Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Мариана
Тодорова гр.дело №2679 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 313,24
лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 13,75 лв.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** М.,
***, представляван от Л.В., гражданин на ***и К.К.,
гражданин на Република ***, срещу А.П.Д. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че „Ч.Е.Б.” АД се е
намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, които
са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Твърди, че съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за
доставка на електрическа енергия за периода 20.01.2018 г. до 21.05.2018г. От
своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати доставената
ел.енергия по издадени от ищеца фактури. Твърди, че ищеца е доставчик на
електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
№ Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на А.П.Д. , с ЕГН ********** ,
с електроснабден имот находящ се в ***с ИТН ***ел.енергия
за периода от 20.01.2018 г. до 21.05.2018г. , за което е издало отделни фактури.
В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно: 1. Фактура No ********* от 28.05.2018г. на стойност 22.08
(двадесет и два лв. и осем ст.) лева за периода 21.04.2018 - 21.05.2018, 2. Фактура No ********* от 25.02.2018г. на
стойност 67 62 (шестдесет и седем лв. и шестдесет и две ст.) лева за периода
20.01.2018 - 19.02.2018, 3. Фактура
No ********* от 27.03.2018г. на стойност 106.66 (сто и шест лв. и шестдесет и
шест ст.) лева за периода 20.02.2018 - 21.03.2018, 4. Фактура No ********* от
26.04.2018г. на стойност 116.88 (сто и шестнадесет лв. и осемдесет и осем ст.)
лева за периода 22.03.2018 - 20.04.2018. Твърди, че така посочените задължения
по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия на ищецът, абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа
енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по
съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че
неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да
заплати в срок дължимата сума. Твърди, че на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е
потърсил начин да защити интересите си, като е подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд PC Плевен, по което е
образувано ч.гр.дело 7411/2018г. Твърди,
че ищецът в съответствие със ЗЕ е издал справка за възникналите задължения,
което съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до
момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане
от страна на длъжника не е постъпило. Твърди, че върху задълженията по
посочените фактури в общ размер от 313,24 лв.главница, ответника дължи законна
лихва в размер на 13,75 лв. за периода от 23.03.2018г. до 08.10.2019г. Моли да
бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 313,24 лв.
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
20.01.2018 г.. до 21.05.2018г. и сумата от 13.75 лева - законна лихва за забава, считано от 23.03.2018 г. до
08.10.2018г., законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, в който не оспорва вземането, но твърди, че е заплатил
претендираните суми. Счита, че делото следва да бъде прекратено поради липса на
предмет, а именно несъществуване на задължението, претендирано от ищеца поради
плащане. Не счита че дължи разноски, тъй като е погасил задължението си.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно, че между страните съществува
облигационно отношение с ответника, което се регулира от Общи Условия за
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, които са
общоизвестни и обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съответно не е
оспорено, че ищеца има качеството „Продавач на електрическа енергия“, а
ответника качеството „Потребител на електрическа енергия“ по смисъла на същите.
Не е спорно и наличието на неизпълнение на договорните задължения на ответника
за периода от 20.01.2018г. до 21.05.2018г., за които са издадени отделни
фактури установяващи размера на задължението по пера и по точно: 1. Фактура №
********* от28.05.2018г. на стойност 22,08лв за периода 21.042018г. –
21.05.2018г. 2. Фактура № ********* от 25.02.2018г. на стойност 67, 62лв. за
периода 20.01.2018г.- 19.02.2018г. 3. Фактура № ********* от 27.03.2018г. на
стойност 106.66 лв., за периода20.02.2018 -21.03.2018г., 4. Фактура №*********
от 26.04.2018г. но стойност 116,88 лв. за периода 22.03.2018г- 20.04.2018г.
Общият размер на задълженията възлиза на: 1. Главница в размер на 313, 24лв. по
посочените фактури. 2. Законна лихва за забава за периода 23.03.2018г. до
08.10.2018г. в размер на 13.75 лв. 3. Законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на заявлението за издаване Заповедта за
изпълнение до окончателното плащане на главницата.
Ответника не е оспорил размера на задължението,
установено в издадените от ищеца фактури. В хода на процеса, на 08.05.2019г.
ответникът е заплатил сумата от 339, 91лв., равняващи се на главница и лихви
претендирани от ищеца по настоящото производство. Това обстоятелство се
установява от приложената към отговора на исковата молба Разписка №***за
извършено плащане по банкова сметка ***. Заплащането на претендираните по
делото суми в общ размер от 339,91 лева се признава и от ищеца по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 313,24 лв.:
В процесния случай
съдът намира, че не е спорно между страните
и е безспорно установено, че ищецът е
потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и
че му е начислена процесната сума. Не е представен
договор за доставка на ел.енергия, но че такъв съществува е обстоятелство,
което не се оспорва от страните.
Като потребител на ел. енергия ищецът е страна по
договор за пренос на ел.енергия. Съгласно чл. 98а от ЗЕ обществените снабдители
на електрическа енергия продават електрическа енергия на потребители при
публично известни общи условия, които трябва да бъдат одобрени от ДКЕВР, да се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и на интернет
страницата на доставчика и същите се счита за влезли в сила съгласно същата
разпоредба. По делото са ангажирани доказателства от страна на ответника по
делото, който носи доказателствената тежест за общите
условия, при които той доставя електрическа енергия на потребителите, както и
че те са приети, одобрени и в сила по отношение на ищеца по делото. Чл. 27, ал.1 от Общите условия е прието, че
продавачът има право да събира вземанията си за доставена електрическа енергия
от неизправни длъжници въз основа на извлечение от сметките в съответствие с
действащото законодателство. Безспорно е неизпълнение на договорните задължения
на ответника за периода от 20.01.2018г. до 21.05.2018г., за които са издадени
отделни фактури подробно описани по- горе в изложението, установяващи размера
на задължението по пера. Така посочените задължения са станали изискуеми, тъй
като съгласно Общите условия за предоставяне на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, абонатът разполага с десет дневен срок за плащане на задълженията за
консумираните ел. енергия, през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред.
Ответника не оспорва дължимостта
на предявената претенция, но ишеца признава, че ответника е заплатил
претендираната сума. Поради изложеното следва предявения иск да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 13,75 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед
установеността на претендираните задължения на ответника по делото за заплащане
на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им
изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Във връзка с извършеното изпълнение в хода на процеса няма спор, че
процесните суми са платени, като се установява, че ищецът – заявител е удовлетворен, признание
за което прави самия ищец с приложена по делото молба. Предвид нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното плащане, поради което предявения иск
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и извършеното плащане в
хода на процеса на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва
следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото
в заповедното производство в общ размер от 85,00 лв. съразмерно на предявения установителен
иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 165,00 лв./75,00 лв.+90 лв./ съразмерно с платената
в хода на процеса сума. Съдът намира развитите от ответника съображения, че не
следва да му бъдат възлагани в тежест съдебните разноски за неоснователни. На
първо място, съдът не постановява решение съобразно признание на иска, тъй като
е извършено плащане в хода на процеса, поради което предявената претенция
подлежи на отхвърляне като погасена чрез плащане и не следва да бъде
постановено решение при признание на иска, което е условие за обсъждане на
въпроса за това дали ответника е станал причина за завеждане на делото. Освен
това, неоснователни са и съображенията, че ответника не е станал причина за
завеждане на делото, тъй като е платил. Плащането е извършено в хода на
процеса, поради което ответницата е станала причина за завеждане на делото.
Когато неоснователността на претенцията е обусловена от факти и обстоятелства
настъпили в хода на процеса / спорното право е погасено след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 08.05.2019г. с направеното плащане в
хода на процеса/ ответника дължи заплащане на направени от ищеца разноски. С Тълкувателно
решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца
и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата хипотеза
сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. В този смисъл следва да
се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В
случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е подване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради
което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по
делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия
смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016
г.на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. №
2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч.
гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** М., ***, представляван от Л.В.,
гражданин на ***и К.К., гражданин на Република ***,
срещу А.П.Д. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
за заплащане на сумата 313,24 лв., представляваща стойността на
консумирана и незаплатена електроенергия от ответника за периода от
20.01.2018г. до 21.05.2018г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4616/16.10.2018г.
по ч.гр.д.№7411/2018г. по описа на РС-Плевен като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** М., ***, представляван от Л.В.,
гражданин на ***и К.К., гражданин на Република ***,
срещу А.П.Д. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД
за заплащане на сумата 13,75 лв., представляваща лихва за забава върху
сумата от 313,24 лева за периода от 20.01.2018г. до 21.05.2018г. за която сума
е издадена за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4616/16.10.2018г.
по ч.гр.д.№7411/2018г. по описа на РС-Плевен, като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 А.П.Д. с ЕГН **********,*** да плати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** М., ***, представляван от Л.В.,
гражданин на ***и К.К., гражданин на ***сумата от 85
лв. (осемдесет и пет лева) направени разноски по ч.гр.д.№7411/2018г. по описа
на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 А.П.Д. с ЕГН **********,*** да плати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** М., ***, представляван от Л.В.,
гражданин на ***и К.К., гражданин на ***сумата от 165
лв. направени деловодин разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: