Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 339 18.09.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №256/2020 г.
Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба
от „Агростил“ООД със седалище гр.Разград, с която са предявени обективно
съединени искове срещу ЗП М. В. Х. за заплащане на сумата
4 305,36 лв. по фактура №9086/17.05.2018 г. за доставка препарати за
растителна защита, торове и семена, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в
размер на
632,64 лв. за периода 01.09.2018 г. – 11.02.2020 г. В исковата молба твърди, че
препаратите „Амониев нитрат“, „Секатор“,
„Пулсар 40“ и семена слънчоглед LG 54,63 CE са били доставени, за което е била съставена фактура, която е била
подписана от ответника. В същата датата на плащане е била записана 31.08.2018
г. Твърди, че сумата по фактурата не е била платена и ответникът е изпаднал в
забава. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Към
исковата молба прилага процесната фактура, извлечение от аналитична оборотна
ведомост и справка от електронен калкулатор. Според процесуалният представител
на ищеца при частично погасяване на
задължението следва да се има предвид поредността, предвидена в закона, като
първо се погасяват разноски, след това лихвите и накрая главницата.
Ответникът
не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. В о.с.з. признава исковете. Сочи частично изпълнение след
предявяване на иска.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следната фактическа
обстановка: Ищецът е търговец по смисъла на ТЗ, а ответникът е регистриран като
земеделски производител. Между тях е имало
търговски взаимоотношения.
Във връзка с тези отношения е съставена фактура №9086 от 17.05.2018 за
доставени Амониев нитрат“, „Секатор“, „Пулсар 40“ и семена слънчоглед
LG 54,63 CE на обща стойност 4 304,36 лв. с ДДС.
Записванията
на тази фактура и документите за извършените от ответника плащания са
изследвани от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
по същата е изготвило заключение, в което е посочило, че фактура №9086 от 17.05.2018 е осчетоводена в счетоводството на ищеца и е
записана в книгата за разходи на ответника. Размерът на мораторната лихва за
забава върху сумата 4305,36 лв. е 632,64
лв. за периода до 11.02.2020 г. Към датата на изготвяне на заключението
ответникът е платил на ищеца сумата 1 200 лв. за погасяване на задължението.
Вещото лице е преценила, че тази сума следва да бъде приспадната от главницата,
при което последната остава в размер на 3105,36 лв., а лихвата за забава остава
в размерна 632,64 лв. След изготвяне на експертизата ответникът е заплатил още
400 лв. на ищеца по процесната фактура.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявените обективно съединени искове за заплащане на сумите са основателни и доказани. В случая се
касае за търговски сделки по см. на чл.286 от ТЗ, тъй като същите са сключени между
търговец и земеделски производител във връзка с упражняването на занятие.
Съответно чл.293 от ТЗ предвижда, че за действителността на търговската сделка
е предвидена писмена или друга форма само във случаите, предвидени в закон. В
случая се касае за търговска продажба на
движими вещи, за която е издадена фактура. Предаването на стоката е извършено
по реда на чл.329 от ТЗ на ответника – зем. Производител и това е отразено във
фактурата. Купувачът – ответник по делото не е възразил срещу извършената
доставка, следователно основното задължение на продавача – да достави стоката,
е изпълнено. Ето защо, в съответствие с
разпоредбата на чл.327 от ТЗ, ответникът като купувач е длъжен да плати цената,
в случая по банков път след издаване на фактурата за съответния период. Фактурата е издадена, задължението по същата е
платено частично, а остатъкът е дължим и към настоящия момент. При определяне
на този остатък съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл.76, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, който
сочи, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и главницата.
В случая, тъй като разноските не са били присъдени с първите плащания се
погасява изцяло мораторната лихва, а със следващите – главницата в размер на 967,36
лв.
Така
дължимата главница остава в размер на 3338 лв. и същата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.02.2020 г.
На осн.
чл.78 от ГПК ап.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски
по настоящото дело в размер на1 092,22 лв.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Земеделски
производител М. В. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Дружество с ограничена отговорност „Агростил“ със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“България“, ***,
представлявано от управителя И. И. Н.сумата:
3338 лв. /три хиляди триста тридесет
и осем лева / неплатена част от задължението по фактура №9086 от 17.05.2018 г.
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата,
сумата 402,22 лв. /четиристотин и два лева и двадесет и две стотинки/ разноски
по делото и 690 лв. /шестстотин и
деветдесет лева/ заплатено адвокатско възнаграждение и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на главница
в останалата част до първоначално
предявения размер от 4305,36 лв. и иска за заплащане на обезщетение за забава в
целия предявен размер от 632,64 лв. като погасени чрез плащане в хода на
производството.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: