Решение по гр. дело №5373/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20192230105373
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 382

 

                                       22.04.2020 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 21.02.2020г., в следния състав: 

 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело 5373 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответника П.К.Д. има открита при него партида за недвижим имот, находящ се в с.М., Сливенска обл., ул.“Н. О.“, който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че мъжа не е заплатил стойността й за периода 01.01.2018 г. – 28.02.2019 г. и поради това дължи сумата 149.23 лв. Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното задължение – мораторна лихва в размер на 9.11 лв. За тези суми то депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в производството по ч.гр.д. № 2924/2019г.,  заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответника в заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, не е намерен, за да му бъде връчена заповедта и последната е приложена от заповедния съд към делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на осн.чл.415 ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, че трябва чрез иск да установи съществуването им. По тези причини „В и К - Сливен” ООД е сторило това за цитираните по-горе суми.

            Дружеството претендира сторените от него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и направените в исковия процес.

 

            На ответника бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не е депозиран. Той и не се яви и не изпрати представител на проведеното по делото съдебно заседание. В него ищеца бе представляван от пълномощник -адвокат, който не поддържа исковете, а изрази мнение, че трябва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като в хода на делото Д. е заплатил задълженията си за главница и лихва за забава в пълен размер. Поддържа обаче искането си за разноските, направени в исковото производство, а за тях представя списък по чл.80 от ГПК- доплатена държавна такса 75лв. и адвокатско възнаграждение 360лв.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

 

Ангажираните от ищеца доказателства са писмени- това са няколко на брой фактури, с които са осчетоводявани задължения на П.К.Д. *** услуга до обект, за който той се води титуляр на разкритата при дружеството партида- в с.М., Сливенска обл., на ул.“Н. О.“- потребител с № 42777.

 

За вземанията си по тях „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по  ч.гр.дело № 2924/ 2019 г., заповед за изпълнение - № 1756/ 03.06.2019г., с която на П.К.Д. е разпоредено да му заплати: главница в размер на 149.23лв.- представляваща стойността на доставена питейна вода за периода 01.01.2018г.- 28.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2019г. и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 9.11лв. и разноски в заповедното производство- 26лв.

Срещу нея мъжа не е подал възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерен от призовкар, за да му бъде връчена и по тази причина съда е дял указания на заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск. Това „ВиК Сливен“ е сторило в срок.

 

В съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовото дружество бе представена разпечатка от счетоводната му програма- в подкрепа на твърдението на ищцовата страна, че в хода на делото ответника е заплатил задълженията си за главница и лихва за забава.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания, главното от които представлява стойността на доставена до обект на ответника вода.

В системата на „ВиК Сливен“ той е потребител на услугата, като титуляр на разкритата в дружеството за имот в с.М., Сливенска обл., ул.“Никола Оберетенов“ партида. Преки доказателства за това качество на Д. не се представиха от ищеца- единствените ангажирани са приложенията на исковата молба- фактури. Очевидно е в случая, че ищеца се основава на извършено в хода на делото, от ответника, плащане. Това твърдение обаче също не е доказано недвусмислено. В подкрепа на същото представи разпечатка от счетоводната си програма. Тя разбира се е частен документ и не обвързва съда, но пък представлява, както и поведението на ищеца, признание на неизгоден за последния факт- който е, че ответника е погасил задълженията си за главница и лихва за забава, като ги е заплатил, макар в хода на делото. С известна условност може да се приеме, че поведението на ответника пък- плащанe, представлява извънсъдебно признание на факт- признание, че задълженията му съществуват. 

Съчетанието на тези две признания, при това заедно с пасивното процесуално поведение на ответника- пасивност в исковия процес, налагат съда все пак обосновано да приеме, че ответника действително е извършил плащане в хода на делото. По тази причина исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни /която именно последица прави признанието на ищеца за плащане от страна на ответника неизгоден за ищеца факт, което позволява да се повярва в неговата достоверност/.

 

Тъй като плащането е извършено след като исковете вече са били предявени, макар и последните да имат споменатата по-горе съдба, на ищеца се следват сторените от него разноски в настоящото производство, а те по списъка му по чл.80 от ГПК са 435лв.: 75лв.- държавна такса за образуване на делото и 360лв.- възнаграждение за адвоката, осъществил процесуално представителство.

 

При горните съображения, Сливенски районен съд

 

 

              Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено от ответника плащане в хода на делото, иска наВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността-  ул. ”6-ти септември” № 27 с правно основание чл.415 вв вр. с чл.422 ал.1 от ГПК, да бъде прието за установено, че П.К.Д. с ЕГН: **********  и с адрес:с***, му дължи сумите, за които на дружеството е издадена, в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 2924/2019г. на СлРС, заповед за изпълнение- № 1756/ 03.06.2019г.

 

ОСЪЖДА П.К.Д. с ЕГН: **********  да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес в пълен  размер – 435 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: