Решение по дело №54/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Присъда № 3663

Номер

3663

Година

12.5.2015 г.

Град	Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

05.12

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Емил Божков

дело

номер

20111210200867

по описа за

2011

година

Присъди:

ПРИЗНАВА подсъдимата К. М. К. – [дата на раждане] в [населено място], жител и живущ в [населено място] ЕГН [ЕГН], за НЕВИНОВНА, в това, че за периода от началото на месец март 2011 г. до 17.05.2011 г., в [населено място] и в [населено място], чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон и електронни съобщения е казала нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, а именно:

1.През месец март 2011г. в [населено място] и в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон и електронни съобщения е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “боклук, нещастник и престъпник”;

2.На 08.03.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “лъжец, ти си нищожество”;

3.На 17.04.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “долен нещастник, долен лъжец и боклук, безчестник, долен мръсник”, безсрамник”, “мухльо”, “долен лъжлив нещастник” “боклук най-гнусен”;

4.На 04.05.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “нищожество”, “боклук”, “безсрамен, долен, корумпирано измамническо митничарче”, “мръсник”, “не си боклук, ти си мекотело”;

5.На 09.05.2011г. в [населено място] чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “мръсник и некадърник”, “мухльо”;

6.На 16.05.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен номер е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “а ти се криеш като плъх”, “безчестник, мизерник и най-долен мръсник”, “простак и звяр”, “мръснико”, “как може да си толкова долен и уродлив”, “копеле долно, ти си изрод”, “а ти се криеш като плъх”;

7.На 17.05.2011г. в [населено място] чрез електронно съобщение-имейл е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “мухльо” - престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, я ОПРАВДАВА по така повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК;

ПРИЗНАВА подсъдимата К. М. К. – [дата на раждане] в [населено място], жител и живущ в [населено място], ЕГН [ЕГН], за ВИНОВНА, в това, че на 08.02.2011 г. в [населено място] в писмен документ – Сигнал с вх. № 9400/0058/08.02.2011г., подаден в Агенция Митници, Т. - Югозападна до Директора на Агенция митници в [населено място] и с копие до Началника на Митница Югозападна - Б. е приписала престъпление на частния тъжител К. М. М. от [населено място], а именно “че е била свидетел на случаи, при които в нейно присъствие е вземал пари от македонци, което ставало във вилата в [населено място] и на неработеща бензиностнация “В.” в началото на селото, както и “че в тази далавера е вкарал и колегите си, т.е. вземане на подкупи от чуждестранни граждани - престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 78 а, ал. 1 от НК във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, я освобождава от наказателна отговорност, като и НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000.00 лв.;

ПРИЗНАВА подсъдимата К. М. К. – [дата на раждане] в [населено място], жител и живущ в [населено място] ЕГН [ЕГН], за НЕВИНОВНА, в това, че за периода от 09.05.2011г. до 17.05.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон и в разговори по мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на частната тъжителка С. Г. М. от [населено място] в нейно присъствие, като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, а именно:

1.На 09.05.2011г. в [населено място] чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на С. Г. М. от [населено място] в нейно присъствие, а именно “валяк”;

2.На 16.05.2011г. в [населено място] в разговор по мобилен телефон и служебен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на С. Г. М. от [населено място] в нейно присъствие, а именно “нещастница, маймуна, злобарка, психясала вещица, кучи задник, простачка”;

3. На 17.05.2011г. в [населено място] в разговор по мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на С. Г. М. от [населено място] в нейно присъствие, а именно “нещастница, маймуна, злобарка, психясала вещица, кучи задник, простачка” - престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, я ОПРАВДАВА по така повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК;

ПРИЗНАВА подсъдимата К. М. К. – [дата на раждане] в [населено място], жител и живущ в [населено място]ЕГН [ЕГН], за НЕВИНОВНА, в това, че на 16.05.2011г. в [населено място] се е заканила на тъжителката С. Г. М. с престъпление против нейната личност, а именно е отправила закана: “че ще й се случи нещо много лошо” и тази закана е предизвикала у тъжителката основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл.144, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, я ОПРАВДАВА по така повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК;

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. М. М. от [населено място], против подсъдимата К. М. К., със снета по- горе самоличност, граждански иск за сума в размер на 20000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, извършено от подсъдимата К. М. К., за което същата е предадена на съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.11 г., до окончателното изплащане на същата, като неоснователен;

ОСЪЖДА подсъдимата К. М. К., със снета по- горе самоличност, да заплати на частния тъжител К. М. М., ЕГН [ЕГН], сумата от 2300.00 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 147, ал. 1 от НК, за което подсъдимата е призната за виновна с настоящата присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.11 година до окончателното изплащане на дължимото;

ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител К. М. М. граждански иск за неимуществени вреди за деянието по чл. 147, ал. 1 от НК с правно основание чл. 45 ЗЗД, над размера уважен от съда, до размера претендиран по делото, като неоснователен;

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Г. М. от [населено място], против подсъдимата К. М. К., със снета по- горе самоличност, граждански иск за сума в размер на 10000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, извършено от подсъдимата К. М. К., за което същата е предадена на съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.11 г., до окончателното изплащане на същата, като неоснователен;

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Г. М. от [населено място], против подсъдимата К. М. К., със снета по- горе самоличност, граждански иск за сума в размер на 10000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.144, ал.1 от НК, извършено от подсъдимата К. М. К., за което същата е предадена на съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.11 г., до окончателното изплащане на същата, като неоснователен;

ОСЪЖДА подсъдимата К. М. К., да заплати на частния тъжител К. М. М., сумата в размер на 12.00 лева, съставляваща сторените деловодни разноски, включващи първоначално заплатената държавна такса в размер на 12.00 лева.

ОСЪЖДА подсъдимата К. М. К., да заплатят в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 93.00 лева, съставляваща дължимата държавна такса изчислена върху уважената част от предявания граждански иск.

Присъдата подлежи на обжалване от страните пред Бл.ОС в 15 дневен срок, считано от днес. Районен съдия:

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 247 и сл. от НПК. Образувано е по внесена частна тъжба от К. М. М. и С. Г. М., с която подсъдимата К. М. К., е предадена на съд по обвинение за престъпления, както следва:

По отношение на К. М. М.: за това, че за периода от началото на месец март 2011г. до 17.05.2011г. в [населено място] и в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон и електронни съобщения е казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя К. М. в негово присъствие, като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, а именно:

1. През месец март 2011г. в [населено място] и в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон и електронни съобщения е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “боклук, нещастник и престъпник”;

2. На 08.03.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “лъжец, ти си нищожество”;

3. На 17.04.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “долен нещастник, долен лъжец и боклук, безчестник, долен мръсник”, безсрамник”, “мухльо”, “долен лъжлив нещастник” “боклук най-гнусен”;

4. На 04.05.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “нищожество”, “боклук”, “безсрамен, долен, корумпирано измамническо митничарче”, “мръсник”, “не си боклук, ти си мекотело”;

5. На 09.05.2011г. в [населено място] чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “мръсник и некадърник”, “мухльо”;

6. На 16.05.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен номер е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “а ти се криеш като плъх”, “безчестник, мизерник и най-долен мръсник”, “простак и звяр”, “мръснико”, “как може да си толкова долен и уродлив”, “копеле долно, ти си изрод”, “а ти се криеш като плъх”;

И за това, че на 08.02.2011г. в [населено място] в писмен документ – Сигнал с вх. № 9400/0058/08.02.2011г., подаден в Агенция Митници, Т.-Югозападна до Директора на Агенция митници в [населено място] и с копие до Началника на Митница Югозападна-Б. е приписала престъпление на К. М. М. от [населено място], а именно “че е била свидетел на случаи, при които в нейно присъствие е вземал пари от македонци, което ставало във вилата в [населено място] и на неработеща бензиностнация “В.” в началото на селото, както и “че в тази далавера е вкарал и колегите си, т.е. вземане на подкупи от чуждестранни граждани, престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

По отношение на С. Г. М.: за това, че за периода от 09.05.2011г. до 17.05.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон и в разговори по мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя С. М. в нейно присъствие, като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, а именно:

1. На 09.05.2011г. в [населено място] чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на С. Г. М. от [населено място] в нейно присъствие, а именно “валяк”;

2. На 16.05.2011г. в [населено място] в разговор по мобилен телефон и служебен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на С. Г. М. от [населено място] в нейно присъствие, а именно “нещастница, маймуна, злобарка, психясала вещица, кучи задник, простачка”;

И за това, че на 16.05.2011г. в [населено място] се е заканила на тъжителката С. Г. М. с престъпление против нейната личност, а именно е отправила закана: “че ще й се случи нещо много лошо” и тази закана е предизвикала у тъжителката основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

Подсъдимата се явява, като не дава обяснения. В последното съдебно заседание съдът е постановил производството спрямо нея да се развие като задочно.

Адвокат А., в качеството си на договорно упълномощен защитник, излага, че от събраните доказателства, се установява по безспорен начин, че подзащитната и не е извършила деянията, за които е предадена на съд. Поддържа, че обвиненията за извършени престъпления чл. 146 от НК, чл. 147 от НК и по чл. 144 от НК, са недоказани. Излага доводи, че първото от тях не може въобще да бъде установено от кой е извършено, доколкото телефона от който са изпратени съобщенията е на дружеството, в което е работила подсъдимата, макар и ползван от нея. Така не може да се установи и кое е лицето, което е писало и изпращало ес ем есите. От друга страна това престъпление може да се извърши само в присъствие на лицето, към което е отправена обидата, но не и по електронен или друг път.

Повереника на частният тъжител – адвокат Ю., поддържа частната тъжба, като навежда доводи, че установената в нея фактическа обстановка, се доказва от събраните доказателства, писмени и гласни. Излага за установено, че на инкриминираните дати подсъдимата е осъществила деянията, за които е предадена на съд.

Пледира за налагане на наказание на подсъдимата за всяко едно от извършените от нея престъпления, като претендира и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Частния тъжител К. М. не се явява в последното съдебно заседание.

Частния тъжител С. М. се явява, като поддържа частната си тъжба.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

К. М. К. е [дата на раждане] в [населено място], жител и живущ в [населено място], ж. К. „Еленово” № 62, вх. Б, ет. 4, ап. 10, българка, български гражданин, неосъждана, с висше образование, вдовица, ЕГН [ЕГН].

След като съпругът и починал през 2006 г., през 2009 г., същата започнала интимна връзка с частния тъжител К. М., който към този момент бил женен за частната тъжителка С. Г. М.. По същото време последните двама живеели в апартамен на жилищен блок в[жк], [населено място]. Подсъдимата също живеела в [населено място]. Понякога подсъдимата била посещавана в дома си от частния тъжител К. М., където същия преспивал. Двамата посещавали и вилата на свидетелката К. С., находяща се в [населено място], Община Б., където също преспивали.

По това време подсъдимата имала собствена информационна агенция „Фактор нюз”, в която работела. Ползвала мобилен телефон с номер [ЕГН].

През 2009 г. подсъдимата била член на ПП ГЕРБ и като такава подала документи в партията за номиниране на частния тъжител К. М. за началник на МЮ. По това време същия работел към АМ в МЮ на Митнически пункт Л..

През 2010 г., частната тъжителка научила за връзката на съпруга и с подсъдимата. В последствие с течение на времето отношенията между последните двама се развалили и двамата прекратили връзката си.

Тогава подсъдимата започнала да притеснява частните тъжители по мобилните им телефони, изпращайки им есемеси с обидно съдържание. Същата често се обаждала и на телефоните и в Митнически пункт Л., където търсела частния тъжител, като настоявала връзката им да продължи.

Започнала да посещава пункта, като в един от случаите влязла в кабинета на частния тъжител и започнала да му крещи в присъствието на свидетелката А. П., а в друг случай му ударила шамар на паркинга пред пункта, но вече в присъствието на свидетеля Б. И..

Междувременно частната тъжителка разказала на приятелката си, свидетелката Р. М., че съпругът и има извънбрачна връзка, и че е получила есемес с обидно съдържание.

На 08.02.2011г. в [населено място] в писмен документ – Сигнал с вх. № 9400/0058/08.02.2011г., подаден в Агенция Митници, Т.-Югозападна до Директора на Агенция митници в [населено място] и с копие до Началника на Митница Югозападна-Б. срещу частния тъжител К. М. М. от [населено място], подсъдимата посочила, следното: “че е била свидетел на случаи, при които в нейно присъствие е вземал пари от македонци, което ставало във вилата в [населено място] и на неработеща бензиностнация “В.” в началото на селото, както и “че в тази далавера е вкарал и колегите си, а именно, че се обажда на последните, за да ги пуснат”.

През пролетта на 2011 г., подсъдимата продължила да изпраща есемеси с обидно съдържание на частните тъжители, като частната тъжителка прочела часто от тях на свидетеля Р. А., който живее в апартамент, разположен на един етаж с апартамента на частните тъжители.

Подсъдимата се обаждала и на служебните телефони в „Български пощи”, където работела частната тъжителка, като отправяла обиди към нея.

През пролетта на 2011 г. подсъдимата подала жалба срещу частните тъжител в РУП Б..

През лятото на същата година всеки от частните тъжители, също подал жалба срещу подсъдимата в РУП Б..

Един ден на 2012 г., когато частната тъжителка и колежката и, свидетелката С. А. напуснали заедно работата си, след като свършло работното им време, двете били засечени пред службата им от подсъдимата, която се обърнала към първата от тях с думите „ето я тази кучка, ето изчерви се”.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Р. А., Б. И., Р. М., А. П., С. А., М. К., К. С., Б. Е., и писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и последователни.

Налице са две групи свидетели, тези на частните тъжители и тези на подсъдимата.

Първите от тях, свидетелите Р. А., Б. И., Р. М., А. П. и С. А., са с последователни и непротиворечиви показания и същите подробно възпроизвеждат случилото се в отношенията между страните от възникване на връзката между частния тъжител и подсъдимата, до момента на подаване на частната тъжба пред съда.

Така свидетелят Р. А. си спомня, че живеят на един етаж с частните тъжители. През пролетта на 2011 г., последните често получавали есемеси, част от които частната тъжителка му е чела. Всички те са били с обидно съдържание, насочено и към двамата частни тъжители. Присъствал е на случай, когато подсъдимата е отправяла обиди към частния тъжител в негово присъствие.

Свидетелят Р. М., която е приятелка на частната тъжителка също си спомня, че последната и е споделила през 2010 г., че съпругът и има извънбрачна връзка, и че е получила есемес с обидно съдържание. В последствие и е споделяла и, че подсъдимата се обажда и я притеснява и на работното и място, като и е показала съдържанието на есемесите изпратени и от същата.

В подкрепа на показанията на свидетелите Р. А. и Р. М. са и показанията на свидетелите Б. И. и А. П..

Свидетелят Б. И. си спомня, че работи към МЮ в митнически пункт Л.. През 2011 г., подсъдимата е посетила пункта, където в негово присъствие е ударила шамар на частния тъжител и го е обиждала. Преди и след този случай е звъняла често на служебните телефони в пункта, търсейки частния тъжител, като е отправяла заплахи и обиди към служителите на пункта. Частнит тъжител му е казвал, че подсъдимата притеснява него и съпругата му с есемеси с обидно съдържание.

В този смисъл са и показанията на свидетелят А. П., която излага, че работи към МЮ в митнически пункт Л.. Подсъдимата е посещавала пункта няколко пъти, като веднъж е влязла в кабинета на частния тъжител и му е крещяла. Често е звъняла на служебните телефони в пункта, търсейки частния тъжител, като е отправяла заплахи и обиди към служителите на пункта. Частният тъжител и е казвал, че подсъдимата притеснява него и съпругата му с есемеси с обидно съдържание.

Основание да се приемат за достоверни показанията на свидетелите Р. А., Б. И., Р. М., А. П., са и показанията на свидетелят С. А., която е колежка на частната тъжителка в „Български пощи”. Спомня си, че същата и е казала, че съпругът и има извънбрачна връзка с друга жена. Последната често е звъняла на служебните телефони в работата им, както и на личния на частната тъжителка. Поведението и винаги е било обидно. Изпращала е есемеси на частната тъжителка с обидно съдържание. През един ден на 2012 г., когато свидетелката С. А. и частната тъжителка напуснали заедно работата си, след като свършло работното им време, двете били засечени пред службата им от подсъдимата, която се обърнала към втората от тях с думите „ето я тази кучка, ето изчерви се”.

От друга страна показанията на свидетелите М. К., К. С. и Б. Е., също са последователни и непротиворечиви и също подробно възпроизвеждат случилото се от момента на възникване на връзката между подсъдимата и частния тъжител.

Свидетелят К. С., която е приятелка на подсъдимата си спомня, че през 2009 г. е била посетена от последната и частния тъжител, които по това време са имали връзка помежду си. След това подсъдимата е прекратила отношенията си с частния тъжител, а последния е започнал да се обажда на свидетелката и да я увещава, да не се бърка във взаимоотношенията му с подсъдимата.

Свидетелят Б. Е. пък си спомня, че подсъдимата е била член на ГЕРБ и на събиране на симпатизантите на тази партия в [населено място] същата и е представила намиращия се там с нея частен тъжител, като интимен приятел. Знае, че подсъдимата е била подала документи в ГЕРБ за номиниране на частния тъжител за началник на МЮ. Често когато е звъняла на подсъдимата, същата и е казвала, че не може да се видят, защото се намира с частния тъжител на вила в [населено място].

Следва да се има предвид и показанията на свидетелят М. К., който е син на подсъдимата, който си спомня, че са живяли с майка си в едно домакинство, когато последната е започнала връзката си с частния тъжител през 2009 г. Споделяла му е, че двамата с последния много се обичат и имат планове за бъдещето. Частия тъжител е молил майка му да му помогне, чрез връзките си в обществото, за да се премести да работи от Митнически пунк Л. в митницата в [населено място]. През 2010 г. майка му е взела решение да прекрати връзката си с частния тъжител под негово давление, след което последния е започнал да звъни на нея и на него, като ги увещавал, че държи на подсъдимата, че иска да са заедно. В негово присъствие през 2012 г. и двамата частни тъжители са обиждали подсъдимата, като тя не е присътвала на тази среща.

Така не се откриват външни или вътрешни противоречия в показанията на сведетелите.

Тази непротиворечивост в показанията на изброените по-горе свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство свидетелите дават подробни показания. Твърденията на горепосочените свидетели не бяха опровергани от другите доказателства по делото.

Изложената фактическата обстановка се подкрепя и от писмените доказателства по делото, които кореспондират напълно с показанията на свидетелката. Съдът кредитира писмените доказателства, като непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата К. М. К., не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК.

Общоприето е в доктрината, че престъплението обида е умишлено унижаване на чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него. От обективна страна съставът на престъплението включва: казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго, като деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия, и то по начин, противоречащ на правилата на установените в обществото морални норми. При преценката за обидната форма на казаното или извършеното трябва да се изхожда не от субективното възприятие на засегнатото лице, а от обективен критерий: от установените морални норми в обществото за отношението към другите членове на обществото, като само по себи си казато или извършеното трябва да съдържа отрицателна оценка за достойнството на засегнатото лице. Казаните думи трябва да са годни да накърнят достойнството му, те да са неприлични, непристойни, вулгарни или цинични, не съотносими към съвременните стандарти.

За да отговори на един от основните въпроси поставени в чл. 301, ал.1 от НПК, а именно: дали подсъдимата е автор на престъплението, за което е привлечена да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена фактическа обстановка в частната тъжба.

Обвинението не е доказано по един несъмнен начин, а присъдата не може да почива на предположения.

Не се установи от обективна страна, че чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон и електронни съобщения подсъдимата К. М. К. е казала нещо, унизително за честта и достойнството на К. М. М. в негово присъствие, а именно:

1. През месец март 2011г. в [населено място] и в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон и електронни съобщения е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “боклук, нещастник и престъпник”;

2. На 08.03.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “лъжец, ти си нищожество”;

3. На 17.04.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “долен нещастник, долен лъжец и боклук, безчестник, долен мръсник”, безсрамник”, “мухльо”, “долен лъжлив нещастник” “боклук най-гнусен”;

4. На 04.05.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “нищожество”, “боклук”, “безсрамен, долен, корумпирано измамническо митничарче”, “мръсник”, “не си боклук, ти си мекотело”;

5. На 09.05.2011г. в [населено място] чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “мръсник и некадърник”, “мухльо”;

6. На 16.05.2011г. в [населено място] чрез кратки текстови съобщения на мобилен номер е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. М. М. от [населено място] в негово присъствие, а именно “а ти се криеш като плъх”, “безчестник, мизерник и най-долен мръсник”, “простак и звяр”, “мръснико”, “как може да си толкова долен и уродлив”, “копеле долно, ти си изрод”, “а ти се криеш като плъх”;

Не се установи от обективна страна, и, че чрез кратки текстови съобщения на мобилен телефон и в разговори по мобилен телефон подсъдимата К. М. К. е казала нещо, унизително за честта и достойнството на С. Г. М. в нейно присъствие, а именно:

1. На 09.05.2011г. в [населено място] чрез кратко текстово съобщение на мобилен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на С. Г. М. от [населено място] в нейно присъствие, а именно “валяк”;

2. На 16.05.2011г. в [населено място] в разговор по мобилен телефон и служебен телефон е казала нещо унизително за честта и достойнството на С. Г. М. от [населено място] в нейно присъствие, а именно “нещастница, маймуна, злобарка, психясала вещица, кучи задник, простачка”;

В случая няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да установява съдържанието на кратки текстови съобщения на мобилен телефон и електронни съобщения до частния тъжител, както и кратки текстови съобщения на мобилен телефон и в разговори по мобилен телефон до частната тъжителка. Извлеченията от личните и служебните есемеси на частните тъжители и извлеченията от изпратени електронни съобщения, чрез имейл не са годно доказателствено средство, защото са изготвени от частните тъжители и удостоверяват благоприятни за тях факти. Налице са косвени доказателства, а именно, показанията на свидетелите на частните тъжители, че последните са получавали на мобилните си телефони есемеси с обидно съдържание от подсъдимата, но тяхното съдържание, времето и мястото на изпращането, съответно на получаването им не бяха установени.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата К. М. К., не е осъществила от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК. Безспорно се установи, че подсъдимата един ден на 2012 г., е срещнала частната тъжителка и колежката и, свидетелката С. А., като се обърнала към първата от тях с думите „ето я тази кучка, ето изчерви се”. За това деяние обаче подсъдимата не е предадена на съд, а е предадена на съд за деяние извършено на 16.05.2011г. в [населено място], когато е отправила закана: “че ще й се случи нещо много лошо”.

Ето защо, следва подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по обвинението да е извършила престъпления по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата К. М. К., е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК.

От обективна страна – на 08.02.2011г. в [населено място] в писмен документ – Сигнал с вх. № 9400/0058/08.02.2011г., подаден в Агенция Митници, Т.-Югозападна до Директора на Агенция митници в [населено място] и с копие до Началника на Митница Югозападна-Б., подсъдимата е приписала престъпление на К. М. М. от [населено място], а именно “че е била свидетел на случаи, при които в нейно присъствие е вземал пари от македонци, което ставало във вилата в [населено място] и на неработеща бензиностнация “В.” в началото на селото, както и “че в тази далавера е вкарал и колегите си, а именно, че се обажда на последните, за да ги пуснат”.

Тези обстоятелства са безспорно установени от подадения писмен документ.

С това деяние подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъплението „клевета”, тъй като е приписала престъпление на частния тъжител К. М.. Посочените изрази съдържат твърдения за съществуването на определени факти. Тези твърдения са неистински и са засегнали доброто име и честта на частния тъжител в професионалните среди.

По този начин, подсъдимата К. М. К. е осъществила от обективна страна, всички елементи от състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК.

На трето място, от съвкупния анализ на доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК е подсъдимата К. М. К..

От друга страна, субективно, деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимата е разбирала характера на деянието си, желаела е настъпването на последиците. От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл у извършителя, т. е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно, че приписва престъпление на частния тъжител, без той да е извършил такова, като е съзнавала и обективно позорния характер на тези обстоятелства, съзнавала е неистиността им, като е целяла злепоставяне на частния тъжител. Подсъдимата е съзнавала всички признаци на състава. Разбирал е свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавала обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това, е искала и тяхното настъпване, при което е реализирала намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - несъобразяване на подсъдимата с установения в страната обществен ред.

При гореизложеното, съдът намира, че подсъдимата К. М. К., следва да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.

При определяне на наказанието съдът е счел, че са налице основанията на чл. 78а НК, за освобождаване на подсъдимиата от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, с налагането на административно наказание, защото извършеното от нея престъпление се наказва с лишаване от свобода до три години, същото е извършено умишлено, подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, с деянието не са причинили съставомерни имуществени вреди.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимата К. М. К. съдът обсъди като смекчаващи отговорността обстоятелства това, че е вдовица. Отегчаващи отговорността и обстоятелства съдът не отчете. Преценявайки всичко това, съдът определи наказание глоба към минимума - в размер на 1000.00 лева.

По отношение на предявения срещу подсъдимата граждански иск по обвинението за престъпления по чл. 147, ал. 1 НК, съдът прие, че същият се доказа по основание. Гражданската отговорност на подсъдимата е ангажирана на основание чл. 45 и сл. ЗЗД, т. е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно деянието, имащо харакер на престъпление, е виновно и противоправно извършено. Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка между него и поведението на подсъдимата. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на гражданска отговорност на последната. За определяне размера на дължимата от него обезвреда за причинените на пострадалия неимуществени вреди са приложими разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и визираният в нея принцип на справедливост. Понятието справедливост не е абстрактно, а при определянето му следва да се изхожда от конкретни обстоятелства, като характера и начина на извършване на увреждането, причинените морални страдания и др. Съдът като взе в предвид естеството на деянието, извършено от подсъдимиата, намира, че гражданският иск следва да бъде уважен за сумата от 2300.00 лв., като в останалата си част до пълния размер – да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид изричното искане в тази насока на гражданския ищец, следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата.

С оглед изхода на делото останалите граждански искове предявени от частните тъжители срещу подсъдимата по обвинението за останалите престъпления следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Районен съд Благоевград, сума в размер на 93.00 лева, дължима държавна такса във връзка с уважената част от гражданският иск, а на частния тъжител К. М. М., сумата от 12,00 лева, дължима за държавна такса по делото за неговото образуване.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способствува за изграждане у подсъдимата на устойчива мотивационно – волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл. 36 НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

20.05.2015 г.

Районен съдия: …

Съобщи за изтекли лични данни

Номер на акта:	5229
Дата:	11 декември 2014 г.
Съдия:	Лилия Масева

Дело:	20131200900054
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	28 януари 2013 г.

Решение по дело №54/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта