не знае за волята на управителя, поради което не се е породило
правото на управителя да иска сам заличаването си.
Тезата на жалбоподателя по тълкуване на закона поставя въпроса на
кого В. дава един месец и кой бездейства, както и въпроса къде в ТР и/или
3
ЗТРРЮЛНЦ има фикция за знание, на каквато обективно се позовава, за да
започне да тече срок от един месец. Реално останалия съдружник ще разбере
какво се иска едва при вписване на новото обстоятелство в ТР. Да се уведоми
дружеството и да му се даде месечен срок означава да се уведоми другия
орган – ОС, от когото се иска решение по чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ.
Съдът споделя изцяло мотивите на длъжностното лице в отказа като в
тяхно допълнение следва да се посочи, че по закон управителят свиква
общото събрание и определя дневния му ред чрез отправяне на писмена
покана – чл.138 и чл.139 от ТЗ. Чрез това свое правомощие всеки управител
може и трябва да уведоми общото събрание за желанието си и да го
конституира, за да вземе решение по заявлението му по чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ.
Само ако общото събрание не се конституира поради липса на кворум или
други причини или въпреки конституирането си не разгледа заявлението или
не вземе по него решение, може да се направи обоснования извод за
бездействие и пораждане правото на управителя сам да заяви заличаването
си. Съдът не споделя довода на жалбоподателя и посочената от него съдебна
практика, че нормата на чл.141 ал.5 от ТЗ, имайки предвид дружеството като
адресат на уведомлението, въвежда изискване дружеството да се
представлява от вписания управител при получаване на уведомлението. Това
тълкуване ще важи тогава, когато дружеството има вписан повече от един
управителя, при което нежелаещият да изпълнява тази длъжност отправя
уведомление и то се получава от другия управител – тогава волята на
нежелаещия управител ще достигне до знанието на лице извън самия него,
което лице е компетентно да предприеме действия по чл.138 и чл.139 от ТЗ за
разглеждане на уведомлението. Проблемът се поражда тогава, когато има
само един вписан управител и той отправя уведомлението за напускане. В
този случай, както се посочи, фикция за знание не съществува, то трябва да се
удостовери с надлежни писмени материали. След като управителят връчва
уведомлението сам на себе си, той би следвало да докаже, че по реда на
чл.138 и чл.139 от ТЗ е свикал общото събрание, за да разгледа
уведомлението му, както и резултата от това свикване и взетите от ОСС
решения, ако се е стигнало до такива, каквито писмени материали към
заявлението липсват.
Изложеното обосновава отхвърляне на жалбата.
При този изход на делото следва на агенцията да се присъдят
претендираните разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Възнаграждението се дължи на основание чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, според
който разноски се присъждат на страните по реда на ГПК. Чл.78 ал.8 от ГПК
предвижда в полза на юридически лица да се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Следователно за размера нормата препраща към чл.37 ЗПП,
който от своя страна сочи, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Според правилата на тази
наредба – чл.23 т.5, за защита в охранителни производства възнаграждението
е от 80лв. до 120лв. за една инстанция. С оглед депозираното писмено
4
становище, съдът определя възнаграждение в размер на 80лв.
Въз основа казаното отказът ще се потвърди, поради което съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20221006174208-2 от 12.10.2022г. на
длъжностно лице към Агенция по вписване – Търговски регистър, постановен
по Заявление вх. № 20221006174208 по партидата на „БУЛДАРА
ТРЕЙДИНГ” ООД ЕИК ********* с. Брани поле, област Пловдив, за
вписване заличаването на И.В.В. ЕГН ********** като управителя.
ОСЪЖДА „БУЛДАРА ТРЕЙДИНГ” ООД ЕИК ********* с. Брани поле,
община Родопи, област Пловдив, п.к. 4109, ул. „Шипка“ № 4, да плати на
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“
№ 20, на основание чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ разноски от 80лв. /осемдесет
лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
жалба в срок от една седмица от връчването му на страните.
Решението да се обяви.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5