№ 3441
гр. Варна, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502228 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 248 ГПК и е образувано по
въззивна частна жалба вх. № 295961/09.08.2021 г. на „ДИЗАРХ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил Войвода“, № 27, срещу
Определение № 265300/26.07.2021 г., постановено по гр.д. № 962/2021 г., на ВРС, XIX с., с
което е уважено искането на заявителя „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, бл. 458, вх. 4, ет. 6, ап. 31,
релевирано по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на постановеното Определение №
263831/23.04.2021 г., в частта за разноските, чрез намаляване по размер на присъдените в
полза на частния жалбоподател разноски в заповедното производство за адвокатско
възнаграждение.
Частният въззивник твърди, че доводът на първоинстанционния съд за
приложимостта на разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ по аналогия
при определяне на дължимото възнаграждение на адвоката на длъжника при подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, е неправилен. Счита, че най-близката норма, която следва да се
приложи по аналогия е разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от същата Наредба, която предвижда
начина на изчисляване на минималното възнаграждение за защита в посочените в нея
производства. Сочи, че работата на адвоката не се състои само в подаването на
възражението, а и със запознаване с фактите и обстоятелствата по делото. Сочи, че с
възражението е направено възражение за изтекла давност, което вероятно било отказало
заявителя от предявяването на иска. Сочи, съдебна практика в обратния смисъл на
цитираната от първоинстанционния съд по въпроса. По същество, отправя искане за отмяна
на атакувания съдебен акт и присъждане пълния размер на разноските за заповедното
производство. Претендира разноски в настоящото производство.
1
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД,
ЕИК *********, депозира отговор по частната жалба, в който оспорва оплакванията на
частния въззивник. Счита за правилни доводите на ВРС за приложимост по аналогия на
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, тъй като според съдебната практика подаването на
възражение можело да се приравни на действията посочени в цитираната хипотеза. Счита,
че разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 е приложима само към защитата на заявителя,
но не и към тази на длъжника срещу заповедта. Сочи съдебна практика в подкрепа на
изложените доводи. Счита, че след като до предявяване на иска не се е стигнало, то и делото
не се отличава с особена правна и фактическа сложност, която да обоснове възнаграждение
в размер на 300.00 лв. По същество, отправя искане за отхвърляне на частната жалба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
основателна, по следните съображения:
Производството пред ВРС, по ч.гр.д. № 962/2021 г., е образувано по заявление за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК от „Мултипъл Плюс“ ЕООД срещу „Дизарх“ ООД, за
осъждането му да заплати сумата 338.14 лв., главница, дължима по силата на Договор за
продажба на ел. енергия № FEFE004091/14.06.2016 г., сключен с „Фючър Енерджи“ ООД
(н), което вземане му е възложено с Постановление № 260000/06.01.2021 г. на СГС, ТО, VI-
19 с., по т.д. № 3343/2017 г., сумата 101.45 лв., обезщетение за забава за периода 14.12.2017
г. – датата на депозиране на заявлението в съда.
По делозираното заявление е издадена Заповед № 260563/28.01.2021 г..
В границите на срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника „Дизарх“
ООД, чрез адв Н. Д.. Към възражението са приложени доказателства за направени разноски
за адвокатско възнаграждение и е отправено искане за присъждането им.
В хипотезата на чл. 415, ал. 4 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и са му съобщени последиците, предвидени в разпоредбата на чл.
415, ал. 5 ГПК. Разпореждането е съобщено на 09.03.2021 г.
С определение № 263831/23.04.2021 г. издадената Заповед е обезсилена, предвид
липсата на доказателства за предявяване в срок на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. В полза на
длъжника са присъдени разноски в размер на 300.00 лв., съобразно представените
доказателства и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Определението е съобщено на частния въззивник
на 01.08.2016 г.
В резултат на проведено производство по реда на чл. 248 ГПК, по молба на
„Мултипъл Плюс“ ЕООД, е постановено атакуваното Определение № 265300/26.07.2021 г.,
с което присъдените в полза на длъжника разноски са редуцирани по размер до 50.00 лв.
Така постановеното определение е неправилно.
Безспорно е, че произнасянето по същество по заявлението не предвижда участие на
насрещна страна в лицето на длъжника, но актът постановен при уважаване на искането на
кредитора не се ползва със сила на присъдено нещо и при оспорването му, въпросът се
2
решава по исков ред. След връчване на заповедта, се поражда и правото длъжника на
възражение по реда на чл. 414 ГПК, при упражняването на което заповедното производство
придобива състезателен характер. Искането за разноски е заявено с депозираното
възражение по чл. 414 ГПК и правилно е било разгледано и уважено от ВРС при
произнасянето му по обезсилване на издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Неправилно, според състава на въззивния съд е произнасянето на ВРС по редуциране
на размера на разноските дължими в полза на длъжника. За да направи този извод,
първоинстанционният съд е приел, че възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 50.00 лв., при приложението по аналогия на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ
като е счел, че действията описа в нормата са най-близко до действията по подаване на
възражение по чл. 414 ГПК.
Въззивния съд не споделя този извод на ВРС. В случая, труда на адвоката по
подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не би могъл да бъде приравнен на действията
описани в т. 5 от чл. 6, най-малкото защото не се касае до обикновено изготвяне на молба.
Безспорно е, че за възражението по чл. 414 ГПК е налице предварително изготвена бланка и
неговото обосноваване не се изисква. Подаването на възражение обаче неминуемо е
свързано със запознаване с конкретния казус, документите свързани с него, проверка на
заповедното производство и съдържащите се в него доказателства и даване на съвет дали да
бъде подавано заявление, изцяло или отчасти. В случая е направено и възражение за
погасяване на вземането по давност. Описаното по-скоро доближава труда на адвоката във
връзка с подаване на възражение, до разпоредбата на т. 3 от Наредба № 1. Именно тази
разпоредба съдът намира, че следва да намери приложение по аналогия.
Въззивния съд счита за необходимо да отбележи, че не споделя доводите на частния
въззивник, че начина на определяне на минимално възнаграждение разписан в разпоредбата
на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 следва да бъде отнесен и към определяне на дължимото
адвокатско възнаграждение за защита на длъжника в заповедното производство. За да
направи този извод, съставът на ВОС намира, че подобна логика не се съдържа в цитираният
текст. Видно от изброяването в него е, че определянето на възнаграждението по правилата
на ал. 2, на базата на половината от стойностите на претендираните суми се прилага само за
производства, които са едностранни по своя характер – обезпечаване на бъдещ иск, издаване
на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК. Посочването и на производството за
издаване на заповед за изпълнение води до извода, че се касае за случаите, когато се дължи
възнаграждение на адвоката на заявителя във фазата, когато това производство е
едностранно, доколкото след подаването на възражение заповедното производство губи този
си характер.
По изложените съображения е налице основание, направените в хода на заповедното
производство разноски за защита на длъжника, възлизащи на 300.00 лв., да бъдат присъдени
на длъжника, доколкото претендираното в този размер възнаграждение е минималното
предвидено в разпоредбата на чл. 6, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Поради противоречие в крайните правни изводи, атакуваното определение на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което
молбата за изменение на Определение № 263831/23.04.2021 г., в частта за разноските, чрез
намаляване по размер на присъдените в полза на длъжника разноски в заповедното
производство за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.
По разноските: Предвид изхода от спора, на частния въззивник се следват разноски
в настоящото производство, каквото искане е релевирано с частната жалба. Съобразно
представените доказателства на въззивника се следват разноски в размер на 15.00 лв.,
3
държавна такса и 200.00 лв., адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 265300/26.07.2021 г., постановено по гр.д. № 962/2021
г., на ВРС, XIX с., постановено по реда на чл. 248 ГПК И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, бл. 458, вх. 4,
ет. 6, ап. 31 за изменение на Определение № 263831/23.04.2021 г., в частта за разноските,
обективирано в частна жалба вх. № 287784/20.05.2021 г., уточнена с молба вх. №
292728/01.07.2021 г.
ОСЪЖДА на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК „Младост 4“, бл. 458, вх. 4, ет. 6, ап. 31 да заплати на
„ДИЗАРХ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Страхил Войвода“, № 27, сумата 215.00 лв. (двеста и петнадесет лева), разноски за
въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4